Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.11.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 15461 по описа на съда за 2018 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на процесуалния
представител на „О.Ф.Б.“ ЕАД срещу разпореждане от 06.03.2018 г., с което е
отказано намаляване на приетия като разноски по изпълнително дело №
20188380400524 на ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ разноски до размера от 200
лева адвокатски хонорар.
В жалбата се твърди, че след като „О.Ф.Б.“
ЕАД, длъжник в изпълнителното производство получил поканата за доброволно
изпълнение, на 02.03.2018 г., в двуседмичния срок извършил плащане на сумите от
200 лева главница, 300 лева неолихвяема сума, 48 лева сума за авансови такси и
60 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Освен първоначалната молба за образуване на
производството, никакви други действия не били извършени, за да се обоснове
фактическа и правна сложност на делото и съответно да бъде присъден адвокатски
хонорар в размер над минималния от 200 лева.
Взискателят е
подал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната
недопустимост, поради просрочието й, евентуално за нейната неоснователност.
Частният съдебен изпълнител е депозирал
мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20188380400524 по описа на ЧСИ рег. № 838 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена
от адв. А. Ш., представител на Н.Д.Т., към която е приложил изпълнителен лист,
според който длъжникът „О.Ф.Б.“ ЕАД е осъден да заплати на Н.Д.Т.сумата от 200
лева, представляваща присъдени съдебни разноски по в.гр.д. № 3157/2017 г. по
описа на ОС – гр. Пловдив.
Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че Н.Д.Т.е
заплатила в брой на адв. А.Ш. сумата от 300 лева за образуване на изпълнително
дело срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД.
В молбата взискателят
е поискал от ЧСИ рег. № 838 да образува изпълнително дело срещу дружеството, да
изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника и в случай, че в срока за
доброволно изпълнение сумата не бъде изплатена, да пристъпи към принудителното
й събиране, чрез налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника.
Моли да бъдат
събрани и разноските за изпълнителното производство в размер на сумата от 300
лева.
До длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 23.02.2018 г.
На 02.03.2018 г.
„О.Ф.Б.“ ЕАД е подал молба, към която е приложено платежно нареждане за сумата
от 608 лева. В същата е инкорпорирано искане за намаляване на разноските за
изпълнителното производство – адвокатския хонорар от 300 лева до размера на
сумата от 200 лева.
С разпореждане от
06.03.2018 г. съдебният изпълнител е отказал да намали хонорара от 300 лева.
На 19.10.2018 г.
на електронен адрес на представител на длъжника е съобщено постановеното на
06.03.2018 г. разпореждане и на 23.10.2018 г. „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирал частна
жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали приетите разноски за
адвокатски хонорар по изп.д. № 20188380400524 до сумата от 200 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
В разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението.
В случая съдебният
изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 20188380400524, по искане на
процесуалния представител на „О.Ф.Б.“ ЕАД се е произнесъл с отказ да намали
размера на разноските за адвокатско възнаграждение, който отказ подлежи на
обжалване пред съда.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността
да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на
частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК и намира следното:
Молбата, с която
е сезиран ЧСИ рег. № 838 на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнителното
производство и предприемане на изпълнителни действия е подадена от представител
на взискателя Н.Д.Т., като същата материализира и изявлението му за извършване
на изпълнителни действия, насочени към събиране на вземането по изпълнителния
лист.
Според нормата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за
процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал.
2.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразно разпореждането на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказал да намали адвокатското възнаграждение под
размера на сумата от 200 лева и в тази част постановлението следва да бъде
отменено.
Основателни са
доводите на жалбоподателя за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение до 200 лева. Освен образуване на изпълнителното дело, съдебният
изпълнител не е предприел други действия, освен изпращане на призовка за
доброволно изпълнение на длъжника. Страните не спорят относно твърдението на „О.Ф.Б.“
ЕАД, че е заплатил в срока за доброволно изпълнение сумата по изпълнителния
лист. Част от него е и вземането за разноски в изпълнителното производство. След
като не са се наложили други действия от страна на съдебния изпълнител,
присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за
образуване на изпълнителното производство е необосновано.
Жалбата е основателна
и дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лева, до който
размер следва да се намалят разноските за изпълнителното производство.
С оглед извода за
основателност на подадената от „О.Ф.Б.“ ЕАД частна жалба и предвид обстоятелството,
че именно взискателят е станал причина за настоящото производство, Н.Т.дължи да
заплати 75 лева разноски, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 06.03.2018 г. на ЧСИ, рег. № 838
по изп.д. № 20188380400524, с което е отказано намаляване на дължимите от „О.Ф.Б.“
ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева.
ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 75 лева разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.