№ 2142
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217767 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № VI-50 от 10.12.2023г., издадено от Началник на
*** РУ-СДВР на М. Г. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на
спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се излагат
твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, както и за допуснати
нарушения на процесуалните правила. В частност се изтъква, че маската е изпаднала от
джоба на дреха, не е била поставена на главата или лицето, не е използвана за прикриване
самоличността на лицето, предвид, на което законът е тълкуван превратно от страна на
органите на МВР и същите са достигнали до необоснован извод за извършено нарушение на
чл.21, т.7 ЗООРПСМ. В допълнение се изтъкват редица нарушения на процесуалните
правила, допуснати при съставяне на АУАН и НП. В заключение пък се излагат
съображения за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят П. редовно призован, , представлява се от
адвокат Николов, който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по
съображенията изложени в жалбата, като акцентира върху събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Претендира присъждане на разноски- заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Страхинов, който моли за потвърждаване на НП, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В допълнение са представени писмени бележки, в които се пресъздава
съдържанието на обжалваното наказателно постановление като се изтъква неговата
правилност, както и спазване на процесуалните изисквания по издаването му, и правилното
приложение на материалния закон.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
1
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Сапарева баня,
ул."К. и Методий" № 6.
На 10.12.2023г. в град София, на стадион "Българска армия" се провеждала футболна
среща между отборите на ПФК "ЦСКА-София" и ПФК "Лудогорец", с начален час 17:45
часа. С оглед осигуряване безопасното и безконфликтно провеждането на спортното
събитие достъпът до стадиона бил контролиран от органите на МВР, включително чрез
организиране на контролно- пропускателни пунктове за отиващите на стадиона. На
посочената дата, около 17.00 часа жалбоподателят М. П. и свидетелят Божидар *** се
отправили към сектор Г на стадиона, като за целта следвало да преминат през КПП 2, където
част от проверяващия екип бил и свидетелят Г. Т.-младши полицейски инспектор при 04
РУ-СДВР.
Свидетелят *** първи преминал пропускателния пункт, но при проверката на
жалбоподателя П., в дрехите на същия била открита маска за лице, изрязана в областта на
очите, която той предал доброволно на органите на МВР, като в изготвения протокол за
доброволно предаване отразил, че маската се е намирала от него, тъй като идвал направо от
ски в Банско.
При това обаче жалбоподателят бил задържан по реда на ЗМВР, а свидетелят К. Щ.-
на длъжност младши полицейски инспектор в *** РУ- СДВР, съставил АУАН № VI-
50/10.12.2023г., с който на жалбоподателя М. П. било повдигнато административно-
наказателно обвинение за това, че на 10.12.2023г. около 17:40 часа в град София, преди
провеждане на футболна среща на стадион "Българска армия", на КПП 2, в у същия е
открита маска, като деянието представлява противообществена проява(спортно
хулиганство), квалифицирано като нарушение на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
Актът, съставен с участието на нарушителя му бил предявен за подпис и запознаване.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № VI-50 от 10.12.2023г., издадено от Началник на *** РУ-СДВР, с
което на М. Г. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на
спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите К. Щ., Г. Т., Божидар ***, дадени в хода на съдебното
следствие, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН
VI-50 от 10.12.2023г., Наказателно постановление (НП) № VI-50 от 10.12.2023г., Докладна
записка до Началника на 04 РУ-СДВР, Протокол за писмено показание на свидетел по
ЗООРПСМ, Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-1486/10.12.2023г., Протокол за
доброволно предаване, саморъчно сведение на нарушителя, Заповеди за компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя, удостоверение за заеманата
длъжност.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на актосъставителя К.
Щ., като не намери основания за съмнение в изнесеното от него, но следва да се изтъкне, че
същите се характеризират с ниска информационна стойност относно обстоятелствата от
проверката, доколкото се установява, че не е очевидец на събитията, а е ангажиран
единствено с обработка на документите. На следващо място, съдът не намери основание за
съмнение и в показанията на свидетеля Т.- установил деянието, като действително
изнесеното от него в съдебно заседание се отличава с липса на ясен спомен за проверката
извършена конкретно спрямо жалбоподателя, но това съдът отдава на изминалия период от
време, и естеството на работа на свидетеля Т., свързана с извършване на множество
аналогични проверки. Предвид на това на същия по реда на чл.284 НПК е предявена
изготвената докладна записка от 10.12.2023г., в рамките, на която процедура свидетелят
потвърждава автентичността и достоверността на документа. Най- сетне, що се отнася до
2
показанията на свидетеля ***, то съдът от една страна отчете приятелската му връзка с
жалбоподателя, по чиято инициатива е привлечен в производството, но от друга пълното
съответствие на показанията му с останалите гласни и писмени доказателствени източници.
Последното, мотивира съда да ги определи като достоверни включително по отношение на
факта била ли е маската поставена и каква е причината същата да се намира у
жалбоподателя.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Следва да се изтъкне, че между страните отсъства спор по фактите, а единствено по
правната им интерпретация.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е основателна поради
следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № VI-
50/10.12.2023г, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния. Съгласно чл.26 ЗООРПСМ, актовете за
нарушения на същия се съставят от органи на МВР с полицейски правомощия, какъвто се
явява и свидетелят Щ.- младши полицейски инспектор в сектор "Охранителна полиция" при
*** РУ-СДВР, видно от представената справка за заеманата длъжност. Въз основа на
посочения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП,
което е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно т.1.7. от
Заповед № 8121з-247 от 05.03.2021г. на министъра на вътрешните работи, оправомощени да
издават наказателни постановления за нарушения по ЗООРПСМ са именно началниците на
РУ в СДВР. На следащо място при издаването на АУАН и НП са спазени установените чл.
26, ал.2 и чл. 30, т.1 ЗООРПСМ специални срокове.
Констатират се обаче неясноти в описанието на нарушението, дадено в АУАН, както
и в НП, което механично пресъздава текста на акта, като деянието, вменено на
жалбоподателя М. П., практически се изчерпва до твърдението "в лицето е открита маска",
без да е отразено каква е маската, била ли е поставена, къде е открита същата, което съдът
определя като нарушение, съответно на чл.42, т.4 ЗАНН, респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Наред с това в наказателното постановление въобще липсва посочване на правната
квалификация на деянието, а именно нарушение по чл.21, т.7 ЗООРПСМ, предвид, на което
наказателното постановление пък не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН,
и доколкото пропускът касае един от основните елементи на административното обвинение
се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Посочената лаконичност в описанието на нарушението пък от своя страна произтича
от факта, че деянието на жалбоподателя П. въобще не осъществява състав на
административно нарушение по ЗООРПСМ- спортно хулиганство, в частност такова по
чл.21, т.7 от същия закон. Съгласно цитираната разпоредба, която съдържа една от
възможните форми на спортно хулиганство, то същото може да се изрази в "носенето на
маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява
разпознаването". Видно от текста на нормата, то запретено се явява поведението, свързано с
и насочено към прикриване на лицето на извършителя, с цел укриване на неговата
самоличност, което е видно от езиковото тълкуване на разпоредбата, т.е. употребата на
маска, а не простото й наличие у лицето. Предвид на това, откритата в дрехите на
жалбоподателя П. маска, която не е била поставена на лицето му, не може да се приравни на
3
носене на маска по смисъла на чл.21, т.7 ЗООРПСМ, доколкото не се установява
поставянето й, респективно, каквито и да е други действия по прикриване на лицето.
Предвид на това, съдът намира, че не се установява състав на спортно хулиганство по
смисъла на чл.21 ЗООРПСМ, осъществен от последния, като наличието на маска само по
себе си не обуславя такова, доколкото недвусмислено текстът на разпоредбата касае не
носенето в смисъл на "пренасяне", а носене като поставяне на лицето.
Действително самото наличие на маска у лицето може да се приеме като създаващо
опасност за обществения ред по време на предстоящото спортно мероприятие- футболна
среща, но доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.9, ал.1 ЗАНН приготовлението
към административно нарушение не се наказва, то и няма основание за налагане на
административна санкция в настоящия случай. Не на последно място съдът намери, че
напълно кредитируемо се явява обяснението на нарушителя относно причината да носи в
себе си маската предмет на спора, а именно посещение на ски курорт, като в този смисъл е
както първоначалното сведение дадено от него непосредствено след задържането му, така и
отразеното в протокола за доброволно предаване, а също и показанията на свидетеля ***.
С оглед на това отсъства каквото и да е виновно поведение на жалбоподателя,
насочено към нарушаване на обществения ред на предстоящата футболна среща, и
доколкото не се установи извършване на нарушението по ЗООРСПМ, то и наказателното
постановление подлежи на отмяна. Следва да се отбележи, че на опасността от извършване
на нарушение е било ефективно противодействано още с отнемането на маската.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят М. П. е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор за правна помощ е
заплатена сумата от 500 лева, като разноските следва да бъдат възложени в тежест на
администрацията, към която се числи наказващия орган, а именно – Столична дирекция на
вътрешните работи. Не са налице основания за редуциране на претендираното
възнаграждение поради прекомерност, доколкото същото надхвърля минималното такова
едва със 100 лева, респективно не се констатира драстично разминаване между
претендираното възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № VI-50 от 10.12.2023г., издадено от
Началник на *** РУ-СДВР на М. Г. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. П., с
ЕГН ********** от него съдебно-деловодни разноски по делото, представляващи
адвокатски хонорар за оказана правна помощ, възлизащи на сумата от 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4