№ 3615
гр. /..../, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. П.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110167590 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 275636/12.12.2022
г, с която ЗД „/.../“ АД, ЕИК /..../ е предявило срещу „/..../“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 9448,00 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 23.06.2022 г. в гр. /..../, бул. /..../ № 87, по вина на
водача на лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„/..../“, рег. № /..../, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /12.12.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В тази връзка
се сочи, че на 23.06.2022 г. гр. /..../, бул. /..../ № 87, водачът на лек автомобил
„/..../“, с рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при извършване на маневра за паркиране удря и реализира ПТП с
паркирания лек автомобил „/..../“, рег. № /..../, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, при което на последния са причинени материални щети.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗД „/.../“
1
АД е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на
застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „/..../“, рег. № /..../, е било
застраховано при ищеца по застраховка „Автокаско“ – застрахователна полица №
Е22600000474, със срок на застрахователното покритие от 19.01.2022 г. до
18.01.2023 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана
ликвидационна преписка по щета № **********, като увреденият автомобил бил
прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на
процесното ПТП, във връзка с което на собственика на процесния автомобил било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9433,00 лева.
Ликвидационните разноски били в размер на 15,00 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „/..../“, рег. № /..../, застрахован при
ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил „/..../“,
рег. № /..../, като гражданската отговорност на водача лек автомобил „/..../“, рег. №
/..../, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-горе
съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“, ищцовото дружество е встъпило в правата
на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на
гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение,
изплатено по имуществената застраховка. Поддържа, че ответното дружество е
поканено да заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно
дружество не извършило изплащане на обезщетение, а напротив, постановило
отказ за изплащане на такова.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 9448,00 лева,
представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
23.06.2022 г. в гр. /..../, бул. /..../ № 87, по вина на водача на лек автомобил „/..../“, с
рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „/..../“, рег. № /..../, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска /12.12.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „/..../“ АД
е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск.
Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното
2
ПТП, както и размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „/..../“, с рег. № /..../ за реализиране на процесното ПТП и за
причиняване на вредоносния резултат, изразяващ се в причинени щети по лек
автомобил „/..../“, рег. № /..../. Посочва, че не е налице причинно-следствена връзка
между реализираното ПТП и твърдените в исковата молба вреди, реализирани по
лек автомобил „/..../“, рег. № /..../. Оспорва се претенцията и по размер, като
завишена. Поддържа, че твърдените щети, причинени по лек автомобил „/..../“,
рег. № /..../ вече били изплатени от страна на ответника по друга щета,
респективно, че същите не са настъпили в резултат от твърдяното в исковата
молба застрахователно събитие.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9448,00
лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
23.06.2022 г. в гр. /..../, бул. /..../ № 87, по вина на водача на лек автомобил
„/..../“, с рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „/..../“, рег. № /..../,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /12.12.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
3
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва
да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че на 23.06.2022 г. гр. /..../, бул. /..../ № 87, е реализирано ПТП
между лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../ и лек автомобил „/..../“, рег. № /..../; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /23.06.2022 г./ за лек автомобил
„/..../“, рег. № /..../ е била сключена застраховка „Автокаско“ по застрахователна
полица № Е22600000474, със срок на застрахователното покритие от 19.01.2022 г.
до 18.01.2023 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /23.06.2022 г./
гражданската отговорност на водачите лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../, е била
застрахована при ответното дружество.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
23.06.2022 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и
показанията на свидетеля В. Г. П. /водач на лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../ към
момента на реализиране на проишествието/, от които се установява следния
механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 23.06.2022 г., около 09:00 часа,
водачът на лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../ предприема маневра за движение на
заден ход на бул. /..../ в гр. /..../, при извършването на която реализира ПТП с
паркирания лек автомобил „/..../“, рег. № /..../, при което са причинени
имуществени щети по автомобилите.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се
установява от събрания по делото доказателствен материал, в това число
Двустранен констативен протокол за ПТП от 23.06.2022 г., заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по
делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетеля В. Г.
П. /водач на лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../ към момента на реализиране на
4
проишествието/.
В показанията си пред съда, свидетелят В. Г. П. заяви, че има шофьорска
книжка и управлява лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../. Посочи, че на 23.06.2022
г., управлявайки същия автомобил, реализирал ПТП с лек автомобил /..../ на бул.
„/..../“, в гр. /..../, на синя зона. Посочва, че искал да паркира, видял, че има място и
понеже от улицата се паркирало, преценил, че ще има достатъчно място, но
настъпил удар между управлявания от свидетеля П. лек автомобил „/..../“, с рег. №
/..../ и лек автомобил /..../. Ударът за лек автомобил /..../ настъпил отпред, вдясно, а
за лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../ в задната лява част. Посочва още, че лек
автомобил /..../ бил перпендикулярно на пътното платно. Заявява, че имало място
между двата автомобила, защото после влязъл в това място за паркиране. По лек
автомобил /..../ имало увреждания по предната броня в дясната й част.
Показанията на свидетеля П. са ясни, безпротиворечиви, конкретни и пресъздават
личните възприятия на свидетеля за начина и механизма на реализиране на
процесното ПТП, които същият е възприел, в качеството си на участник в
проишествието. Показанията на свидетеля П., в частта, касаеща механизма и
начина на реализиране на процесния пътен инцидент, се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал, а именно заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна
автотехническа експертиза, Двустранен констативен протокол за ПТП от
23.06.2022 г. и уведомление за щети по МПС от 23.06.2022 г. Същевременно
показанията на свидетеля П. не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което и съдът намира, че следва да ги кредитира
и да ползва същите при формиране на изводите си по съществото на спора.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа
експертиза, се установява по делото, че причина за реализиране на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../, който е
предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери, че пространството
зад превозното средство е свободно, в резултат на което именно поведение е
настъпило и съприкосновение с паркирания зад него лек автомобил „/..../“, рег. №
/..../.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е
именно поведението на водача на лек автомобил „/..../“, с рег. № /..../.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
5
доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП
от 23.06.2022 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил „/..../“, рег. № /..../ са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП от 23.06.2022 г. Спорно е и дали изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е завишено по размер и дали отговоря на размера
необходим за възстановяване на щетите, причинени по лек автомобил „/..../“, рег.
№ /..../ в резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„/..../“, рег. № /..../ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил Шкода, с рег. № СА8201МН, към датата
на процесното събитие /23.06.2022 г./ е 6 години 2 месеца и 11 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „/..../“, рег. №
/..../, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на
11766,37 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
6
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
7
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 11766,37 лева, като към тази сума следва да се прибавят 15,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
11781,37 лева. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а
именно 9448,00 лева, то предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Възражението на ответника, че за твърдените в исковата молба увреждания
по процесния автомобил вече е изплатено застрахователно обезщетение е
неоснователно. Установи се по делото, от събраните в производството
доказателства /заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена
от страните съдебна автотехническа експертиза и писмените доказателства,
приложени към отговора на исковата молба/, че уврежданията, причинени по лек
автомобил „/..../“, рег. № /..../ в резултат от процесното ПТП от 23.06.2022 г., са
различни от тези, причинени при друго ПТП, реализирано на 05.08.2020 г.
В хода на устните състезания от името на ответника е направено
възражение за наличие на принос за настъпване на проишествието от страна на
водача на лек автомобил „/..../“, рег. № /..../. Съдът намира, че така направеното
възражение е преклудирано, доколкото е заявено след срока за отговор на
исковата молба, а именно едва в хода на устните състезания в производството,
проведени при разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 06.03.2023
г. Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че възражението е
и неоснователно, доколкото от събраните по делото доказателства, обсъдени по-
горе, се установи в производството, че единствена причина за реализиране на
процесния пътен инцидент е поведението на водача на лек автомобил „/..../“, с рег.
№ /..../, който е предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери, че
пространството зад превозното средство е свободно, в резултат на което именно
поведение е настъпило и съприкосновение с паркирания зад него лек автомобил
„/..../“, рег. № /..../.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 9448,00
лева, респективно, следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
8
изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на предявения иск в
размер на 377,92 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 200,00 лева и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева,
като са представени и доказателства за извършването на претендираните
разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „/..../” АД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. /..../, бул. „/..../“ № 1, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗД „/.../” АД, ЕИК /..../, със седалище и
адрес на управление гр. /..../, бул. „/..../” № 87, сумата от 677,92 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „/..../” АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр.
/..../, бул. „/..../“ № 1 да заплати в полза на ЗД „/.../” АД, ЕИК /..../, със седалище и
адрес на управление гр. /..../, бул. „/..../” № 87, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ, сумата от 9448,00 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 23.06.2022 г. в гр. /..../, бул. /..../ № 87, по вина на водача на лек
автомобил „/..../“, с рег. № /..../, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „/..../“, рег. № /..../,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска /12.12.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „/..../” АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр.
/..../, бул. „/..../“ № 1 да заплати в полза на ЗД „/.../” АД, ЕИК /..../, със седалище и
адрес на управление гр. /..../, бул. „/..../” № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
9
сумата от 677,92 лева, представляваща разноски в исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10