Решение по дело №1646/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 876
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110201646
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер876/7.5.2019г.                      Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На тридесети април                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1646 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ц.0." ООД, ЕИК *********, със адрес: ***, представлявано от Е.Д.Ц., депозирана чрез адвокат Й.А. от ВАК, против НП № 23-0000052/25.01.2019год. на началника ОО „АА” гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 24а, ал.1, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 на МТС на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин /лв. на основание чл.178б, ал.7  от Закона за движение по пътищата.

          В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Липсвала яснота по отношение начина на определяне от страна на АНО на датата на извършване на нарушението. Не ставало ясно нито в какво се изразява нарушението на дружеството, нито защо 30.09.2018г. е приета за момент в които дружеството не е осигурило провеждането на обучението на кандидата. Не ставало ясно дали на посочената дата, санкционираното ЮЛ неправилно е предприело организация по осигуряване провеждането на обучението на кандидата или за сочената дата - липсвала предприета такава организация. Сочи се , че за да е наказуемо бездействието, следва законът да предвижда задължение за конкретно действие. Конкретното действие, което не е извършило санкционираното лице, не било описано нито в АУАН, нито в НП. От НП не ставало ясно как санкционирания е следвало да осигури провеждането на обучението на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС, респ. как точно е следвало да организира провеждането на обучението.

     На следващо място се сочи, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като посочените в НП констатации били направени единствено и само въз основа на учебните картони на курсистите. Така представеното нарушение можело да представлява действителност нарушение във връзка с воденето на документацията по повод обучението на кандидатите за правоспособност. Излагат се и аргументи  за приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед горното моли за отмяна на НП.

       В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Във фазата по същество моли последното да бъде отменено, като се позовава на посочените в жалбата основания.

       Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На месец ноември 2018год. служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. К.К., съвместно със служители на НАП,  извършили проверка на въззивното дружество „Ц.0.“ ООД. В хода на проверката било установено, че дружеството притежава Разрешение № 4094 за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Проверяващите констатирали още, че въззивното дружество не е осигурило провеждането на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС (кат.В), в съответствие с условията и реда, определени в точка 8.9. от учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. Констатирано било, че преподавателят по практическо обучение К.Д.Ц. е вписал на 30.09.2018г. в два учебни картона с номера № 3560872/18.07.18г. и № 3584234/14.09.2018г. че е извършил практическо обучение с двама курсисти /И.А.В. и З.А.С./ едновременно (от 10:00 ч. до 10:50 ч.) в нарушение на точка 8.9. от учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП, където е записано, че обучението по модул ПО (практическо обучение) управление на МПС, е само индивидуално. В хода на проверката, били констатирани и други нарушения, касаещи провеждането на обучението и за други кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

      При тези констатации св.К. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл. № 258168, в който описал допуснатото според него нарушение от дружеството „Ц.0.“ ООД,  което квалифицирал по чл. 24а, ал.1, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 на МТС . Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал с отбелязване, че няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.

      На 25.01.2019год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 24а, ал.1, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 на МТС и на основание чл.178б, ал.7  от Закона за движение по пътищата му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.

      Наказателното постановление било връчено на възз. дружеството на 25.03.2019г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 01.04.2019г. /видно от входящия номер на жалбата/,  чрез ОО“АА“-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

     Съдът  напълно кредитира показанията на св. К.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

     Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

      Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

            

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

   При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може  жалбоподателят да узнае  в какво е обвинен.

      На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество, посочени са данни за издаденото му разрешение за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – бездействието по неосигуряване на провеждането на обучението на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС (кат.В) в съответствие с условията и реда, определени в точка 8.9. от учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. Посочено е ясно и изчерпателно, че бездействието се изразява именно в неспазването на утвърдените правила в приетата въз основа на ЗДвП и задължителна учебна документация, изразяващи се в едновременно провеждане на обучение на двама кандидати, при налично изискване в учебната документация за индивидуално обучение.

     Настоящият съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително, че практическото обучение е проведено с двама курсисти едновременно, като е вписан и часовият диапазон на ПО- 10.00 до 10.50 ч. Горното описание не навежда никакво съмнение по приетата в АУАН и  НП дата на нарушението. Ясна е волята на АНО и актосъставителя. Отговорността е ангажирана за неосигуряване на провеждането на обучението по реда и при условията на разписаната учебна документация. От описанието е безспорно ясно, че отговорността е ангажирана за това , че на 30.09.2018г. е проведено практическо обучение с двама курсисти едновременно. Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство защитата се осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, поради което настоящия съдебен състав не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяна на НП.

      Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

     След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението, за което е привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:

      Разпоредбата на чл.24 а, ал.1,т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 год. на МТС въвежда задължение за лицата, получили разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС да осигурят провеждането на обучението на кандидатите в съответствие с условията и реда, определени в цитираната наредба и учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.178б, ал.7 от ЗДвП предвижда глоба или имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушения на изискванията за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и на изискванията при водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание.

      От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че дружеството „Ц.0.“ ООД притежава Разрешение № 4094 за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, валидно до 04.12.2022 год. Съобразно цитираната по-горе разпоредба това дружество има задължение да осигури провеждането на обучението на кандидатите в съответствие с условията и реда, определени в Наредба № 37/02.08.2002 год. на МТС и учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. Административно-наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана по повод това, че то не е осигурило провеждането на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС (кат.В) И.А.В. и З.А.С., за които са издадени учебни картона с номера № 3560872/18.07.18г. и № 3584234/14.09.2018г. в съответствие с условията и реда, определени в точка 8.9. от учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. Съгласно последният текст Министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Учебната документация е разписана в Стандарт  за обучение на кандидати за  придобиване на правоспособност за  управление на моторни превозни средства от категория “В” приет със Заповед на Министърът на образованието и науката. Този стандарт определя държавните изисквания, отнасящи се до органи­за­ция­та, провеждането и контрола на обучението и съдържанието на изпита на лицата, же­лае­щи да придобият правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС) от категория “В”. Съгласно утвърдения стандарт действал към датата на нарушението описано в НП- т.8 от него е озаглавена „Организационно-методически изисквания към обучението“. Съгласно тази точка обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се организира и провежда в учебни центрове, отговарящи на изискванията на Наредба № 37.

Съгл. т. 8.1. Задължителното обучение, на което подлежат кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, се провежда в присъствена форма.

Съгл. Т. 8.2. Обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория “В” може да започне най-рано 3 месеца, преди кандидатът да е навършил 18-годишна възраст.

Обучението по държавен план-прием в системата на средното образование на кандидатите за придобиване на правоспособност, може да започне една година преди да са навършили 18-годишна възраст.

Т.8.3. гласи, че преди започване на обучението, на всеки кандидат за придобиване на правоспособност се издават учебен картон и учебна книжка. Те се номерират с номера, под който кандидатът е записан в регистъра по т.7.1. и се заверяват с подпис на ръководителя и печат на учебния център.

На кандидатите, които не подлежат на задължително обучение, се издава само картон на обучавания.

Т. 8.4.- Обучението може да започне с модул ТО-1 “Безопасност на движението по пътищата” или с модул ТО-2 “Общо устройство на МПС”.

Т.8.5. - По модулите ТО-1 “Безопасност на движението по пътищата” и ТО-2 “Общо устройство на МПС”, обучението може да се организира групово или индивидуално. Индивидуално обучение започва в дни, различни от тези, в които започва груповото обучение.

Съгл. т.8.6. При груповото обучение в една група се включват до 16 лица. Когато кандидат е отсъствал от някоя от темите, той може да премине обучението допълнително - с друга група или като индивидуално обучение.

Съгл. т.8.7. Провеждането на индивидуално теоретично обучение се допуска след пис­мено уведомяване на началника на съответния ОО „КД-ДАИ” като се съобщават имената на кандидата и датите и часовете, на които ще се провежда обучението за следващите седем дни.

Съгл. т.8.8. Учебните занятия се обявяват предварително в месечния график на кабинета, в който ще се провеждат.

Най-късно на първото занятие на всяка учебна група, в графика се отбелязват датата и часовете на неговото провеждане. Не по-късно от следващия ден на това занятие в графика се нанасят занятията за следващите седем дни.

В графика се вписват и датите и часовете, на които ще се провежда индивидуално обучение.

При необходимост от промяна в графика, тя се обявява, преди провеждане на занятието, което се отлага. За целта в графика се вписва забележка, заверена с подпис на ръководителя и печат на учебния център.

Съгласно т.8.9. Обучението по модул ПО “Управление на МПС” е само индивидуално.

      В случая с даденото описание на нарушението в АУАН и НП се сочат не само нормативно разписаните признаци на поведение на дружеството, но се съдържа и информация за конкретните характеристики на неговото пасивно поведение по време, място, начин на неосигуряване провеждането на обучението на кандидатите в съответствие с условията и реда, определени в т.8.10 от учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП .

     Съгласно чл.24 а, ал.1 от Наредба № 37/02.08.2002 год. на МТС дължимото поведение на лицата, получили разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е да осигурят провеждането на обучението на кандидатите в съответствие с условията и реда, определени в цитираната наредба и учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. След като законодателят не разписал определен начин на организиране на обучителната дейност, не следва да се изисква от наказващия орган да стори това. Самата нормативна база е предоставила свобода в избора на метода и средствата за постигане на преследваната цел по спазване на правилата за провеждането на обучението на кандидатите в съответствие с условията и реда, определени в цитираната Наредбата и учебната документация по чл.153, т.1 от ЗДвП. Нещо повече разписаните Стандарти на учебната документация, посочени по- горе, сочат ясно и последователно какви са етапите на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и изискването за индивидуално ПО“Управление на МПС” на всеки от кандидатите. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще се използват при организиране на обучителната дейност, за да се спазят изискванията на учебната документация, в частност -обучението по модул ПО “Управление на МПС” да преминава индивидуално за всеки от обучаваните. По отношение на провеждането на инструктаж на провеждащите обучение лица, това възражение въобще не следва да се коментира, тъй като след като едно лице притежава разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то и обучителите му, следва да провеждат обучението в съответствие с изискванията на Стандартите, посочени по-горе.  В случая въобще не може да се говори за виновно поведение на друго лице, тъй като отговорността на дружеството е обективна и безвиновна.

     Следва да се посочи, че по делото са представени учебни картони с номера № 3560872/18.07.18г. и № 3584234/14.09.2018г. , издадени съответно на И.А.В. и З.А.С.. Съгласно Наредбата /чл.18, ал.2/ при записване в регистъра на кандидатите се издава учебен картон. Този картон  удостоверява, че лицето обучаван е получило разрешението за обучение. А съгласно т.7 от учебната документация озаглавена „Задължителна документация, използвана при обучението всяко лице, притежаващо разрешение за обучение, е длъжно да води и издава следните документи: “Учебен дневник за теоретично обучение” иУчебен картон” на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Следователно именно учебния картон е един от двата документа, който удостоверява проведеното обучение, в частност практическото обучение. 

     За съставомерността на процесното деяние от значение е по какъв начин лицето получило разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС , който се явява работодател на обучителите, т.е. последният са  длъжни да изпълнява неговите нареждания във връзка с осъществяваната обучителна  дейност, е организирало работата на обучителите и по-конкретно дали е осигурил възможност за провеждане на обучението в съответствие с условията и реда за определени от учебната документация . В този смисъл независимо от твърдението в жалбата за липсата или не на доказателства за създадената в дружеството организация именно дружеството жалбоподател е възложило обучението на конкретния обучител спрямо конкретните обучавани и именно то е следвало да осигури реда за неговото провеждане в строго съответствие с утвърдените стандарти, като не допуска провеждане на едновременно ПО на двама обучавани. Нещо повече въззивникът не е представил доказателствени средства за редовно и надлежно инструктиране на обучителите по спазване на реда за провеждане на обучението. Не е ангажирал и други доказателства, които да оборят констатацията за едновременно обучение на две лица по едно и също време – на 30.09.2018г. от 10.00ч. до 10.50 ч.. След като не се доказват предприети реални и ефективни действия от възз.дружество по спазване реда и условията на т.8.9 от учебната документация, то нарушението е съставомерно.

      Следователно нарушение допуснато от възивното дружество се явява доказано от обективна страна. Въпросът за субективната страна не следва да се обсъжда , доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството получило разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Поради което и съдът намира , че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.178б, ал.7 от ЗДвП, предвиждащ имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушения на изискванията за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и на изискванията при водене на свързаната с тях документация. От доказателствата по делото може да се направи безспорен извод, че са нарушени изискванията за провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от страна на въззивното дружество. Правилно е определена и датата на нарушението -30.09.2018г. на която дата е проведено едновременно практическо обучение, в един и същ часови диапазон на две лица.

       Поради всичко гореизложено, съдът намира, че правилно АНО е приложил санкционната разпоредба. Като съобрази, че санкционната норма предвижда административно наказание в твърд размер, съдът счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, както се иска в жалбата, тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията.

     Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното от Ц.0." ООД, *** административно нарушение по нищо не се различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и отчитайки важността на обществените отношения регулирани с Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, настоящия състав намира че с допуснатото от жалбоподателя нарушение се застрашава живота и здравето на всички участници в движението, сред които евентуално ще бъдат допуснати водачи които не са придобили достатъчно практически умения. Горното безспорно се отразява и не гарантира качествено обучение на кандидатите. Нещо повече, от приложените по делото доказателства е видно, че дружеството е допуснало и други нарушения във връзка с реда и условията за провеждане на обучението и спрямо други обучавани лица. Ето защо съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

     Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

     Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000052/25.01.2019год. на началника ОО „АА” гр. Варна, с което на „Ц.0." ООД, ЕИК *********, със адрес: ***, представлявано от Е.Д.Ц., за нарушаване нормата на чл. 24а, ал.1, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 на МТС на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин /лв. на основание чл.178б, ал.7  от Закона за движение по пътищата.

 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: