Номер 50129.10.2020 г.Град Шумен
Окръжен съд – ШуменСъстав II
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно частно
гражданско дело № 20203600500354 по описа за 2020 година
Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, действащо чрез
пълномощника юриск. С.Р., против определение № 343/04.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1385/2019 г. на НПРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение № 808/18.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 1385/2019 г. на НПРС, както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист. Излагат, че след получаване на заповедта по чл.417 ГПК и
изпълнителния лист дружеството образувало изп.д.№ 124/2020 г. по описа на ЧСИ А.Р.
Плащането на 100 лв. по сметка на дружеството е използвано за погасяване на задължението
по листа и заповедта, а второто плащане от 80лв. е преведено по сметка на ЧСИ и съгласно
ЗЗД е послужило за погасяване на таксите и сторените разноски за образуване и водене на
изпълнително производство. Поради това към настоящия момент са останали непогасени
разноските по заповедта. Излага още, че извършените плащания са след подаване на
заявлението в съда. Съгласно т.10 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС ако
кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, той няма интерес от предявяване на
иск за съществуване на вземането. В тази хипотеза може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноски, като се позове на
извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415,
ал.1 ГПК. След изтичане на този срок ако искът не бъде предявен заповедта се обезсилва,
включително в частта за разноските. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на
чл.40 ГПК. Ако заповедта е обжалвана от длъжника по чл.413, ал.1 ГПК изпълнителен лист
не се издава до влизането й в сила. Ако заповедта за изпълнение е по чл.41 ГПК и е издаден
изпълнителен лист за разноските, кредиторът следва да уведоми в срока по чл.415, ал.1 ГПК
съда в заповедното производство за извършеното плащане на вземането, като заповедта за
изпълнение не се обезсилва в частта за разноските.
Предвид изложеното моли съдът да отмени частично атакуваното определение като остави в
сила заповедта както и издадения изпълнителен лист в частта за присъдените разноски по
делото в размер на 75лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от длъжника, в който
1
излага, че представените платежни документи включват всичко дължимо по издадената
заповед за изпълнение, в т.ч. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване както и разноските по
воденото заповедно производство. Твърди, че кредиторът е получил плащане на цялото
претендирано вземане, включително и разноските в срока по чл.412, т.8 ГПК. Моли съдът да
остави жалбата без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският окръжен съд, в
настоящия състав счита, че частната жалба е процесуално допустима, подадена в срок, от
надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличието на правен интерес.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Ч.гр.д. № 1385/2019 г. на НПРС е образувано по заявление по чл.417, т.2 от ГПК депозирано
от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против длъжника С. Р. Р. за заплащане на следните суми –
93,54лв. главница; 2,04лв. договорна лихва от 05.06.2019 г. –до 05.07.2019 г. ; 8,76лв.
обезщетение за забава да периода 05.06.2019 г. – 07.10.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски от 25 лв. държавна такси и 50 лв. юрисконсулско възнаграждение.
/заявлението е частично отхвърлено само относно претендираното юрисконсултско
възнаграждение за горницата над 50 лв. до претендираните 150 лв./ Вземането произтича от
извлечение от счетоводните книги и договор за потребителски кредит. Издадена е заповед
№ 808/18.10.2019 г. и изпълнителен лист за горепосочените суми.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 24.02.2020 г. по образуваното
изп.д.№ 20209300400124. На 05.03.2020 е подадено възражение от длъжника с приложени
към него вносна бележка от 24.02.2020 г. за внесени 100 лв. по сметка на ЧСИ и от
05.03.2020 г. по сметка на „Ти Би Ай Банк“ 80лв.
С разпореждане от 30.03.2020 г., във връзка с постъпилото плащане на сумата 180 лв.,
заповедния съд е указал на заявителя, че може да подаде становище по възражението
съгласно чл.414а ал.4 ГПК. Депозирана е уточняваща молба от заявителя в която излага, че
сумите са постъпили в дружеството, съответно на 06.03.2020 г. и 12.03.2020 г.
С атакуваното определение № 343/04.06.2020 г., по ч.гр.д. № 1385/2019 г., НПРС е
обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение № 808/18.10.2019 г. по ч.гр.д.№
1385/2019 г. на НПРС, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист №
949/18.10.2019 г. и прекратил производството по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.414а ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението
си в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение да възрази писмено срещу
нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си
длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. В конкретния случай
длъжникът изцяло е погасил задължението си по заповедта за изпълнение, поради което
районният съд следва да я обезсили, заедно с издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. Анализът на текста, както и систематичното място на разпоредбата, дава основание на
въззивния съд да приеме, че районният съд следва да прецени налице ли са предпоставките
за обезсилване частично или изцяло на издадените в рамките на заповедното производство
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В производството по чл.414а ГПК, районният
съд няма правомощие да се произнася по разноските направени в изпълнителното
производство.
2
Дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена в чл.79 ГПК, като те
са за сметка на длъжника, освен в посочените от чл.79, ал.1 т.1-3 ГПК хипотези. Съгласно
чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато
делото се прекрати на основание чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. В случая длъжникът е заплатил дължимите
суми след започване на изпълнителното производство. С оглед на това изцяло в
правомощията на съдебния изпълнител е при прекратяване на изпълнителното производство
да събере от длъжника направените от взискателя разноски по изпълнението.
Предвид гореизложеното атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него да се остави без уважение,
като неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 4139/30.06.2020 г. /п.кл. 29.06.2020 г./
от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника юриск.
С. Р. против определение № 343/04.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1385/2019 г. на
НПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3