ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. Перник , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ЧСИ Ш. Д., рег. № 796, Булстат: ***, с адрес: ***,
ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. А.Т., САК,
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № 260524 от 04.12.2020 г., постановено по гр. дело № 4375 /2020
г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна страна,
поради което се моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъдат
уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени разноските, сторени в хода на
съдебното производство пред двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение.
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд е дал ход на делото по
нередовна искова молба, поради което с определение № 276 от 06.04.2021 г. е дал указания
на въззивника да отстрани нередовностите в предявения иск.
Във въззивната жалба жалбоподателят сочи, че съдът е бил сезиран с иск по чл.422
ГПК, който бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. До това убеждение се стигнало
въз основа на погрешно възприета фактическа обстановка и това обусловило
постановяването на неправилно решение. Счита, че били налице всички законови
предпоставки за уважаването на иска, тъй като по делото били представени и приети
доказателства, видно от които, ответната страна не била заплатила дължимите на
1
жалбоподателя суми по издадените Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23574 от дата 23.03.2020г. и
Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23575 от дата 23.03.2020г. и фактура № ***от дата 23.03.2020г. за
дължими такси и разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8. т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.
С молба за отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности в исковата
молба, въззивникът е посочил, че:
Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23574 от дата 23.03.2020г. е издадена за сумата от 234 лева
с ДДС, която включва следните действия и такси, както и датата, на която са извършени:
За извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество на основание т. 3
от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 78 лева с ДДС за 13 броя справки.
Посочените справки са извършени на следните дати:
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 26.05.2015г.
6 лева справка в ИКАР от дата 10.12.2015г.
6 лева справка в Държавен фонд „Земеделие“ от дата 10.12.2015г.
6 лева справка в ОС „Земеделие“ от дата 10.12.2015г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 02.11.2015г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 03.02.2016г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 28.09.2016г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 20.10.2016г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 27.02.2017г.
6 лева справка в БНБ за наличие на банкови сметки от дата 22.05.2017г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 22.05.2017г.
6 лева справка в НАП по чл.74 ДОПК от дата 31.10.2017г.
6 лева справка в ОС „Земеделие“ от дата 31.10.2017г.
За изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа на
основание т. 4 от ТТРЗЧСИ се дължи такса в размер на 72 лева с ДДС за 6 броя,
а именно:
12 лева за искане на съдействие за връчване на ПДИ до ЧСИ М. О. от дата 11.09.2015г.
12 лева за изпратено от дата 28.05.2015г. уведомление до длъжника, връчено чрез ЧСИ
М. О.
12 лева за изпратено уведомление до Районен съд Асеновград от дата 21.12.2020г.
12 лева за изпратено уведомление до взискателя по делото от дата 10.12.2020г.
12 лева за изпратено уведомление до взискателя по делото от дата 26.03.2020г.
12 лева за изпратено от дата 13.04.2020г. уведомление до ДСИ към PC Асеновград за
прехвърляне на изпълнителното дело.
За изготвяне на копие от изпълнително дело на основание т. 8 от ТТРЗЧСИ се
дължи такса в размер на 12 лева с ДДС.
За налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско
дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, за което на основание т. 9 от ТТРЗЧСИ се дължи
такса в размер на 72 лева с ДДС за 4 броя запори, а именно:
18 лева за налагане на запор върху МПС на длъжника от дата 11.09.2015г.
18 лева за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника от дата 29.05.2017г.
18 лева за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника от дата 29.05.2017г.
18 лева за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника от дата 29.05.2017г.
Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № 23575 от дата 23.03.2020г. е издадена за сумата от 30 лева
без ДДС, която включва следните действия и такси:
За допълнителни разноски - заплащане на пощенски и/или куриерски услуги на
2
основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10 лева получаване на
информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество и 10 лева
заплащане на пощенски услуги.
Допълнителни разноски - (съгл. чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС) се дължи сума в размер на
10 лева за заплащане на куриерски услуги.
Фактура № ********** от дата 23.03.2020г. обективира съдържанието на Сметка по
чл. 79 ЗЧСИ № 23574 от дата 23.03.2020г. за сумата от 234 лева с ДДС (при издаване
Сметката по чл. 79 ЗЧСИ се издава и фактура, която обективира съдържанието на
съответната сметка).
Настоящия съдебен състав след като се запозна с така депозираната молба,
констатира, че не са изпълнение изцяло указанията на съда, по претенцията за допълнителни
услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ липсва конкретизация за извършените изпълнителните
действия, за които са начислени таксите и разноски, предмет на спора, като не се сочи видът
на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса и разноски. С
оглед на което следва да бъдат дадени указания на въззивника за отстраняването на
констатираното частично неизпълнение на указанията на съда и в зависимост от
изпълнението на тези указания съдът или ще се се произнесе по основателността на
въззивната жалба или ще обезсилва първоинстанционното решение и прекрати
производството по делото. / в този смисъл е т. 4 от ТР №1 от 17.07.2001 г., постановено по
тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/ Тези правомощия на въззивния съд следват от
задължението му по чл.269 от ГПК да извърши служебна проверка да допустимостта на
обжалваното решение.
Във въззивната жалба се посочва, че в мотивите си първоинстанционният съд
неправилно бил приел, че в сметките по чл. 79 ЗЧСИ и издадената фактура не били
посочени отделните услуги като вид, брой и единична цена на всяка от тях, което от своя
страна било липса на законосъобразност по отношение на издадените счетоводни
документи. Поддържа, че процесните сметки и фактура формално отговаряли изцяло на
императивното изискване, заложено в разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ и мотивът на съда в тази
насока бил напълно несъстоятелен. Липсата на подробна разбивка на отделните услуги като
вид, брой и единична цена на всяка от тях не означавало, че няма услуга. В издадените
документи било посочено, че били издадени по конкретно изпълнително дело и в случая,
било от значение съдържанието, а не формата. Допълва, че дължимите суми не се дължали
по преценка, а по тарифа и затова били определяеми. В издадените сметки били спазени
изискванията на чл. 79. ал. 2 от ЗЧСИ, като били посочени разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски и
последиците при неплащане. ЧСИ бил извършил дейностите, регламентирани в
нормативните разпоредби на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители и съответно му се дължали сторените разноски в императивно
указания в Тарифата размер. Всички предприети действия, по
повод на които били издадени цитираните сметки по чл.79 ЗЧСИ, били в изпълнение на
искания от взискателя за предприемане необходимите действия, съгласно правомощията на
частния съдебен изпълнител. Във въззивната жалба се посочва, че дори и да се приемело, че
в процесните счетоводни документи липсвала част от изискуемата информация по Закона за
счетоводството, то следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗКПО, според
която счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен
документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при
условие, че за липсващата информация са налице счетоводни документи, които я
3
удостоверяват. При произнасянето си съдът е следвало да изиска от въззивника надлежно
съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ с предписаните от закона реквизити, в случай, че е приел,
че процесната не е такава, или обяснения за начина на определянето им. Счита, че
съставените сметки и фактура били издадени коректно, били връчени и получени от
задълженото лице, с което били изпълнени законовите изисквания на чл.79 ЗЧСИ.
Въззивникът твърди, че относно възражението на въззиваемата страна, касаещо
невъзможността й за осчетоводяване на издадените фактури, следвало да се има предвид
разпоредбата на чл. 68 ЗДДС, това било право на регистрирано лице да се ползва от данъчен
кредит, който да приспадне от данъчните си задължения, като тази възможност не била
преклудирана. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото доказателства, тъй като при постановяване на решението си
не е взел предвид представеното от въззивника Удостоверение, в което подробно били
описани извършените от него изпълнителни действия, с посочване на коя дата какво
действие е извършено и съответно каква такса се дължи. В приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза също се съдържала подробна обосновка какви действия са
извършени от въззивната страна, какъв е броят им и каква е таксата за всяко едно от тях.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена изцяло
въззивната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение,
като правилно, обосновано и законосъобразно.
Излагат доводи за неоснователност на възраженията на въззивника относно изводите
на съда, че процесните сметки и фактура не отговарят на изискванията на чл. 79 ЗЧСИ.
Същите не отговаряли на императивните норми на закона, тъй като в тях се съдържала една
обща сума, за която бланкетно били посочени основанията за дължимост. Поддържа, че
изводите на съда, че неспазването на чл. 79 ЗЧСИ водело до невъзможност да се осчетоводи
фактурата и съответно да се ползва данъчен кредит, били правилни и логични. Относно
твърденията във въззвината жалба за необсъдено от първоинстанционния съд
Удостоверение за извършени изпълнителни действия от ЧСИ Шукри Дервиш, в отговора на
въззивната жалба се посочва, че същото било издадено за целите на процеса, в ЗЧСИ и в
ТТРЗЧСИ не било уредено издаването на такъв документ, както и не била уредена
доказателствената му стойност. В Удостоверението отново не бил посочен броя на
извършените от ЧСИ Шукри Дервиш изпълнителни действия, нито единичната стойност на
същите. Това Удостоверение формално покривало критериите за официален свидетелстващ
документ, но не установявал основателност на предявените искове. Тъй като ЧСИ Шукри
Дервиш е страна по делото, а посоченото Удостоверение е издадено от него за изгодни за
него обстоятелства, ако се приемело че същото обвързва съда, би се нарушил принципа на
равенство на страните в исковото производство. Не бил съставян протокол по чл.434 ГПК
за всяко предприето и извършено от ЧСИ Ш. Д. изпълнително действие. Въззиваемата
страна поддържа, че е неоснователно възражението на въззивника, че поради законовото
ограничение на чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ, не можел да изнася копие от изпълнителни дела от
кантората си, тъй като същият носел доказателствената тежест да докаже твърденията, на
които основава претенциите си.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във връзка с направената конкретизация на исковата молба следва да се уважи
4
доказателственото искане на жалбоподателя за представяне по делото на копие от изп. дело
№ 410/2015 г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. Съгласно основния принцип за установяване на
истината, регламентиран в чл.10 ГПК, съдът осигурява на страните възможност и им
съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.
Жалбоподателят като страна в производството разполага поначало с процесуалната
възможност да представя намиращи се у него писмени доказателства. При отчитане на
двойственото качество на жалбоподателя - на страна в производството и същевременно на
администратор на лични данни, за предоставянето на които са налице ограничения, съдът
следва да укаже необходимото съдействие на страната за предоставяне на документите,
съдържащи лични данни на трето за спора лице, като способства за удовлетворяване на
изискването, въведено в разпоредбата на чл. 22, ал.3 ЗЧСИ. В настоящия случай въззивният
съд намира за основателно твърдението на
В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна не е поискала събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.07.2021г. от
10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ИЗИСКВА от ЧСИ Ш. Д. изпълнително дело № 20157960400410 по описа на ЧСИ
Ш. Д., като УКАЗВА, че може да предостави изисканото изпълнително дело най–късно в
насроченото съдебно заседание и ако не строи това, съдът ще приключи делото без събиране
на това доказателство.
УКАЗА на ЧСИ Ш. Д. peг. № 796 с адрес: ***че не са изпълнение изцяло
указанията на съда, по претенцията за допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ, липсва
конкретизация за извършените изпълнителните действия, за които са начислени таксите и
разноски, предмет на спора, като не се сочи видът на действието, датата на извършването му
и размерът на начислената такса и разноски, поради което му дава възможност в
едноседмичен срок, от връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за
насрещната страна:
ДА УТОЧНИ претенцията за допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ, като
посочи конкретните действия, за които са начислени таксите и разноски, предмет на спора,
посочи основанието за всяко едно от тях, видът на действието, датата на извършването му и
размерът на начислената такса и разноски.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания в
срок първоинстанционното решение по претенцията за допълнителни услуги по т.31 от
ТТРЗЧСИ ще бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
5
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и преписи от подадения отговор на
въззивната жалба и от молбата за отстраняване на констатирани в исковата молба
нередовности.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7