Решение по дело №1157/2019 на Административен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№152

05.05.2020 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1157 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г.К.Р. ***, против Решение №1012-26-491-1/12.09.2019 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Национален осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/2136-26-61/30.07.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” („ПО“) при ТП на НОИ –  Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно Директорът на ТП на НОИ – Хасково възприел, че за периода от 05.02.1994 г. до 30.09.1997 г. жалбоподателят заемал длъжността „изпълнителен директор“, поради което в нарушение на закона полученото от оспорващия за този период възнаграждение не било ограничено до осем кратния размер на минималната работна заплата за страната. Твърди се, че за този период жалбоподателят заемал длъжността „управител“ на „ЗММ – Свиленград“ ООД, което било видно от Договор за възлагане на управление от 05.08.1992 г., от Решение от 10.08.1992 г. по ф.д. №19/1991 г. на Окръжен съд – Хасково, от Заповед №РД-17-240 от 23.10.1995 г. на Министъра на промишлеността и Приложение №9 към нея, Решение от 07.12.1995 г. по ф.д. №19/1991 г. на Окръжен съд – Хасково, Протокол №1 от 16.11.1995 г. от заседание на съвета на директорите на „ЗММ – Свиленград“ ЕАД и Договори от 23.10.1995 г. и от 16.11.1995 г. Сочи се, че тъй като „ЗММ – Свиленград“ се преобразувало от ООД в ЕАД със Заповед на министъра на промишлеността от 23.10.1995 г., то очевидно до тази дата Г.К.Р. фактически и юридически не могъл да заема длъжността „изпълнителен директор“, тъй като съгласно Търговския закон дружествата с ограничена отговорност се управлявали от управител, а не от изпълнителен директор. След като за спорния период жалбоподателят заемал длъжността „управител“, то за него не било налице законовото изискване за ограничаване на възнаграждението му до осем кратния размер на минималната работна заплата за страната. В подкрепа на това становище се цитират разпоредбите на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободни професии или търговия или работещите без трудово правоотношение (отм.) (по-нататък Наредбата за общественото осигуряване...), в приложимите за периода редакции, и чл.30, ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (отм.), като се твърди, че последната разпоредба била специална и следвало да намери приложение в случая. Твърди се, че погрешното възприемане от Директора на ТП на НОИ – Хасково, че за спорния период жалбоподателят е заемал длъжността „управител“, довело до погрешно прилагане на раздел II от Наредбата за общественото осигуряване.... Оспорват се издадените без знанието на жалбоподателя УП-3 №821 от 26.07.2019 г. – като документ с невярно съдържание, и УП-2 №822 от 26.07.2019 г. – като непълно и неправилно. В последното като период, от който ще се изчислява пенсията на жалбоподателя, бил посочен от 01.08.1992 г. до 04.02.1994 г., вместо правилния от 01.08.1992 г. до 31.07.1995 г., поради което бил посочен и по-малък размер на брутното трудово възнаграждение или доход за определяне на размера на пенсията. Вярно било съдържанието на приложеното към жалбата УП-2 №282 от 14.01.2014 г., въз основа на което била отпусната пенсията на Р.. Като неверни се оспорват и записванията в осигурителната книжка, изготвена при извършената от ТП на НОИ – Хасково проверка на „Оазис тур“ АД, правоприемник на „ЗММ – Свиленград“ АД за периода от 05.02.1994 г. до 31.07.1995 г., където Р. бил записан като изпълнителен директор, респективно в това му качество неправилно бил посочен и осигурителния му доход. Твърди се, че в чл.10 от Наредбата за общественото осигуряване... изрично били изброени лицата, на които задължително се издава осигурителна книжка, и доколкото управителите и изпълнителните директори не били измежду лицата, посочени в чл.1 от Наредбата за общественото осигуряване..., то по отношение на тях нямало и задължение за издаване на осигурителна книжка.

Твърди се, че по силата на ПМС №98 от 10.06.1992 г., ПМС №265 от 28.12.1992 г. и чл.30,         ал.1 от ПРУПСДП, за периода от 01.08.1992 г. до 23.10.1995 г. възнаграждението на Г.К.Р., заемащ длъжността управител на „ЗММ – Свиленград“ ЕООД не е подлежало на ограничаване.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, след което съдът да се произнесе по съществото на спора, като определи размера на пенсията на жалбоподателя, съобразно изложените в жалбата съображения. Алтернативно се моли, в случай че съдът прецени наличие на основанията по чл.173, ал.2 от АПК, след отмяна на решението преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на нормативните актове, относими към определяне размера на пенсията на жалбоподателя.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане №**********/№6/прот.№N01403/19.10.2018 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Г.К.Р., по подадено от него Заявление с вх.№2113-26-2033 от 04.10.2018 г. Пенсията е отпусната от 04.10.2018 г. пожизнено, по чл.68а, ал.1 от КСО, в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 от КСО, до определянето на размера ѝ по реда на КСО.

При отпускането на пенсията са зачетени 38 г., 10 м. и 20 дни осигурителен стаж от III категория, по представените от заявителя документи, приети под Опис, между които и Удостоверение Обр.УП-3 с изх.№37/21.04.2003 г., издадено от „ЗММ – Свиленград“ АД, гр.С., в което е удостоверено, че за периода от 06.07.1992 г. до 09.04.2003 г. – всичко 10 г., 9 мес. и 3 дни, Г.К.Р. е заемал длъжността „Изп.директор”.

С Декларация от 04.10.2018 г. Г.К.Р. е декларирал съгласие за база за определяне на пенсията му да се използва дохода за следните периоди: до 1997 г. – 01.08.1992 г. – 31.07.1995 г. – 617 066.30 лв., а след 31.12.1996 г. да се използват данните от Регистъра на осигурените лица за стаж и доходи за периодите за които не представя УП-2.

С представеното към Заявлението Удостоверение Обр.УП.2 изх.№282 от 14.01.2014 г., издадено от „ЗММ – Свиленград“ АД, е удостоверено, че Г.К.Р. е работил на длъжност Управител и за периода от 3 години, от който ще се изчислява размера на пенсията – 01.08.1992 г. до 31.07.1995 г., е получил брутно трудово възнаграждение и доход за определяне размера на пенсията – 617 066.30 лв.

Представено е и Уведомително писмо, подписано от инж.Т.П. – Търг.пълномощник на „ЗММ – Свиленград“ АД, в уверение на това, че осигурителният доход по Обр.УП-2 с изх.№282 от 14.01.2014 г. е верен и отговаря на изплащателните ведомости.

С Уведомително писмо изх.№795/28.01.2019 г., постъпило в ТП на НОИ – Хасково под вх.№2131-26-2033-3/30.01.2018 г., същият Търг.пълномощник, вече на „Оазис Тур“ АД, гр.Б. – правоприемник на „ЗММ – Свиленград“ АД, уведомява, че отменя Обр.УП-2 с изх.№282 от 14.01.2014 г., „в което беше включена сумата по граждански договор на стойност 97 917.00 лева“ и издава на Г.К.Р. нов Обр.УП-2 с изх.№794 от 28.01.2019 г., като потвърждава, че „няма включени суми по граждански договор“.

В Удостоверение Обр.УП-2 изх.№794 от 28.01.2019 г., издадено от „Оазис Тур“ АД, правоприемник на „ЗММ – Свиленград“ АД, е удостоверено, че Г.К.Р. е работил на длъжност Управител и за периода от 3 години, от който ще се изчислява размера на пенсията – 01.08.1992 г. до 31.07.1995 г., е получил брутно трудово възнаграждение и доход за определяне размера на пенсията – 519 149.30 лв.

С Разпореждане №**********/№21/прот.№N01046/01.02.2019 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, е изменена отпуснатата на Г.К.Р. ЛПОСВ и при осигурителен стаж от III категория труд – 38 г., 11 м. и 23 дни и общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) – 519 149.00 лв. за времето: 01.08.1992 – 31.07.1995 г. е определен размерът на пенсията, намален съгласно чл.70, ал.13 от КСО до навършване на изискуемата възраст.

На 01.07.2019 г. от Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Хасково до ТП на НОИ – Бургас е изпратено искане за извършване на проверка в осигурителя на верността на издадените образци УП-2 №741/21.02.2018 г. и обр.УП-3 №37/21.04.2003 г., като е посочено, че същото е по повод извършваща се проверка на основание заповед №1016-40-750/27.05.2019 г. на управителя на НОИ.

На искането е получен отговор от 03.07.2019 г., че необходимите ведомости се намират на територията на ТП на НОИ – Хасково, след което проверката на документи и обстоятелства по пенсионното досие на Г.К.Р. е поискана с писмо изх.№1043-26-429/05.07.2019 г. до Началник на сектор КР на ДОО в ТП на НОИ – Хасково.

От старши експерт по осигуряването е съставен Констативен протокол №КП-5-26-00599130/26.07.2019 г. за извършената проверка по разплащателните ведомости на бившето „ЗММ – Свиленград“ АД.

Съгласно констатациите в протокола: с решение по фирмено дело №19/1991 г. на Хасковски окръжен съд е вписано еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „ЗММ – Свиленград“ ООД, гр.Свиленград, което се представлява и управлява от управителя Д. П. Д.. Със Заповед №РД-18-87/29.06.1992 г. Министърът на промишлеността назначава Г.К.Р. ***. Съгласно договор за възлагане на управление от 05.08.1992 г. на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, се сключва договор между Министерство на промишлеността и Г.К.Р., като същият се назначава за управител на „ЗММ Свиленград“ ООД, за срок от 3 години. Със съдебно решение от 10.08.1992 г. по фирмено дело №19/1991 г. се вписва промяна в представителството на „ЗММ – Свиленград“ ООД, като дружеството се представлява от управителя Г.К.Р.. Съгласно договор за възлагане на управлението от 23.10.1995 г., за членове на съвета на директорите се назначават Г.К.Р., М. и П.. Със съдебно решение от 09.04.2003 г. по фирмено дело №19/1991 г. се вписва промяна в представителството на „ЗММ – Свиленград“ АД, като дружеството ще се управлява от управителите Т., М. и К..

В Констативния протокол е посочено, че видно от представените разплащателни ведомости, за периода от мес.01.07.1992 г. до мес.09.2002 г. Г.К.Р. фигурира в разплащателните ведомости на длъжност „изпълнителен директор“ с начислено и изплатено възнаграждение като изпълнителен директор. За част от периода лицето има начислено и изплатено възнаграждение и като член на съвета на директорите (по граждански договор).

Посочено е също, че осигурителят е ревизиран от контролните органи на ТП на НОИ гр.Хасково за периода от 01.06.1997 г., като ревизията е приключила с ревизионен акт за начет с вх.№302/19.11.1999 г. При извършената пълна финансова ревизия е констатирано, че за периода от мес.06.1997 г. до мес.12.1997 г. осигурителят не е ограничил до 8 кратния размер на минималната работна заплата за страната възнаграждението на изпълнителния директор, а осигурителните вноски са внесени върху цялото му възнаграждение, с което не са спазени разпоредбите на чл.30 от Правилника за прилагане на ПМС №7 и чл.14, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение.

Въз основа на констатираното и цитираната нормативна уредба, проверяващият е приел, че осигурителят следва да отмени УП-3 с изх.№37/21.04.2003 г.; УП-2 с изх.№471/21.02.2018  г. и УП-2 с изх.№794/28.01.2019 г., тъй като „за периода от 05.02.1994 г. до 30.09.1997 г. и от 01.01.2000 г. до 09.04.2003 г. осигурителният стаж и доход следва да се впише в осигурителната книжка. Освен това за периода от 05.02.1994 г. до 30.09.1997 г. полученото от Г.К.Р. възнаграждение като изпълнителен директор не е ограничавано до осем кратния размер на Минималната работна заплата за страната, а за периода от 01.10.1997 г. до 30.09.1999 г. възнаграждението е ограничавано до 7 кратния размер на МРЗ вместо до 8 кратния размер на МРЗ, а от 01.01.1999 г. до 10 кратния размер на МРЗ.“

В Констативния протокол е посочено, че с приключването на проверката осигурителят с писмо изх.№824/26.07.2019 г. отменя УП-3 с изх.№37/21.04.2003 г.; УП-2 с изх.№471/21.02.2018 г. и УП-2 с изх.№794/28.01.2019 г., и издава следните нови удостоверения за пенсиониране: УП-3 с изх.№821/26.07.2019 г.; УП-2 с изх.№822/26.07.2019 г. и УП-2 с изх.№823/26.07.2019 г.

Посочено е, че при заверка на осигурителната книжка на Г.Р. възнаграждението като изпълнителен директор е ограничено до 8 кратния размер на минималната работна заплата за съответния период мес.03.1994 г., за периода от 01.07.1994 г. до 30.09.1995 г. и от 01.10.1996 г. до 30.09.1997 г.

Съгласно Удостоверение Обр.УП-3 изх.№821 от 26.07.2019 г., Г.К.Р. е заемал длъжност Изп.директор от 01.07.1992 г. до 04.02.1994 г. и длъжност Изп.директор от 01.10.1997 г. до 31.12.1999 г.

Съгласно Удостоверение Обр.УП-2 с изх.№822 от 26.07.2019 г. Г.К.Р. е заемал длъжност Управител и за периода от 01.08.1992 г. до 04.02.1994 г. е получил брутно трудово възнаграждение 167 169.50 лв.

Съгласно Удостоверение Обр.УП-2 с изх.№823 от 26.07.2019 г. Г.К.Р. е заемал длъжност Изп.Директор и за периода от 01.10.1997 г. до 30.06.1999 г. е получил брутно трудово възнаграждение 9 670 400.00 лв., а за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г. – 4 020.00 лв.

Представено е и копие от попълнена от „Оазис тур“ АД, гр.Бургас, Осигурителна книжка на Г.К.Р., издадена на 26 юли 2019 г.

С Разпореждане №**********/2136-26-61/30.07.2019 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ –  Хасково, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО е изменена ЛПОСВ по чл.68а от КСО от 04.10.2018 г. пожизнено на Г.К.Р., като му е определена месечна сума за изплащане 652.45 лв.

В мотивите на разпореждането е посочено, че като основание за определяне размера на пенсията с Разпореждането от 01.02.2019 г. са послужили изброени удостоверения, а впоследствие след извършена проверка три от тях са отменени и размерът на пенсията е определен въз основа на новоиздадените документи – обр.УП-2 №822/26.07.2019 г., обр.УП-2 №823/26.07.2019 г. и осигурителна книжка, при което е определен индивидуален коефициент 1.632, вместо предходно определения 1.776, а размерът на пенсията се намалява поради грешно посочен осигурителен доход в УП-2 №794/28.01.2019 г. и УП-2 №741/21.02.2018 г., издадени от „Оазис тур“ АД, гр.Б., правоприемник на „ЗММ – Свиленград“ АД, гр.С. и подадените данни съгласно чл.5, ал.4 от КСО.

Видно от Известие за доставяне, Разпореждането е получено от адресата си срещу подпис на 07.08.2019 г.

С регистрирана под вх.№1012-26-491/14.08.2019 г. жалба, Г.К.Р. оспорва Разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Хасково.

С Решение №1012-26-491-1 от 12.09.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася по жалбата по реда на чл.117, ал.3 от КСО, като я отхвърля. Приема, че пенсионният орган е приложил правилно материалния закон и правилно е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

Решението е получено от адресата си срещу подпис на 16.09.2019 г., видно от представеното Известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 30.09.2019 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, видно от поставения входящ номер върху същата.

По искане на жалбоподателя по делото беше изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Е.Д., по подробно поставени задачи.

В отговора на въпрос 1 вещото лице дава заключение, че от представените по делото документи и тези, приложени в личното трудово досие на Г.К.Р., находящо се в „Оазис тур“ АД, гр.Бургас, правоприемник на „ЗММ – Свиленград“, подробно описани в констативната част на заключението, експертизата е установила, че заеманата длъжност от жалбоподателя за периода от 05.02.1994 г. до 23.10.1995 г. е Управител на „ЗММ – Свиленград“.

В отговор на въпрос 2 експертизата е установила, че при изчисляване пенсията на Г.К.Р. е зачетен осигурителният доход по чл.40, ал.5 от КСО, описан в осигурителната книжка, който е редуциран за периода от 05.02.1994 г. до 31.07.1995 г. и е в общ размер 270 972.80 лв.

По формулираната задача да изчисли какъв би бил определеният на жалбоподателя размер на пенсията в хипотезата, при която това възнаграждение не се редуцира до осемкратния размер на МРЗ за страната, вещото лице е извършило съответните изчисления в два варианта.

При първия вариант (по въпрос 3), за избрания от жалбоподателя период от 36 последователни месеца – 01.08.1992 г. – 31.07.1995 г., вещото лице е използвало общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) в размер на 519 149.00 лв. (въз основа на Удостоверение Обр.УП-2 с изх.№794 от 28.01.2019 г.).

При приет Осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. – 30.06.1999 г. – 20 284 792.00 лв. и Осигурителен доход за периода 01.07.1999 г. – 30.06.2018 г. – 115 300.01 лв. и общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход)  – 135 584.80 лв., вещото лице е изчислило ИК1 = 3.281, ИК2 = 1.526 и индивидуален коефициент (ИК) = 1,776, съответно размер на пенсията от 705,60 лв. и намален такъв – 671,73 лв.

Отбелязано е, че при първия начин на изчисления не е включен дохода от 97 917.00 лв., зачетен като „граждански договор“, който за м.06.1995 г. е 57 040.00 лв. и за м.07.1995 г. – 40 877.00 лв.

При втория вариант на изчисление (по въпрос 4), за избрания от жалбоподателя период от 36 последователни месеца – 01.08.1992 г. – 31.07.1995 г., вещото лице е използвало общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) в размер на 617 066.30 лв. (въз основа на Удостоверение Обр.УП-2 с изх.№282 от 14.01.2014 г.).

При приети същите Осигурителен доход за периода 01.01.1997 г. – 30.06.1999 г.; Осигурителен доход за периода 01.07.1999 г. – 30.06.2018 г. и общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход)  – 135 584.80 лв., вещото лице е изчислило ИК1 = 3.899, ИК2 = 1.526 и индивидуален коефициент (ИК) = 1.863.

При този вариант експертизата е изчислила размер на пенсията – 739.85 лв. и съгласно чл.70, ал.13 от КСО намален размер на пенсията по 0.4 на сто за 12 месеца до навършване на изискуемата възраст – 4.8% от 739.85 = 704.35 лв.

Според заключението, това би бил размерът на пенсията на Р., изчислен на база осигурителния му доход за посочените от него три избрани години, при заемане от него за този период на длъжността „управител“ в „ЗММ – Свиленград“ ЕООД, съобразно чл.30, ал.1 от ПРУПСДП в редакцията за този период.

Към заключението на експертизата е приложена Таблица – Приложение №2, в която са систематизирани сумите за работни заплати, получавани от жалбоподателя по месеци за периода от м.08.1992 г. до 07.1995 г. вкл. От последните два реда на таблицата е видно, че за м.06.1995 г. и м.07.1995 г. в колона „работна заплата“ е вписано по 0.00, а в колона „граждански договор“ съответно сумите 57 040.00 лв. и  40 877.00 лв.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице заявява, че при извършената от него проверка не е установило граждански договор и че през целия период жалбоподателят не е бил на граждански договор. Сочи, че при изготвяне на експертизата от счетоводството на правоприемника на осигурителя му представили една справка, в която тези суми били „отделени“ (представя същата към заключението си, заедно с Рекапитулация за месец: Юли 1993 г.), но дадените от счетоводителката обяснения били, че „когато са минавали от една програма към друга, са решили да направят една ведомост, и е нямало начин как да бъде вписано лицето“ и „по тази причина са го писали по граждански договор“. Вещото лице заявява, че в действителност жалбоподателят е бил управител и сумата е влезнала във „Фонд работна заплата“ и по тези суми са внесени дължимите осигурителни вноски.

Мнението на вещото лице е, че за времето, в което е заемал длъжност „управител“, на жалбоподателя следва да бъде зачетен целия осигурителен доход, т.е. по втория изчислен от него вариант.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждане за изменение на пенсията на жалбоподателя, е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му не се правят от оспорващия и такива не се констатират от съда.

По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б.„д“ от КСО, на основание на която е издадено Разпореждане №**********/2136-26-61/30.07.2019 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер.

Няма спор, че Разпореждането от 01.02.2019 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е определен размерът на ЛПОСВ на жалбоподателя, не е било обжалвано и е влязло в сила.

За да приеме, че размерът на отпуснатата с това Разпореждане ЛПОСВ е неправилно определен като по-висок, административният орган е извършил проверка, приключила с Констативен протокол от 26.07.2019 г. и е констатирал неправилно удостоверен от осигурителя доход на пенсионера за определени периоди.

При един и същи зачетен осигурителен стаж от III категория труд – 38 г., 11 м. и 23 дни, в Разпореждането от 30.07.2019 г. за времето: 01.08.1992 – 31.07.1995 г. на жалбоподателя е зачетено общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) от 438 142.00 лв., вместо зачетеното за същия период по Разпореждането от 01.02.2019 г. общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) – 519 149.00 лв.

Изложени са мотиви, че:

– за периода от 05.02.1994 г. до 30.09.1997 г. и от 01.01.2000 г. до 09.04.2003 г. осигурителният стаж и доход следва да се впише в осигурителната книжка.

– за периода от 05.02.1994 г. до 30.09.1997 г. полученото възнаграждение на лицето като изпълнителен директор не е ограничавано до 8 кратния размер на МРЗ за страната;

– за периода от 01.10.1997 г. до 30.09.1999 г. е ограничавано до 7 кратния, вместо до 8 кратния, (а от 01.01.1999 г. – до 10 кратния) размер на МРЗ.

Така с Разпореждането от 30.07.2019 г. размерът на пенсията е определен въз основа на Брутно трудово възнаграждение от 167 169.50 лв. за периода от 01.08.1992 г. до 04.02.1994 г. (по УП-2 №822/26.07.2019 г.) и 270 972.80 лв. за периода от 05.02.1994 г. до 31.07.1995 г. (по осигурителна книжка).

На първо място жалбоподателят навежда възражението, че доколкото заеманата от него длъжност не е била „изпълнителен директор“, а „управител“, за периода от 01.08.1992 г. до 23.10.1995 г. получаваното от него възнаграждение не следва да бъде ограничавано до 8 кратния размер на МРЗ за страната, тъй като в действащата нормативна уредба подобно изискване не е било предвидено за управителите.

Съобразно мотивите на Разпореждането от 30.07.2019 г., на преценка подлежи включения в този времеви период отрязък от 05.02.1994 г. до 31.07.1995 г., за който административният орган приема необходимост от ограничаване на полученото от жалбоподателя възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира това възражение за основателно.

От приложените към жалбата писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че с Договор за възлагане на управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, сключен на 05.08.1992 г. на основание чл.3 и чл.4 от ПМС №98/1992 г., във връзка с чл.147, ал.2 и чл.137, ал.1, т.5 от Търговския закон, между Министъра на промишлеността като доверител и Г.К.Р. като управител, на последния се възлага управлението на „ЗММ – Свиленград“ ЕООД, гр.Свиленград – еднолично търговско дружество с държавно имущество, за срок от 3 години, при определено месечно възнаграждение на управителя. В договора е посочено, че същият влиза в сила от 29.06.1992 г.

С Решение от 10.08.1992 г. по ф.д.№19/1991 г. на Хасковския окръжен съд, в Търговския регистър е вписана промяна в представителството на „ЗММ – Свиленград“ ЕООД, като дружеството се представлява и управлява от управителя Г.К.Р..

С Допълнително споразумение от 01.06.1995 г., сключено на основание чл.10, ал.1, чл.14, т.5, чл.25, ал.1 и чл.27 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №7/25.01.1994 г., между Министъра на промишлеността и Г.К.Р. *** ЕООД, се продължава срока на сключения между тях Договор за възлагане на управлението до 29.05.1998 г.

Със Заповед №РД-17-240/23.10.1995 г. на Министъра на промишлеността, на основание чл.261, ал.1, чл.262, ал.1 и чл.147, ал.2 от Търговския закон, във връзка с чл.10, ал.1 от ПРУПСДП, приет с ПМС №7/1994 г., се преобразуват еднолични дружества с ограничена отговорност в еднолични акционерни дружества, включително „ЗММ –Свиленград“ ЕООД, съгласно приложение №9 към същата заповед. В приложението е посочено че правоприемник на същото е „ЗММ – Свиленград“ ЕАД, със седалище гр.С., че се освобождава управителя на „ЗММ – Свиленград“ ЕООД Г.К.Р. и сключения с него договор за възлагане на управлението се прекратява. Определя се едностепенна система на управление на дружеството и се избира за срок от три години Съвет на директорите от трима члена, включително Г.К.Р..

Съгласно Договор за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно имущество с едностепенна система на управление, сключен на 23.10.1995 г. на основание чл.10, ал.1, чл.15, т.4 и чл.25,ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС 7 от 25.01.1994 г., във връзка с чл.221, т.4 от Търговския закон, между Министъра на промишлеността като доверител и Г.К.Р., М. и П.– членове на Съвета на директорите в „ЗММ – Свиленград“ гр.С., на Съвета на директорите е възложено управлението и представителството на едноличното акционерно дружество с държавно имущество за срок от три години, при определено възнаграждение на членовете на Съвета на директорите.

Видно от Протокол №1 от заседание на Съвета на директорите на „ЗММ – Свиленград“ ЕАД, проведено на 16.11.1995 г., Г.К.Р. е избран за изпълнителен директор, Съветът на директорите го упълномощава да представлява дружеството пред други физически и юридически лица, и му определя месечно възнаграждение, за което на 16.11.1995 г. е сключен Договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление. Съгласно договора, сключен за срок до 23.10.1998 г., на Г.К.Р. се възлага да управлява и представлява дружеството като Изпълнителен директор.

Преобразуването на  „ЗММ – Свиленград“ от ЕООД в ЕАД, вписването на съвета на директорите на същото и на обстоятелството, че дружеството ще се представлява от изпълнителния му директор Г.К.Р. е извършено с Решение от 07.12.1995 г. по ф.д.№19/1991 г. на Хасковски окръжен съд.

При така представените и неоспорени доказателства, по несъмнен начин се установява обстоятелството, че от назначаването му като такъв с Договор за възлагане на управлението през 1992 г., до освобождаването му като такъв със заповедта на министъра от 23.10.1995 г., жалбоподателят Г.К.Р. заема длъжността „управител“ в „ЗММ – Свиленград“ ЕООД.

Този извод намира подкрепа и от съдържанието на приложените към жалбата ведомости за изплащане на трудово възнаграждение на инж.Г.К.Р., съответно за месеците от януари до декември вкл.1994 г. и от януари до юни вкл.1995 г., във всяка една от които същият е вписан като „Управител“. От представената извадка от трудова книжка също е видно, че длъжността на Р. е вписана като „управител“ от 06.07.1992 г., последно до 23.10.1995 г., от която дата до 09.04.2003 г. длъжността му е „изпълнителен директор“.

Понятието „осигурителен стаж” е дефинирано в чл.37, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според чл.40, ал.3 от НПОС, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Неправилно пенсионният орган е възприел, че заеманата от Г.К.Р. длъжност за времето от 06.07.1992 г. до 23.10.1995 г. е „Изпълнителен директор“ на „ЗММ – Свиленград“ ЕООД, вместо действително заеманата от него длъжност „Управител“ на същото търговско дружество.

Въпреки, че в Констативния протокол е записано, че „видно от представените разплащателни ведомости за периода от мес.01.07.1992 г. до мес.09.2002 г. лицето фигурира в разплащателните ведомости на длъжност „изпълнителен директор“, тази констатация не съответства на възприетите и подробно описани в същия Констативен протокол заповеди на Министъра на промишлеността за назначаване на длъжността, договори и съдебни решения за вписване, които по несъмнен начин опровергават извода, че до 23.10.1995 г. Р. е бил „изпълнителен директор“ на ЕООД. Освен това в чл.135, ал.1 от Търговския закон са регламентирани органите на дружествата с ограничена отговорност и сред тях няма предвиден „изпълнителен директор“, а само „управител“.

Крайният извод, че за времето от 06.07.1992 г. до 23.10.1995 г. заеманата от жалбоподателя длъжност е била „управител“ на еднолично търговско дружество с държавно участие, опровергава заключението на административния орган за необходимост от редуциране на получаваното от него възнаграждение в периода от 05.02.1994 г. до 31.07.1995 г.

Към датата на назначаването на жалбоподателя на тази длъжност, е действащо Постановление №98 на МС от 10.06.1992 г. за реда, по който Министерският съвет решава въпросите от компетентност на общото събрание за еднолични търговски дружества с държавно имущество (отм.), обн.ДВ бр.49 от 16.06.1992 г., отм.ДВ бр.4 от 15.01.1993 г.

В чл.4 от това ПМС е предвидено, че (ал.1) управлението на едноличните търговски дружества с държавно имущество се възлага с договори за управление, в които се определят правата и задълженията на органите на управление на дружеството, икономическите резултати, които те трябва да постигнат, както и размерът на възнаграждението им и че (ал.2) управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност и контрольорите в тях, членовете на надзорните съвети и изпълнителните директори в едноличните акционерни дружества с държавно имущество не могат да бъдат едновременно в трудовоправни отношения със същите дружества.

Съгласно чл.9, ал.1 от същото ПМС, лицата, които работят по договори за управление на едноличните търговски дружества с държавно имущество, се осигуряват за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение за сметка на съответното дружество, като ал.3 предвижда времето, през което лицата са работили по договори за управление на еднолични търговски дружества с държавно имущество и са били осигурявани за всички осигурителни случаи, да се зачита и за трудов стаж по Кодекса на труда.

След отмяната на ПМС №98/1992 г. действа Постановление №265 на МС от 28.12.1992 г. за реда, по който Министерският съвет упражнява правото на притежател на държавния капитал в търговските дружества (отм.), обн.ДВ, бр.4 от 15.01.1993 г., отм.ДВ бр.10 от 01.02.1994 г.

В чл.12 от него също е предвидено, че (ал.1) лицата, които работят по договори за управление и контрол на едноличните търговски дружества с държавно имущество, се осигуряват за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение за сметка на съответното дружество, и че (ал.3) времето, през което лицата са работили по договор за управление и контрол на еднолични търговски дружества с държавно имущество и в търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие и са били осигурявани за всички осигурителни случаи, се зачита и за трудов стаж.

С ПМС №120 от 03.07.1992 г., обн.ДВ бр.58 от 17.07.1992 г. е приета и Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.), изменяна и допълвана, отм.ДВ бр.21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.

В тази Наредба за общественото осигуряване… е обособен Раздел II (нов, ДВ бр.85 от 05.10.1993 г.), озаглавен „Осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение“.

Според чл.13 от Наредбата, (ал.1) подлежат на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи лицата, които са получили за работа без трудово правоотношение от предприятие, учреждение, организация или едноличен търговец възнаграждение, по-голямо от 25 на сто от минималната работна заплата за отделен календарен месец или по-голямо от минималната месечна работна заплата общо за една календарна година и (ал.2) не подлежат на осигуряване по реда на ал.1 лицата, които са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание върху месечно възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата или са осигурени по раздел I от тази наредба. Според ал.3, осигуряването на лицата по ал.1 възниква от деня, в който е започнало изпълнението на задълженията по правоотношението, по което работят, и продължава през времето, което се зачита за трудов стаж по него.

Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата, в редакцията му, обн.ДВ бр.58 от 17.07.1992 г., осигурителните вноски за лицата по ал.1 на чл.13 са за сметка на предприятието, учреждението, организацията или едноличния търговец и се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от осемкратния размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора.

След изм. с ДВ бр.154 от 1998 г., чл.14, ал.1 от Наредбата вече предвижда вноските да се изчисляват върху не повече от десеткратния размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора.

С ПМС №7 от 25.01.1994 г., обн.ДВ бр.10 от 01.02.1994 г., е приет и Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (отм.), отм.ДВ    бр.51 от 03.06.2003 г.

В чл.9 от този Правилник е предвидено, че (ал.1) органи на държавните предприятия – еднолични дружества с ограничена отговорност, са: 1. едноличният собственик на капитала; 2. управителят (управителите), а (ал.2) органи на държавните предприятия – еднолични акционерни дружества, са: 1. едноличният собственик на капитала; 2. съветът на директорите (едностепенна система) или надзорният и управителният съвет (двустепенна система).

Съгласно чл.30, ал.1 от Правилника, в първоначалната му редакция (обн.ДВ бр.10 от 01.02.1994 г.) е предвидено, че „Контрольорите, управителите, членовете на съветите на директорите, съответно на надзорните и управителните съвети в държавните предприятия – еднолични търговски дружества, се осигуряват за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение за сметка на съответното дружество“, а в ал.2, че времето, през което лицата са работили по договори за управление или за контрол в държавни предприятия – еднолични търговски дружества, и са били осигурени за всички осигурителни случаи съгласно тези договори, се зачита за трудов стаж.

Макар да не е изрично посочено, вероятно позовавайки се на влизането в сила на цитираната разпоредба (три дни след обнародването ѝ, съгласно чл.5, ал.5 от КРБ), пенсионните органи приемат, че от 05.02.1994 г. същата не намира приложение по отношение на жалбоподателя на длъжност „изпълнителен директор“, тъй като изпълнителните директори, като органи на държавните предприятия, не са изрично включени в текста ѝ, и за периода до 30.09.1997 г. вкл. същите подлежат на осигуряване по реда на Раздел II от Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.) – т.е. техните осигурителни вноски се изчисляват върху възнаграждението, получено по договора, но върху не повече от осемкратния размер на минималната работна заплата за страната за всеки месец по договора.

Този извод в случая е неправилен, тъй като, както беше посочено по-горе, жалбоподателят не е заемал длъжността „изпълнителен директор“, а „управител“ в държавно предприятие – еднолично търговско дружество. Изрично управителите са включени в текста на чл.30, ал.1 от Правилника в първоначалната му редакция, поради което спрямо същите не е приложим чл.14, ал.1 от Наредбата за общественото осигуряване… и липсва нормативна разпоредба, предвиждаща при изчисляването на осигурителните им вноски получаването от тях възнаграждение да бъде редуцирано до осемкратния размер на МРЗ за страната за всеки месец от договора. Изрично в действащата законова уредба е било предвидено, че управителите на държавните предприятия – ЕТД се осигуряват за всички осигурителни случаи върху изплатеното възнаграждение за сметка на съответното дружество, т.е. върху пълното изплатено им възнаграждение. Ето защо преценката на пенсионния орган за редуциране изплатеното на жалбоподателя възнаграждение за времето от 05.02.1994 г. до 23.10.1995 г. – когато е освободен от заеманата длъжност „управител“, е незаконосъобразна.

Тук следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията (отм.) е изменена с ДВ бр.119 от 12.12.1997 г., в сила от 01.10.1997 г., като придобива следното съдържание: „Лицата, работещи по договори за управление или за контрол на държавни предприятия – еднолични търговски дружества, ако не са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание, се осигуряват върху общия размер на изплатените им възнаграждения за всички осигурителни случаи за сметка на съответното дружество, но върху не повече от осемкратния размер на минималната работна заплата, установена за съответния месец.“

Съответно с изменението на разпоредбата ДВ бр.154 от 1998 г. „осемкратния“ се заменя с „десеткратния“ размер.

В тази си редакция разпоредбата намира приложение по отношение на жалбоподателя, който със сключването на 16.11.1995 г. на Договор за възлагане на управлението на изпълнителен член от съвета на директорите в еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление се явява такова лице.

Тоест съответни на закона са изводите на пенсионния орган, че за периода от 01.10.1997 г. до 30.09.1999 г. възнаграждението е следвало да бъде ограничавано до 8 кратния размер на МРЗ, вместо до 7 кратния, а от 01.01.1999 г. – до 10 кратния размер на МРЗ.

Неправилно в проверяваното решение е прието, че за част от периода лицето има начислено и изплатено възнаграждение и като член на съвета на директорите (по граждански договор). Видно е от доказателствата, че Г.К.Р. е назначен за член на съвета на директорите едва с Договор за възлагане на управлението от 23.10.1995 г., поради което дохода му от 97 917.00 лв., зачетен като „граждански договор“, който за м.06.1995 г. е 57 040.00 лв. и за м.07.1995 г. – 40 877.00 лв., няма как да представлява изплатено възнаграждение като член на съвета на директорите, какъвто жалбоподателят не е бил към този момент. Видно е, че сумата от 40 877.00 лв. е включена в приложения към жалбата (л.13) Фиш за месечно възнаграждение за месец Юли 1995 г., с отбелязани 21 работни дни, а сумата от 57 040.00 лв. е вписана във Ведомост (л.13) като трудово възнаграждение за м.Юни 1995 г. на жалбоподателя. Въз основа на тези документи, както и въз основа на дадените от вещото лице по делото обяснения, че при извършената от него проверка не е установило наличие на граждански договор, както и че цялата горепосочена сума е влезнала във „Фонд работна заплата“ и по нея са внесени дължимите осигурителни вноски, съдът приема, че сумата от 97 917.00 лв. представлява изплатено на жалбоподателя трудово възнаграждение за м.06 и м.07.1995 г. за заеманата от него в този период длъжност управител, и тази сума не е следвало да бъде изключвана от осигурителния доход на жалбоподателя при изчисляването размера на пенсията му.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява по несъмнен начин, че при изчисляване размера на ЛПОСВ на жалбоподателя с включването на тази сума, както и при неограничаване до осемкратния размер на минималната работна заплата на възнаграждението му за периода, в който е заемал длъжността управител, размерът на пенсията му ще е по-висок от изчисления от пенсионния орган с Разпореждането от 30.07.2019 г. (а също и от този по измененото Разпореждане от 01.02.2019 г.).

Въз основа на гореизложените съображения, съдът намира, че следва да възприеме за правилен втория от изчислените от експертизата варианти, даващ отговор на въпроса какъв би бил размерът на пенсията на Г.К.Р., изчислена на база осигурителния доход на лицето за посочените от него три избрани години, а именно за периода от 01.08.1992 г. до 31.07.1995 г. при заемане на длъжността управител, при който вариант размерът на пенсията е изчислен на 739.85 лв., а намаленият размер на пенсията до навършване на изискуемата възраст – на 704.35 лв.

При това се установява, че Разпореждането от 30.07.2019 г., с което се изменя ЛПОСВ на Г.К.Р. и месечната сума за изплащане се определя в по-нисък от този размер, е незаконосъобразно. Съответно като е отхвърлил жалбата срещу това Разпореждане, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

На основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне и изменяне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, изчислено при съобразяване със задължителните указания по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се дължат, платими от ответника, поисканите и действително извършени разноски за производството – 10 лв. внесена държавна такса, 285 лв. изплатено възнаграждение за вещо лице и 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019 г.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-491-1/12.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, и потвърденото с него Разпореждане №**********/2136-26-61/30.07.2019 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –  Хасково.   

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне и изменяне личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, изчислено съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково, да заплати на Г.К.Р., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1045 (хиляда и четиридесет и пет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                           

                                                                                               СЪДИЯ: