Мотиви към решение №92/18.06.2020 г., постановено
по АНД №105/2020. по описа на РдРС.
Постъпило
е предложение по реда на чл. 375 и сл. от НПК от Районна прокуратура- Радомир/ТО-Радомир
към РП-Перник/ срещу Д.И.И., родена на ***г***, с
адрес за призоваване: гр.Перник, ул.“Е. к.“, бл.., вх.., ет.., ап.., българка,
българска гражданка, с висше образование, омъжена, безработна, неосъждана, с
ЕГН: ********** за това, че на 05.12.2017г., в град Радомир, ул.“В.Л.“ №.. /в
нотариална кантора на нотариус Б.К., вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара на Р България/ е
потвърдила неистина в писмена
Декларация, която по силата на закон – чл.264 ал.1 от ДОПК се дава пред орган
на власт за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства /удостоверила пред нотариуса, че представляваната
от нея фирма „Е.“ ЕООД, с ЕИК .. няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа така внесеното в съда предложение, като предлага на подсъдимата да се
наложи административно наказание „глоба” към минималния предвиден от
законодателя размер.
Обвиняемата И. редовно призована, не се явява
в с.з., а в хода на досъдебното
производство сее възползвала от правото си да не дава обяснения по повдигнатото
й обвинение.
Адвокат-защитника
й адв. Д. от ПАК пледира невиновност на подзащитната си по повдигнатото обвинение по чл.313, ал.1
от НК . В пледоарията се навежда подробни правни доводи в подкрепа на тезата, че
обвиняемата не е извършила инкриминираното деяние, за което е предадена
на съд, поради обстоятелството, че декларация е представена пред нотариус във
връзка с изповядване на сделка , а нотариуса не е „орган на власт“ по смисъла
на легалната дефиниция , поради което не е осъществен от обективна страна
престъпният състав на чл.313, ал.1 от НК. Пледира се и липса на осъществено
деяние от субективна страна от И..
Радомирският районен съд, след като взе
предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С
постановление от 09.07.2019г. е
образувано досъдебно производство от
прокурор в РП-Радомир това, че на
05.12.2017г., в град Радомир, е потвърдена неистина в писмена Декларация, която по силата на
закон – чл.264 ал.1 от ДОПК се дава пред
орган на власт – Нотариус за удостоверяване истинността на обстоятелства относно неналичие на
непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни вноски -
престъпление по чл.313, ал.1 от НК. В хода на разследването е установено от показанията на свидетелят Б.Т.В.
на длъжност „старши публичен изпълнител“
при ТД НАП гр.София, че е било образувано от същия изпълнително дело № …./ 13.02.2015г. по описа на ТД на НАП гр.София, офис Перник срещу дружество“Е.“
ЕООД, гр.Перник с управител и представляващ
по това време Д.И.И. за непогасени задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски, което производство е образувано със
съобщение за доброволно изпълнение, изпратено на адреса за
кореспонденция на дружеството в гр.Радомир, пл.“С.“ №…. Съобщението е получено от св.С.Н. на 24.02.2015г., видно
от приложена по делото обратна разписка, която свидетелка заявява, че в деня на получаване на съобщението лично е
уведомила обвиняемата Д.И. като й е предала съобщението.Свидетелят В. като публичен изпълнител е имал няколко срещи с обвиняемата като
управител на фирмата във връзка с
погасяване на просрочените задължения като впоследствие предвид
обстоятелството, че И. не предприела доброволно изпълнение на задълженията, с
постановление за налагане на обезпечителни мерки от 28.11.2017г. й е бил
наложен запор върху всички налични банкови
сметки на фирмата. След близо месец от
налагане на запора на 22.12.2017г.
седалището на фирма „Е.“ било сменено/поради продажба на дружеството/ , поради което изпълнителното дело е изпратено
по компетентност на ТД НАП-Велико Търново.Свидетелят М. М.П.
като старши публичен изпълнител при ТД НАП- Велико Търново поел работата
по изпълнителното дело след изпращането му по компетентност на ТД на НАП
–Велико Търново и при осъществяване на принудително изпълнение за
събиране на публични задължения на
дружество „Е.“ ЕООД, гр.Перник ,на което
към 05.12.2017г. управител и
представляващ била обвиняемата Д.И.И.. Към 05.12.2017г. дружество „Е.“ЕООД е имало
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
задължителни осигуровки и имуществена санкция, като главницата на тези
задължения била в размер на 81 192,31 лева. Всички задължения за данъци и
задължителни осигуровки са били
установени с подадените от дружеството декларации. За събирането на
задълженията по изпълнителното дело са били наложени обезпечителни мерки-запор
на банкови сметки на дружеството. След
изпращане на изпълнителното дело по
компетентност на ТД на НАП Велико
Търново, св.М.П. във връзка със служебните
си задължения извършил проучване, при което установил, че дружество „Е.“ ЕООД
гр.Перник е притежавало недвижим имот в гр.Радомир, който е бил продаден на 05.12.2017г. от управителката
на дружеството Д.И., като същата при
изповядване на сделката е попълнила декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, че няма
изискуеми публични задължения.Сделката
за покупко-продажба на имота била изповядана в кантората на нотариус Б. ***.12.2017г. с нотариален
акт № ., том ., рег.№., н. дело №./2017г.,с продавач фирма „Е.“ ЕООД гр.Перник с управител Д.И.И. и купувачи Д.И.И. и Ю. К. И.,
а предмет на сделката бил недвижим имот, ведно с построени в същия сгради, находящи се в
гр.Радомир, пл.С. №... В нотариалната кантората
преди изповядване на сделката обвиняемата И. лично е подписала декларация по
чл.264, ал.1 от ДОПК, в която е декларирала, в качеството си на управители
представляващ фирма „Е.“ ЕООД гр.Перник, че същата няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. В декларацията, след като
се е подписала, И. собственоръчно е написала и трите си имена.
На досъдебното производство е изготвена съдебно- почеркова експертиза, като в.лице е дало заключение, че подписа и ръкописно изписания текст в
Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК от 05.12.2017г. са изпълнени от обвиняемата
Д.И.И..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин въз основа на събраните гласни и писмени
доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на Б.М.К., Б.Т.В., С.В.Н. и М.М.П. , както и от
другите писмени доказателства по делото
събрани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: нот.акт
№.., том ., рег.№., н.д.№../2017г. на
нотариус Б.К./л.94-95 от ДП/, ,Декларация по чл.264, ал.1 ДОПК от 05.12.2017г.
подписана от обвиняемата/л.41 от ДП/, Съобщение за доброволно изпълнение изх.№../../.......
г. на основание чл.221 от ДОПК/л.43-44/, обратна разписка за получено съобщение от 24.02.2015 г. до
обвиняемата /л.45 от ДП/, Разпореждания за присъединяване по изп.д.№…../2015г.
по описа на ТД на НАП гр.София, офис-Перник /л.46-51/, Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /л.52от
ДП/, Справка за задължения към 29.07.2019г. на
„Е.“ ЕООД , издадена от ТД-НАП
гр.Велико Търново/л.53-66/
Показанията
на всички свидетели на обвинението напълно си кореспондират и пресъздават една и
също безпротиворечива фактическа обстановка, поради което съдът им
дава вяра. От показанията на свидетелите Б.В. и М.П. служители на НАП и предвид представените писмени доказателства
от НАП се установява по безспорен начин, че
обвиняемата към 05.12.2017г., а именно при изповядване на сделката и попълване и
подписване на декларацията на чл.264, ал.1 от ДОПК е имала непогасени
и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски. Обстоятелството ,че същата към
инкриминираната дата е знаела за съществуването на тези й задължения се потвърждава освен от писмените
доказателства обратна разписка от 24.02.2015г.
за получено от на ТД на НАП гр.София , офис Перник съобщение за наличие
на такива задължения /л.45 от ДП/ и
впоследствие Постановление за налагане на обезпечителни мерки във връзка с
неизплатените задължения на дружеството от 28.11.2017г./л.52 от ДП/, така и от
показанията на свидетелката С.Н., която е получила съобщението за наличие на
задълженията на дружеството на
24.02.2105г. и е предала незабавно последното на обвиняемата, в
качеството й на управител на фирмата, и от показанията на св.Б.В., който в
качеството си на публичен изпълнител заявява, че е осъществявал лично няколко срещи с обвиняемата във връзка
със задълженията на фирмата, за което е било образувано изп.д.№……./13.02.2015г.по описа на ТД на НАП гр.София. Предвид на тези доказателства
се установява по безспорен начин, че обвиняемата е знаела към момента на изповядване на сделката
на инкриминираната дата и при попълване
на Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК, че има образувано изпълнително
производство , и че „Е.“ЕООД гр.Перник
има непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски и въпреки това е подписала декларацията
декларирайки собственоръчно, че няма такива задължения.
Освен това от заключението на в.лице К. изготвило на
досъдебното производство съдебно- почеркова експертиза
се установява, че подписа и ръкописно
изписания текст в Декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК от 05.12.2017г. са
изпълнени от обвиняемата Д.И.И..Обстоятелството,че И.
собственоръчно е подписала декларацията се потвърждава и от показанията на
нотариус К..
При
така установените факти ТО-Радомир към РП-Перник е предала на съд обвиняемата И. за извършено престъпление с правна
квалификация по чл.
313, ал. 1 от НК.
Тези
изводи на прокурора и определената от
него правна квалификация на извършеното от И. деяние не се споделят от съда.
За да
бъде съставомерно деянието по чл.
313, ал.1 от НК- потвърждаването на неистина в писмена декларация,
следва същата да е била представена пред орган на власт. Въведената от
прокурора фактическа обстановка сочи представяне на декларацията пред нотариус Б.К.,
вписан под № .. в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
РС-Радомир, но нотариусът не е орган на власт.
Легалната
дефиниция за "Орган на власт" е дадена от законодателя в разпоредбата на чл. 93, т.2 от НК.По смисъла на цитираната разпоредба орган на власт са органите на държавна власт, органите на
държавно управление, органите на съдебна власт, както и служителите при тях,
които са натоварени с упражняването на властнически функции. Органите на
съдебната власт изрично са изброени и посочени в Конституцията на Република
България и в ЗСВ, като частните нотариуси не са визирани в тези нормативни
актове и дейността им не се регламентира от тях, поради което и предвид
естеството на изпълняваните от тях функции същите нямат качеството органи на
съдебната власт. Нотариусът е лице, на което държавата е възложила извършване
на удостоверителна дейност, а тя не е нито властническа, нито управленска.
При
това положение, след като декларацията по чл.
264, ал.1 от ДОПК не е била подадена пред орган на власт се налага
решаващия извод на съда, че конкретното поведение на обвиняемата във връзка с
попълването на посочената декларация се явява несъставомерно
по чл.
313, ал.1 от НК, за което е предадена на съд, поради което и съдът я
призна за невиновна да е извършила
престъпление по чл.313, ал.1 от НК и я оправда по така повдигнатото обвинение.
При
постановяване на решението си съдът
намери, че при същата фактическа обстановка, изложена в Постановлението на
прокурора, действията на обвиняемата Д.И. покриват състава на друго престъпление
с оглед, на което може да се преквалифицира деянието без да е необходимо изменение на
обвинението от страна на прокурора, тъй като е налице хипотезата на същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без да се променят фактите, по
които обвиняемата се е защитавала, а именно- престъпление по чл. 313, ал.3,
във вр. ал.1 от НК.
За това деяние се предвижда наказанието, предвидено за престъплението по чл.
313, ал.1 от НК.
За съставомерността
на престъплението по чл. 313, ал.3 се изисква потвърждаване на неистина в
частен документ, какъвто е декларацията по чл.
264, ал.1 от ДПК, в който по изрична разпоредба на закон – чл. 264, ал.1 от ДОПК, прехвърлителят на имот е задължен да
удостовери истина и употребата на този документ, като доказателство за невярно
удостоверените обстоятелства.
Обвиняемата И. е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението, като на 05.12.2017г. е потвърдил неистина в частен документ - в
писмена декларация, в която по изричната разпоредба на чл. 264, ал.1 от ДОПК е специално задължена да удостовери истина , че дружеството
"Е.“ „ ЕООД гр.Перник, чийто управител и представляващ е тя, няма
непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски, а реално такива са били налични, като
употребила тази декларация, като я представила пред нотариус Б.К., с рег. № .. в регистъра на Нотариалната камара като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства при изповядване на
нотариална сделка по покупко-продажба на недвижим имот обективирана в нотариален
акт № .., том .., рег.№.., н.д. №../2017г., между Д.И.И. , в качеството й на
управител и представляващ "Е.„ ЕООД гр.Перник, като продавач, и Д.И.И. и Ю.К. И., в качеството им на купувачи на поземлен имот с идентификатор № 61577.02.497
с адрес: гр.Радомир, пл.С. №…, ведно с построените в него сгради.
Обвиняемата И. е извършила
престъплението с пряк умисъл - същата е осъзнавала, че дружеството "Е."
ЕООД гр.Перник, чийто управител и представляващ е тя, е имало изискуеми,
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски към 05.12.2017г., но за да осъществи продажбата по
отношение имота на дружеството, е декларирала неверни обстоятелства – че
дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение задължения, като е
употребила тази декларация като доказателство за неверните обстоятелства в
нотариалното дело.
Обвиняемата Д.И. е наказателноотговорно лице. За престъплението, в което е предадена на съд законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Обвиняемата не
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. От извършеното от нея
деяние не са настъпили имуществени вреди. Престъплението не е сред деянията,
посочени в чл. 78а, ал.7 от НК, за които законът не допуска приложение на чл. 78а, ал.1 от НК. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК и я освободи от
наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева. Предвиденият от закона
размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лева. Съдът
намери, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за личната и генерална
превенция в случая е административно наказание "глоба" около средния
размер. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе впредвид като отегчаващо вината
обстоятелство големият размер на дължимите публични задължения , които са над
80 000 лева смекчаващи вината обстоятелства е чистото съдебно минало на
обвиняемата .
С оглед изхода на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемата да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на РС-Радомир сумата от в размер на
40.00 лева направени разноски по делото в хода на съдебното следствие, а по
сметка на ОД МВР- Перник сумата в размер
от 190.08 лева, направени разноски в
хода на досъдебното производство.
В изложения по-горе смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Районен съдия: