ОПРЕДЕЛЕНИЕ
09.08.2019 Дупница
Номер Година Град
Н.O. V
Районен съд – Дупница състав
09.08. 2019
на Година
разпоредително Страхил Гошев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
НЧХ 586 2019
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна тъжба депозирана от К.Д.И., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, понастоящем в затвора в гр. Пазарджик, срещу И.Н.И. – мл. инспектор надзорно-охранителен състав към затвора в гр. Бобов дол, по обвинение с твърдения за извършени от последния престъпления от частен характер.
С разпореждане № 1195 от 12.07.2019 г. настоящият съдия-докладчик е преценил, че тъжбата е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, като е предоставил на тъжителя едноседмичен срок от съобщението, в който да отстрани констатираните нередовности, посочени точно, ясно и изчерпателно в обстоятелствената част на разпореждането. Конкретно му е указано да изложи всички обстоятелства относно конкретно престъпление от частен характер, чиито автор е посочения в тъжбата И.Н.И.. Пояснено му е в тази връзка да опише фактическата обстановка, като обстоятелства, дата, време, място и др., при които е било извършено съответното деяние и в какво точно се е изразило. В т.2 му е дадено указание да отправи ясно своето искане към съда, желае ли да бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия за престъпление от частен характер. Наред с това, съобразно направеното в тъжбата искане за назначаване на служебен защитник с оглед психичното му заболяване, съдът е указал на тъжителя да представи доказателства в тази насока. С разпореждането тъжителят е бил уведомен, че при неотстраняване в срок на нередовностите на тъжбата, производството ще бъде прекратено на осн. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Същото му е връчено лично срещу подпис в затвора в гр. Пазарджик, на 17.07.2019 г.
В указания му 7-дневен срок, а и след него до настоящия момент тъжителят не е депозирал нова тъжба - уточнение, както и какъвто и да е друг документ, с който да отстрани изрично указаните му нередовности, вкл. не е отправил конкретно искане за осъждане на посоченото като извършител на престъпление от частен характер лице.
Неизпълнени са останали изцяло указанията на съда за следните обстоятелства: време и място на извършване на деянието; описание на фактите относно престъплението и конкретните съставомерни според него действия или бездействия на подсъдимия, т.е. в какво се е изразило престъплението и чрез които са реализирани инкриминираните общественоопасни последици посочени от тъжителя в тъжбата. В същата на стр. 3 е налице изцяло противоречиво твърдение, че описаните от И. действия осъществени при свиждане на 26.01.2019 г. от обвиняемия И.И. изразили се в споделена на майката на тъжителя информация, че същия продава на други лишени от свобода донесената му храна за цигари, представляват явно и ясно предположение за престъпление от общ характер по чл. 147, ал.1, чл. 148, ал.1 и чл. 282, ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че тъжителят не е отстранил в дадения му срок нередовностите на тъжбата и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията за съдържание, посочени в разпоредбата на чл. 81 от НПК.
От значителния по обем текст на тъжбата, съдържащ цитиране на множество международноправни и национални разпоредби не може да се конкретизират и изведат ясни твърдения за едно или повече престъпления притежаващи белезите на такива от частен характер, които да изискват провеждане на наказателно производство по този ред срещу обвиненото лице.
Налице са множество хаотични и откъслечни твърдения, непочиващи на конкретни събития дефинирани по време, в които се твърди, че И.И., действащ в посоченото си длъжностно качество е казал на майката на подсъдимия да не му носи толкова много храна, тъй като я продава за цигари на други лица лишени от свобода. В същото време в нито един абзац от тъжбата не е неправено искане за търсене на наказателна отговорност от И., чрез осъждането му от съда за тези действия. Направено е единствено изявление, че се предявява граждански иск, като се претендират 100 000,00 лв. обезщетение за „преживения стрес, обида и срам“, които представляват според тъжителя „причинени неимуществени причини“.
Престъпленията регламентирани от законодателя в НК, изискващи съдебна намеса, чрез провеждане на наказателно производство от частен характер са изчерпателно посочени и изброени в особената част на НК, като в тъжбата не присъства словесно /фактическо/ позоваване на която и да е конкретна разпоредба инкриминираща престъпление от частен характер, за което да се иска от тъжителя осъждане на обвиненото лице. Въпреки положените усилия и дадената възможност по смисъла на споделяната от настоящия съд практика на ВКС - Решение № 101 от 17.07.2017 г. по н. д. № 450 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение; Решение № 132 от 26.05.2016 г. по н. д. № 471 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение ; Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III н. о., НК, Определение № 62 от 7.04.2011 г. на ВКС по ч. н. д. № 1244/2011 г., II н. о., частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната си тъжба / относно елементите от фактическото изпълнение на престъплението/, преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК, това не беше сторено. Към настоящия момент, с този набор от противоречиви и непълни твърдения, съдът е в обективна невъзможност да извлече от написаното каквато и да е принципна квалификация, а още по-малко евентуална твърдяна съставомерност /описание/ на деяние от частен характер, за което да се проведе пълно и главно доказване при даване ход на тъжбата и насрочването и в открито съдебно заседание. В този смисъл относно минималното съдържание на тъжбата и задълженията на тъжителя и правомощията на съда виж Решение № 500 от 19.02.2015 г. по нак. д. № 1464 / 2014 г. на Върховен касационен съд и Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно
задължителните постановки на т.2 от Тълкувателно решение № 34 от
3.VIII.1990 г. по н. д. № 29/90 г., ОСНК, съгласно чл. 12 НПК съдът е длъжен
в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на
обективната истина. В пределите на официалното начало по чл. 12 НПК без съмнение влиза и задължението за проверка, дали тъжбата отговаря на императивните
изисквания на чл. 81 от НПК. Проверката за редовност на частна тъжба съобразно
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, включва и това дали тъжбата съдържа
„обстоятелствата на престъплението", в този см. виж. Решение № 85 от 10.02.2014 г. по
нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд. Като липсата на
такива според върховните съдии е основание за отказ за образуване на
наказателно дело. Това задължение за прекратяване, посочено като правомощие на
съда е отразено в чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, която
препраща към изискванията на чл. 81 НПК, част от които неизменно е тъжбата да съдържа данни за обстоятелствата
на престъплението, каквито в случая липсват. В подкрепа на тези разсъждения
относно правомощията на съда по актуалния НПК, виж. статия на Мирослава Тодорова-
съдия в СГС, публ. в www.lex.bg, от 28.06.2019 г. - „И след
промените в НПК съдът има право да прекрати поради липса на престъпление дело,
образувано по тъжба на пострадал“.
Съобразно изложеното и с оглед категоричната
практика по въпроса отразена в Решение
№ 143 от 31.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 63/2011 г., II н. о. и Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1077/2011 г., III н. о. и др., съдът в настоящия случай е сезиран по начин,
отклоняващ се толкова съществено от стандарта на чл. 81, ал. 1 от НПК, относно
задължителното съдържание на тъжбата, че не би могъл да формира ясно обвинение
срещу посоченото лице, поради което тъй като недостатъците на същата без уважителна причина не са били отстранени от
тъжителя в дадения му от съда срок, наказателното производство следва да се
прекрати.
В този смисъл изцяло безпредметно при
изначална липса на твърдения за каквото и да е престъпление от частен характер е
да се назначава служебно повереник на тъжителя, който би бил поставен при
същите недостатъчни изходни данни и неблагоприятни обстоятелства, както и настоящия
съд. Професионален юрист обективно при тази фактическа основа няма как да
извлече конкретика за деяние извършено от посоченото в тъжбата лице – И.И.,
което да изпълва съдържанието на престъпление от частен характер.
Доколкото тъжителят е изнесъл писмено
твърдения за някакви служебни провинения на И., пред същия остава възможността
да сезира, ако разбира се счете за необходимо, съответните контролни
административни органи в ГДИН или Министерство на правосъдието, които са компетентни
да се произнесат относно евентуалните дисциплинарни нарушения на същия.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1, т.1 НПК, във вр. с чл. чл.24, ал.5, т. 2, вр. чл.81 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 586/2019 г., по описа на Районен съд – Дупница, образувано по частна тъжба, подадена от К.Д.И., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик, срещу И.Н.И. - мл. инспектор надзорно-охранителен състав към затвора в гр. Бобов дол, по обвинение за извършено престъпление от частен характер.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Кюстендил, в 15-дневен срок от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на частния тъжител и на обвиняемия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: