Р Е Ш Е Н И Е
№ 857
гр.Кюстендил,12.12.2018 год.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд,гражданска колегия, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 26/2015 г.,за да се произнес,взе в предвид следното:
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК
*********, е предявило
против „Титан - 96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, ИСКОВЕ да БЪДЕ ПРИЗНАТО за установено по
отношение на ответника,че ищцовотно ТД е собственик
на трансформаторен пост с диспечерско име „Чешмето" и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр. Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка" и да бъде осъден ответника да предаде владението върху процесния трафопост на ищеца, както и да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия ,изразяващи се в застрояване на сервитутната ивица, затваряне на вентилационна решетка , с
които му пречи да упражнява в пълен обем правото си на
собственост и възстанови състоянието от преди застряването.Претендира се
присъждането на разноските по делото.
Ответното ТД
оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и претендира присъждането на
разноските по делото.
С влязло в
сила решение № 839/20.12.2017 год. съдът се произнесе по исковите претенции,
като след отмяна на същото от КОС в частта му,имаща характер на
определение,дължи произнасяне по иска за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия ,изразяващи се в застрояване
на сервитутната ивица, затваряне на вентилационна решетка , с които му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост и
възстановяване на състоянието от преди нарушението и това за подсигуряване на
ДЕНОНОЩЕН ДОСТЪП до сградата на
трафопоста за специализирана техника с широчина от 6-шест линейни метра,която
произтича от необходимостта за достъп до трансформаторен
пост с диспечерско име „Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на
гр. Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка“ на обслужваща механизация и съоръженията с
най-високи размери,които при необходимост се транспортират до или енергийния
обект.
КРС,след
като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.1 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Спорът за
правото на собственост на процесният ТП
е разрешен с влязлото в сила решение по делото № 839/20.12.2017
год.,поради което съдът намира за ненужно да повтаря доказателствата,обусловили
извода му за принадлежността на правото на собственост в лицето на ищцовото ТД
и се позовава на съобразителната част на
горното.
Съгласно
показанията на свидетелите Е.Й. и П.С.,служители
на ищцовото ТД, процесния трафопост, който е с диспечерско име „Чешмето” е
предназначен да захранва сградите, намиращи се в м.”Хисарлъка”,достъпа до същия
е затруднен и не е денонощен, предишния собственик на поземления имот и
находящите се в него сгради е осъществил
ограждане на външния периметър с ограда висока над
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки
установеното съдът счете,че искът по чл.109 ЗС в неразрешената му част е
процесуално допустим,а по същество частично основателен. Мотивите на съда са
следните.
За
уважаването на искът с пр.осн.чл.108 и 109 ЗС е необходимо да се докаже и установи
кумулативното наличие на елементите от фактическият му състав,а именно: 1.Че
ищецът е собственик на процесния имот;2.Ответника извършва,или поддържа
извършени действия, които го му пречат
или затрудняват да упражнява в пълен обем правото си на собственост,или друго
ограничено вещно право върху имота,конкретно по делото твърдяният сервитут .
Както бе отбелязано по-горе въпросът за правото на собственост е разрешен
в полза на ищцовото ТД с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 10 ЗЕ /отм/ с изграждането на
трафопоста за собственика му е възникнало и правото да ползва незастроената
част от мястото,на осн.чл. 64 ЗС, приложимо
към суперфициарната собственост, според която собственикът на постройката може
да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на земята
според нейното предназначение,а според чл. 60
- 62 от ЗЕЕЕ /отм. в сила от 1999 г. до 2004
г/., за съществуващите към влизане в сила на този закон електроенергийни обекти
ползването е безвъзмездно.При действието на следващия закон - Законът за енергетиката и енергийната ефективност
(в сила от 1999 г. до 2004 г.), който отменя ЗЕ от 1975 г.,
трафопостът представлява "енергиен обект" по смисъла на § 1, т. 17 от ДР и нормите на чл. 60
и § 7, т. 51 предвиждат сервитутно право за
енергийното дружество върху терени и електрически съоръжения, което при
действието на първия закон е безвъзмездно и при действието на втория - също,
доколкото сервитутните зони съществуват към момента на влизане в сила на този
закон.Сега действащия Закона за енергетиката (в сила от
2003 г.) в нормата на § 26, ал. 1 от ПЗР предвижда,че възникналите по силата на
отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на
енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон
енергийни обекти запазват действието си. Ищцовото ТД по реда на правоприемството, придобивайки
правото на собственост на обекта
притежава на законно основание сервитут, възникнал по силата на закона. Цитираната по-горе норма от преходните разпоредби на
закона препраща
към наредбата по чл.64,ал.9 ЗЕ, а това е Наредба № 16/19.06.2004г. за
сервитутите на енергийните обекти /обн. ДВ. бр.88/08.10.2004 г. и в
чл.14,ал.1,т.1 от същата изрично е указано, че в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос,
разпределение и преобразуване на ел. енергия, не се допуска, всякакъв вид
застрояване. По делото бе безпорно установено, че до и около процесния
трафопост, макар и на основание редовно издадено разрешително за строеж /разрешителното
за строеж, издадено по предписания ред и форма не може да наруши императивно
правило на подзаконов нормативен акт, т.е сервитута,независимо дали същото е
съгласувано, или не с ищеца/ предходния собственик на имота, в който е построен
трафопоста, е извършил застроявяне към собствения си застроен недвижим имот-външна
конзолна стълба,с което се нарушава сервитута
на ТП. При това положение съдът,изхождайки и от мотивите
на т.3 от Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, докладчик
съдията Теодора Гроздева/,счита че ищцовото ТД не е необходимо да доказва,че
извършеното застрояване му пречи ,или затруднява да упражнява сервитутното си право,доколкото
същото е право по закон и подзаконовият нормативен акт запретява каквото и да е
било строителство, поради което тази искова претенция ще се уважи.
Не
така стоят нещата по отношение на
искането на ищеца да бъде осъден ответника да подсигури входна врата на външната
ограда, позволяваща влизането на специализирана техника до самия трафопост
денонщно,с което ищцовото ТД да осъществи правото си по чл.13 от НСЕО.Това
твърдение е недоказано, защото практически искането за подсигуряване на входна
врата се субсумира под нормата на чл.8,ал.1
от НСЕО,уреждащ подхода към сервитута,а доказателства по смисъла на
чл.8,ал.2 от НСЕО не се събраха,поради което тази претенция като неоснователна
ще се отхвърли.Няма доказателства за това какви са габаритите на обслужващата механизация и на съоръженията с най-големи външни размери, които се транспортират до и от
енергийния обект,за да се определи широчината на подхода, нито пък такива за наличие и
брои на улици,или пътища около имота на ответника,за да се определи
необходимият подход към сервитута за дължината, както и такива за относителното
разположение на сервитута спрямо общата площ на имота на ответното ТД,респективно
спрямо външните граници и съседи. В тази част исковата претенция е
неоснователна и поради това,че ищцовото дружество следва за собствена сметка,
по аргумент от чл.13 и чл.15,ал.1,т.1 и 3 НСЕО,да подготви както техническата
документация,свързана с определяне размерите на сервитута и подхода към
него,така и да осъществи необходимите строително-монтажни работи,вкл. при
необходимост и техническа възможност с избиване и поставяне на външна входна
врата на масивната ограда,ограждаща имота на ответника, през която да се
осъществи влизането на обслужващата механизация. За яснота съдът счита,че не е
длъжен служебно да назначава експертиза за изясняване на тези обстоятелства,като остава открита
възможността за ищцовото дружество да преодолее пасивното си процесуално
поведение и негативният резултат по делото чрез изготвянето на проекта по
чл.8,ал.1 от НСЕО и съответно отразяването му в
КККР на гр.Кюстендил.
С оглед
степента на уважаване на искът съдът ще изчисли и определи разноските по делото по настоящите искови
претенции.Ищцовото ТД е заплатили държавна такса от 50,00 лв. по иска с пр.осн.чл.109 ЗС. При
съобразяване с разноските,определени по влязлата в сила част от решение № №
839/20.12.2017 год.по делото, съдът счита че на ищцовото ТД се следват
допълнително разноските от 12.50 лв.,представляваща една четвърт от платената
държавна такса по този иск,пълният размер на платеното възнаграждение за в.л.
арх.А.А.-сумата от 150.00-сто и петдесет лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 88.50 осемдесет и осем лева и петдесет стотинки,
представляващо половината от следващото се,съобразно уважената и отхвърлена
част и вече присъдените разноски.На ответното дружество с оглед отхвърлената
част от настоящата искова претенция и при
съобразяване с вече присъденото по предходното решение се следват разноски от
225.00-двеста и двадесет и пет лева.
Водим от
горното и на осн.чл.чл.109 ЗС ,съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Титан -
96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28,ДА ПРЕУСТАНОВИ
НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ,с които пречи на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр. София -
1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК *********,да упражнява в пълен обем правото
на сервитут,като освободи изцяло
нарушени сервитутни зони в нормативно определени размери,съобразно Наредба за
сервитутите на енергийните обекти,така че пространствата образувани около
външните стени на трансформаторен пост с диспечерско име
„Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр. Кюстендил, находящ
се в местност „Хисарлъка",с широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии,2,5 м. от към стени с
врата за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра от към стени
без обслужващи врати, височина-височината
на ТП и дължина-дължината на стените,да бъдат свободни ,КАТО ПРЕМАХНЕ ЗА
СОБСТВЕНА СМЕТКА стълбището, закриващо вентилационните решетки на трафопоста.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр.
София - 1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК
*********,против „Титан - 96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28,иск ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО ПОСЛЕДНОТО ДА ОСИГУРИ ДЕНОНОЩЕН
ДОСТЪП до сградата на трафопоста за
специализирана техника с широчина от 6-шест линейни метра,която произтича от
необходимостта за достъп до трансформаторен пост с
диспечерско име „Чешмето" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.
Кюстендил, находящ се в местност „Хисарлъка“ на обслужваща механизация и съоръженията с
най-високи размери,които при необходимост се транспортират до или енергийния
обект.
ОСЪЖДА „Титан -
96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр. София -
1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК *********,сумата от 251.00-двеста и петдесет и
един лева, представляваща сторените от последното разноски по воденото на
делото.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,седалище и адрес на управление: гр. София -
1309, СО, р-н „Илинден", ул. „Цар Симеон" № 330, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Титан -
96" ЕООД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление-гр.Кюстендил, ул. „ХРИСТО БОТЕВ”, бл. 109, вх. Б, ет. 6, ап. 28,ДА ЗАПЛАТИ на,сумата от 225.00-двеста и двадесет и
пет лева ,представляваща сторените от последното разноски по воденото на
делото,съобразно уважената и отхвърлена част от настоящата искова претенция.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: