РЕШЕНИЕ
№ 3834
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110142444 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба на Д. Ц. И. срещу [фирма],
ЕИК: [ЕИК], с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439
ГПК за признаване недължимост на сумата от 95,99 лева, представляваща главница за
потребена електрическа енергия за периода 27.03.2008 г. – 30.06.2008 г., ведно със законна
лихва от 08.12.2008 г. и 6,26 лева мораторна лихва за периода 22.05.2008 г. – 21.11.2008 г.,
представляващи ½ от задълженията по изпълнителен лист от 07.07.2009 г., издаден по
ч.гр.д. № 1289/2008 г. по описа на РС- [населено място], поради погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвиден в закона давностен срок.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че на
07.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1289/2008 г. по описа на РС- [населено място] въз основа на влязла
в законна сила заповед по чл.410 ГПК е издаден изпълнителен лист в полза на [фирма]
срещу Ц. И. П., ЕГН **********, за сумата от 191,98 лева главница, представляваща цена на
потребена електрическа енергия за периода 27.03.2008 г. – 30.06.2008 г., ведно със законна
лихва от 08.12.2008 г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 12,52 лева
за периода 22.05.2008 г. – 21.11.2008 г. и 83 лева разноски. Твърди, че въз основа на
изпълнителния лист по искане на дружеството е образувано изп.д. № [номер]/2009 г. по
описа на ЧСИ М. И., рег.№[номер] на КЧСИ, с район на действие РС – [населено място], по
което от покойния длъжник Ц. И. П. са постъпили суми в общ размер на 200 лева, от които в
1
полза на взискателя е преведена сумата от 170,77 лева. Изпълнителното производство
навежда да е прекратено от съдебния изпълнител с постановление от 05.04.2016 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в което е посочено, че последното валидно изпълнително
действие е извършено на 15.11.2010 г. – разпределяне на постъпилата на 11.11.2020 г. сума
от 10 лева. На 09.06.2013 г. настъпила смъртта на длъжника. Сочи, че е наследник на Ц. И.
П. и делът му в наследствената маса е 1/2, поради което има интерес да проведе иска за
отричане дължимостта на ½ от сумите по издадения изпълнителен лист, тъй като въз основа
на него на 15.04.2019 г. е образувано изп.д.№ [номер] по описа на ЧСИ М. И., рег.№[номер]
на КЧСИ и на 19.11.2019 г. е конституиран като длъжник по същото. Твърди, че към
момента на образувано на изп.д.№ [номер] е изтекъл тригодишен давностен срок, погасил
правото на принудително изпълнение на вземането. Навежда този срок да е започнал да тече
от последното валидно изпълнително действие на 15.11.2010 г. и е изтекъл на 15.11.2013 г.,
тъй като изп.д. № [номер]/2009 г. е перемирано поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на повече от пет години.Представя документи, претендира
разноски, прави искане за събиране на доказателства.
С допълнителна молба от 19.10.2021 г. ищецът е поддържал твърдения за наличие на
интерес от провеждане на иска до размера от 88,11 лева за главница, доколкото останалата
част от припадащата му се част от задължението е била доброволно заплатена.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция като недопустима за частта от главницата в размер на 7,88 лева, тъй като с
извършените доброволни плащания размерът на непогасената главница е 176,21 лева общо,
чиято ½ част възлиза на 88,11 лева. Желае прекратяване на производството по отношение на
припадащата се на ищеца доброволно заплатена част от главницата. В останалата част
исковите претенции намира за неоснователни, тъй като са предприемани от взискателя
изпълнителни действия, извършвани са от покойния длъжник доброволни плащания, които
са прекъсвали приложимия петгодишен давностен срок. Твърди давност за вземането да не е
текла до 26.06.2015 г. Представя документи, претендира разноски и изразява становище по
доказателствените искания на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че въз основа на
влязла в законна сила заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1289/2008 г. по описа на РС-
[населено място] на 07.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист в полза на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], срещу Ц. И. П., ЕГН **********, за сумата от 191,98 лева главница, представляваща
цена на потребена електрическа енергия за периода 27.03.2008 г. – 30.06.2008 г., ведно със
законна лихва от 08.12.2008 г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на
12,52 лева за периода 22.05.2008 г. – 21.11.2008 г. и 83 лева разноски. Не е спорно и от
отбелязване върху изпълнителния лист се установява, че срещу издадената заповед ч.гр.д. №
2
1289/2008 г. по описа на РС- [населено място] не е депозирано възражение по чл.414, ал.2
ГПК.
Страните не спорят и по делото се установява, че по молба от 04.12.2009 г. на [фирма]
въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № [номер] по описа на ЧСИ
М. И., рег.№[номер] на КЧСИ, с район на действие РС – [населено място]. В молбата са
посочени конкретни изпълнителни способи, доколкото е поискано насрочване на опис и
оценка на движими вещи на длъжника. Опис е насрочен на 04.12.2009 г. от съдебния
изпълнител за провеждане на 16.10.2010 г.Призовка за принудително изпълнение за
насрочения опис е връчена на длъжника на 17.02.2010 г. По изпълнителното дело
доброволно от длъжника са извършвани плащания на 09.04.2010 г., 31.05.2010 г., 30.06.2010
г., 02.08.2010 г. и 11.11.2010 г., а общият размер на доброволно преведената по
изпълнението сума възлиза на 200 лева. От тази сума в полза на взискателя са преведени
170,77 лева. Последното по време плащане към взискателя е извършено от съдебния
изпълнител на 15.11.2010 г. На 09.06.2013 г. е настъпила смъртта на Ц. И. П.. На 05.07.2016
г. съдебният изпълнител е изготвил постановление за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 11.07.2018 г. взискателят е поискал връщане на
изпълнителния лист.
Въз основа на същия изпълнителен лист и по молба на ответното дружество от
15.04.2019 г. при същия съдебен изпълнител е образувано изп.д.№ [номер]. Дружеството
пожелало събиране на останалото незаплатено вземане по изпълнителния лист в размер на
176,21 лева главница със законна лихва от 08.12.2008 г. до окончателното плащане и 12,52
лева лихва. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи и на основание чл.18
ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител определяне на способа за принудително
изпълнение. От представеното удостоверение за наследници се установява, че покойният П.
е оставил трима низходящи от първа степен, призовани към наследяване, сред които и
ищеца в настоящото. Същите са конституирани като длъжници по новообразуваното
изпълнително дело на 10.09.2019 г. на основание чл.429, ал.2 ГПК. Доказва се, че единият от
наследниците на покойния е извършил отказ от оставеното от него наследство, надлежно
вписан в особената книга на РС – [населено място] на 11.06.2014 г. На 06.04.2021 г.
взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ. На 11.05.2021 г. са
изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху вземанията на конституираните
длъжници от открити банкови сметки. От изпълнителното дело вследствие на наложените
запори постъпила сумата от общо 921,64 лева с преводи на 02.06.2021 г. (преводът е
постъпил след удръжка по банкова сметка на длъжника Ц. П. - Л.), 23.06.2021 г., 15.07.2021
г. (постъпил въз основа на удръжка от вземания по банкова сметка на ищеца в настоящото),
от които в полза на взискателя са преведени 362,19 лева от удържаната сума от П. - Л., а
постъпилата на последната дата сума от 442,82 лева е задържана с оглед постановеното на
16.07.2021 г. спиране на изпълнението.
Страните не спорят, че останалото непогасено задължение по изпълнителния лист на
ищеца в настоящото възлиза на 88,11 лева главница, законна лихва върху нея от 08.12.2008
3
г. до окончателното плащане и 6,26 лева лихва за забава от 22.05.2008 г. до 21.11.2008 г.
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.439
ГПК иск ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в
случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и
наличие на обстоятелства, обосноваващи правен интерес от провеждане на исковете, висящ,
неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят
не е напълно удовлетворен, както и обстоятелството, че е наследник на покойния длъжник
до заявения размер.
По допустимост:
Исковете са допустими в поддържаната с молба от 19.10.2021 г. част от претенциите,
доколкото е налице висящо изпълнително производство за събиране на тези суми и
взискателят не е удовлетворен в цялост. Установява се, че ищецът е конституиран като
длъжник по изпълнителното дело на мястото на покойния му баща, доколкото е един от
общо двама наследника по закон, след вписване на отказа от наследство на третия от тях.
Приелите наследството И. и П. - Л. наследяват равни части от оставената от Ц. И. П.
наследствена маса (чл.5, ал.1 ЗН). За ищеца е налице правен интерес от провеждане на
исковете до размера на квотата му в наследствената маса или до ½ от вземанията по
изпълнителния лист. По отношение разликата над уточнените с горецитираната молба
останали незаплатени суми до пълния предявен размер на главницата за ищеца не е налице
правен интерес от провеждане на иска. По отношение на онази част от главницата, която е
заплатена доброволно приживе от наследодателя на ищеца за И. не е налице интерес от
провеждане на иска, което същият изрично е заявил с допълнителна молба по делото,
поради което исковата молба за главница над сумата от 88,11 лева главница до пълния
предявен размер на същата от 95,99 лева подлежи на връщане, а производството в тази част
на прекратяване.
По основателност:
Въз основа на представения по делото изпълнителния лист от 07.07.2009 г. по ч.гр.д. №
1289/2008 г. по описа на РС- [населено място] се установява, а и страните не спорят за това,
че вземанията по същия касаят цена на доставена електроенергия и за обезщетение за
забавено изпълнение на главния дълг и разноски по делото. Установява се и не е спорно, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение на основание чл.416 ГПК. Престациите за дължимата цена за доставена
електрическа енергия представляват периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД /ТР № 3/2012 г., решение №168 от 22.12.2009 год. по т.дело №408/2009 год. на ІІ ТО на
ВКС и решение №172 от 23.12.2010 год., по т.дело №180/2010 год. на І ТО на ВКС/. С
последната кратка тригодишна давност се погасяват и вземанията за обезщетение за
забавено изпълнение на главния дълг по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед начина на
4
установяване на вземането и във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за
изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист, което придава на заповедта
изпълнителна сила. В настоящия случай вземанията на ответника са установени със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни да е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по чл.
422 ГПК. Отсъствието на норма в процесуалния закон, която да приравнява влязлата в сила
заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно решение или препраща към уредбата на
съдебните решения и конкретно придадената им с процесуалния закон сила на пресъдено
нещо по смисъла на чл. 296 – чл. 299 ГПК норма, както и обстоятелството, че разпоредбите
на закона касаещи силата на пресъдено нещо на съдебните решения са императивни и не
могат да бъдат прилагани по аналогия или при условията на разширително тълкуване, в това
число на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, налага извод, че в случая е приложим
тригодишен давностен срок за вземанията за главница и обезщетение за забава по издадения
изпълнителен лист, а срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането. Давността за вземането за разноски е петгодишна срок
съгласно чл. 110 ГПК /Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 2367/2016 г. III ГО на
ВКС/.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение
– чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да
тече нова давност. В конкретния случай не са ангажирани доказателства по делото за датата
на настъпване на изискуемост на вземанията, поради което следва да се приеме, че същите
са изискуеми към датата на издаване на изпълнителния лист – 07.07.2009 г. Съгласно т.14 от
ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действащият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Неподаването на възражение от
страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно
нормата на чл. 416 ГПК. Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила
на 07.07.2009 г., когато е издаден изпълнителният лист, доколкото по делото не са
представени доказателства от ищеца за подадено от наследодателя възражение в срока по
чл.414, ал.2 ГПК срещу дължимостта на сумите по заповедта. Не се твърди и установява Ц.
И. П. да е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е считал, че
заповедта за изпълнение не е влязла в сила, или изводът, който се налага е, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, пр.1 ГПК, както е отбелязано на самия
лист.
Извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение – 26.06.2015 г., като даденото с последното задължително
разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите към този момент
5
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по
гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о./. Първото по време изпълнително дело е прекратено
преди влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015 г. и по отношение на него ще намерят
приложение разрешенията на Постановлението. Съгласно него давност не е текла от
образуване на изпълнително дело до неговото прекратяване. Последното е настъпило на
15.11.2012 г., доколкото след разпределянето на постъпилите суми на 15.11.2010 г.
взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия и такива не са предприемани
от съдебния изпълнител въз основа на възлагане по чл.18 ЗЧСИ. От момента на
прекратяване на изпълнителното дело е започнал да тече нов давностен срок, който е
изтекъл преди образуване на второто по време изпълнително дело, дори да се приеме, че
този срок е петгодишен (при споделяне на виждането, че чл.117, ал.2 ЗЗД намира
приложение и по отношение на вземания по влязла в сила заповед по чл.410 ГПК). Не са
заявени и доказани обстоятелства, които да водят до спиране и/или прекъсване на
давностния срок. Молбата за образуване на второто по време изпълнително дело е
депозирана едва на 15.04.2019 г. и не повлиява вече изтеклата давност. Поради изложеното
претенциите в частта за главница в размер на 88,11 лева главница, законна лихва и лихва за
забава в размер на 6,26 лева следва да бъдат уважени.
По разноските:
Разноски се следват на ищеца съобразно уважената част от исковете на основание
чл.78, ал.1 ГПК и разноските в обезпечителното производство или следва да му се присъди
сумата от общо 83,07 лева за заплатени държавни такси в двете производства (46,15 лева за
исковото производство и 36,92 лева за обезпечителното производство). Възражението, че
разноски в обезпечителното производство не се дължат е неоснователно. Съгласно т. 5 от ТР
6/2012 г. направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход.
В същите на ищеца е оказана безплатна правна помощ на основание сключени
договори за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество [фирма], в които е
цитирано, че услугата се предоставя на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Поради това на
дружеството следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете производства
съобразно уважената част от исковете при съобразяване на разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и
§ 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за исковото производство в размер на 332,26 лева с ДДС. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение в обезпечителното производство съгласно чл.7,
ал.1, т.5 от същата наредба е 500 лева, но доколкото е претендирано възнаграждение в
размер на 360 лева в списъците по чл.80 ГПК и в двете производства, то и в
обезпечителното следва да се присъди сумата от 332,26 лева. Размерът на възнаграждението
е съобразен с фиксираните в наредбата минимални размери и възражението на ответника по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
На ответника се следват разноски съобразно прекратената част от производството на
6
основание чл.78, ал.4 ГПК. Същият е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер по чл.25, ал.1 Наредба за
заплащането на правната помощ с оглед ниския материален интерес по делото и провеждане
едва на едно открито съдебно заседание. На ответника се следват разноски в размер на 7,61
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№29470/20.07.2021 г. В ЧАСТТА на претенцията по чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК за главница за разликата над сумата от 88,11 лева до пълния
предявен размер от 95,99 лева и прекратява производството по гр.д. № 42444/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 41 състав в посочената част.
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Д. Ц. И., ЕГН:**********, с адрес
[населено място], [улица], [жилищен адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.3, срещу [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, че Д. Ц. И. не дължи
на [фирма] сумата от 88,11 лева, представляваща главница за потребена електрическа
енергия за периода 27.03.2008 г. – 30.06.2008 г., ведно със законна лихва от 08.12.2008 г. до
изплащането и 6,26 лева мораторна лихва за периода 22.05.2008 г. – 21.11.2008 г.,
представляващи част от задълженията по изпълнителен лист от 07.07.2009 г., издаден по
ч.гр.д. № 1289/2008 г. по описа на РС- [населено място], поради погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвиден в закона давностен срок.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], да заплати на Д. Ц. И., ЕГН:**********, с адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес] и със съдебен адрес [населено място], [фирма], ет.3, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 46,15 лева, представляваща разноски по делото за тази съдебна
инстанция и 36,92 лева разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 41681/2021 г.
по описа на СРС, I ГО, 46 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], да заплати на Адвокатско дружество [фирма], БУЛСТАТ [ЕИК], с адрес [населено
място] [улица], ет.3, на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл.38, ал.2 във вр.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., сумата от 332,26 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за тази съдебна
инстанция и сумата от 332,26 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 41681/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 46 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, Д. Ц. И., ЕГН:**********, с адрес [населено
място], [улица], [жилищен адрес] и със съдебен адрес [населено място], [фирма], ет.3, да
заплати на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], сумата от 7,61 лева, представляваща разноски по делото за тази съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните, а в частта за прекратяването в седмичен срок от връчването му
на страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8