ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 724 16.03.2020 г. гр. Хасково
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито заседание на
шестнадесети март, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш
Цветанов в. гр. д. № 313 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
437 във вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК, образувано по жалба с вх. №
460/14.01.2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев от Н.И.Г. против действия на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874, с район на действие ОС-Хасково,
по изпълнително дело № 20138740401544, изразили се в налагане на запори върху регистриран
на нейно име лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № *** и върху банковите й
сметки при „Търговска банка Д“ АД, както и в отказ за прекратяване на
принудителното изпълнение спрямо длъжницата.
С жалбата с вх. № 460/14.01.2020г. по
описа на ЧСИ Самуил Пеев се иска: отмяна на наложените запори и прекратяване на
принудителното изпълнение, като посочените претенции са аргументирани само по
отношение на обезпечителната мярка върху лекия автомобил - с твърдения, че към
момента на налагането на запора въпросното МПС е било прехвърлено на друго
лице.
В законовия срок са постъпили писмени
възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК, от взискателя „Юробанк България“ АД, с които
се сочи недопустимост на жалбата в частта й относно отмяна на запорите – тъй като,
доколкото не се сочи несеквестируемост на запорираните имущества, налагането на
тези обезпечителни мерки не е сред лимитативно изброените в чл.435, ал.2 ГПК
действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване. Обжалването на отказа за прекратяване
на изпълнителното производство се твърди, че е неоснователно – поради липсата
на съответните основания за това – чл. 433, ал.1 от ГПК.
В изложените на основание чл. 436, ал.3 ГПК мотиви на ЧСИ Самуил Пеев по обжалваните действия се обосновава
неоснователност на претенцията за прекратяване на изпълнителното производство -
като се изреждат хронологично постъпили молби за изпълнителни действия и
предприетите от него такива действия по производството, хронологично между
които няма времеви интервал повече от 2 години, предвиден в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Частният съдебен изпълнител аргументира неоснователност на искането за
вдигане на запорите само по отношение на лекия автомобил – с непредставени от
длъжника Г. документи, че моторното превозно средство е бракувано.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени материалите по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20138740401544 по
описа на ЧСИ Самуил Пеев е образувано на 21.12.2013г. по молба на „Юробанк
България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2013г. издаден от РС –
Хасково на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч. г. д. № 2929/2013г.
по описа на РС-Хасково. Съгласно изпълнителния лист „НИГ-Н.И.“ с ЕИК:*********,
Г.Х.Т. и Н.И.Г. са осъдени да заплатят солидарно в полза на банката парично
задължение във връзка с договор за кредит.
На 21.02.2014г. по делото е наложен запор
на регистрирания на името на длъжника Г. л.а. „Фолксваген-Пасат“ с рег. № ***.
На 06.01.2016г. при ЧСИ Пеев е входирана молба №109/06.01.2016г. от взискателя
- за налагане на възбрана и извършване на опис на идеална част от недвижим имот
на Г. в с.*** , а на 09.05.2017г. е входирана друга такава молба с № 4936/09.05.2017г.
– за налагане на запор върху възнаграждения на същия длъжник. На 03.07.2017г.
при ЧСИ е постъпила молба от „Юробанк България“ АД за налагане на възбрани и
запори върху земеделски земи и техника на Г.. На 28.08.2017г. при ЧСИ Пеев е постъпила
молба от „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банкови сметки и
сейфове на длъжницата. Със запорни съобщения от 14.09.2017 са наложени запори
на банкови сметки на Г. в „Търговска банка Д“ АД, „Юробанк България“ АД и
„Банка Пиреос България“ АД. Със запорно съобщение на ЧСИ Пеев до „Туна Тайфун
Груп“ ЕООД от 16.05.2019г. е наложен запор на трудови и всякакви други
възнаграждения на Г. по граждански или други видове договори.
С разпореждане без дата ЧСИ Самуил Пеев е
оставил без уважение, входирано по делото на 09.01.2020г. искане на Н.Г. - за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК
и за вдигане на наложените запори върху сочен от Г. за бракуван, регистриран на
нейно име лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** и върху банковата й сметка в
„Търговска банка Д“ АД. За това обстоятелство Г. е получила уведомление на
09.01.2020г.
С друго разпореждане без дата частният
съдебен изпълнител е оставил без уважение отделна молба на Н.Г., входирана по изпълнителното
дело на 14.01.2020г. - за прекратяване на всякакви действия срещу нея и вдигане
на запора върху лекия автомобил, тъй като колата не съществувала при Г..
При тази фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена от длъжник по делото,
в едноседмичния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК,
срещу действията на ЧСИ Пеев, изразили се в налагането на запори върху
имущество на Н.Г. и отказ да прекрати принудителното изпълнение спрямо нея.
От датите на изброените поисквания и
извършвания на изпълнителни действия от ЧСИ Пеев се установява, че хронологично
между всяко следващо – спрямо предходното от тях - няма времеви интервал две
години, поради което искането за прекратяване на изпълнителното производство на
основание разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е неоснователно. По отношение
на длъжника Н.Г. не се твърди и
установява да е налице и нито една от останалите предвидените в чл. 433, ал.1
т.1 – т.7 основания за прекратяване на изпълнителното производство. Предвид
тези обстоятелства отказът на ЧСИ Пеев да прекрати изпълнителното производство
спрямо Н.Г. е правилен и следва да бъде потвърден.
Относно исканията за отмяна на наложените
запори върху лек автомобил „Фолксваген-Пасат“ с рег. № *** и банковите сметки
при „Търговска банка Д“ АД на жалбоподателката, предвид посочените в жалбата
доводи - обжалваните обезпечителни действия не се припокриват с нито една от хипотезите
на чл. 435, ал. 2 от ГПК, лимитативно предвидени в закона като допустим предмет
на обжалване. Ето защо в тази част подадената жалба се явява процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Предвид
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.И.Г., длъжник по изпълнително дело №
20138740401544/21.12.2013г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, против отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение спрямо
жалбоподателката.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.И.Г., длъжник по изпълнително дело №
20138740401544/21.12.2013г.
по описа на ЧСИ Самуил Пеев, против действията на съдебния изпълнител, изразили
се в налагането на запор на 21.02.2014г. - върху л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***,
регистриран на името на жалбоподателката и против налагането на запор на
14.09.2017г. – върху банковите сметки на Н.И.Г. в „Търговска банка Д“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 313/2020г. по описа
на ОС – Хасково по отношение на обжалваните откази на ЧСИ Самуил Пеев за
вдигане на запорите върху банковите сметки на Н.И.Г.
в „Търговска банка Д“ АД и върху регистрирания на нейно име л.а. „Фолксваген“ с
рег. № ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в
едноседмичен от връчването му на страната -
в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и производството е
прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.