РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. гр. Хасково, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20255640****97 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ф. Ф. М. чрез
процесуален представител-адвокат Е. И., с която са предявени против
„Кредирект“ ЕООД, при условията на обективно съединяване, два
установителни иска, както следва:
главен иск, с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски
кредит №**** от ****г. сключен между страните;
при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. второ и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП, за прогласяване
нищожност на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №**** от
****г. сключен между страните, предвиждащ начисляване на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на **** лева
Ищецът твърди на ****г. между страните да е сключен договор за
потребителски кредит №****, на основание на който ответникът да е
предоставил на ищеца заемна сума от **** лв., при фиксиран лихвен процент
45% и ГПР 56.50%. Съгласно чл. 18, ал. 4 от договора заемателят дължал такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на **** лв., която той следвало да престира заедно с месечната погасителна
вноска. Навежда съображения уговорката в чл. 18, ал. 4 от договора да е
нищожна като неравноправна. Твърди тази такса да е уговорена в договора
едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на
1
договора да се е задължил да плати такса, за която да не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена; да липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Счита
клаузата да е с неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както
и с нея да се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса да
представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно да е
уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея да се
цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; таксата да е
добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и да го
обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на
услугата по предоставения заем и в този смисъл да представлява и печалбата
на заемодателя. Договорена при тези условия тя да представлява
допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва. Чрез уговореното
в клаузата за такса за експресно разглеждане в договора да се въвежда още
един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. В този
смисъл, макар да е предвидена като такса за експресно разглеждане в
договора, сумата за тази такса да е предварително отчетена в падежните
вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно
изискванията на чл. 5 от ЗПК. Клаузата да противоречи на добрите търговски
практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Поради невключването на такса за експресно разглеждане в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният да не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй
като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със
скрития добавък от такса за експресно разглеждане. Посочването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните да представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди поради невярно посочване на размера на ГПР кредитната сделка да е
недействителна. Да не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
в договора да е посочен лихвения процент по кредита поради това, че
потребителят бил заблуден относно действителния му размер. Иска
прогласяване недействителността на процесния договор, а в условията на
евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 4 от
договора. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Навежда съображения за валидност на
процесния договор. Твърди преди подписване на договора ищецът да е бил
наясно с всички условия по договора и клаузите да са индивидуално
договорени. Сочи кредитополучателят да е имал право на отказ от договора,
2
който гарантирал правата му като потребител; неустойката да е с
предварително определен начален и краен момент, с фиксирани параметри и е
уговорена във връзка с непредоставяне на обезпечение. Оспорва размерът на
таксата за експресно разглеждане да е **** лв., твърди тази сума от **** лв.
да е общата сума, която заемателят е следвало да върне, а сумата за таксата да
е в размер на **** лв. Същевременно сочи друга сума като такса за експресно
разглеждане - **** лв., която твърди да е посочена и в Стандартния
европейски формуляр. Посочването на сумата от **** лева в чл. 18, ал. 4 от
договора като такса сочи да е техническа грешка и това ясно се виждало от
останалите клаузи и Стандартния европейски формуляр. Навежда
съображения оспорената клауза за такса за експресно разглеждане да е
възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на
отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък
период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга да не представлява
задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това да не следва да
бъде включвана в ГПР. Ищецът да е получил експресно разглеждане на
искането си и избраната допълнителна услуга е реално получена, като
искането му е разгледано за по-малко от 50 минути. Заемодателят да е
изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение
за бързо разглеждане на искането за кредит, поради това в негова полза
валидно е възникнало правото да получи предварително определената и
одобрена от кредитополучателя такса, която в съотношение с предоставения
заем, бързото му администриране и незначителната по размер
възнаградителна лихва /**** лв./, не следвало по никакъв начин да е
представлявала такова затруднение за ищеца, което да го поставя в
неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото
производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още
преди сключването на процесния договор ищецът се е запознал с цената на
услугата за експресно разглеждане, която е избрал по свое собствено желание,
и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето му от страна
на заемодателя. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е свързана с
усвояването и управлението на кредита и твърди същата да не е задължително
условия за отпускане на кредита и това ставало ясно от договора и СЕФ.
Потребителят да е могъл да получи заемната сума и без допълнителната
услуга, като в последния случай единствената последица би била
разглеждането на искането му за кредит да бъде осъществено в рамките на
стандартния срок. Твърди клаузата да не е уговорена в нарушение на ЗЗП,
клаузите в договора да са ясно и точно описани, като дават на потребителя
яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити били посочени разходите по кредита,
размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на таксата, уговорена
впоследствие в договора за кредит. Оспорва да са нарушени разпоредбите на
3
чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, заблуждаваща търговска практика от страна на
кредитодателя в сочения от ищеца смисъл. Твърди ищецът през 2023г. да е
имал общо два сключени договора с ответника за идентични кредитни
продукти, което според ответника опровергавало твърденията за накърняване
на добрите нрави и нарушение на равноправието между страните, доколкото
от фактическата обстановка на трайните отношения между тях ставало ясно,
че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам инициирал
сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им.
Претендира разноски. При условията на евентуалност, оспорва да са налице
предпоставките за присъждане на разноски на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за
безспорно установени между страните следните обстоятелства:
Между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски
кредит №****, на основание на който ответникът да е предоставил на ищеца
заемна сума от **** лв., при фиксиран лихвен процент 45% и ГПР 56.50%.
С чл. 18, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните са се
споразумели, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем;
Такса за експресно разглеждане не е включена в размера на ГПР,
посочен в договора – 56,5%.
От клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за кредит се установява, че
страните са се договорили заемната сума да бъде върната на ****г., да се
дължи такса за експресно разглеждане в размер на **** лв. като сумата, която
е следвало да бъде върната с вноска с такса за експресно разглеждане и
включена отстъпка по кредита е **** лв. Съгласно чл. 18, ал. 4 от договора
заемателят дължи такса в размер на **** лв. за предоставената за експресно
разглеждане на искане за кредит.
Длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1 от ДП на
ЗЗП. Следователно, за валидността на клаузите е приложим ЗЗП. Освен това,
страните по договора имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а процесният договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.
9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция. Следователно, за неговата валидност и
последици важат, освен общите, и специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
4
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР от 56,5% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК
(към датата на предоставяне на процесния кредит допустимият размер на ГПР
е 68.2%). Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва
част от разходите по кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане на
искането за заем, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла
на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Таксата за експресно разглеждане несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР
по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора. Тя изрично
попада в легалната дефиниция по § 1, т.1. ДР на ЗПК, в която изброяването не
е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и
разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо,
стойността на тази такса трябва да бъде включена при определяне на
годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него.
Очевидно е обаче, че това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на
възнаградителната лихва. При включването на тази такса в ГПР, което е
абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно
и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително
максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4
ЗПК.
5
Освен това, от клаузите на чл. 3, ал. 2 и чл. 18, ал. 4 от процесния
договор не става ясно какъв точно е размерът на предвидената такса – **** лв.
или **** лв.
Не е доказано и, че действително ответникът е предоставил одобрение
на заемателя с приоритет пред други заематели, в договорите на които тази
клауза не е включена, т.е. не е доказано, че срещу тази такса действително е
получена услуга. Така както е уговорена тази такса, представлява добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл представлява и печалбата на заемодателя.
Чрез уговореното в клаузата за такса за експресно разглеждане в договора да
се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. Очевидна е целта са се заобиколи императивното изискване за размера
на ГПР.
С включване на таксата за експресно разглеждане в ГПР (независимо
дали това ще е сумата от **** лв. или **** лв.), действителният ГПР нараства
многократно над обявения в договора. Следователно, договорът за кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 ЗПК.
Нормативното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се
приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране
на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да
бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен –
чл. 22 ЗПК.
От изложеното следва, че договорът за заем за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Следователно, главният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Поради това, че е уважен главния иск, не следва да се разглежда
предявения при евентуалност иск.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца.Разноските на
6
страните са своевременно предявени – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. На ищеца следва да се присъди сумата за платена държавна
такса за установителния иск в размер на **** лв.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по ЗАдв.
Установява се от представения договор за правна защита и съдействие, че
между ищеца и процесуалния представител – адв. Е. И. е постигната уговорка
за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
- на материално затруднено лице. Процесуалният представител претендира
възнаграждение в размер на **** лв. с ДДС.
Ответникът е възразил срещу обстоятелството, че ищецът е
материално затруднено лице и поради това възразява да му се възлагат
разноски за адвокатско възнаграждение. При оказана безплатна адвокатска
помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от
адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна
същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Предвид,
че в чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени хипотезите, при които адвокатът може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие и доколкото в посочената
разпоредба липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания, решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос
единствено на преценката на самия адвокат. В случай, че е оказана безплатна
правна помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА
и в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат (арг. чл. 38, ал. ал. 1 и ал. 2 ЗА). Недопустимо е да се
събират доказателства за наличие на предпоставките, предвидени в чл. 38, ал.
1 ЗА. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о.,
определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на ІV г. о.,
определение № 257 по ч. т. д. № 226/2018 г. на ІІ т. о. и др. За пълнота, видно е
от приложените доказателства, че ищецът няма действащи трудови договори
и се е осигурява на минимума.
При преценка на адвокатското възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ съдът съобразява решение на СЕС от 25.01.2024 г.,
постановено по дело C438/22 г., че при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв.,
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението -
Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения).
Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно
действително извършената работа. Следва да се съобразяват принципа за
7
достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие,
възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и
пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и правилата
за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в
гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита разумната връзка на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа, без за съда да са обвързващи посочените
размери от Висшия адвокатски съвет е Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл –
определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
определение от 15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г. на ВКС, определение от
16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др./
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети
за безспорни обстоятелства, в откритите съдебни заседания не са се явили
страните и техните процесуални представители. По въпросите за
неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със
заемодател ответника има постановени влезли в сила съдебни решения, които
са непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при доказването, с
ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси. Следователно, делото
не се отличава с правна сложност. Като съобрази тези обстоятелства, както и
реално извършения от адвоката труд и отчете критериите за справедливост,
разумност и пропорционалност на възнаграждението, съдът намира, че на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение
от 240 лв. с ДДС.
Воден от горното, на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за
потребителски кредит №**** от ****г., сключен между „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, ЕИК ********* и Ф. Ф. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. Ф. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, бл.
****, сумата от **** лв. за платена държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да
заплати на адв. Е. И., Булстат ****, с адрес: гр. ****, ул. „****“ №****, сумата
от общо 240 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Ф. Ф. М. по
8
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
9