Определение по дело №313/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 724
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20205600500313
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  № 724                                               16.03.2020  г.                                        гр. Хасково

 

          Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на  шестнадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

                                                                                     2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

 

като разгледа докладваното от мл. съдия  Милуш Цветанов  в. гр. д. № 313 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК, образувано по жалба с вх. № 460/14.01.2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев от Н.И.Г. против действия на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874, с район на действие ОС-Хасково, по изпълнително дело № 20138740401544, изразили се в налагане на запори върху регистриран на нейно име лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № *** и върху банковите й сметки при „Търговска банка Д“ АД, както и в отказ за прекратяване на принудителното изпълнение спрямо длъжницата.

С жалбата с вх. № 460/14.01.2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев се иска: отмяна на наложените запори и прекратяване на принудителното изпълнение, като посочените претенции са аргументирани само по отношение на обезпечителната мярка върху лекия автомобил - с твърдения, че към момента на налагането на запора въпросното МПС е било прехвърлено на друго лице.

В законовия срок са постъпили писмени възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК, от взискателя „Юробанк България“ АД, с които се сочи недопустимост на жалбата в частта й относно отмяна на запорите – тъй като, доколкото не се сочи несеквестируемост на запорираните имущества, налагането на тези обезпечителни мерки не е сред лимитативно изброените в чл.435, ал.2 ГПК действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване. Обжалването на отказа за прекратяване на изпълнителното производство се твърди, че е неоснователно – поради липсата на съответните основания за това – чл. 433, ал.1 от ГПК.

В изложените на основание чл. 436, ал.3 ГПК мотиви на ЧСИ Самуил Пеев по обжалваните действия се обосновава неоснователност на претенцията за прекратяване на изпълнителното производство - като се изреждат хронологично постъпили молби за изпълнителни действия и предприетите от него такива действия по производството, хронологично между които няма времеви интервал повече от 2 години, предвиден в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Частният съдебен изпълнител аргументира неоснователност на искането за вдигане на запорите само по отношение на лекия автомобил – с непредставени от длъжника Г. документи, че моторното превозно средство е бракувано.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20138740401544 по описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано на 21.12.2013г. по молба на „Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2013г. издаден от РС – Хасково на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. № 2929/2013г. по описа на РС-Хасково. Съгласно изпълнителния лист „НИГ-Н.И.“ с ЕИК:*********, Г.Х.Т. и Н.И.Г. са осъдени да заплатят солидарно в полза на банката парично задължение във връзка с договор за кредит.

На 21.02.2014г. по делото е наложен запор на регистрирания на името на длъжника Г. л.а. „Фолксваген-Пасат“ с рег. № ***. На 06.01.2016г. при ЧСИ Пеев е входирана молба №109/06.01.2016г. от взискателя - за налагане на възбрана и извършване на опис на идеална част от недвижим имот на Г. в с.*** , а на 09.05.2017г. е входирана друга такава молба с № 4936/09.05.2017г. – за налагане на запор върху възнаграждения на същия длъжник. На 03.07.2017г. при ЧСИ е постъпила молба от „Юробанк България“ АД за налагане на възбрани и запори върху земеделски земи и техника на Г.. На 28.08.2017г. при ЧСИ Пеев е постъпила молба от „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове на длъжницата. Със запорни съобщения от 14.09.2017 са наложени запори на банкови сметки на Г. в „Търговска банка Д“ АД, „Юробанк България“ АД и „Банка Пиреос България“ АД. Със запорно съобщение на ЧСИ Пеев до „Туна Тайфун Груп“ ЕООД от 16.05.2019г. е наложен запор на трудови и всякакви други възнаграждения на Г. по граждански или други видове договори.

С разпореждане без дата ЧСИ Самуил Пеев е оставил без уважение, входирано по делото на 09.01.2020г. искане на Н.Г. - за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и за вдигане на наложените запори върху сочен от Г. за бракуван, регистриран на нейно име лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** и върху банковата й сметка в „Търговска банка Д“ АД. За това обстоятелство Г. е получила уведомление на 09.01.2020г.

С друго разпореждане без дата частният съдебен изпълнител е оставил без уважение отделна молба на Н.Г., входирана по изпълнителното дело на 14.01.2020г. - за прекратяване на всякакви действия срещу нея и вдигане на запора върху лекия автомобил, тъй като колата не съществувала при Г..

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена от длъжник по делото, в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу действията на ЧСИ Пеев, изразили се в налагането на запори върху имущество на Н.Г. и отказ да прекрати принудителното изпълнение спрямо нея.

От датите на изброените поисквания и извършвания на изпълнителни действия от ЧСИ Пеев се установява, че хронологично между всяко следващо – спрямо предходното от тях - няма времеви интервал две години, поради което искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е неоснователно. По отношение на длъжника Н.Г.  не се твърди и установява да е налице и нито една от останалите предвидените в чл. 433, ал.1 т.1 – т.7 основания за прекратяване на изпълнителното производство. Предвид тези обстоятелства отказът на ЧСИ Пеев да прекрати изпълнителното производство спрямо Н.Г. е правилен и следва да бъде потвърден.

Относно исканията за отмяна на наложените запори върху лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № *** и банковите сметки при „Търговска банка Д“ АД на жалбоподателката, предвид посочените в жалбата доводи - обжалваните обезпечителни действия не се припокриват с нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК, лимитативно предвидени в закона като допустим предмет на обжалване. Ето защо в тази част подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Предвид горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.И.Г., длъжник по изпълнително дело № 20138740401544/21.12.2013г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, против отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение спрямо жалбоподателката.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.И.Г., длъжник по изпълнително дело № 20138740401544/21.12.2013г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, против действията на съдебния изпълнител, изразили се в налагането на запор на 21.02.2014г. - върху л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***, регистриран на името на жалбоподателката и против налагането на запор на 14.09.2017г. – върху банковите сметки на Н.И.Г. в „Търговска банка Д“ АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 313/2020г. по описа на ОС – Хасково по отношение на обжалваните откази на ЧСИ Самуил Пеев за вдигане на запорите върху банковите сметки на Н.И.Г. в „Търговска банка Д“ АД и върху регистрирания на нейно име л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в едноседмичен от връчването му на страната -  в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и производството е прекратено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                              2.