Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 888 Година 2019, 06.ХІІ. гр.Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд І
граждански състав
На
осемнадесети ноември Година
2019
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:Камен Гатев
Секретар:
Евелина Генинска
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев
гражданско дело №1004 по описа на
Съда за 2019г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Депозирана е искова
молба от М.К.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес : Адвокатска
кантора „Милованови" - София, Адвокатско дружество „В. ***, Адвокат Г.В. срещу
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, бул. Панчо Владигеров № 21,
Бизнес център „Люлин 6", ет. 2 , с посочена цена на иска по чл.439 от ГПК за
законна лихва: 241.32 лева;
цена на иска
по чл.439 от ГПК за договорна лихва: 1102.14
лева; цена на
иска по чл.439 от ГПК за мораторна лихва: 953.39
лева, като ищецът твърди следното:
Фактическата
обстановка е следната:
На 08.04.2011г., въз основа на основа на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. № 313/2011г. по описа на PC-Пещера, срещу М.К.Р..
По ч.гр.д.№
313/2011г. на PC-Пещера е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата на която М.К.Р. е
осъдена да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
следните суми:
2886.18 (две хиляди
осемстотин осемдесет и шест точка осемнадесет) лева —
главница по договор за паричен кредит plus № 0116964/15.02.2008г.
ведно
със законната лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до окончателното й
изплащане,
1102.14 (хиляда сто и два точка четиринадесет) лева - договорна лихва
за периода от 09.05.2008г. до
10.12.2009г.,
953.39 (деветстотин петдесет и три
точка тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от
10.06.2008г. до 09.03.2011 г.
198.83 (сто деветдесет и осем точка осемдесет и три) лева - разноски
в заповедното производство.
Длъжникът не е възразил срещу
заповедта за изпълнение в законоустновения срок и същата е влязла в законна сила на 04.05.2011г. Издаден
е
изпълнителен лист
за гореописаните суми.
На 28.01.2015г.,
въз основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 174/2015г.
по описа на ЧСИ Г. Тарльовски, р-н на действие ОС-Пазарджик.
На 30.04.2015г. държавата е присъединена като взискател по делото.
На 10.01.2017г.
е сключен договор
за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД е прехвърлило вземанията по гореописания изпълнителен лист на "Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК *********.
На 21.12.2017г.
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е конституирано като взискател по
делото.
По съществото на
спора:
Изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано и.д. №174/2015г. на ЧСИ Г. Тарльовски, е
издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, влязла в законна сила на 04.05.2011г.
Съгласно чл.404,
ал.1 от ГПК влязлата
в сила заповед за изпълнение на парично задължение подлежи на
принудително изпълнение. Следователно от момента на влизането в сила на заповедта за
изпълнение на парично
задължение започва
да тече и новата погасителна давност за вземанията, за които е
издадена заповедта, в настоящия случай от 04.05.2011 г.
Заповедта за
изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо,
поради което същата не променя характера на задълженията. При това положение, за задълженията за лихва
продължава да се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. "В" от
ЗЗД.
При тази фактическа обстановка към момента на образуване на и.д.№ 174/2015г. по описа на ЧСИ Г. Тарльовски -
28.01.2015г., погасителната давност за вземанията за лихва, предмет на изпълнително
дело, е изтекла.
ПЕТИТУМ:
Моля да ни
призовете на съд и след установяване на фактите да постановите решение, с
което:
I. Да признаете за установено, че М.К.Р., ЕГН
**********, не дължи на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, поради погасяването им по давност следните
суми по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 313/2011г. на PC-Пещера, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист, а именно:
241.32 (двеста четиридесет и един точка
тридесет и два) лева -
законната лихва върху главницата от 2886.18 лева, считано от 08.04.2011.
до 27.01.2012г.
1102.14 (хиляда сто и два точка
четиринадесет) лева -
договорна лихва за периода от 09.05.2008г.
до 10.12.2009г.,
953.39 (деветстотин петдесет и три
точка тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от
10.06.2008г. до 09.03.2011г.
ІI. Да осъдите ответното дружество да
заплати на М.Р. сторените съдебно-деловодни разноски.
III. Да
осъдите ответното дружество да заплати на Адвокатско дружество „В. и Лимберов", чрез адв. Г.В., справедливият размер на адвокатското възнаграждение
за оказано безплатно процесуално представителство за всеки от предявените искове
по настоящото производство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Моля при определяне размера на адвокатското възнаграждение да вземете превид обстоятелството, че АД "В. и Лимберов" е регистрирано по ЗДДС.Сочи доказателства.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил следния отговор от ответната страна "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД:
По допустимостта: Считаме предявения отрицателно установителен иск за допустим.
По основателността: Считаме предявения отрицателно
установителен иск за изцяло
неоснователен.
Правилно ищцата
е посочила, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, депозирано от„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е образувано
ч. гр. д. № 313/2011 г. по описа на PC-Пещера, след което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу М.Р., която заповед е влязла в законна сила, тъй
като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещи нея.
След влизане в
сила на заповедта за изпълнение е издаден и процесният изпълнителен лист №
184/07.06.2011 г.
Според ищцата,
заповедта за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което
същата не променя характера на задълженията й при това положение за
задълженията за лихва следва да се прилага кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „В" ЗЗД. Водена от гореизложеното, г-жа Р. моли
съда да приеме за установено, че не дължи сумата от 241.32 лв., представляваща
законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2011 г. до 27.01.2012 г.,
сумата от 1,102.14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008
г. до 10.12.2009 г., както и сумата от 953.39 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 10.06.2008 г. до 09.03.2011 г.
Считаме за
неправилни и неоснователни твърденията на М.К.Р. в тази насока поради следните съображения:
Съгласно процесния
изпълнителен лист, Районен съд гр. Пещера е
осъдил М.К.Р. да заплати сумата от 2,886.18 лв. - главница, както и договорна
лихва, представляваща печалба на дружеството по
договор за кредит, в размер на 1,102.14 лв. за периода от 09.05.2008 г. до
10.12.2009 г.
В случая се
касае за договорна лихва или иначе наричана възнаградителна такава, като същата
възниква въз основа на договор /чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ и не се начислява върху
главницата по договора за кредит. Това е договорно определената печалба на
кредитора, която е частично включена във всяка една дължима вноска по кредита. По
изпълнителния лист е посочена и законна лихва за забава върху главницата в
размер на 953.39 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 09.03.2011 г., както и
законна лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до погасяване на вземането.
Законната лихва
е лихва, която се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор.
Такава лихва се дължи по силата на чл, 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение. В този случай длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Моля
да бъде взет под внимание фактът, че ищцата не оспорва вида на сключения
договор N° PLUS-01161964, а именно че е
сключен договор за заем. За да е налице периодично плащане, то същото по
естеството си следва да има периодичен характер или да е установено като такова
със закон.
Периодичните
плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими
една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези
плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД.
Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Позовавайки се на константната
практика, вземанията по договори за заем не спадат към задълженията за
периодично плащане (Решение N° 261 от 12.07.2011 г.
по гр.д. N° 795/2010 г., ГК, IV Г.О. и Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. №
523/2011 г„ ГК, III Г.О., постановени по реда на чл.
290 и сл. от ГПК; TP № 3/2011, ОСГТК на ВКС), поради което приложима е петгодишната погасителна
давност.
Възнаградителната
лихва (договорна) е уговорена като част от месечните вноски, поради което не
представлява задължение за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.
"в" ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано окончателно
оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по договора за
заем, а не за периодична лихва, каквато има предвид законът в посочената
разпоредба.
Относно оспорените вземания, представляващи мораторна лихва, както и
представляващи законна лихва, считам че също трябва да бъде приложен общият
режим на погасителната давност, а именно 5 години, според чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Това е така, тъй като в най-новата съдебна практика се наблюдава тенденция към
преодоляване на схващането, че заповедта за изпълнение няма силата на съдебно
решение. В подкрепа на това твърдение излагам част от мотивите към Решение № 231773 от 06.10.2017 г. по гр. дело №
22342/2017 г., постановено от СРС, 1-во ГО, 31-ви състав:
„Влязлата
е сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника е срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо.
Длъжникът,
който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори
изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за
възражение по чл. 414 ГПК - арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Това означава, че
давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала петгодишна,
защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено в исков,
когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно
защото тя се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът
да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение
по чл. 414 ГПК.
Съгласно
чл. 439, ал. 2 ГПК, той може да релевира само възражения за осъществили се
юридически факти след този момент. Аргумент за наличието на сила на пресъдено
нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за съществуването
на вземането по заповедта, за разлика от кредитора, снабден с изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.) ...Процесуалната
пречка е формираната сила на пресъдено нещо."
С оглед изложеното до тук, считам че и мораторната, и законната лихва би
следвало да се погасяват с изтичане на общата 5-годишна давност, която в
процесния случай не е изтекла, каквито неправилни твърдения навежда ищецът в
депозираната искова молба.
Предвид гореизложеното, считаме за необосновани твърденията
на М.Р. за изтекла погасителна давност относно лихвите по процесния
изпълнителен лист и считаме, че претенциите на ищцата в тази насока се явяват
изцяло неоснователни.
Моля
да постановите решение, с което предявеният от ищцата - М.К.Р. иск да бъде
отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан.Моля
да ни присъдите направените разноски, а именно: юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон
за правната помощ, препращат към чл.: 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ - в размер на 300.00 лв; (триста лева).
В
условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в наша
тежест, то моля да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от
ответната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, то моля съдът да приеме
нашето възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
като същото бъде намалено.Ответникът сочи доказателства.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ от ГПК, от фактическа страна възприе следните фактически обстоятелства, по които няма спор между страните:
На 08.04.2011г., въз основа на основа на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. № 313/2011г. по описа на PC-Пещера, срещу М.К.Р..
По ч.гр.д.№
313/2011г. на PC-Пещера е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по силата на която М.К.Р. е осъдена да заплати
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми:
2886.18 (две хиляди
осемстотин осемдесет и шест точка осемнадесет) лева — главница
по договор за паричен кредит plus № 0116964/15.02.2008г.
ведно
със законната лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до окончателното й
изплащане,
1102.14 (хиляда сто и два точка четиринадесет) лева - договорна лихва
за периода от 09.05.2008г. до
10.12.2009г.,
953.39 (деветстотин петдесет и три
точка тридесет и девет) лева -
мораторна лихва за периода от 10.06.2008г.
до 09.03.2011 г.
198.83 (сто деветдесет и осем точка осемдесет и три) лева - разноски
в заповедното производство.
Длъжникът не е възразил срещу
заповедта за изпълнение в законоустновения срок и същата е влязла в
законна сила на 04.05.2011г. Издаден
е
изпълнителен лист
за гореописаните суми.
Следва да се
отбележи, че ч.гр.д.№ 313/2011г. на PC Пещера не беше
приложено като доказателство, тъй като същото е архивирано и унищожено.
По делото се прие
копие на и.д. № 174/2015г. по описа
на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик.
От това изпълнително дело е
видно, че има издаден изпълнителен лист от 07.06.2011г., въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение №162/08.04.2011г. по ч.гр.д.№ 313/2011г. на PC Пещера.
Установява се, че на 28.01.2015г., въз
основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 174/2015г. по описа
на ЧСИ Г. Тарльовски, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
По т.3 и ч.4 от молбата е
поискано предприемане на необходимите изпълнителни действия , както и е заявено
възлагане на всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
Видно от лист 14 от
изпълнителното дело, за първи път с молба от 20.01.2017г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
посочил конкретен изпълнителен способ – налагане на запори върху
евентуално открити банкови сметки ,
както и опис и публична продан на евентуално възбранени несеквестируеми имоти.
На 10.01.2017г. е
сключен договор
за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" АД е прехвърлило вземанията по гореописания изпълнителен лист на "Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ********* – л.16 -18 от изпълнителното дело.
На 21.12.2017г.
"Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е конституирано като взискател по
делото, с постановление на ЧСИ – л.31 от изпълнителното дело.
При възприетите фактически
обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:
Предявени са три отрицателни
установителни иска е с правно основание
чл.124,ал.І от ГПК във вр. с чл.439,ал.І от ГПК.
Спорът между
страните е правен, като може да бъде обобщен до въпроса, дали се прилага
кратката три годишна погасителна давност по чл.111 б. „в“ ЗЗД или петгодишната
давност по чл.117ал.ІІ ЗЗД.
В тази връзка се
спори и за правната природа на влязлата в сила Заповед за изпълнение в
заповедното производство.
Според настоящият
съдебен състав неоспорената и влязла в сила Заповед за изпълнение е стабилен
съдебен акт и следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение,
поради забраната за повторно повдигане
на спор за същия предмет. Поради тази причина законодателят е поставил
влязлата в сила Заповед за изпълнение в
чл.404т.1 ГПК, наред с влезлите в сила решения и др. актове, подлежащи на
принудително изпълнение.От тази гледна точка Съдът споделя становището на
ответника, че в конкретния случай е приложима петгодишната давност по
чл.117ал.ІІ ЗЗД – процесните вземания са установени с акт, приравнен като
последица на съдебно решение, макар и в производство, което не е състезателно.
Независимо от това,
Съдът счита, че предявените искове са основателни, макар и по съображения, по-
различни от аргументите на ищеца, но в крайна сметка поради изтекла петгодишна
давност по чл.117ал.ІІ ЗЗД.
Относими
към предмета на настоящето дело са мотивите по т.10 от Тълкувателно решение № 2
/ 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По т.10 от Тълкувателно решение №
2 / 26.06.2015г. е обсъдено с предприемането на кои точно действия за
принудително изпълнение се прекъсва
давността по чл.116 б. „в“ ЗЗД, включително и при съдебно потвърдено вземане, за
какъвто следва да се приравни и настоящия случай. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането на покана за
доброволно изпълнение , проучването на имущественото състояние, извършването на
справки, набавянето на документи и др.
В случая на съдебно потвърдено вземане,
действието , с което се прекъсва погасителната давност е депозирането на молба,
в която е посочен конкретен изпълнителен способ за извършване на принудително
изпълнение.
По делото
се установи, че вземането на ответника "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството на цесионер на вземанията на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е било признато със Заповед за изпълнение №162/08.04.2011г.,
влязла в законна сила на 04.05.2011г. От тази дата петгодишната погасителна давност тече,
съгласно чл. 117 ал.ІІ от ЗЗД и е изтекла на 04.05. 2016г.
През този период не са предприемани никакви
действия за принудително изпълнение, които да прекъсват или спират
погасителната давност - не са такива действия депозирането от цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на молбата от 28.01.2015г. и направените по т.3 и
ч.4 от молбата общи искания за
предприемане на необходимите изпълнителни действия и заявено възлагане на всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
Както беше отбелязано, за първи
път с молба едва от 20.01.2017г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
посочил конкретен изпълнителен способ. Към този момент обаче вземането на ответника - цесионер, вече е било погасено по давност.
С
оглед изхода от делото, в тежест на ответника
следва да се присъдят на основание чл.78ал.І ГПК сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 150лв,
както и по 360лв. или общо 1080лв. минимално адвокатско възнаграждение за трите
иска, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с 7ал.ІІт.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения.
Воден от горното Пещерският
районен съд
Р Е
Ш И :
Приема за
установено, че М.К.Р., ЕГН
**********, не дължи на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК *********, следните суми по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
313/2011г. на PC-Пещера, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист, а именно:
241.32 (двеста четиридесет и един точка
тридесет и два) лева -
законната лихва върху главницата от 2886.18 лева, считано от 08.04.2011.
до 27.01.2012г.
1102.14 (хиляда сто и два точка
четиринадесет) лева -
договорна лихва за периода от 09.05.2008г.
до 10.12.2009г.,
953.39 (деветстотин петдесет и три точка
тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от
10.06.2008г. до 09.03.2011г.
Осъжда "Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество „В.
и Лимберов", чрез адв. Г.В. сумата от 1080лв. разноски по делото.
Осъжда "Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М.К.Р., ЕГН
********** сумата от 150лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: