№ 32550
гр. София, 02.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20251110118297 по описа за 2025 година
С определение № 30740 от 20.07.2025 г. съдът е оставил без движение
исковата молба по настоящото гр. дело на осн. чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 128,
т. 2 от ГПК и чл. 72, ал. 1 от ГПК и е указал на ищеца, че следва в
едноседмичен срок да представи по делото доказателства за платена държавна
такса в размер на 50 /петдесет/ лева, като при неизпълнение на указанията на
съда делото ще бъде прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, както и че в
случай, че поради постъпилото плащане на плащане на сумата в размер на
488, 85 евро (956, 11 лева), от които 488, 96 лева главница, 31, 96 лева законна
лихва, 10, 19 лева мораторна лихва, и 425 лева съдебни разноски ищеца не
поддържа исковата си молба, следва в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение да заяви това обстоятелство, като съдът в този
случай ще прекрати производството по делото и ще се произнесе по въпроса
за присъждане на разноските.
По делото е постъпила молба № 252678 от 22.07.2025 г., от ищцата по
делото, в която заявява, че признава извършеното плащане на претендираните
вземания за сумата в размер на 488, 96 лева главница и 31, 96 лева законна
лихва до датата на подаване на заявлението за заповед за плащане и 10, 19
лева законна лихва до погасяване на задължението, както и разноските в
заповедното производство, поради което НЕ ПОДДЪРЖА исковата молба за
тези вече погасени вземания, но поддържа искането за присъждане на
сторените в производството разноски в общ размер на 425,50 лева, като счита,
че ответното дружество е станало причина за започване на производството и с
оглед признанието на задължението следва да понесе всички сторени за него
разноски, в размер на заплатената държавна такса от 25, 50 лева по исковото
производство и възнаграждение за адвокатска защита в размер на 400 лева, за
чието заплащане представя доказателство с молбата. Ищеца моли иска да
1
бъде отхвърлен при съобразяване на извършеното погасяване, съгласно чл.
235, ал. 3 от ГПК, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищцата всички разноски, сторени в производството.
Съдът, след като взе предвид горната фиктическа обстановка и
след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 29.11.2024 г. пред СРС е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.
дело № 71721 по описа за 2024 г. на СРС. По това искане съдът се произнесъл
в разпоредително заседание на 27.01.2025 г., като е издал заповед № 3056 от
27.01.2025 г. Така издадената заповед била връчена на длъжника „фира“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ..., на 10.02.2025 г., като в
дадения срок длъжника е подал възражение по чл. 414 от ГПК, в което
твърди, че не дължи заплащане на вземането. Вследствие на подаденото
възражение, с разпореждане № 35502 от 27.02.2025 г. съдът е указал на ищеца,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, като в
същия срок да представи доказателства за предявяване на иска. Съобщението
е връчено на заявителя на 10.03.2025 г. Заявителят е депозирал в съда искова
молба № 111515 от 28.03.2025 г., въз основа на която е образувано настоящото
гражданско дело, по искове с пр. осн. чл. 422 от ГПК, а по заеповедното
производство е депозирана молба № 111884 от 28.03.2025 г., към която е
приложен препис от исковата молба, с което заявителят е изпълнил указанията
на съда и доказал предявяването на иска.
По ч.гр. дело № 71721 по описа за 2024 г. на СРС са постъпили молба №
139207 от 17.04.2025 г. и молба № 147138 от 25.04.2025 г., с еднакво
съдържание, към които е приложено доказателство за извършено плащане на
сумата в размер на 488, 85 евро (956, 11 лева), от които 488, 96 лева главница,
31, 96 лева законна лихва, 10, 19 лева мораторна лихва, и 425 лева съдебни
разноски. За това плащане съдът счита, че очевидно е извън срока по чл. 414а,
ал. 1 във връзка с чл. 412, т. 8 от ГПК и следва да се квалифицира от една
страна като признание на иска, а от друга като плащане в хода на процеса по
образуваното вече исково производство по настоящото дело. Обикновено в
случаи като процесния, но при разменени съдебни книжа по реда на чл. 131 от
ГПК, подаден отговор или неподаден такъв и насрочено за разглеждане в
2
открито съдебно заседание дело, производството по делото приключва с
отхвърляне на исковете поради плащане в хода на делото. В процесния случай
обаче не следва да се извършват горните действия, а производството по делото
следва да бъде прекратено, тъй като поради извършеното плащане, липсва
спорното право, за което да се води установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Доколкото обаче
ответника е станал причина за завеждане на делото поради подаването
първоначално на възражение по общия ред, в което е заявил, че не дължи
вземането и вследствие на което съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск, то не е налице основание за прилагане на разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като същата предвижда кумулативно наличие на две
предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, тогава разноските се възлагат върху ищеца.
По делото ищеца е внесъл държавна такса в размер на 25, 50 лева, от
които 25 лева държавна такса за предявяване на иска, и 0,50 лева за
отпечатване на преписи за връчване по чл. 102з, ал. 3 от ГПК. Тъй като
втората такса обаче не е използвана, не следва да бъде присъждана като
разноски по делото, а на ищеца следва да бъде указано, че може да подаде
молба за нейното връщане,като посочи банкова сметка за тази цел. С оглед
горното следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 425 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
С оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18297 по описа за 2025 г. на
Софийски районен съд, поради липса на правен интерес от страна на ищеца на
осн. чл. 124 от ГПК, и липса на право, което да бъде установено по реда на чл.
422 от ГПК.
3
ОСЪЖДА фира“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ..., да заплати на В. М. М. с ЕГН **********, от гр. К, ул. „...“
№ 1, сумата в размер на 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева,
представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и 4 от
ГПК, от които 25 лева заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
УКАЗВА на ищцата В. М. М. с ЕГН **********, от гр. К, ул. „...“ № 1,
че може да подаде молба за връщане на сумата в размер на 0, 50 лева
/петдесет стотинки/, представляваща недължимо внесена и неизползвана
държавна такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ незаверени документи, входирани под
№ 214542 от 18.06.2025 г., поради подаването им след изтичане на срока за
изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 83165 от 27.05.2025 г., на
осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК, като същите ДА СЕ ПРИЛОЖАТ към делото.
След влизане в сила на настоящото определение, служебно изготвен
препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за
произнасяне на съдията-докладчик по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4