Решение по адм. дело №1269/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 9495
Дата: 4 ноември 2025 г. (в сила от 4 ноември 2025 г.)
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20257040701269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 9495

Бургас, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040701269 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от К. Д. Х., [ЕГН], чрез адв. С. М. от АК – Пазарджик, против ЗППАМ № 25-0769-000217 от 23.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция. Със заповедта на Х. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че към момента на издаване на заповедта не са налице фактическите и правните основания за издаването й, тъй като две от посочените в нея наказателни постановления не са му връчвани и след запознаване със заповедта, същите са оспорени пред Районен съд Варна. Сочи, че от датата на издаването на СУМПС, той е придобил 24 месеца стаж и следва да разполага с 39 бр. контролни точки. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представено е становище от процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на ПАМ.

Факти:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0769-000217 от 23.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

НП № 22-0819-000721/24.03.2022 г. на сектор ПП Варна, влязло в сила на 16.08.2022г., с което се отнемат 6 контролни точки;

НП № 22-0433-000957/04.01.2023 г. на сектор ПП Варна, влязло в сила на 21.07.2023г., с което се отнемат 6 контролни точки;

НП № 23-0819-000742/04.04.2023 г. на сектор ПП Варна, влязло в сила на 21.07.2023г., с което се отнемат 6 контролни точки;

НП № 24-0436-000356/30.05.2024 г. на 02 РУ Варна, влязло в сила на 14.03.2024г., с което се отнемат 10 контролни точки;

НП № 24-0433-001647/16.12.2024 г. на 01 РУ Варна, влязло в сила на 14.03.2025г., с което се отнемат 20 контролни точки.

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки Х. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

По делото е представена справка картон на водача. Посочено е, че жалбоподателят е издържал изпит за придобиване на свидетелство за правоуправление на МПС на 16.05.2015 г. СУМПС е издадено на 25.05.2015 г., към който момент жалбоподателят е разполагал с максимален брой точки – 26. Съдържа и информация за отнемане на точки по предходни НП, като на 23.03.2020г. е извършено служебно възстановяване на 20 точки, след което са посочени 5 бр. НП, описани е оспорената заповед.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя от Районен съд Варна е представена информация за хода на образуваните НАХД №2789/2025 г. с предмет оспорване на НП № 24-0436-000356/30.05.2024 г. на 02 РУ Варна и НАХД № 2731/2025 г. с предмет оспорване на НП № 24-0433-001647/16.12.2024 г. на 01 РУ Варна.

Правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство е депозирана в деловодството на ОД МВР Бургас на 07.07.2025 г. С оглед датата на връчване на ПАМ 23.06.2025 г., съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес – адресат.

Разгледана по същество е основателна.

Заповед №25-0769-000217 от 23.04.2025 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, описани са фактически обстоятелства за издаването й.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на три от наказателни постановления, с които се отнемат общо 18 контролни точки (три пъти по 6 т.), съдът приема за доказан, тези НП са връчени лично на жалбоподателя, факт по който страните не спорят.

Спорно е връчването и влизането в сила на НП № 24-0436-000356/30.05.2024 г. на 02 РУ Варна и на НП № 24-0433-001647/16.12.2024 г. на 01 РУ Варна. В частта за връчване и на НП административният орган е вписал „връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН“, като е направено отбелязване за датите на влизане в сила.

Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Не се спори по делото, а и в становището на ответника (л.29), се посочва, че жалбоподателят е имал налични 39 т., като общият брой на отнетите с петте НП точки е 48. При така установените факти органът правилно е издал оспорената заповед.

Наред с това, обаче, разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК въвежда задължение за съда, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза, установеният в хода на съдебното производство, съгласно представената справка от Районен съд Варна факт – оспорване на НП № 24-0436-000356/30.05.2024 г. на 02 РУ Варна и на НП № 24-0433-001647/16.12.2024 г. на 01 РУ Варна, по които не е постановен краен съдебен акт следва да се съобрази, съгласно нормата на чл.142, ал.2 от АПК. Предвид така установените нови факти, и независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ – не се установява отнемане на общо 30 т., с влязъл в сила наказателно постановление, а останалите 3 НП са отнети само 18 т., което обуславя отмяната на обжалваната заповед.

Предвид изхода на делото, и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като ОД МВР Бургас се осъди да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 10 лв., платена държавна такса, а на адвокат С. М. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 1000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЗППАМ № 25-0769-000217 от 23.04.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на К. Д. Х., [ЕГН] разноски в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на адвокат С. М. разноски в размер на 1000 лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

Съдия: