Р Е Ш
Е Н И Е №
31
гр. София, 18.02.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 147
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦАТА –
К.М.Б. с ЕГН,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Б.П.Б. с ЕГН, и двете от с. В., Софийска област, пл. „Победа” № 1,
чрез пълномощници адв. Р.П. от САК и адв. Л.Г. от АК – П., е предявила срещу
„Д“ ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение
в размер на 200 000 лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, тежка депресия, безсъние и апатия, търпени поради смъртта на баща й
М.Н.Б. с ЕГН, настъпила на 14.07.2014
год. вследствие на претърпяна на 28.06.2014 год. на ул. „Ален мак” /срещу № 1А
и № 2/ в с. Врачеш злополука – нанесен удар в областта на главата с работния
орган на земекопна строителна машина –
многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, със застрахователна
полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника, валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.06.2014 год. до окончателното й заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 28.06.2014 год. на ул. „Ален мак”
/срещу № 1А и № 2/ в с. В. бащата на ищцата М.Н.Б. претърпял трудова злополука
при и по повод на осъществяваната от него работа като каналджия в СД „Ц”
при доизграждане на уличната
канализационна мрежа на с. В.
Твърди се, че на посочената дата и
място бащата на ищцата заедно с негови колеги – Н.З. и В.Т., полагали тръби и
стоманобетонни пръстени, предназначени за шахти, като работата им се
наблюдавала от техническия ръководител И.Д.И. Същия ден работниците трябвало да
изправят поставения накриво предишния ден стоманобетонен пръстен на
канализационна шахта, като Н.З. и М.Б. закачили бетонния пръстен с помощта на
стоманено въже на кофата на многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266,
управляван от багериста В.Й.Т. Багеристът спуснал пръстена, като в това време
каналджиите Н.З. и М.Б. били извън изкопа. Тъй като пръстенът не съвпадал с
дупките на тръбите, се наложило ръчното му напасване, с което се заел М.Б.,
който слязъл в изкопа сам. Багеристът В.Т. чул как някой нарежда „пускай” и
спуснал пръстена, при което работния орган на багера /кофата/ ударила М.Б. в
областта на дясната лицева половина на главата.
След злополуката пострадалият бил закаран от колегите
си във ФСМП – гр. Б., но тъй като травмата му била преценена като
животозастрашаваща, бил насочен към УМБАЛ „Света Анна” – гр. С. След
хоспитализирането му там на 14.07.2014 год. М.Б. починал, като констатираната
причина за смъртта му била претърпяната черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване от импресионен тип на челната кост вдясно, счупване от многофрагментен
тип на покрива на дясната очница, контузия на мозъка челно вдясно, тежък оток
на мозъка с вклиняване, в резултат на което пострадалият получил тежки
усложнения, изразяващи се в тромбоза от сагитялния синус на твърдата мозъчна
обвивка, довела до остро разстройство на мозъчното кръвообращение и тежка
двустранна пневмония, довела до дихателна недостатъчност.
Твърди се, че след извършено разследване на
злополуката, на В.Й.Т. /багерист/ и на И.Д.И. /технически ръководител на
обекта/ били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.123, ал.1 от НК, като било образувано НОХД № 200/2019 год.
Твърди се, че в резултат на трагичната и внезапна смърт
на М.Б. неговата дъщеря е претърпяла и продължава да търпи нестихващи болки и
страдания, които продължават и към настоящия момент. След като научила за
смъртта на баща си, ищцата изпаднала в тежка депресия, затворила се, не
общувала с приятелите си, страдала от безсъние, не се хранела, изпитвала апатия
към заобикалящия я свят. Болката от загубата на баща й не преминава и към
настоящия момент, ищцата изпитва празнота от загубата, нейният баща й липсва
непрекъснато, особено на празници и на важни събития от нейния живот.
Сочи
се, че за многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, управляван от
багериста В.Й.Т. при злополуката, е била сключена с „Д“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“
със застрахователна полица № 06113001990759,
валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
С определение от 28.06.2019 год.
съдът, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е освободил ищцата от заплащане на държавна
такса и разноски в производството по делото.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответникът „Д“ ЕАД е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни,
взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения
срещу тях.
С отговора ответникът излага
следните възражения срещу предявените искове :
- за липса на покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите, в които превозните средства не се използват като средство за
транспорт, а като работни машини за изпълнение на определен вид работа;
- за завишен размер на
претендираната сума по главния иск;
- за приспадане на платеното
от страна на работодателя за трудовата злополука;
- за изключителен принос от
страна на пострадалия, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от негови
действия;
- за неоснователност на
претенцията за законна лихва, считано от датата на инцидента и за частично
погасяване на претенцията за законна лихва поради направено възражение за изтекла
давност за тригодишен период преди предявяване на иска.
Ответникът сочи, че
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не покрива отговорността за причинени на трети лица вреди, в
резултат на работата на земекопна строителна машина по време на извършваните от
нея строително-монтажни работи. Превозните средства като багер, сочен в и.м.,
могат освен като средство за транспорт, да бъдат използвани при определени
обстоятелства и като работни машини. В конкретния случай при настъпване на
злополуката, в която е участвал и багерът, последният е бил използван като
работна машина, генератор на двигателната сила, необходима за задвижване на
работния орган на багера, с който се е извършвало преместването и поставянето на
бетонния пръстен в изкопа. Подобно използване на багера се свързва преди всичко
с функцията на този багер като работна машина, а не като средство за транспорт
и съответно вредите, причинени с него, не попадат в обхвата на покритието по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сочи се, че в случая е налице постановено по преюдициално запитване решение
на Съда на Европейските общности, което съгласно чл.633 от ГПК е задължително
за съдилищата в Република Б. – Решение на Съда от 28.11.2017 год. по дело С-514/16 (Isabel Maria
Pinheiro Vieira Rodrigues de Andrade и Fausto da Silva Rodrigues de Andrade
срещу José Manuel Proença Salvador). Сочи се, че цитираното решение следва да бъде приложено
като задължително за настоящия правен спор, тъй като е с идентичен предмет,
постановено е по искане за тълкуване на чл.3, §1 от Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24.04.1972 год. относно сближаване на законодателствата на държавите
членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка.
Сочи се, че с горното
решение е постановено, че чл.3, §1 от Първа директива трябва да се тълкува в
смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни
средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в
произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това
произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като
работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на
хербицидна пръскачка. Сочи се, че механизмът на причиняване на увреждането на
бащата на ищцата при претърпяната от него злополука е сходен на този, описан в
решението на СЕО по дело С-514/16, поради което в случая следва да се приеме,
че липсва покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
При условията на
евентуалност ответникът прави възражение за изключителен принос, респ. за
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на наследодателя на ищцата,
който към момента на инцидента като работник на обекта в нарушение на
техническите правила и норми за безопасност се е намирал в опасна близост до
работната зона на багера и без предпазна каска. Пострадалият сам е подал знак на
багериста да предприеме спускане на бетонния пръстен в изкопа, с което сам е
поставил в риск живота и здравето си е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Ответникът сочи, че
описаното в исковата молба събитие по своята същност представлява трудова
злополука, като твърди, че ищцата е получила обезщетение във връзка с
процесното събитие от работодателя СД „Ц“, ЕИК. При условията на евентуалност
счита, че горното обстоятелство следва да се вземе предвид и изплатените суми
от работодателя следва да се приспаднат при евентуално определяне на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
доколкото се обезщетяват едни и същи вреди /решение № 29 от 11.07.2019 год. на
ВКС, III г.о. по гр.д. № 1865/2018 год./.
По отношение на претендираната
законна лихва, считано от датата на злополуката, 28.06.2014 год., ответникът
счита, че в случая смъртта на пострадалото лице е настъпила в един по-късен
момент, различен от момента на самата злополука – на 14.07.2014 год., т.е.
лихвата би била дължима от този по-късен момент. Отделно прави възражение за
изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“, предл.2-ро от ЗЗД по отношение
на претенцията за лихва за период от настъпване на вредоносния резултат,
смъртта на пострадалото лице – 14.07.2014 год. до три години преди
предявяването на иска на 14.06.2019 год.
Ответникът
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да му
присъди направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, е
пояснила и допълнила първоначалната.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа направените вече с
отговора на исковата молба възражения и оспорвания.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, а и от представената проверка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от сайта на Гаранционен фонд,
се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответника по
настоящото дело и собственика на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С
06266, сключено със застрахователна полица № 06113001990759
за застраховка „Гражданска отговорност“,
и валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год.
Установява се от представеното по делото удостоверение
за родствени връзки с изх. № 520-003 от 06.06.2019г., че ищцата К.М.Б. е дъщеря
на М.Н.Б. Последният е починал на 14.07.2014г. видно от представеният с
исковата молба препис – извлечение от акт за смърт с № 945 от 16.07.2014г.,
издаден от Столична община, район „Младост“.
С
определение, постановено по реда на чл.374 от ГПК от 27.09.2019г. съдът е
обявил, по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелство, че е налице причинна връзка между описаната с исковата молба злополука от
28.06.2014 год., при която
на М.Н.Б. са причинени
телесни увреждания и настъпилата на
14.07.2014 год. вследствие на уврежданията смърт на наследодателя на ищцата.
В съдебното производство е допусната, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза от заключението, на която се установява следния
механизъм на злополуката:
На
28.06.2014 година, преди обяд, при дневна светлина, в село В., община Б., на
улица „Ален мак", работници от СД „Ц", извършвали довършителни работи
по доизграждане на улична канализационна мрежа на селото. Задачата била
регулиране на бетонен пръстен от канализационна шахта. За целта бетоновия
пръстен бил закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопна машина -
многокофов багер марка „JСВ -
4СХ" с регистрационен номер С 06266 от багерист В.Й.Т. и по този начин
пръстена бил повдигнат и се наложило същият да бъде регулиран на ръка, така, че
отворите му да съвпаднат с канализационните тръби.
За регулиране на пръстена, в шахтата слязъл пострадалият
М.Н.Б., който работел в СД „Ц" на длъжност „Каналджия". Машиниста на
багера видял, че Б. слиза в шахтата и е знаел, че същият се намира в работния
обсег на машината. Поради разликата в нивата на моментното положение на
бетоновия пръстен, съответно на положението на Боновски, и кабината на багера,
директна видимост между Б. и багериста Т. не съществувала, поради което след
напасване на пръстена Б. извикал на багериста „Пускай!" и последния пуснал
кофата на багера, за която бил закачен пръстена надолу, при което кофата
ударила в областта на дясната лицева половина на главата пострадалия М.Н.Б. и
той прилегнал в канализационната шахта. След злополуката, пострадалият Б. бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Свита Анна" град С., където на 14.07.2019 година
починал.
Вещото
лице сочи, че техническият анализ на
приетия механизъм за възникване и развитие на произшествието, както и на
цялостните материали, съществуващи в търговското дело показвал, че водеща,
основна причина за възникване на произшествието било допускането в областта на
работния обсег на багера да престоява пострадалия М.Н.Б., в момент в който с
багера се изпълняват строително монтажни работи.
По делото са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите Й., Б., Д. и И.
От показанията
на свидетеля Й. се установява механизма на произшествието, такъв какъвто го е
установило и вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза. Свидетелят
Й. добавя още, че багерът, който е управлявал е по принцип земекопна машина, но
може да се използва и за подемна машина.
Към самия багер, към инвентара му фабрично нямало специално приспособление за
товаро-подемни дейности, но фирмата в която работи приспособила стоманено въже,
което било здраво за тази цел. По принцип наместването на тези пръстени ставало
по този начин – чрез слизане, ако може с лопата някъде да се бутне, по-често и
с ръце. Свидетелят сочи, че чул „Пускай“ и бил убеден кой му казва тези думи,
считал, че е М.
От показанията
на свидетелят И. не се установяват факти различни от посочените вече и от
значение за спора по настоящото дело.
За установяване
обема на твърдените от ищцата неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща
й са събрани показанията на свидетелите Б. и Д. – баби на ищцата по майчина и
бащина линия, които установяват следното: Ищцата преживяла много трагично
смъртта на баща си. След погребението тя често ходела до гробищата. Много
трагично приживяла загубата на баща си, защото била много близка с него. Когато
той работел в селото и тя не била на училище, ходела при него винаги. Много се
разбирали и били много сплотено семейство, всички празници ги правели заедно.
Тя споделяла с баща си всичко, имали мечти заедно. Той я подкрепял в нейните
планове. Свидетелките сочат, че живота на ищцата се променил коренно, детството
й свършило след смъртта на баща й. Тя имала таланта да пее и точно в тая
година, когато баща й починал, тя направила десет години и били тръгнали да
търсят учител по пеене, да ходи на уроци, но след злополуката не било възможно.
След смъртта му тя се изолирала, не говорела два месеца, само плачела.
Много трагично
ищцата приемала нещата, преживявала всичко. Започнала да получава паник –атаки
– силно развълнувана тя спирала да диша или получавала силно затруднено дишане.
Сега започнала да пише стихове, много стихове била написала. Ищцата не спяла
спокойно след смъртта на баща си, не говорила за него, за болката си, но си я
носила - болката в себе си, не искала хората да я смятат, че е слаба и не
можела да се пребори с тези неща. Винаги, когато тя трябвало да има някакво
участие или събитие, отивали на гроба на баща й, говорили, а сега вече тя си
ходела сама. Направила била кът в дома си със снимката на баща й, с всички
използвани от него предмети, даже чашата му за кафе стояла там.
По делото са представени заверени фотокопия от
обвинителен акт и протокол на НОИ, Териториално поделение – С. област за
резултати от извършено разследване на злополука, станала на 28.06.2014г. с
М.Н.Б., но от тях не се установяват релевантни факти за правния спор.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм.,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор
в случая/ е
уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В
настоящия случай по делото не е спорно /такива са и изложените в исковата молба
твърдения/, а се установи и от заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа
експертиза, че причина за смъртта на М.Б. е удар от работния орган на багера
/кофата/ в областта на главата му – дясната лицева половина, при спускане на
бетонен пръстен, закрепен с помощта на стоманено въже за кофата на багера.
Предвид така твърдения и установен механизъм на
извършване на злополуката следва да се има предвид следното:
На първо място
настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице ПТП по смисъла на §6,
т.30 от ЗДвП. Това е така защото "Пътнотранспортно
произшествие" по смисъла на посочената законова норма е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
Освен това не се установи по делото от събраните
доказателства, че процесният багер е бил използван като транспортно средство
при злополуката с М.Б. Точно обратното, свидетелите по делото сочат, че е
използвана само подемната му /двигателната му/ сила. Предвид на това процесният
инцидент не представлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“.
Направеният извод произтича от приетото в Решение от 28.11.2017г. на СЕО,
постановено по дело С 514/2016г. във връзка с отправено преюдициално запитване
за тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24
април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки,
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка /Първа директива/. Съдът на Европейските общности, счита, че
посочената норма от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година
трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие
„използване на превозни средства“ не обхваща случаи, в които превозно средство
е участвало в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на
това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира,
като работна машина, двигателната сила, необходима за някаква цел.
Съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК, решението на
Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване е
задължително за всички съдилища и учреждания в Република България.
В този смисъл следва да се направи извод, че
злополуката станала с бащата на ищцата – М.Б. не представлява покрит риск по
застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият багер, марка „JСВ - 4СХ" с регистрационен номер С 06266, не е
бил използван в случая като транспортно средство, а само като подемна машина.
Във връзка с позоваването от страна на ищцата на решение
на СЕО от 4 септември 2014 г., Vnuk, C-162/13, EU:C:2014:2146, т. 59 следва да
се посочи, че приетото в това решение не е в противоречие с приетото в Решение от 28.11.2017г. на СЕО, постановено по дело
С 514/2016г. Точно обратното - първото решение е използвано за постановяването
на второто, дори е цитирано в него. В решението от 2017г. СЕО сочи, че член 3,
параграф 1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се
в него понятие „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на
движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко
използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция. От
друга страна, съдът подчертава, че моторните превозни средства по член 1, точка
1 от Първа директива независимо от характеристиките им обикновено служат като
средство за транспорт. Същността обаче на направените изводи от СЕО се състои в
това, че когато става въпрос за превозни средства, които като процесния
багер могат освен като средство за транспорт, да бъдат използвани и като
работни машини, е важно да се прецени дали при настъпването на произшествие, в
което е участвало такова превозно средство, последното е било използвано преди
всичко като средство за транспорт, в който случай използването му може да бъде
обхванато от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3,
параграф 1 от Първа директива, или като работна машина, в който случай
използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие.
В случая
доказателствата по делото сочат, че при настъпването на произшествието, в което
е участвал процесният багер, същият е бил използван като генератор на
двигателната сила, необходима за повдигане на бетонен пръстен, който е следвало
да бъде положен в изкоп, като част от канализационна мрежа. Затова подобно
използване се свързва преди всичко с функцията на този багер на работна машина,
а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа
директива.
Независимо от изложеното следва да се отбележи и
следното във връзка с въведения в допълнителната искова молба довод, че в
случая не се касае за ПТП, а за злополука, настъпила в резултат на свойствата
на вещта - багер:
Съобразно приетото в Решение
№ 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. №279/2011г., I т. о., ТК, рискът
при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността
от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само
с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не
непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил
изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ,
отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат
в разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./, включващи като обект
на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието
и използването
на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство
/чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ/отм./. Социално оправдано е
застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи,
възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, за да няма опасност от накърняване
на възпитателната и превантивна функция на застрахователната отговорност. С
оглед разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ /отм./ има всички основания да
се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване
на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от
самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/. Доколкото в случая е прието
по-горе, че не е налице покрит риск при управлението и използването на
процесното ППС, следва да се направи извод, че не може да се ангажира и
отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" за
обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
но следва да се разгледа и хипотезата на безвиновна отговорност на деликвента,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 и 50 от ЗЗД и съответно да се
ангажира отговорността на застрахователя при наличието на такава.
В настоящия казус не са въведени твърдения
касаещи приложението на цитираните по-горе разпоредби на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл.49 от ЗЗД с
оглед, на което да се ангажира и отговорността на застрахователя, поради
наличието на безвиновна отговорност на оператора на процесния багер. В тази
връзка съдът не следва да обсъжда тази хипотеза.
На последно място следва да се разгледа и последната
останала хипотеза на безвиновна отговорност на деликвента, съответно
застрахователя, а именно когато вредите са причинени от характеристиките или
свойствата на вещта и в частност, в случая на процесния багер – по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.50 от ЗЗД. Обект на застраховането по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската
отговорност на
застрахования за причинените вреди от самата вещ, от нейното състояние,
изправност или неизправност, отговорност
за които носи собственикът на вещта. В
настоящата хипотеза не се установи от събраните по делото доказателства, а
липсват и конкретни твърдения на ищцата, процесния багер по някакъв начин да е
способствал в резултат на негови характеристики и свойства за настъпването на
смъртта на М.Б.
Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното
увреждане, то в настоящия случай следва да се направи извода, че по делото не
се установи и основанието за отговорността на ответника по делото досежно
ищцата.
По отношение на държавните такси и разноските
по делото:
Ищцата с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е била
освободена от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство.
Разноски от нея не са направени.
Претендира
се от ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство,
както и направените по делото съдебни разноски. В тази връзка, предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК - в полза на ответната страна следва да бъде присъдена сумата от 265
лв. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл.
25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид вида на
производство, конкретиката на спора и вида осъществена защита, разноски за
свидетели в размер на 160 лева, както и 5 лева – такса за издадено съдебно
удостоверение.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.М.Б. с ЕГН, непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.П.Б.
с ЕГН, и двете от с. В., Софийска област, пл. „Победа” № 1, чрез пълномощници
адв. Р.П. от САК и адв. Л.Г. от АК – П. против „Д“ ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим
на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 200 000
лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, тежка
депресия, безсъние и апатия, търпени поради смъртта на баща й
М.Н.Б. с ЕГН, настъпила на 14.07.2014
год. вследствие на претърпяна на 28.06.2014 год. на ул. „Ален мак” /срещу № 1А
и № 2/ в с. В. злополука – нанесен удар в областта на главата с работния орган
на земекопна строителна машина –
многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266, със застрахователна
полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника и валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.06.2014 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК,
К.М.Б. с ЕГН, непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б.П.Б.
с ЕГН, и двете от с. В., Софийска област, пл. „Победа” № 1 да заплати на „Д“ ЕАД, ЕИК сумата от 265 лева, съставляваща направени по
делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: