Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.07.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди
двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 2682 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от Л.А.А., гражданка на Руската Федерация, с предявен иск по чл.119 ГПК против
Г.А.Ч., гражданин на Руската Федерация.
Ищцата твърди, че с решение от
02.03.2018г. по гр.д.№ 2-1733/2018г. на
Тушински районен съд, гр.Москва, ответникът е осъден да й заплати сумата
12 400 000 рубли по договор за заем от 03.01.2014г.,
6 000 000 рубли наказателна сума и 60 000 рубли за платена
държавна такса; с решение от 16.12.2019г. по гр.д.№ 2-6319/2019г.
на Тушински районен съд, гр.Москва, е осъден да й заплати 700 000 рубли
глоба за периода 14.06.2018г.-13.07.2018г.,
24 100 рубли за платена държавна такса и глоба от по 0.5% от неплатената в срока сума по
договора за заем от 03.01.2014г. за всеки ден забава от 14.07.2018г. до
изпълнението на решението, а с
апелативно определение по гр.д.№ 33-20920/20.05.2019г. на Московски градски съд
осъден да заплати сумата от 5 000 000 рубли. Решенията са влезли в
сила и подлежат на изпълнение. Ответникът притежава дялове от капитала на регистрирано в Република България
търговско дружество „А.“ ООД, с оглед на което моли посочените съдебни актове
да бъдат признати и допуснати за изпълнение.
Ответникът оспорва иска по съображения, че
посочените съдебни актове са приети за принудително изпълнение на територията
на Република Казахстан с образувани изпълнителни производства, в рамките на
които осъществено изпълнение чрез удръжки от трудово възнаграждение и от
собствено имущество с постъпления на парични суми в погашение задълженията към
ищцата. Навежда, че към момента има спор относно събраните от него суми във
връзка с договора за заем с твърдения, че е бил върнат и получен от съпруга на
ищцата с образувано исково производство за неоснователно обогатяване. Твърди
още, че е подал сигнал през 2021г. с образувано наказателно дело за присвояване
от ищцата и съпруга й на негово имущество чрез измама и злоупотреба с доверие.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.117 КМЧП решенията и
актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението
им се допуска, когато чуждестранният съд или орган е бил компетентен според
разпоредбите на българското право; на ответника е бил връчен препис от исковата
молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни
принципи на българското право, свързани с тяхната защита; между същите страни,
на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български
съд или висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което
е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; признаването
или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Разпоредбата на чл.121, ал.1 КМЧП
постановява, че съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен
от чуждия съд, а според ал.2 длъжникът може да направи възражения за погасяване
на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането в сила на
чуждестранното решение.
Съобразно чл.3 КМЧП приложими по поставения
въпрос за признаване и допускане изпълнението на съдебните актове са
разпоредбите на Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански,
семейни и наказателни дела /ратифициран с Указ № 784 на ДС от 15.04.1975г., ДВ,
бр. 33/1975г., в сила от 18.01.1976г., попр.ДВ бр.17/28.02.2014г. и действащ понастоящем/. Съгласно чл.47 от него, договарящите страни взаимно признават и изпълняват
издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения
на органите на правосъдието по граждански дела от имуществен характер, като
решението за допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на
договарящата страна, на територията на която трябва да се извърши изпълнението.
Към молбата за допускане на изпълнението се прилагат: заверен от съда препис от
решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако
това не следва от текста на самото решение; документ, от който се вижда, че е
била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствалия
в делото ответник или на неговия пълномощник; заверен превод на молбата и на
посочените в този член документи.
По делото е представено Решение
от 02.03.2018г. по гр.д.№ 2-1733/2018г. на Тушински районен съд, гр.Москва, с
което ответникът Г.А.Ч. е осъден да заплати на ищцата Л.А.А. парични средства по
договор за заем от 03.01.2014г. в размер на 12 400 000 рубли,
наказателна сума от 6 000 000 рубли и разходи за плащане на държавна
такса от 60 000 рубли. Видно от удостоверение на Тушински районен съд
/стр.16/ решението е влязло в сила на 30.07.2019г., а в удостоверение от
07.09.2020г. /стр.18/ е посочено, че ответникът е бил уведомен за деня на
изслушването на делото по надлежния ред.
Представено е Решение от 16.12.2019г. по
гр.д.№ 2-6319/2019г. на Тушински районен съд, гр.Москва, ответникът е осъден да
заплати на ищцата глоба от 700 000 рубли за периода
14.06.2018г.-13.07.2018г., както и платената сума за държавна такса от
24 100 рубли. Със същото е осъден да и заплаща глоба в размер на 0.5% от
неплатената в срока сума на заема по договора от 03.01.2014г. за всеки ден от
забавата от 14.07.2018г. до деня на фактическото изпълнение на решението на съда.
Видно от приложените удостоверения /стр.31 и стр.33/ решението е влязло в сила
на 22.01.2020г., както и на ответника са били връчени исковата молба с
приложенията и уведомен за разглеждане на делото.
Представено е Определение от
25.05.2019г. по дело № 2-4790/2018г. на Московски градски съд, постановено след
подадена от Г.Ч. апелативна жалба срещу решението от 02.10.2018г. С него е
постановена промяна на решението на Тушинския районен съд относно размера на
изискваната наказателна сума, като е постановено осъждане на ответника да
заплати на ищцата за периода 23.11.2017г.-13.06.2018г. сума от
5 000 000 рубли, а в останалата обжалвана част жалбата е отхвърлена.
Определението е влязло в сила на 28.05.2019г. и подлежи на изпълнение
/удостоверение стр.43/, а ответникът е участвал по това дело чрез представител
/удостоверение стр.45/.
От горното е видно, че въз основа
влезлите в сила съдебни актове на Тушински районен съд и Московски градски съд
ответникът дължи на ищцата сума в общ размер на 18 184 100 рубли,
както и наказателна глоба от 0.5% върху главницата по договора за заем за всеки
ден забава, считано от 14.07.2018г. до изплащането.
Наведените от ответника
възражения за недължимост, защото сумата по договора за заем от 03.01.2014г.,
за която е постановено решението от
02.03.2018г., е била върната отпреди това на съпруга на ищцата и в тази
връзка инициирано исково производство в Руската Федерация между страните за
неоснователно обогатяване, респ. образувано досъдебно производство за
разследване на престъпление не могат да бъдат разглеждани в настоящото
производство, тъй като касаят съществото на спора, който вече е разрешен с
влезлите в сила съдебни решения на чуждестранния съд-чл.121, ал.1 КМЧП.
Българският съд е обвързан от тях и правомощията му се свеждат единствено до
проверка за наличието или липсата на обстоятелствата по чл.117 ГПК.
Към подадената искова молба са
приложени документите по чл.49 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела и след извършената проверка по чл.117
КМЧП съдът намира, че са налице предпоставките за признаване на съдебните
решения постанови от съдилища в Руската Федерация.
Както бе посочено, на основание
чл.121, ал.2 КМЧП ответникът може да противопостави само възражения за
погасяване на задължението въз основа обстоятелства, настъпили след влизане в
сила на чуждестранното решение.
Не се спори и от представените
писмени доказателства се установява, че за събиране на паричните суми по
съдебните решения против ответника са образувани изпълнителни дела в Република
Казахстан, в която държава е установил своето местоживеене, а именно на
11.12.2019г. изпълнително производство № 3101/19-1918-39-140/11.12.2019г.; на
14.10.2020г. изпълнително производство № 1967/20-39-140 и на 14.10.2021г.
изпълнително производство № 837/21-39-2962 на частни съдебни изпълнители.
Видно от представената справка на
съдебен изпълнител /стр.345/ по изп.д.№ 3101/19-1918-39-140/11.12.2019г. към
01.04.2022г. от длъжника е събрана сумата 14 204 210 тенге
/казахстанска валутна единица/. По курса рубла-казахстанско тенге е равна на
2 641 835.16 рубли. Видно от представената справка на съдебен
изпълнител /стр. /стр.350/
по изп.д.№ 837/21-39-2962 за периода 11.02.2022г.-23.04.2023г. ежемесечно от
сметката на „ППК Г.“ ООД са извършвани плащания всеки месец в общ размер на 168
195 тенге. По курса рубла-казахстанско тенге това е равно на 31 282.52 рубли.
От представеното постановление от
03.09.2021г. на съдебен изпълнител при Костанайски изпълнителен окръг се
установява, че изпълнителните дела под № 3101/19-1918-39-140 и № 1967/20-39-140
за събиране общо на сумата 133 172 200 тенге са присъединени към
други изпълнителни производства за събиране от ответника на парични вземания и към
други кредитори /стр.119/. Изпълнението е било насочено върху регистриран дял
на Г.Ч. в търговско дружество „Р.П.“ ООД, оценено на 1 000 000 тенге,
и в резултат на осъществен електронен аукцион реализирана сума от
1 024 850 тенге /след приспадане на разходи за аукциона/, от която
сума по разпределението в полза на ищцата Л.А. са определени 388 737
тенге. Това постановление на съдебния изпълнител е обжалвано по съдебен ред и с
Решение от 21.02.2023г. на съдебната колегия по административни дела към
Върховния съд на Република Казахстан действията по разпределението са били
признати за незаконни и постановлението отменено. Затова с друго постановление
от 24.02.2023г. съдебният изпълнител
разпоредил на кредиторите, в полза на които е извършено плащане /ищцата
не е измежду тях/ да върнат платените суми, както и за предприемане на действия
по оценка дела на длъжника в посоченото търговско дружество с наложен запор
/стр.325-326/. В тази връзка няма представени доказателства за последващо ново
изпълнение върху дела на длъжника в посоченото дружество, респ. разпределяне и
плащане на суми от него в полза на ищцата.
Преди това с постановление от
29.03.2021г. на частен съдебен изпълнител на Костанайски изпълнителен орган е изчислена
пропорция и определен размера на паричните средства за взискателя Л.А. за
вземанията й по постановените съдебни решения, предмет на изп.д.№ 3101/19-3-140
и изп.д.№ 1967/20-39-140 и вземанията на друг кредитор по друго изпълнително
дело, в резултат на извършен електронен аукцион на недвижим имот на
длъжника-гараж № 11 в гр.Рудний, Казахстан, с получена сума от 423 750 тенге
/след приспадане на разходи за провеждане на аукциона/. В полза на ищцата е разпределена
сумата 305 302 тенге, равняваща се на 56 782.99 рубли.
С постановление на съдебен
изпълнител от 21.06.2021г. е било прехвърлено на взискателката Л.А. правото на
собственост върху имущество на длъжника Г.Ч., а именно сграда в гр.Рудний, ул.******,
което е било оспорено по съдебен ред от друг кредитор с образувано дело №
3994-21-00-4/14 с участието на всички взискатели, длъжникът и съдебните
изпълнители, в производството на които има изпълнителни дела. С определение от 17.08.2021г.
е одобрено постигнато между страните споразумение за решаване на спор чрез
медиация и връщане на иск, според което се запазва прехвърляне правото на
собственост върху имуществото на длъжника-недвижим имот в гр.Рудний, ул.******
на взискателката Л.А. за сума в размер на 13 849 000 тенге, с която
сума се намалява задължението му към нея от момента на одобряване на
споразумението. По курса рубла-казахстанско тенге сумата е равна на
2 575 769.79 рубли.
По делото е представена справка
от „Търговски дом А.“ ООД /стр.166/, видно от която от ответника са били
правени удръжки от трудово възнаграждение в периода м.01.2020г.-м.06.2020г. в
общ размер на 216 000 тенге по изпълнителен лист № 33-20920/28.05.2019г.,
за която не се оспорва да е била в удовлетворение вземанията на ищцата. Сумата
е равна на 40 173.75 рубли.
Представени са платежни документи
за извършени на 23.11.2020г., 07.10.2020г. и 24.01.2021г. плащания от ответника
по банкова сметка ***н на суми в общ размер 39 850 тенге /стр.188-195/, в
които не е посочено основание или изпълнителното дело, във връзка с което са
направени. При положение, че по същото време срещу ответника е имало и други
висящи изпълнителни дела за задължения към други кредитори, не може да се
приеме за установено тези суми да са били предназначени и с тях извършено
погашение задълженията към ищцата. Представена е и контролна квитанция от
12.10.2020г. /стр.193/ за пощенски паричен превод на сумата 24 297 тенге в
полза на същия съдебен изпълнител, осъществен от лице различно от длъжника и
без да е посочено основанието. Поради това и в тази част не може да се приеме
за установено сумата да е послужила за удовлетворяване на ищцата.
Следователно като последица от осъществено
принудително изпълнение след влизане в сила на съдебните решения ответникът е
погасил 5 345 844.21 рубли от общия
размер на присъдените парични суми, което на основание чл.121, ал.2 КМЧП следва
да бъде съобразено. Искът по чл.119 ГПК е основателен до сумата 12 833 255.79
рубли, до който размер са налице предпоставките за признаване и допускане
изпълнение в Република България на чуждестранните съдебни решения, а за
разликата до 18 184 100 рубли подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски от
35.30лв. за внесена държавна такса съобразно уважената част от иска. Ищцата е
представлявана от адвокат при липса на представени доказателства за уговорено и
платено адвокатско възнаграждение, поради което такива разноски не се
присъждат.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищцата следва да заплати на ответника разноски от 501.51лв. за платено
адвокатско възнаграждение и превод на документи, пропорционално на отхвърлената
част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА изпълнението
на територията
на Република България на Решение от 02.03.2018г. по гр.д.№ 2-1733/2018г. на
Тушински районен съд, гр.Москва, Решение от 16.12.2019г. по гр.д.№
2-6319/2019г. на Тушински районен съд, гр.Москва и Определение от 25.05.2019г. по дело №
2-4790/2018г. на Московски градски съд, с които Г.А.Ч., гражданин на Руската Федерация,
роден на ***г., с паспорт ** № ******, с адрес Република Казахстан, Костанайска
област, гр.Рудний, ул.“******и съдебен адрес ***, партер, е осъден да заплати
на Л.А.А., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., с паспорт № ******,
с адрес гр.Москва, Електролитний пл., д.16, корп.3, кв.53 и съдебен адрес ***, парични средства по договор за заем от
03.01.2014г. в размер на 12 400 000 рубли, наказателна сума от 6 000 000 рубли;
разходи за плащане на държавна такса от 60
000 рубли, глоба от 700 000 рубли за периода 14.06.2018г.-13.07.2018г., платена
държавна такса от 24 100 рубли; глоба в размер на 0.5% от неплатената в срок
сума на заема по договора от 03.01.2014г. за всеки ден от забавата от
14.07.2018г. до деня на фактическото изпълнение; наказателна сума от 5 000 000 рубли за
периода 23.11.2017г.-13.06.2018г., до
сумата общо от 12 833 255.79 рубли, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.119 вр. чл.117 КМЧП за
разликата до присъдените с решенията общо от 18 184 100 рубли.
ОСЪЖДА Г.А.Ч., гражданин на Руската
Федерация, да заплати на Л.А.А., гражданка на Руската Федерация, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 35.30лв.
ОСЪЖДА Л.А.А., гражданка на Руската Федерация, да
заплати на Г.А.Ч., гражданин на Руската Федерация, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 501.50лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: