Решение по дело №212/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗМВР).

Административното дело е образувано по жалба от И. Н. С., с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. П. С. П. - САК, срещу Изричен отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да й предостави копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни и данни за извършените във връзка с договора плащания.

С жалбата се иска съдът да обяви отказа за нищожен и да върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Алтернативно се сочи, че обжалваният изричен отказ е незаконосъобразен и се моли, съдът да го отмени в частта, в която не е предоставено копие или обобщена информация от съдържащите се в договора данни, както и в частта, в която не са представени данните за извършените във връзка с договор плащания, като преписката се върне със задължителни указания за произнасяне на подаденото заявление в тази му част. Претендира се присъждане на разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от "Изи Асет Мениджмънт" АД, с вх. № СД-01-01-1534/15.05.2025 г. по описа на съда, в който е изразено становище, че всички твърдения на жалбоподателя относно мълчалив или изричен отказ и нарушени принципи на АПК, не са основателни и следва да бъдат отхвърлени. Моли се, съдът да отхвърли жалбата като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователна, и да потвърди, че отговорът на администратора на данни „Изи Асет Мениджмънт“ АД е даден в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) и изискванията на националната уредба. Представя съдебна практика. Претендира направените съдебни разноски, за които прилага списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Н. С., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото са представени писмени бележки от пълномощника й адв. П. П., в които са изложени съображения по същество, обосноваващи незаконосъобразността на оспорения административен акт, като към тях е приложена съдебна практика. Претендира разноски с представен списък за техния размер.

Ответната страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2025 г. от жалбоподателката И. Н. С. чрез адвокат П. С. П. - САК е подадена по електронен път молба до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: ********* (л. 19 от делото), в качеството му на администратор на лични данни, с искане да й предостави копие: на личните данни, които са в процес на обработване от дружеството, в това число целите за обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранението на всяка от личните данни и останалите, предвидени реквизити; информация за извършените от С. плащания по сключени договор за паричен заем, от които да е видно суми в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашения по всеки от договорите, както и за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, възнаграждение за поръчителство, неустойки и други) и копие на сключения договор между нея, като кредитополучател и Дружеството, като кредитодател, тъй като същият е носител на лични данни, обработвани от Дружеството на основание възникналите облигационни правоотношения.

Посочено е, че искането се прави в съответствие с Регламент ( ЕС ) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, с молба документите да й бъдат изпратени на следния електронен адрес: [електронна поща].

Молбата била получена от дружеството на 22.01.2025 г. (л. 19 и л. 34), което поискало от С. и нейния пълномощник да изпратят ново коригирано пълномощно, тъй като изпратеното със заявлението било непълно (л. 34 – гръб). На 24.02.2025 г. пълномощникът на С. изпратил по електронен път ново пълномощно (л. 35).

В отговор на изпратеното искане на 24.03.2025 г. на посочената от жалбоподателката електронна поща е постъпила информация от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, наименована уведомление (л. 36), със следното съдържание: Посочено е, че основната цел за обработката на личните данни на С. е изпълнение на сключен договор за потребителски кредит между нея и Дружеството с КИД № 4246917/30.08.2021 на основание разпоредбата на чл. 6, §1, б. б) от Регламента за лични данни, като вземането по него е цедирано (прехвърлено) на дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД („АКПЗ“) чрез Приложение № 1 към Рамков договор за цесия на 01.06.2024 г.. Посочено е, че на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите „Изи Асет Мениджмънт“ АД като бивш кредитор има задължение да предаде на новия кредитор - АКПЗ, намиращите се у него документи, които установяват вземането - в случая договора за кредит. В уведомлението са посочени личните данни на С., които се обработват от дружеството, както и техните получатели. Уведомлението било изпратен от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, без да е подписан (л. 7 – 9 и 27 – 29).

Жалбата до Административен съд - Сливен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 03.04.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Между страните не е спорно, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Н. С. са налице договорни правоотношения, въз основа на които дружеството е администратор на личните й данни, които обработва. По делото е налице спор дали издаденият административен акт (уведомление) от дружеството е нищожен и алтернативно, дали с него са предоставени в пълнота исканите от С. документи, съдържащи личните й данни, които дружеството обработва, като жалбоподателката твърди, че същите не са й били представени в пълнота, докато дружеството твърди обратното, а именно, че е изпълнило задълженията си да й предостави копие от личните й данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 и чл. 20 от ОРЗЛД.

Във връзка с направено запитване от съда по делото е постъпило писмо от Комисия за защита на личните данни с вх. № СД-01-01-1378/28.04.2025 г. по описа на съда, в което се посочва, че след направена служебна справка на 24.04.2025 г. не се установява наличие на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от И. Н. С. срещу „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Жалбата, с която е сезиран съда е насочена срещу акт на администратор на лични данни да уважи заявление по чл. 15 от ОРЗД. В случая „Изи Асет Мениджмънт" АД е администратор на лични данни, тъй като съгласно чл. 4, пар. 7 от Регламента "администратор" на лични данни означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането.

В конкретния случай се установява, че на 13.01.2025 г. от жалбоподателката И. Н. С. чрез адвокат П. С. П. - САК е подадена по електронен път молба до „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, с искане да й бъде информация за обработване на личните й данни, както и допълнителна информация свързана с тяхното обработване. Молбата била получена от дружеството на 22.01.2025 г., което поискало от С. и нейния пълномощник да изпратят ново коригирано пълномощно, което било изпратено на 24.02.2025 г..

Отговорът - уведомление на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е от 24.03.2025 г. и е изпратен по ел. поща. С уведомлението са посочени личните данни на С., които се обработват от дружеството, както и техните получатели, като по отношение на договорът за заем, дружеството заявява, че го предоставило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, поради което не разполага с него. Уведомлението било изпратено от името на екипа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, без да е посочено името и длъжността на лицето, което го е изготвило и без да е подписан – ръкописно или с електронен подпис.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, като според ал. 2 обявява нищожността на оспорения акт, дори да липсва искане за това. В случая е налице такова искане от страна на жалбоподателката.

В настоящия казус съдът приема, че оспореният акт е издаден при неспазване на установената форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото администраторът на лични данни е постановил оспорения с настоящата жалба отказ при неспазване на установената в закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, доколкото в представения от органа документ липсват данни за издателя на документа и негов подпис. Непосочването на издателя на административния акт, както и липсата на подписа му е съществен порок, тъй като води до невъзможност да се установи издателят на акта и спазването на изискването за компетентност, което от своя страна съставлява основание за обявяване на нищожността на акта. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда.

В този смисъл следва да се приеме, че оспореният отказ се явява нищожен, като издаден при липса на компетентност - нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК. При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите съображения на жалбоподателя и ответника относно незаконосъобразността на оспорения акт.

Въз основа на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, ведно с произтичащите от това правни последици, като на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на администратора на лични данни „Изи Асет Мениджмънт“ АД за ново произнасяне в определен срок, съобразно изложените мотиви от съда, които са задължителни, относно приложението на материалния и процесуалния закон.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 10 лева, представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото и допълнително 2 лева, внесени по чл. 102з, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на жалбоподателя има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно и пълномощно, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗА и съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, поради което възражението на ответната страна за прекомерност е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Изричен отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, да предостави на И. Н. С., с адрес [населено място], [улица]копие или обобщена информация от съдържащите се в договора лични данни и данни за извършените във връзка с договора плащания, във връзка с подадена от нея молба от 13.01.2025 г..

ИЗПРАЩА преписката на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, за произнасяне по подадената от И. Н. С., [ЕГН], молба от 13.01.2025 г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, едномесечен срок за произнасяне по молбата на И. Н. С., считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Л. - 7, [улица], ет. 2, ап. 40 - 46, да заплати на И. Н. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 12 /дванадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Л. - 7, [улица], ет. 2, ап. 40 - 46, да заплати на адвокат П. С. П. - САК, адвокатско възнаграждение в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.