РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Перник , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600037 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260001/01.10.2020г. Районен съд – Радомир е признал подсъдимия Т. Т.
Т. за виновен в това, че за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2020 г.
включително, в ***, като е осъден - със съдебна спогодба, вписана в Протокол от 25.03.2019
г., одобрена с Определение от 25.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1103/2018 г., по описа
на Районен съд-Радомир, влязло в законна сила на 02.04.2019 г., да издържа свой низходящ,
а именно сина си - ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 5 /пет/ месечни вноски по 180 лв.- престъпление по чл.183, ал.1
НК, но тъй като преди постановяване на присъдата от първа инстанция, подсъдимият е
изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, на
осн. чл.183, ал.3, изр.1 от НК, не му наложил наказание.
В срока по чл. 319 НПК срещу постановената присъда е постъпил протест от младши
прокурор Р. от РП-П., с който се иска същата да бъде отменена, като неправилна и делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл.
335, ал.2, вр. с чл. 334, т.1 НПК, поради допуснато съществено и отстранимо процесуално
1
нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивния съд, евентуално за изменение на
присъдата, като се отмени приложението на чл. 183, ал.3 НК и се наложи на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Сочи
се противоречие между волята на районния съд, изразена в определението му по чл. 248,
ал.5, т. 4 НПК и това, с което е дал ход на съдебното заседание пред първа инстанция по
реда и правилата на Глава „Двадесет и осма“ от НПК. В разпоредителното заседание съдът е
констатирал, че делото следва да се разгледа по реда на Глава „Двадесета“, тъй като
изначално не са били налице предпоставките да се гледа по реда на диференцираните
процедури – подсъдимото лице не е било възстановило имуществените вреди на
пострадалото лице, като същевременно е осъждан за престъпление от общ характер.
Независимо от това съдът е дал ход на съдебното заседание пред първа инстанция по реда на
Глава“ Двадесет и осма“ НПК. Едва в хода на съдебното следствие подсъдимият е
възстановил съставомерните имуществени вреди, което не може да доведе до пренасрочване
на делото по друга процедура, а съдът е следвало да съобрази това обстоятелство при
постановяване на присъдата си. В този смисъл съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е разгледал делото по реда на диференцираната процедура, без да са налице
изискуемите за това предпоставки, като е изградил фактическите си констатации въз основа
на събрания и проверен по делото доказателствен материал от досъдебното производство,
без съдебният състав се събере и провери лично същия съобразно принципа на
непосредственост, прогласен в чл. 18 НПК. На следващо място се поддържа нарушение и на
материалния закон. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 183, ал.3 НПК за втори
път, тъй като същата не може да се приложи повторно. В хода на разследването прокурорът
е събрал и проверил писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, от които е
видно, че по отношение на подсъдимото лице разпоредбата вече е прилагана с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.10.2019 г. по ДП №
20982019 г. по описа на РУ-Р., пр. пр. № 598/2019 г. по описа на РП-Р.. Повторното
приложение на нормата противоречи на т. 2 от Тълкувателно решение № 19 от 27.03.1974 г.
на ВС.
Не е постъпило писмено възражение срещу протеста от подсъдимия Т.Т..
В съдебно заседание прокурорът от ОП-Перник поддържа протеста и в допълнение
към него сочи, че действително е допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд и ако се приеме, че се касае за процедура по реда на чл. 78а НК, то
приложението на чл. 183, ал.3 НК е абсолютно недопустимо. Счита, че е допуснато
нарушение на материалния закон. Пледира за отмяна на присъдата в частта, с която не е
наложено наказание и налагане на такова съобразно повдигнатото обвинение.
Подс. Т. не се явява в съдебно заседание.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по
делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери
2
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:
С внесения обвинителен акт срещу Т. Т. Т., ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за това, че за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2020 г., включително в ***,
като е осъден със съдебна спогодба, вписана в протокол от 25.03.2019 г., одобрена с
определение от 25.03.2019 г. постановено по гр.д. № 1103/2018г. по описа на РС-Радомир,
влязло в сила на 02.04.2019 г. да издържа своя низходящ, а именно сина си – ***, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5
месечни вноски по 180 лева – престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
В проведено на 23.09.2020г. пред РС-Радомир по н.о.х.д. № 223/2020г.
разпоредително заседание, след преценка, че не са налице основанията за разглеждане на
делото по реда на някоя от предвидените диференцирани процедури по смисъла на чл. 248,
ал.2,т. 4 НПК, съдията докладчик е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание по
реда на Глава „Двадесета“ НПК за 01.10.2020г. В проведеното съдебно заседание е даден
ход на делото по реда на Глава „Двадесет и осма“ от НПК, като на основание чл. 283 НПК
съдът е приобщил събраните в досъдебното производство протоколи и писмени
доказателства. За да постанови протестираната присъда съдът се позовал и на събраните в
хода на досъдебното производство свидетелски показания и обяснения на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд е допуснал процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че след като в проведеното разпоредително заседание е
насрочил делото по реда на чл. 248, ал. 5, т. 4 НПК по общия ред, в първото проведено
съдебно заседание след това е преминал в разглеждане на същото по диференцираната
процедура по гл. „Двадесет и осма“. Действащата нормативна уредба – чл. 252, ал.1 НПК
предвижда при наличие на предпоставките за гледане на делото по реда на Глава „Двадесет
и осма“ НПК съдът незабавно да разгледа делото след провеждане на разпоредителното
заседание, а ако не са налице основанията за това да насрочи същото – ал. 2, чл. 252 НПК,
като не позволява по-късно да се премине в разглеждане на делото по реда на гл. „Двадесет
и осма“. Допуснатото нарушение е обусловило и ненадлежното приобщаване на
свидетелските показания и обяснения на подсъдимия, дадени на досъдебното производство.
Използваният подход от районния съд би бил законосъобразен, ако пред него бе внесено
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК или след разпоредително заседание бе преминал процедура по глава „Двадесет и
осем“ НПК (арг. чл. 378, ал. 2 от НПК). Процесуалният ред за приобщаване на тези
доказателства когато делото се разглежда по реда на гл. „Двадесета“ НПК е регламентиран в
чл. 279-281 НПК. Независимо от изложеното, допуснатите нарушения не налагат връщане
на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като са отстраними пред
въззивната инстанция, а именно въззивният съд няма да основе изводите си на ненадлежно
събраните доказателства.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното:
3
Подсъдимият Т. Т. Т. е роден на ***г. в ***, българин, български гражданин, живее в
***, с *** образование, трудово ангажиран като ***, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката Й. З. живеели във фактическо съпружеско съжителство
в периода от месец *** г. до месец *** г., от което се родил техният син – ***. Със съдебна
спогодба, вписана в Протокол от 25.03.2019 г., одобрена с Определение от 25.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1103/2018 г., по описа на Районен съд-Радомир, влязло в законна
сила на 02.04.2019 г., подсъдимият се задължил да заплаща на малолетното дете ***, чрез
неговата майка и законен представител Й. Г. З., месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от *** г. до настъпване на законовоустановени причини за изменяването й или
прекратяването й, ведно със законната лихва от деня на забавата. Тези обстоятелства се
установяват от приложените на л. 35 от ДП акт за раждане, на л. 38 от ДП удостоверение за
раждане и на л. 26 от ДП съдебна спогодба.
Съгласно удостоверение от ДСИ по изп. дело № 60/2019г. / л. 29 ДП/ същото е
образувано срещу Т. Т. Т. за заплащане на месечна издръжка на *** и към ***г. няма
постъпили парични суми от длъжника по изпълнителното дело.
С постановление от 24.10.2019 г. по пр.пр. № 598/2019 г. е прекратено наказателното
производство срещу подсъдимия на основание чл. 183, ал.3 НК за извършено престъпление
по чл. 183, ал.1 НК, а именно за неплащане на 5 месечни вноски в общ размер от 900 лв. в
периода от м.април 2019 г. до м. август 2019 г. на своя низходящ ***. / л. 32 ДП/
С вносни бележки от *** г. и *** г. подсъдимият Т. е внесъл по сметка на
свидетелката З. сумата от 182.00 лв. и 1 623.24 лв. Разпитана в съдебното следствие пред
районния съд последната е заявила, че е получила по банковата си сметка сумата от 1 623.24
лв.
В дадени пред районния съд обяснение подсъдимият Т. не оспорва описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и се признава за виновен.
Фактическите си констатации настоящият въззивен състав основава на база на
гласните доказателства, събрани пред районния съд – обяснения на подсъдимия Т. и
свидетелски показания на свидетелката З., и на писмените доказателства, събрани в първата
инстанция и приобщените по реда на чл. 283 НПК от досъдебното производство.
При тази установена фактическа обстановка правилен е правният извод на
контролираната инстанция, че деянията на подс. Т. са съставомерни от обективна и
субективна страна.
Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане
4
срока, от който насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Престъплението по
чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в семейството и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за
плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят
да е посочил изискването те да са „последователни”. Престъплението не би било извършено,
само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е
под две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие
на низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за което
следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури;
при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.).
В конкретния случай е налице осъждане на дееца с одобрена от съда спогодба и
неплащане на повече от две месечни вноски.
За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. От доказателствената съвкупност се установи,
че подсъдимият е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане
на издръжка и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследвал настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал.1 НК.
Съгласно т. 2 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г. на Пленум на
ВС разпоредбите на чл. 78а НК не се прилагат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 3, пр. 1
НК - когато не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Не се прилагат по чл.
183, ал.1 и 2 НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на
имуществените вреди по смисъла на чл. 78а НК. В случаите на чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК,
когато е изпълнено задължението за издръжка и не са настъпили други вредни последици,
чл. 78а НК също е неприложим, защото тогава деецът се освобождава от отговорност
въобще. Те могат да се прилагат само за деянието по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК - ако са
настъпили други вредни последици за пострадалия, и по чл. 183, ал. 3, пр. 2 НК - когато
деецът веднъж е освобождаван от наказателна отговорност за несвоевременно плащане на
издръжка, след това извърши ново престъпление по чл. 183, ал.3, пр. 1 НК, но в
предвидените срокове плати издръжката.
В случая по отношение на подсъдимия вече е прилагана разпоредбата на чл. 183, а.3
НК от прокурора с постановлението за прекратяване от 24.10.2019г., което е допустимо
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н.д. № 12874 г. ОСНК и
съответно районният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 183, ал.3 изр.
второ НК като е приложил отново нормата.
5
Обстоятелството, че подсъдимият е заплатил дължимата издръжка преди
постановяване на първоинстанционната присъда обосновава приложението на чл. 78а НК,
доколкото са налице и останалите изискуеми от закона предпоставки. С изменението на
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК /ДВ, бр. 21 от 2000 г./ законодателят лишава
прокуратурата и съда от правомощието да преценяват дали да приложат института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато
констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява
възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието,
предвид степента на обществена опасност на дееца.
Предвиденото по чл. 183, ал.1 НК наказание е лишаване от свобода до една година
или пробация. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност. Съгласно т. 4 от ППВС № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., в чл.
78а, ал. 2 НК не е предвидена забрана за приложение на чл. 85 и сл. НК, затова чл. 78а НК
може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване
на деянието са били реабилитирани.
В случая подсъдимият е реабилитиран за всички извършени деяния.
За осъждането си по дело № 439/2000 г. по описа на Военен съд-С. на 9 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66 НК за срок от 3 години, е
реабилитиран по право съгласно чл. 86, ал.1, т.1 НК, тъй като в определения му изпитателен
срок не е извършил друго престъпление, поради което да трябва да изтърпи отложеното
наказание. Осъждането по н.о.х.д. № 144/2000 г. за деяние, извършено на ***г. е с
наказание глоба, което не обосновава приложението на чл. 68 НК и съответно не препятства
настъпване на реабилитация по право.
Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г., на ОСНК на ВКС когато е наложено наказание
глоба, което не е изпълнено, ако за събирането й не е образувано изпълнително
производство, реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по
чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е спирана или
прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК. Няма
доказателства за изпълнение на наказанието, както и за образуване на изпълнително дело,
поради което реабилитация за същото би настъпила при изтичането последователно на
сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 88а от НК, а именно на – 27.07.2005 г. До този момент
подсъдимият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се
предвижда наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият е осъден по н. д. № 12515/2006 г. по описа на СРС на пробация, което
наказание е заменено с определение по н.ч.д. № 3947/2007 г. на СГС с лишаване от свобода
6
за срок от 3 месеца, при определен общ режим на изтърпяване.
Със споразумение по н.о.х.д. № 11399/2008 г. по описа на СРС на подсъдимия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено.
С определение по н.о.х.д. № 13456/2016 г. е определено на осн. чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1
НК измежду последните две наказания най-тежкото – ЛОС за срок от 3 месеца. Съгласно
писмо от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“ от 29.05.2020г.
/л. 14 ДП/ наказанието по н.о.х.д. № 3947/07 г. на СГС е изтърпяно на 25.08.2008 г. До
26.08.2013 г., когато е изтекъл срокът по чл. 82, ал.1, т. 4 НК подсъдимият не е извършил
ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание
лишаване от свобода, поради което е настъпила реабилитация за това осъждане, съгласно чл.
88а НК.
Подсъдимият е реабилитиран и за осъждането си със споразумение по н.о.х.д. №
13456/2014 г., с което му е наложено наказание пробация, изтърпяна на 07.04.2017 г., тъй
като в срока по чл. 82, ал.1, т. 5 НК не е извършил умишлено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода. Настоящото деяние се явява извършено след изтичане на този срок.
Налице е и следващата предпоставка на чл. 78а НК причинените от престъплението
вреди са възстановени. Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78, ал. 7 НК.
При индивидуализиране на административното наказание глоба на подсъдимия съдът
съобразява на първо място вида и характера на засегнатите обществени отношения, а
именно тези свързани със защита на ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им
се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно.
Въззивният съд съобразява и данните за личността на дееца - същият проявява
критичност към извършеното, признал е вината си още на досъдебно производство, трудово
и семейно ангажиран е.
По тези съображения съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на дееца е
достатъчно да му се определи административна санкция глоба в размер на 1000 лева. Този
размер на глобата според настоящия състав в максимална степен кореспондира на степента
на обществена опасност на деянието и дееца и отговаря на основното изискване за
пропорционалност между използваната държавна принуда и преследваните цели.
Водим от горното и на основание чл. чл. 337, ал. 1, т. 4, вр. чл. 334, т. 3 НПК
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ Присъда № 260001/01.10.2020г., постановена по н.о.х.д.№ 223/2020г. на
Районен съд – Радомир, като я ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл. 183, ал.3, изр. 1
НК на Т. Т. Т., ЕГН ********** не е наложено наказание и ВМЕСТО ТОВА на основание
чл. 78а от НК освобождава подсъдимия от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8