Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260044

 

гр. Русе, 08.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Русенски окръжен съд  гражданска колегия в открито заседание на 1 февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                      Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря  НЕДЯЛКА Н.  и в присъствието на

прокурора    като    разгледа докладваното от съдията гр. дело № 151 описа  за 2020 г., за се произнесе, съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищецът С.Н.С. твърди, че на 15.08.2017 г. претърпял ПТП, виновно причинено от И.Г.Б. и е постановено влязло в сила споразумение, с което последният е признат за виновен за това, че на 15.08.2017 г. в гр. Русе, при управление на МПС – лек автомобил „Дачия“ модел „Логан“ с рег. № Р 9653 АМ нарушил правилата за движение по пътищата – не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство - мотоциклет „Пежо” модел „Елизио ДМ100“ с рег. № РВ 1763 Х и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице- две лица, едно от които е С.Н.С. – средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на горна и долна челюст, което затруднява дъвченето и трайно затрудняване движенията на десен долен крайник. Причинителят на вредата, в качеството си на водач на МПС, нямал сключена застраховка „гражданска отговорност", поради което ищецът предявил претенции за обезщетение на вредите към Гаранционен фонд. Последният предложил да плати обезщетение, с чийто размер ищецът не бил съгласен. Счита, че претърпените страдания следва да бъдат обезщетени и иска от съда да осъди ответника Гаранционен фонд да му заплати 75 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 1980 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете, като възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника И.Г.Б. взема становище за неоснователност на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С влязло в сила споразумение по НОХД 2090/2018 г. по описа на Русенски районен съд, И.Г.Б. е признат за виновен за това, че 15.08.2017 г. в гр. Русе, при управление на МПС – лек автомобил „Дачия“ модел „Логан“ с рег. № Р 9653 АМ нарушил правилата за движение по пътищата – не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство - мотоциклет „Пежо” модел „Елизио ДМ100“ с рег. № РВ 1763 Х и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице- две лица, едно от които е С.Н.С. – средни телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на горна и долна челюст, което затруднява дъвченето и трайно затрудняване движенията на десен долен крайник.  

В подкрепа твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, по делото е разпитана свидетелката А. А. Н.  - майка на ищеца. Тя изнася данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП. Последното преобърнало живота му, храненето било много затруднено поради счупената челюст, можел да приема само течни или много меки храни. Има впечатления, че състоянието му не се подобрява, а се влошава. Имал 16 импланта в тялото, които обездвижват целия десен крак и тазовата кост, което го прави неподвижен и не може да се обслужва сам. Освен физическите проблеми, имал и психически. Изпаднал в депресия, не комуникирал с никого, нищо не споделял, спрял да разговаря и с майка си. Чувала го нощем да крещи, слизала да му помогне, защото имало случай, в който паднал от леглото и се ударил в масата. Повече от две години никъде не е излизал, станал 50 кг. Много трудно общувал, изпадал в паника от автомобили. Предстояли му нови операции, 4 от имплантите трябвало да се извадят, за да сгъва коляното си. Имал много загубени зъби от страната на удара и предстояла и операция на челюстта.

Съдът намира, че тези показания, преценени от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля, следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства, и от експертизата по делото.

Горните факти се установяват и от приетата съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищецът вследствие на ПТП-то е претърпял следните увреждания: контузия на мозъка, счупване на предна и латерална стена на десен максиларен синус, счупване на долна челюст в дясно, кръвонасядания и отоци на лицето, повече в дясно, кръвоизлив в дясна очна ябълка, охлузване на брадичката, кръвонасядане на шията в дясно.Счупване на неустановен брой ребра в дясно, контузия на десния бял дроб, излив в дясното плеврално пространство, кръвонасядане на гръдния кош в дясно, разкъсно-контузна рана на гръдния кош, охлузвания на гръдния кош и на коремна стена. Кръвонасядания в областта между дясно рамо и шия, дясно рамо, лява мишница,  дясна мишница, дясна хълбочно-тазобедрена област, охлузвания на лява предкитка. Многофрагметно счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на дясно колянно капаче, охлузвания на ляво бедро и ляво коляно, одрасквания на дясно бедро, оток, охлузвания и разкъсно-контузни рани на дясно коляно, охлузвания на дясна подбедрица, кръвонасядания на дясно бедро, дясна колянна става и подбедрица. Анкилоза на дясна колянна става с контрактура 10 градуса, скъсяване на десен долен крайник, начална коксартроза на дясна тазобедрена става, хипотрофия на мускулатурата на дясно бедро. Вторична посткръвоизливна анемия, наложила кръвопреливане.

Поради уврежданията от 15.08.2017 г. до  26.09.2017 г. без прекъсване, ищецът е бил на стационарно лечение, от които 3 дни в отделение за Интезивно лечение на заболявания с хирургична насоченост, 3 дни в Неврохирургия и останалите в  ортопедичното отделение, претърпял е оперативна интервенция – метална остиосинтеза в дясна бедрена кост и седем интервенции по ексцизии и през целия период му е провеждана и медикаментозна терапия. Периодът на възстановяване на счепеното колянно капаче е 1-2 месеца, а на бедренато кост – 6-8 месеца. В случая са възникнали усложнения от счупването на бедрената кост и има анкилоза на дясната колянна става и скъсяване на десния долен крайник. При такива усрложнения движенията в коляното са силно ограничени до практическщи невъзможни. Болковият синдром обичайно е постоянен. Това води до накуцваща походка и затруднаване на всички свързани дейности. Не е възможно спонтанно възстановяване и без оперативна намеса ще възникнат и други късни усложнения – засягане на други стави и гръбначен стълб. Възстановителният период на счупената долна челюст е 1.5-3 месеца. Мозъчната контузия е най-изявена в острия стадий и отшумява в рамките на 3 месеца, възможно е да има главоболие по-дълго време. При тези увреждания С. не е можел да се обслужва сам за ежедневните си нужди, а трябва да бъде подпомаган от друг. Към момента на произшествието С. е бил с 2.26 промила алкохол в кръвта – средна степен на алкохолно опиване. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че организмът на ищеца не може да се възстанови по естествен път, кракът му не се свива на практика в коляното.

По делото са събрани писмени доказателства – фактури и фискални бонове, установяващи стойността на извършените от ищеца разходи за лечение, лекарства и медицински консумативи на обща стойност 1980 лева.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед непостигането на съгласие между увреденото лице и ответника за заплащане на търсеното обезщетение по предявената пред Гаранционен фонд претенция исковете следва да бъдат разгледани от съда.

За възникването на имуществената отговорност на Гаранционен фонд по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ, който е приложимият в случая закон, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: деликвентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното му поведение; отговорността на собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС да е следвало да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка Гражданска отговорност; да са настъпили твърдяните неимуществени вреди и в момента на настъпване на вредоносните последици деликтната отговорност на виновния за настъпването на ПТП-то водач да не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност.

Постановеното споразумение по НОХД е сформирало сила на пресъдено нещо относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорен и фактът, признат от ответника, че към момента на деянието водачът И.Б. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност".

Изложеното обуславя ангажирането отговорността на ответника, налице са всички материалноправни предпоставки за уважаване на исковете, предявени срещу Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ.

В резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 15.08.2017 г., на ищеца са причинени неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което следва да се възмездят съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).

Съдът при отчитане на вида на увреждането, довело до трайно затрудняване движението на долен крайник и долна челюст, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на провеждане на оперативните лечения, нестихващите такива и през останалата част от възстановителния период, намаления обем на движение на десния долен крайник, металната остеосинтеза, предстоящите бъдещи операции на челюст, дългият период на възстановяване, който все още не е настъпил – ограничените движения в крайника, неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване, психологическите неудобства от преживяното и необходимостта от ежедневно обгрижване в продължение на 6-7 месеца, както и младата възраст на ищеца, намира, че следва да му бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди общо в размер на 75 000 лева. Съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищеца, а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Искът за неимуществени вреди се явява доказан.

По делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури и фискални бонове, че ищецът е извършил разходи за медицински услуги, медикаменти и медицински изделия общо в размер на 1980 лева, които са били необходими и използвани за лечението на травмите от процесното ПТП.

Следователно извършените от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на деликвента, обуславящо и отговорността на ответника, поради което искът за имуществени вреди се явява изцяло доказан.

Спорен момент по делото е възражението, наведено от ответника за допринасяне от страна на пострадалия за последиците от престъплението, поради употреба на алкохол. Това възражение е неоснователно. Ответникът, който носи доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи по несъмнен начин, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпилия вредоносен резултат. Действително при управлението на МПС той е бил в средна степен на алкохолно опиянение, но само наличието на този факт не води на извод, че е налице пряка причинна връзка между това поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, в случая се изразява в противоправно действие, но то по никакъв начин не е доказано да е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го е обусловило в някаква степен. Т.е. в тежест на ответника е да установи, че  макар пострадалият да не е допринесъл за настъпване на събитието, то той с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението му е допринесло за увреждането, подлежи на установяване. Ответникът да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на употреба на алкохол от страна на увредения, но и че това е спомогнало за увреждането му (в този смисъл са мотивите към ТР 1/2014 на ОСТК на ВКС). Такива данни по делото няма, поради което възражението е неоснователно.

 

Върху главницата за неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано от 02.03.2020 г. – датата на подаване на исковата молба (както е претендирано), а върху претенцията за имуществени вреди – от получаване на отговора на ГФ за определяне на сумите, с които не се е съгласил ищецът - 14.08.2019 г. – л.11).

Ответникът Гаранционен фонд следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА, държавна такса върху размера на иска и разноските от Бюджета на съда – 274 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.4, представлявано от Б. М. и С. С., да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, сумата 75 000 лева - обезщетение по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от И.Г.Б. ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 1980 лв. – обезщетение за имуществени вреди за лечение и медикаменти вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху главницата за имуществени вреди за периода от 29.08.2017 г. до 14.08.2019 г.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.4, представлявано от Б. М. и С. С. да заплати на адвокат З.Ж. *** възнаграждение за процесуално представителство на С.Н.С. на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 2780 лева.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. Граф Игнатиев 2, ет.4, представлявано от Б. М. и С. С., да заплати по сметка на Окръжен съд Русе държавна такса в размер на 3079.20 лева и 274 лева – платени разноски от Бюджета на съда.

Решението е постановено с участието на И.Г.Б. трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: