О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1160
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на двадесет и първи юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 791 по описа
за 2019
година.
Производството
по делото е образувано по повод повдигнат спор за подсъдност от Районен съд –
Бургас с Определение № 4393 от 28.05.2019г., постановено по частно гр. дело № 4061/2019г.
по описа на БРС. С цитираното определение, Районен съд – Бургас е повдигнал
спор за подсъдност между Районен съд – Бургас и Районен съд – София относно
компетентния съд за произнасяне по искане на Директора на ТД – Бургас на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество за разкриване на информация, представляваща банкова тайна
по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗКИ, и на информация, представляваща
инвестиционна търговска тайна по чл. 133, ал. 2 от ЗППЦК досежно няколко лица,
а именно – „Литекс инвестмънт Лимитид“ и “Litex Commerce Inc Nevada USA”, във връзка с образувана проверка
срещу Г.Д.Г.. С цитираното определение, делото е изпратено на Окръжен съд –
Бургас за произнасяне по спора.
Бургаският
окръжен съд по повдигнатата препирня за подсъдност между Районен съд – София и
Районен съд – Бургас като взе предвид разпоредбите на закона намира за
установено следното:
Производството
по делото пред Районен съд – София е образувано въз основа на постъпило искане
от страна на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, депозирано чрез Десислава Чанева – Директор на
Териториална дирекция – Бургас за разкриване на сведения относно банкови
сметки, банкови трезори, банкови кредити и допълнителна информация, както и
информация на основание чл. 133 от ЗППЦК във връзка с чл. 35, ал. 6 и ал. 7 от ЗПФИ относно сделки с ценни книжа за конкретно посочен период за посочени две
юридически лица. В искането се посочва, че се претендира разкриване на исканата
информация във връзка с образувана преписка против Г.Д. Г. с постоянен адрес ***
по отношение на две свързани с него юридически лица. Въз основа на депозираното
искане, пред Районен съд – София е образувано частно гр. дело № 18523/2018г. по
описа на СРС и с Определение № 367434 от 21.03.2018г., постановено по
цитираното дело, съдът е счел, че делото не му е подсъдно, прекратил е
производството и е изпратил делото по компетентност на Районен съд – Бургас,
като е приел, че по своята правна същност производството следва да се развие
като охранително такова и според правилата на местната подсъдност компетентен
да го разгледа е Районен съд – Бургас, тъй като депозираната молба е от
Директора на ТД КПКОНПИ - Бургас. При тези съображения, Районен съд – София е
приел, че компетентен да се произнесе е съдът по местоседалището на молителя, а
именно – Районен съд – Бургас.
След получаване
на делото, Районен съд – Бургас е
образувал частно гр. дело № 4061/2019г. по описа на БРС и с Определение № 4061/28.05.2019г.,
постановено по цитираното частно гр. дело е счел, че не е местно компетентен да
се произнесе по направеното искане, прекратил е производството по делото пред
себе си и е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд – София и Районен
съд – Бургас. В своите мотиви, съдът е посочил, че производството е от
гражданско-правен характер и на основание чл. 37 и чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) във
връзка с чл. 80 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 105 от ГПК следва да се приеме, че
местно компетентен да разгледа и да се произнесе по искането е районният съд по
постоянния адрес на проверяваното лице, а видно от направената справка по реда
на Наредба № 14/18.11.2009г. постоянният адрес на проверяваното лице е в гр.
София..
Бургаският
окръжен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по искането се
явява Районен съд – София, а не Районен съд – Бургас, по следните съображения:
Безспорно е, че
нормата на чл. 62 от ЗКИ предвижда реда за разкриването на сведенията,
представляващи банкова тайна. Разпоредбата на ал. 7 на чл. 62 от ЗКИ сочи районния съд като родово
компетентен да разгледа искането. Безспорно е и обстоятелството, че нормата на
чл. 91, ал. 3 от Закона за пазарите на финансовите инструменти също посочва
районния съд като родово компетентен да разгледа искане за предоставяне на
информация по чл. 90, ал. 2 от ЗПФИ. Липсва обаче уредба (и в двата случая)
относно това кой от районните съдилища е местно компетентен да се произнесе при
сезиране с такова искане. Законовата непълнота относно определяне на местно
компетентния съд по искането за разкриване на банкова тайна за нуждите на
ЗОПДНПИ следва да се попълни по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се приложат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона.
В конкретния
случай е безспорно, че е образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на лицето Г.Д.Г. с Протокол от 22.12.2016г. от
страна на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – Териториална
дирекция – Бургас и на основание §5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, по силата на
която неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства
пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон, следва да се
приеме, че приложимият закон в конкретния случай е отменения вече Закон за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (Обн., ДВ, бр.
38/2012г. – отменен – ДВ, бр. 7/2018г. – в сила към момента на образуване на
проверката спрямо проверяваното лице – 22.12.2016г.).
В случая се
приема, че за определяне на местната компетентност по искането по чл. 29 от ЗОПДНПИ (отм.) по аналогия следва да се
приложат преди всичко нормите в специалния закон, уреждащи местната
компетентност в обезпечителното и исковото производство по ЗОПДНПИ (отм.),
което се преценява напълно да отговаря на целта на този специален закон.
Безспорно е, че искането по чл. 29 от ЗОПДНПИ (отм.) за разкриване на банкова
тайна за нуждите на проверка по ЗОПДНПИ (отм.) има за цел да установи
имуществото на проверяваното лице, на членовете на семейството му и на
контролираните от него юридически лица, като в зависимост от резултатите от
проверката може да се достигне до прекратяване на производството или до
образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.), в което да се развие производство
по налагане на обезпечителни мерки и исково производство пред съда за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В обезпечителното и
исковото производство по ЗОПДНПИ (отм.) е законово определен местно и родово
компетентният съд - това е окръжният съд по постоянния адрес на лицето,
съответно по седалището на юридическото лице, а когато в имуществото е включен
недвижим имот - окръжния съд по местонахождението на имота. Ето защо тези
правила - нормите на чл. 37 и 74 от ЗОПДНПИ (отм.) за местна подсъдност,
настоящият състав счита, че следва да се приложат по аналогия и при определяне
на местно компетентния районен съд да разгледа исканията по чл. 29 от ЗОПДНПИ (отм.).
От друга
страна, ЗОПДНПИ (отм.) е специален закон, но за неуредените в него въпроси в
обезпечителното и исковото производство съгласно изрично предвиденото в чл. 56 и чл. 80 от ЗОПДНПИ (отм.) се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. С
оглед на приетото в Определение № 77 от 24.04.2012г. на ВКС, постановено по ч.
н. д. № 702/2012 г., III н. о., НК производството по ЗОПДНПИ (отм.) е
гражданско, а не наказателно. Ето защо при определяне на местната компетентност
по искането по чл. 29 ЗОПДНПИ (отм.) по аналогия намират
приложение и нормите за местна подсъдност в ГПК.
Безспорно е, че
в производството по чл. 29 от ЗОПДНПИ (отм.) няма ответник, макар лицето - физическо
или юридическо, чието имущество подлежи на проверка да е посочено в
обстоятелствената част на искането на оправомощения орган. С това се изчерпват
обаче белезите, които биха определили това производство като охранително по
смисъла на чл. 530 и сл. от ГПК. Налице са обаче различия, които са
съществени и разколебават правилността на подобен извод. На първо място това
производство не се инициира пред съда по молба на правен субект за съдействие
при упражняването на гражданските му права, а представлява регламентирана със
специален закон дейност на държавен орган за извършване на проверка по чл. 21 от ЗОПДНПИ (отм.) на имуществото на едно лице и
свързаните с него физически и юридически лица, когато са налице предпоставките,
предвидени в чл. 22 от цитирания закон. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от този
специален закон резултатите от проверката могат да обосноват отказ от
образуване на производство за отнемане на имущество и прекратяване на
проверката, връщане на преписката за събиране на допълнителни данни или
образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.), което е подсъдно на окръжния съд
по постоянния адрес на лицето (респ. по седалището на юридическото лице), освен
ако в имуществото не е включен недвижим имот, когато приложими са правилата за
определяне на подсъдността по чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). Искането за разкриване на
банковата тайна по реда на чл. 62, ал. 6, т. 4 от Закона за кредитните
институции, както и в производството по чл. 91, ал. 3 от Закона за пазарите на
финансовите инструменти се уважава от съда, ако са налице предпоставките, предвидени
в специалния закон, а съдебния акт несъмнено засяга правната сфера на
проверяваното лице, защото въз основа на него се разкрива лична и тайна
информация, против волята и желанието на проверявания субект. При това
положение не може да бъде правно обоснован извод, че това производство е
охранително, по безспорна съдебна администрация, защото засяга правната сфера
на проверяваното лице, а молителят не упражнява субективно свое право, а свое
законово уредено правомощие в обществен интерес.
Настоящият
състав намира, че производството не носи белезите и на такова по спорна съдебна
администрация, защото не е двустранно и съдебният акт не подлежи на обжалване.
Настоящият
съдебен състав споделя становището, че производството по чл. 29 от ЗОПДНПИ (отм.)
е специфично, уредено в специален закон и не може да бъде причислено нито към
спорната, нито към безспорната съдебна администрация, поради което следва да се
приеме, че то е такова по особена съдебна администрация. Изхождайки от горното
становище, БОС приема, че относно местната подсъдност следва да се прилагат по
аналогия правилата на чл. 37 и чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като те предвиждат
всички останали искания на ТД на КОНПИ да бъдат отправяни до Окръжния съд по
постоянния адрес на проверяваното лице. Дори ако не бъде възприета тази теза, а
се приеме, че след като случаят не е уреден в специалния закон, то следва да се
приложат нормите на чл. 56 и чл. 80 от ЗОПДНПИ (отм.), препращащи към правилата
на ГПК, то би се наложил същия извод относно местната подсъдност на
производството по чл. 29 ЗОПДНПИ (отм.). Тъй като то няма белезите на
охранително производство, правилата на чл. 531, ал. 2 ГПК не следва да се прилагат, а подсъдността
следва да се определи съобразно общите правила на чл. 105 и чл. 108 ГПК - по постоянния адрес на проверяваното лице,
чиято правна сфера се засяга от съдебния акт. При това положение, определената
местна подсъдност при прилагане по аналогия на общите правила на общия исков
процес по ГПК по искането по чл. 29 от ЗОПДНПИ (отм.) съвпада изцяло с
правилата на местната подсъдност при прилагане по аналогия на правилата за
местна подсъдност при обезпечителното и исковото производство по специалния
закон - чл. 37, ал. 3 и чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) - местно компетентен е съдът
по постоянния адрес на проверяваното лице.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че посоченият в представената Справка относно
пълните данни за лицето Г.Д.Г. постоянен и настоящ адрес ***, съдът намира, че
компетентен да разгледа искането на ТД на Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество е именно съдът по постоянния адрес на проверяваното лице, а
именно - Районен съд – София. Мотивиран от изложеното, БОС намира, че делото
следва да се изпрати на Районен съд – София за произнасяне по същество на
отправеното искане.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по искането с
вх. № 2007406/21.03.2018г. по описа на Районен съд – София, депозирано от Директора
на ТД – Бургас на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество за разкриване на информация, представляваща банкова тайна
по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗКИ, и на информация, представляваща
инвестиционна търговска тайна по чл. 133, ал. 2 от ЗППЦК досежно няколко лица,
а именно – „Литекс инвестмънт Лимитид“ и “Litex Commerce Inc Nevada USA”, във връзка с образувана проверка
срещу Г.Д.Г. ***.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд – София
за продължаване на съдопроизводствените действия по направеното искане.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се изпрати на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – ТД – Бургас, както
и на Районен съд – Бургас за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.