№ 8311
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110112290 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. С. Т., чрез адв. В. С.,
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищцата за сумата в размер на 16,35 лева, подлежаща на
връщане като получена без правно основание и недължимо платена от ищцата на 27.01.2022
г.
В исковата молба се твърди, че претендираната сума била начислена като задължение
от ответното дружество по фактура № 26755648/м.08.2010 г., за което с Решение № 73955 от
21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 54101 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 34
състав, било установено със сила на пресъдено нещо, че не се дължи. Поради получено
обаждане от служител на ответното дружество, че К. Т. има задължения за потребена
топлинна енергия в големи размери, същата извършила плащане на сумата в размер на 16,35
лева. От издадената разписка се установявало, че с тази сума било погасено именно
задължението по фактура № 26755648/м.08.2010 г., което вече било признато от съда като
недължимо. Така получената от ответника сума се явявала без правно основание и следвало
да бъде върната на К. Т.. За вземането си ищцата депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.11.2022 г. по ч. гр. д. № 54517 по описа за 2022 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищцата. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Топлофикация
София“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез
юрк. Н.П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.
Твърди, че плащането на сумата в размер на 16,35 лева с основание процесната фактура и то
1
след като със съдебно решение същата била призната за недължима, представлявало
недобросъвестно поведение от страна на ищцата. Оспорва твърденията, изложени в
исковата молба, че между страните не съществувало облигационно отношение. Ищцата била
собственик на недвижимия имот, за който била начислена сумата по процесната фактура, а
именно: ап. № 10, находящ се в гр. София, АДРЕС и като такава на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ имала качеството клиент на топлинна енергия. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. обстоятелството, че на 27.01.2022 г. заплатила на каса на „ИзиПей“ в брой сумата в
размер на 16,35 лева и че ответникът е получил тази сума;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че с
платената сума в размер на 16,35 лева било погасено задължение по фактура № 26755648/
м.08.2010 г., за което с Решение № 73955 от 21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 54101 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 34 състав, било установено със сила на пресъдено
нещо, че не се дължи.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил от ищцата сумата в
размер на 16,35 лева, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително че процесната фактура № 26755648/ м.08.2010 г. се отнасяла за ап.
№ 10, находящ се в гр. София, АДРЕС чийто собственик през процесния период била
ищцата.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателно е искането на ищцата да бъде изискан заверен препис на
Решение № 73955 от 21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 54101 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, 34 състав, с отбелязване на датата на влизането му в сила. Следва да
бъде уважено и искането на ответника да бъде изискан от Столична община, район „Красна
поляна“, на основание чл. 186 ГПК заверен препис от договор за покупка от 26.09.1978 г. на
ап. № 10, находящ се в гр. София, АДРЕС.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
2
ищцата за сумата в размер на 16,35 лева, подлежаща на връщане като получена без правно
основание и недължимо платена от ищцата на 27.01.2022 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. обстоятелството, че на 27.01.2022 г. заплатила на каса на „ИзиПей“ в брой сумата в
размер на 16,35 лева и че ответникът е получил тази сума;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че с
платената сума в размер на 16,35 лева било погасено задължение по фактура № 26755648/
м.08.2010 г., за което с Решение № 73955 от 21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 54101 по
описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 34 състав, било установено със сила на пресъдено
нещо, че не се дължи.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже основанието, на което е получил от
ищцата сумата в размер на 16,35 лева, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения, включително че процесната фактура № 26755648/ м.08.2010 г. се
отнасяла за ап. № 10, находящ се в гр. София, АДРЕС чийто собственик през процесния
период била ищцата.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 54517 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис на Решение № 73955 от 21.04.2020 г., постановено по
гр. д. № 54101 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с отбелязване на
датата на влизането му в сила.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от Столична община, район „Красна
поляна“ заверен препис от договор за покупка от 26.09.1978 г. на ап. № 10, находящ се в гр.
София, АДРЕС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.03.2025 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
3
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4