Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град Шумен, 20.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на
пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното
от съдията адм.д № 369 по описа за 2019г. на АС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.27 ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, във
връзка с чл.166 ал.2 от ДОПК, въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-2313 от
24.07.2019год. по описа на ШАдмС, депозирана от П.С.С. ***, чрез пълномощник
адв.Н.К.против Акт за установяване на публично държавно вземане
№27/112/00544/3/01/04/01 от 13.06.2019г. на Директор ОД на ДФ“Земеделие“-
гр.Варна. С обжалвания акт на основание чл.27 ал.3 и ал.4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.33 ал.1 и 2 от Наредба №9
от 03.04.2008г. за условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.(ПРСР), на
оспорващия земеделски производител е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 446лв., представляваща второ плащане по Договор №27/112/00544
от 05.09.2008г. между страните и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24 446лв., ведно с лихва от
05.12.2018г. В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, като
постановен при съществено нарушение на административно- производствените
правила, при изтекла погасителна давност, в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорения Акт и
присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание за жалбоподателя
се явява процесуален представител- адв.Р.Т.,
която поддържа жалбата и сочи доказателства.
Ответникът по жалбата– Директор ОД на
ДФ“Земеделие“- гр.Варна, представляван от юрисконсулт А., се явява в открито
съдебно заседание и счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на
разноски, като прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвоката
на насрещната страна.
Шуменският административен съд, след като
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е налице спор по делото, че жалбоподателят П.С. е била регистрирана като
земеделски стопанин, по смисъла на чл.4 параграф 1 буква "а"
от Регламент(ЕС) № 1307/2013 и Наредба №3 от 1999г. за създаване
и поддържане на регистър за земеделските производители, в
интегрираната система за административен контрол(ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 365840 и идентификационен номер 27/112/00544 и подала
Заявление до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция, с което заявила
за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания- мярка 112 „Създаване
на стопанства за млади фермери“ земеделска земя- пет ниви с обща площ 11,2дка в
с.Марково, общ.Каспичан с култура череши. Между страните бил сключен Договор
№27/112/00544 от 05.09.2008г., по силата на който било постигнато съгласие
ищецът да предостави на ответницата- ползвател
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892.00 лв. за изпълнение на
всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект
№********** и включени в Приложение №1. Ищецът се е задължил да изплати помощта
при условие, че ответникът- ползвател е извършил всички договорени инвестиции.
Помощта следвало да се изплати на два етапа, като първото плащане било в размер
на 24 446 лв. а второто плащане, в същия размер е при нарастване на
икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. В т.3.1 от
договора страните уговорили ползвателят да извърши всички договорени
инвестиции, основни дейности и цели до 31.08.2011г. Договорени били и случаите,
в които ползвателят дължи връщане на цялата сума по първото плащане. Сред тези
условия, т.4.4 б.“е“ била посочена и хипотеза при неподаване на заявка за второ
плащане в рамките на срока, определен в Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Първото плащане по
договора на сумата от 24 446 лева е било осъществено на 23.12.2008г. С два
последващи анекса от 31.10.2011г. и от 30.10.2012г./стр.623 и 606 от том.2 по
делото/, страните направили изменения на договорени вече клаузи от договора,
като постигнали съгласие за изменение на срока в т.3.1 от договора, като срокът
за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в
бизнес плана бил удължен до 31.08.2012г., с последващо продължение до
05.08.2013г.
Ответницата направила многократни опити
да депозира лично Заявка за второ плащане, придружена с изискуемите документи в
срока по договора, но не получила съдействие от служителите на ДФ“Земеделие“ и
изпратила заявката по куриер на 04.10.2013г. На 26.11.2013г. до ответницата е
било изпратено Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, с което е
отказано второто плащане по договора, с мотив - не неподаване на заявка за
второ плащане в договорно и законово установения срок- 05.08.2013г./стр.28 от
том.1 по делото/. С писмото ищецът е посочил и че, договора се прекратява на
основание т.4.7 предл. второ и т.6 б."г" вр. чл.87 ал.2 от ЗЗД и на
основание чл.33 ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г., като ответницата била уведомена,
че следва да върне получената от нея сума на основание т.4.4 буква
"е" и т.4.8 буква "а" от договора и чл.8 ал.1 т.6 и чл.33
ал.1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. Писмото било получено на 29.11.2013г. от
адресата. Същото не е обжалвано.
Изготвен бил и Доклад за нередност по
процесния договор от 16.12.2013г., в който е посочено, че е налице небрежност
от страна на бенефициента и било описано нарушение- "Неподаване в
определен срок на заявка за второ плащане", като е посочена дата за
откриване и извършване на нередността- 08.07.2013г. С покана за доброволно
изпълнение № 01-6500/309 от 14.01.2014 г. ответницата била поканена да заплати
на ищеца сумата 24 446 лв. в едно със законната лихва.
Районен съд- гр.Нови Пазар бил
сезиран с искова претенция от Държавен фонд "Земеделие" срещу жалбоподателката
с правно основание- чл.55 ал.1 пр.3 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата
от 23 519,49 лева, представляваща предоставена на ответника безвъзмездна
финансова помощ по сключения между страните договор № 27/112/00544 от
05.09.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007- 2013г., който договор според ищеца бил развален поради
виновното неизпълнение от страна на ответника и лихви. С Решение №91 от
22.03.2016г., съдът отхвърлил исковете, като приел, че предвид некоректното
поведение на служители на ДФ“Земеделие“, които отказали неколкократно да
приемат документите на второ плащане от бенефициента, е налице забава на
кредитор по смисъла на чл.95 предл.второ от ЗЗД за изпълнение на задължението в
срок. Решението било потвърдено с Решение №213 от 04.11.2016г. и Решение №77 от
08.08.2018г. на ВКС. В мотивите си върховния съд приел още, че Уведомителното
писмо за отхвърляне на плащанията съдържа различни взаимно изключващи се
основания за прекратяване на облигационната връзка между страните, поради което
не води до желаните от кредитора правни последици. В случай на нередовност на
документ, Заявката следвало да бъде върната с писмено изложение за пропуските,
съгласно Приложение №4 от Наредба №9/2008г., което не било сторен, което е
порочна практика на административния орган.
След постановеното крайно съдебно решение, административният орган
предприел действия по провеждане на производство по събиране на сумите, чието
възстановяване земеделският стопанин в този случай дължал. Съгласно Заповед
№372299/30.01.2019г. на Началник отдел Регионален технически инспекторат Варна,
била извършена проверка на място за установяване на състоянието на земеделското
стопанство и активите на инвестицията- 20дка.череши, 800м.ограда и овощен разсадник
1 дка., която физически не била осъществена. Било установено, че бенефициента
към момента вече не притежава регистрация като земеделски стопанин. Бил
направен доклад само въз основа на приложените документи към втората заявка за
плащане. С писмо с изх. № 01—033-6500/89 от 05.03.2019г. ДФЗ уведомил
жалбоподателя за откриване на административно производство за издаване на
АУПДВ, съгласно чл.26 ал.1 от АПК, като била указана
възможност да бъдат представени възражения и доказателства в 7-дневен срок от
съобщаването или да бъде възстановена доброволно сумата.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане №27/112/00544/3/01/04/01 от 13.06.2019г. на Директор ОД на
ДФ“Земеделие“- гр.Варна, на основание чл.27 ал.3 и ал.4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.33 ал.1 и 2 от Наредба №9
от 03.04.2008г. за условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. (ПРСР),
на оспорващия земеделски производител е отказано изплащането на финансова помощ
в размер на 24 446лв., представляваща второ плащане по Договор №27/112/00544
от 05.09.2008г. между страните, поради неспазване на договорните срокове за представяне
на инвестицията и разминавания между заявката и окомплектованите с нея
документи и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 24 446лв., ведно с лихва от 05.12.2018г. Решението било
поправено с Решение № 4 от 11.10.2019г. за поправка на фактическа грешка. Актовете
са предмет на оспорване по настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи: АУПДВ засяга пряко и
непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от печата и подписа на
последната страница на акта, същия е връчен оспорващия на 17.06.2019г., поради
което жалбата, подадена на 01.07.2019г., по поща до ДФЗ- Варна се явява
депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва
да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към
момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, при условията
на обвързана компетентност РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз,
които са публични държавни вземания съгласно чл.162 ал.2 т.8 и 9 ДОПК. Доколкото ЗПЗП
не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на
мерките от ПРСР, то приложим е общият ред по глава пета от АПК, по аргумент от
чл.166 ал.2 ДОПК. Актът е
издаден от компетентен орган- Директора на ОД на ДФЗ– Варна. На осн. чл. 20а ал.2 и ал.4 ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ– РА е делегирал правомощията си на директорите на областните
дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност със Заповед
№03-РД/286/01.02.2017г., с която ги оправомощил да издават актове за
установяване на публични държавни вземания по чл.166 ал.2 ДОПК по отношение на
ползватели на финансова помощ в това число и по мярка 112 "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и
договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и
изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ, сключени по реда и
условията на приложимите към тези мерки подзаконови нормативни актове.
С постановения административен акт се
установява публично държавно вземане, представляващо изплатеното първо плащане
по договора за финансиране от средства от европейските земеделски фондове. В
същото време със същия акт е налице и произнасяне по подаденото заявление за
второ плащане по договора, като е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 446 лв., което следва да стане в отделно производство с отделен
акт, какъвто всъщност е бил вече постановен, но не в изискуемата форма- Уведомително
писмо за отхвърляне на плащанията от 26.11.2016г., и с други мотиви, а именно
неподадена в срок заявка за второ плащане.
Актът е издаден от компетентен орган и
в рамките на делегираните правомощия, в необходимата писмена форма, като е спазен
приложимия ред по АПК за издаване на акта и на заинтересованото лице е дадена
възможност да участва в производството, като е уведомено за започването му. Жалбоподателя
е депозирала възражения, които са били обсъдени. В хода на производството са
събрани възможните към този момент доказателства, като съдът намира, че не са били
изяснени всички релевантни факти и обстоятелства.
Съдът констатира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като административният орган е смесил в
едно две отделни производства– по произнасянето по заявлението за второ плащане
и по издаване на АУПДВ за възстановяване на полученото първо плащане по
договора, което е недопустимо, защото издаването на мотивирана заповед по чл.26
ал.1 т.3 от Наредба № 9/2008 г. за одобрение или отказване на второ плащане
след извършване на анализ за установяване на фактическо съответствие между
одобрения и реализирания проект, е предпоставка за издаването на АУПДВ след
влизането в сила на първия акт. Съгласно решение № 10325 от 03.07.2019г. на
ВАС, с АУПДВ като индивидуален административен акт се установяват публични
държавни вземания, като съответно предмет на акта е определяне на такива
вземания по основание и размер, като прекратяването на договор и отказ занапред
на плащане на одобрено финансово плащане, което не е изплатено и не подлежи на
връщане не съставлява установяване на публично вземане и в тази част актът е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
По отношение на втория диспозитив,
съдът установи следното:
Условията и редът за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по проекти по мярка "Създаване на стопанства
на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони са уредени в Наредба № 9/ 03.04.2008г. Съгласно чл.33
ал.1 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към
тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В
настоящия казус договорът не е прекратен с волеизявление на РА, видно от
мотивите на съдебните решения, постановени между страните и цитирани по-горе. Според
настоящия състав, срокът на действието му е изтекъл на 05.08.2013г., съгласно
чл.3.1 от договора, във вр. с Анекс 2 от 30.10.2012г. С процесния акт са
определени подлежащи на възстановяване суми, като наличието на влязъл в сила
акт– Заповед на Директора на ОД на ДФЗ по чл.26 ал.1 т.3 от Наредба № 9/2008г.
е предпоставка и основание за издаването на АУПДВ за възстановяване на
изплатената сума при сключване на договора– първо плащане. Такава влязла в сила
Заповед не е налице, поради което и не е налице основанието на чл.33 от същата наредба за издаването
на АУПДВ за събиране на платената сума по договора.
В АУПДВ, като фактическо основание за
постановяването му, административният орган се е позовал на съдебните решения и
на административно установено неизпълнение на задължение по договора, като
мотивите, доколкото ги има, представляват единна част за двата диспозитива. Видно
от съдържанието им, същите са относими към отказът за плащане по втора заявка
от 2013г. Поради което, съдът намира, че процесния акт е постановен при пълна
липса на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за
подлежащата за връщане сума. От административния акт не може да се направи
извод относно кое от четирите самостоятелни основания на чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК е издаден акта- за недължимо платени и надплатени суми, неправомерно получени
или неправомерно усвоени средства по проекти и въз основа на какъв административен
акт са възникнали същите.
По делото няма доказателства, че в
срока на договора фондът е осъществил проверки по спазването и изпълнението му,
за да се достигне до изводът, че са налице неизпълнения на договора, посочени
като неосъществени в срок инвестиция и курсът за професионални умения,
разминаване в площите, представяне на декларация с невярно съдържание и др. Всички
проверки са последващи договорената възможност за контрол в три годишен срок от
подаване на заявка за второ плащане, като нито една проверка не е осъществена
на място. Писмата, с които е давана възможност за възражения от бенефициента и
са изисквани документи са след изтичането на сроковете за съхранението им,
съгласно чл.4.27 и 4.30 от договора.
За установяване на фактическите
обстоятелства по делото, съдът назначи съдебна агро-техническа експертиза,
заключението на която беше прието от страните. Същото не допринася за
изясняване на спора, понеже предвид голямата давност на момента, в който е
следвало да се осъществи инвестицията по проекта спрямо настоящия момент- изминали
са седем години и фактът, че се отнася за земеделски култури, експертизата е с
невъзможен предмет.
Съдебната
теория и практика приема константно, че неизлагането на мотиви в
административния акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата
отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния
контрол за законосъобразност върху акта. Приема се също, че възможно е мотивите
да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да
са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят
е преследвал с изискването за мотивиране. В процесния случай мотиви не са
изложени изобщо от административния орган, както се посочи по-горе, нито в
административния акт, нито с друг документ в преписката, на който да се е
позовал административният орган.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният
административен акт в настоящото производство, и в двете му части е издаден при
неспазване на разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, както и в противоречие с
материалния закон и предвид на това следва да бъде отменен като
незаконосъобразен на основание чл.146 т.2 и т.4 от АПК.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143 ал.1 от АПК, на оспорващата
страна се следват направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10
лв. и договорено възнаграждение за адвокат– 1300 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие. Не следва да бъде уважено възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е съобразено с предвидения
размер по чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, която хипотеза
е приложимата за случая според материалния интерес по делото от административен
характер. В тежест на Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура е издателят
на обжалвания акт, следва да бъдат възложени направените деловодни разноски на
жалбоподателя в общ размер на 1310,00лв.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане №27/112/00544/3/01/04/01 от 13.06.2019г. на Директор ОД на
ДФ“Земеделие“- гр.Варна, поправен с Решение № 4 от 11.10.2019г. за поправка на
фактическа грешка, с който на основание чл.27 ал.3 и ал.4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.33 ал.1 и 2 от Наредба №9
от 03.04.2008г. за условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. (ПРСР),
на П.С.С. *** с ЕГН: **********,*** е отказано изплащането на финансова помощ в
размер на 24 446лв., представляваща второ плащане по Договор №27/112/00544
от 05.09.2008г. между страните и е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24 446лв., ведно с лихва от
05.12.2018г.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие", с адрес: гр. София, бул. "Цар
Борис ІІІ" № 136, да заплати на П.С.С. *** с ЕГН: **********,***, сумата 1310.00лв./хиляда триста и десет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: