РЕШЕНИЕ
№ 12983
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря В. С. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167114 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
[фирма-И],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица],представлявано от Г. Т.,против В. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес
[населено място],[улица],[жилищен адрес],с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 59,29 лева главница за вода и предоставени ВиК услуги и
24,74 лева лихва за забава за периода 26.02.2018 г. до 14.01.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответникът Д. е клиент на ищцовото
дружество и между страните съществува договорно правоотношение относно
водоснабдяван обект в [населено място],[улица],[жилищен адрес],за което е
открита партида за клиентски № [номер]. Поддържа се,че водомера на
абоната е отчитан по електронен път чрез използване на мобилно устройство.
Ищецът сочи,че претендираната цена за главница в размер от 59,29 лева
съответства на реално потребление като за всеки отчетен период са издадени
фактури,които не са заплатени. Ищецът сочи,че срокът за плащане на
паричните задължения е 30 дни,считано от датата на издаване на фактурата,а
предвид обстоятелството,че задълженията не са заплатени е претендирана
мораторна лихва в размер от 24,74 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47 от ГПК е налице интерес от предявяване на установителната искова
1
претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
Д. чрез назначения му особен представител със становище за неоснователност
на исковете,защото не съществува договорно правоотношение,ответникът
няма качеството потребител,не е доказано да са доставени в имота вода и ВиК
услуги. При условията на евентуалност е формулирано възражение за
настъпила погасителна давност. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [фирма-И] претендира
издаването на заповед за изпълнение против В. Н. Д. за сумите от 59,29 лева
неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги за периода 22.04.2017 г. до
18.10.2019 г.,24,74 лева лихва за забава за периода 26.02.2018 г. до 14.01.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 13466/2021 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на [фирма-И].
Приета е справка относно отчет на показания на водомер на адрес
[населено място],[улица],ап.[номер].
Представени са фактури,издадени от [фирма-И] с клиент В. Д. от
28.10.2019 г. и от 26.11.2018 г.,25.01.2018 г.,съответно на стойност 19,85
лева,8,59 лева,30,85 лева.
Установява се,че В. Н. Д. е поискал откриване на партида от [фирма-И]
за адрес [населено място],[улица],[жилищен адрес].
С нотариален акт от 28.05.2010 г. В. Н. Д. се легитимира като
собственик на ап.[номер] в бл.[номер] на [улица] в [населено място].
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели
да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Предвид това,че
искът е уреден като положителен установителен иск,в тежест на ищеца е
възложено да проведе доказване,че между страните съществува договорно
правоотношение,да докаже доставеното количество вода и да установи цената
на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е подадена в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се счита предявен на 20.01.2021 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение и ответникът Д. като потребител на
вода и ВиК услуги е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на
2
доставена вода и предоставени ВиК услуги. Съгласно § 1,т.2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги потребител на вода и ВиК услуги е физическо
лице,което е собственик или ползвател на имота,в който е доставяна вода. С
оглед обстоятелството,че ответникът Д. е собственик на имота,за което по
делото е представен нотариален акт,както и като бъде отчетено,че ответникът
Д. е подал заявление за откриване на партида за същия имот,съдът приема,че
е доказано,че между страните съществува договорно правоотношение. Това
означава,че ответникът,като потребител на вода,следва да заплати отчетените
количества вода,както и да заплати предоставените услуги – напр.по
пречистване и отвеждане на вода и др. Съдът счита,че искът в частта за
сумата от 59,29 лева главница за вода и ВиК услуги е доказан по основание и
по размер и подлежи на уважаване. За да приеме,че исковата претенция е
доказана,съдът взе предвид,че са представени доказателства относно
дистанционно отчитане показанията на водомер в имота,т.е. искът е основан
на наличието на данни за реално потребена и отчетена в имота вода,а и няма
спор между страните,че фактурираната цена за отчетените количества вода е
утвърдената такава за съответния процесен период.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция е доказана и в
частта по отношение на претендираната мораторна лихва. Уважаването на иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума
не е заплатена на падежа или в срока за плащане,при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане обезщетение за
забава. В конкретния случай съгласно чл.33,ал.2 от общите условия на
доставчика сумата,начислена по фактурата следва да бъде заплатена в срок от
тридесет дни от издаването й. С оглед липсата на представени доказателства
цената или част от същата да е заплатена в предвидения срок искът в частта
за мораторната лихва също е доказан по основание и размер за предявения
период от време.
Разбирането на съда,че исковете и за главница,и за мораторна лихва са
доказани по основание и по размер налагат да бъде разгледано своевременно
въведеното възражение за настъпила погасителна давност в депозирания
писмен отговор. Давността е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на настъпила давност,ако в определен период от време кредиторът е
бездействал. Приложимата погасителна давност за парични суми за вода и
ВиК услуги е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно
решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Съдът
приема,че са погасени по давност сумите за периода от 22.04.2017 г. до
30.11.2017 г.,а задължението за м.12.2017 г.,платимо в периода 01.-30.01.2018
г.,както и всички по-нови вземания са дължими,защото иск е предявен преди
да са изминали повече от три години,считано от изтичане месеца на
доставката. Съгласно чл.23 от общите условия на дружеството доставчик
фактури следва да бъдат издавани ежемесечно,а ако отчет се реализира не
ежемесечно,а на по-дълги периоди,при издаване на ежемесечните фактури се
взема предвид обичайната консумация за предходните отчетени периоди. В
конкретния случай по делото са представени три фактури,т.е. установява се,че
дружеството ищец не е издавало фактури за всеки месец поотделно,каквото
изискване поставят общите условия,а фактури са издавани за по-дълги
3
периоди от време,т.е. включват повече от едно месечни задължения. Съдът
намира,че не може да бъде възприето,че давност не е изтекла,защото считано
от срока за плащане на фактурата до предявяване на иска е изминал период от
време,по-кратък от три години. Съдът счита,че не е допустимо от гледна
точка на закона и на правата на потребителя на вода и ВиК услуги чрез
издаване на фактура в по-късен момент,а не за всеки месец поотделно,да се
достигне до промяна в давностния срок. Така мотивиран,съдът счита,че за
потребената вода за периода м.04.-м.11.2017 г. към предявяване на иска
давност е изтекла,поради което искът подлежи на уважаване за сумата от
38,46 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер искът подлежи на отхвърляне поради настъпила
погасителна давност. Съдът,отчитайки правилото,че при погасяване по
давност на главницата се считат погасени и акцесорните вземания,например
за мораторна лихва,намира,че искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен за сумата от 16,08 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за
разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 48,75 лева за заповедното производство и
в размер от 308,75 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. Н.
Д.,ЕГН **********,с адрес [населено място],[улица],[жилищен адрес],че
съществува вземане на [фирма-И],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на
управление [населено място],[улица],представлявано от Г. Т.,в размер от
38,46 лева ( тридесет и осем лева четиридесет и шест стотинки ) главница за
вода и ВиК услуги за периода 01.12.2017 г. – 18.10.2019 г.,сумата от 16,08
лева ( шестнадесет лева и осем стотинки ) мораторна лихва за периода
26.02.2018 г. до 14.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 20.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 13466/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 38,46 лева до пълния
претендиран размер от 59,29 лева главница и за разликата над 16,08 лева до
пълния претендиран размер от 24,74 лева мораторна лихва поради настъпила
погасителна давност.
ОСЪЖДА В. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес [населено място],[улица],
[жилищен адрес] да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК
на [фирма-И],ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено
място],[улица],представлявано от Г. Т. сумата от 48,75 лева ( четиридесет и
осем лева седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
308,75 лева ( триста и осем лева седемдесет и пет стотинки ) сторени
4
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5