Р E Ш Е Н И Е
№ 262
гр. Плевен, 17 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седим април през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛКА БРАТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ
касационно административно-наказателно дело № 233 по описа на Административен съд – Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 63,
ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 260054 от 08.02.2021
г., постановено по АНД № 1439/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
наказателно постановление № Р-10-910 от 25.10.2019 г., издадено от зам. председател
на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ – гр.София, с което на Инвестиционен посредник
„РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” №
55, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори или съвместно от
един изпълнителен директор и един прокурист, а именно А. В. А., О. Р., М. Й. П.,
Н. В. М., Д. С. Д. и М. Т. П. /прокурист/ на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27
от ЗАНН, чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 295, ал. 1, предл. второ от ЗПФИ и
на основание чл. 290, ал. 9, т. 2, предл. първо от ЗПФИ е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ, вр. чл. 6, ал. 2, т. 5
от ЗПФИ, вр. с § 4, ал. 1 от ДР на ЗПФИ.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от „РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, чрез юрисконсулт З.
В. С., в която се твърди че постановеното от РС – Плевен решение е неправилно и
постановено в противоречие с процесуалния и материания закон. Навеждат
се доводи, че твърдяно от КФН нарушение, за неспазване
на закона от страна на банката, се поддържа единствено и само от свидетелските
показания на човек на 81 години, като в хода на производството не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че е налице твърдяното нарушение. Излагат се аргументи, че съдът не е взел предвид, че трябва да бъде ясно
разграничена позволената от закона дейност по дистрибуция на дялове на колективни
инвестиционни схеми предлагани от „Райфайзен асет мениджмънт“ ЕАД и предлагане
на финансови продукти съгласно издадения лиценз на банката. Отбелязва се, че едно
от проявленията на тези дейности се изразява в това, че всеки един служител на
банката, може да предоставя информация за всички финансови продукти предлагани
от нея и свързаните с нея лица, като за упражняването на това свое право не е
необходимо клиентите изрично да поискат тази информация и не е необходимо
служителят да бъде сертифициран от КФН или друг регулатор. Твърди се, че е
забранено предоставянето на инвестиционен съвет по смисъла на закона и
европейското законодателство от лице, което не разполага с необходимия лиценз
за това. Счита се, че съдът неправилно е взел решение, че е
налице предоставен инвестиционен съвет на клиент на банката от лице, което няма
нужните компетенции, като се сочи, че това заключение се базира единствено на
факта, че при първата проведена среща между клиент и служител на банката,
намеренията на клиента К. са били за откриване на спестовна сметка, но
впоследствие след разговор със служителката, клиентът взима решение за
инвестиции в договорен фонд предлаган от РАМ. Сочи се, че клиентът не взима
импулсивно решение, още при първата среща да закупи инвестиционния продукт, а
случаят се развива в период от близо един месец, в който са проведени няколко
срещи, а вземането на решение за ивестиции в договорен фонд е било добре
обмислено предвид цялата налична информация относно рисковете. Излагат се
съображения, че ако при всичките срещи
клиентът е искал само и единствено откриването на спестовна сметка, то тя е
щяла да бъде открита още при първата среща. Сочи се, че действително има открита
разплащателна сметка на първата среща, по която да бъдат съхранявани
средствата, след което клиентът К. е продължил да търси св. К.И., да му бъдат
разяснявани още още веднъж спецификациите на всеки продукт. Излагат се оплаквания,
че съдът не е обсъдил хипотезата, в която след като е била дадена информация за
продуктите и клиентът се е уверил, че при спестовна сметка ще има нулева
доходност върху средствата си, а при другите продукти има възможност за
по-висока доходност, същият е взел самостоятелно решение на базата на
предоставената му информация, в което да потърси по-високата доходност. Сочи се, че пред съда
клиентът К. не е могъл да обясни, защо след като по неговите твърдения, от
офиса няколко пъти му е отказвано откриване на спестовна сметка, той е
продължил да ходи в същия офис, настоявайки да се види със същата служителка,
вместо да отиде в друга банка. Отбелязва
се, че свидетелят и към момента е клиент на банката, като ползва няколко
продукта и ако са истина отправените
обвинения от негова страна за извършена „измама“ от служителката, че му било
отказано откриване на спестовна сметка, той едва ли би продължил да бъде клиент
на банката и да ползва нови продукти. Сочи се, че банката е извършила вътрешно разследване след подаване на жалбата, като са
били прегледани камери и са проведени разпити и на други служители на офиса и не
са установени твърдените от К.
неправомерни действия от страна на служителката. Видно от направената поръчка К.
е декларирал, че е получил и е запознат с всичката необходима информация
предварително. В заключение се прави искане за отмяна на решението на Районен
съд – Плевен, като се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание касаторът- редовно призован не се
явява и не се представлява.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – Комисия за финансов надзор – редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмена молба отправя
искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и касационната
жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че
касационната жалба не е основателна, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от
надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С
обжалваното решение, РС – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-10-910/25.10.2019 г. на заместник-председател на Комисията на
финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН,
чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 295, ал. 1, предложение второ от ЗПФИ и на
основание чл. 290, ал. 9, т. 2, предложение първо от ЗПФИ на Инвестиционен
посредник „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, Експо 2000, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори или
съвместно от един изпълнителен директор и един прокурист, а именно А. В. А., О.
Р., М. Й. П., Н. В. М., Д. С. Д. и М. Т. П. (прокурист), е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/
лева, за извършено нарушение на чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ вр. чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ, вр. с § 4, ал. 1 от ДР на ЗПФИ.
В оспореното решение първоинстанционният
съд подробно е възпроизвел АУАН както по отношение на фактите, така и по
отношение на направените в него правни изводи. Съдът е приел, че в края на м. ноември 2018 г. И.К.
посещава „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, офис Плевен 1, с молба да му бъде
предложена спестовна сметка, от която по всяко време да може да тегли и да
внася пари без санкции, във връзка с намерение за скорошна покупка на недвижим
имот. В резултат на проведен разговор със служител от офиса (К. И.) клиентът
открива разплащателна сметка. Приел е, че по данни от постъпилата жалба,
потвърдени и от писмените обяснения, представени от г-жа И. с писмо, вх. №
91-02-209/12.03.2019 г., в хода на разговора клиентът е запознат от г-жа И. с
възможността за откриване на депозитна сметка, както и с характеристиките на
продукта Депозит Микс (комбинация от 12-месечен депозит и инвестиция в ДФ,
управлявани от УД), които варианти са отхвърлени от клиента К.. В рамките на
последваща среща в офиса на ИП, проведена на 27.12.2018 г. по инициатива на
клиента по повод отпадналото намерение за инвестиция на разполагаемата сума в
недвижим имот, И. К. отново отправя молба към служителката да му бъде
предложена спестовна сметка. Приел е, че съгласно предоставените с писмо, вх. №
91-02-209/12.03.2019 г. писмени обяснения от К. И., по време на срещата,
доколкото от страна на последната е установено, че клиентът „няма да използва
сумата в рамките на година и половина, две години“, отново са му дадени
разяснения относно продуктите, които банката предлага, в т.ч. инвестиция в
дялове на ДФ, управлявани от УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)“ ЕАД. В
продължение на разговора от 27.12.2018 г., на 04.01.2019 г. с клиента отново са
обсъдени възможностите за инвестиране на паричните средства в Депозит Микс, както
и в придобиване на дялове на ДФ. В писмените си обяснения до КФН служителят К. И.
изрично посочва „изтъкнах му предимствата на фонда, както и при предишните му
посещения“. В резултат на последния разговор, в рамките на който на клиента са
описани условията за записване и продажба на дялове на ДФ, на клиента са
предоставени за подпис документи, свързани с инвестиция в ДФ, а именно Поръчка
за записване на дялове от ДФ „Райфайзен Консервативен Фонд България“ от
04.01.2019 г. на стойност 65 000 лв., ведно с декларация към нея. Изготвен е
индикативен предварителен отчет за разходи, както и оценка за целесъобразност,
в която е посочено, че клиентът няма познания и опит при сделки с взаимни
фондове, както и че е получил обяснения от своя консултант. Приел е, че
предоставената на клиента И. К. услуга попада в обхвата на дефиницията за
инвестиционен съвет, доколкото в конкретния случай, в резултат на отправената
лична препоръка на клиента, от страна на последния е подадена поръчка за
покупка на дялове на ДФ „Райфайзен Консервативен Фонд България“ на стойност 65
000 лв. Приел е, че независимо от твърденията, изложени в писмените обяснения
от служителя на банката, както и в тези от УД, че се касае за предоставяне на
информация, обяснения и разяснения, а не на инвестиционен съвет, в конкретния
случай е отправена именно лична препоръка и в тази връзка е предоставен
инвестиционен съвет по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ. Като основен аргумент
в подкрепа на горното съдът е приел обстоятелството, че клиентът е посетил
офиса на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, офис Плевен 1, с намерение да ползва
някой от спестовните продукти, предлагани от банката, като многократно в
течение на провежданите срещи със служителя К. И. е заявил изрично това свое
желание. Счел е, че предоставяне на информация би имало единствено в хипотеза,
при която клиентът се обръща към ИП в качеството си на потенциален инвеститор в
дялове на ДФ, който желае да получи разяснения относно спецификите на отделните
фондове. В конкретния случай, въпреки че клиентът И.К. не е имал инвестиционни
намерения, и в частност намерение да инвестира разполагаемите парични средства
в предлаганите от УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)“ ЕАД взаимни
фондове, на клиента са предлагани изключително продукти, притежаващи
характеристики именно на инвестиционни продукти, каквато е покупката на дялове
на ДФ. Отчитайки последното и предвид факта, че клиентът не е притежавал
предходен опит и знания във връзка с конкретната инвестиционна услуга
(последното се установява от извършената оценка за целесъобразност), и
доколкото в резултат на проведената на 04.01.2019 г. среща със служителя от
банковия офис И. К. инвестира изцяло разполагаемата парична сума в дялове на ДФ,
управляван от УД „Райфайзен Асет Мениджмънт (България)“ ЕАД, съдът е направил
заключение, че до последното се е достигнало в резултат на предоставен
инвестиционен съвет. Приел е, че независимо от факта, че клиентът не е поискал
инвестиционен съвет, а по инициатива на банката му е предложено да закупи
дялове на ДФ, действията на служителя на ИП попадат изцяло в дефиницията за
инвестиционен съвет. Приел е, че К. И., провела срещи с клиента И. К., е
предоставила на последния инвестиционен съвет по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5
от ЗПФИ, но съгласно изискванията на чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ не са налице данни К.
И. да притежава сертификат за правото да упражнява дейност като инвестиционен
консултант, съгласно чл. 13 от Наредба № 7 от 5.11.2003 г. за изискванията, на
които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено
извършват сделки с финансови инструменти и инвестиционни консултации относно
финансови инструменти, както и реда за придобиване и отнемане на правото да
упражняват такава дейност (Наредба № 7), съответно същата не е вписана в
регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за Комисията за финансов надзор,
воден от КФН. В заключение съдът е установил, че „Райфайзенбанк (България) ЕАД,
в качеството си на банка – инвестиционен посредник, е предоставило услуга по
чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ чрез лице, което не притежава изискуемата по закон
компетентност, а именно не е инвестиционен консултант, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 77, ал. 2 от ЗПФИ във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗПФИ във връзка с §
4, ал. 1 от ДР на ЗПФИ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е потвърдил НП като
законосъобразно и обосновано.
Настоящия
състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено
с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение.
Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът
неправилно е взел решение, че е налице предоставен инвестиционен съвет на
клиента на банката от лице, които няма нужните компетенции. От доказателствата
по делото безспорно се установява, че И. К. при посещението си „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, офис Плевен пл.
„Възраждане“ е искал да открие спестовна
сметка и е нямал никакви инвестиционни
намерения. Решението за инвестирането на средства в Депозит Микс, включително и
в придобиването на дялове на предлагане договорни фондове е взел в резултат на
действията на свидетелката И.. Неоснователно
се твърди, че твърдяното нарушение се
поддържа само и единствено от показанията на свидетеля К.. Показанията на К. се
потвърждават от показанията на свидетелите Р. Т. В. и В. С. А., както и от
писмените доказателства по делото. Видно от
писмо изх.№003-10/23.01.2019г. на РАЙФАЙЗЕН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕАД във връзка с
подадена жалба от К., на последния е бил
предоставена следната информация: “Проучването
ни установи, че сте посетили Банката с адрес гр. Плевен, пл. Възраждане, в
който служителят И. Ви е представила информация относно спестовните продукти,
които Банката предлага, включително и за Депозит Микс, който е комбинация от 12
месечен срочен депозит и инвестиция във взаимно фондове, управлявани от
„Райфайзен Асет Мениджмънт“ ЕАД. В рамките на последваща проведена среща, на 04.01.2019г.
отново сте обсъждали възможността за инвестиране на средствата в Депозит Микс.
Условията
за придобиването и продажбата на дялове подробно са Ви били описани от г- жа И.“.
Тези действия от страна на И. несъмнено представляват предоставяне
на инвестиционен съвет, по смисъла на
чл.6, ал.2, т.5 от ЗПФИ. От друга страна по делото няма спор, че свидетелката К. И. не е инвестиционен
консултант, тъй като не притежава сертификат за правото да упражнява такава дейност. При това фактическо и правно
положение, съдът намира, че „Райфайзенбанк/България/ ЕАД, в качеството си на
банка –инвестиционен посредник, е предоставило услуга по чл.6, ал.2, т.5 от ЗПФИ, чрез лице, което не притежава изискуемата по закон компетентност, тъй
като не е инвестиционен консултант.
Настоящият съдебен състав констатира, че
административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната разпоредба на чл. 290,
ал.9, т.2, вр. с чл.290, ал.1, т.4 от
ЗПФИ, по силата на която на юридическите лице и едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева.
Наложената
санкция в размер на 7000 лева е правилно индивидуализирана от наказващия орган
над минималния размер, съобразно
изискванията на 27, ал.1 от ЗАНН и е
съответна на нарушението.
Извършеното
нарушение не разкрива по – ниска степен на обществена опасност за установения
ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от този вид. Липсва
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
При касационната проверка
съдът намира, че районният съд правилно е приложил закона, не е допуснал
нарушение на правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса и е
постановил законосъобразно решение. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 100 лева на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното „РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров” № 55, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Комисията
за финансов надзор КФН разноски по делото
в размер на 100 лева.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260054 от
08.02.2021 г., постановено по АНД № 1439/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕН БАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, представлявано от
всеки двама от изпълнителните директори или съвместно от един изпълнителен
директор и един прокурист, а именно А. В. А., О.Р., М. Й. П., Н.В.М., Д. С. Д.
и М. Т.П. /прокурист/ да заплати на Комисията за финансов надзор деловодни разноски в размер на 100.00
/сто лева/, за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138, ал.1 АПК да
се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/