Решение по дело №976/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от К. Р. Я.,ЕГН *, Ч. процесуален представител адв.К., срещу Решение № 1080/22.03.2013 г. по гр.д. № 773/2012 г. на РС Г. Д..

С обжалваното решение съдът е разрешил издаването на паспорт на детето Ш. Ю. с ЕГН: *, без съгласието на бащата К. Р. Я.,ЕГН *, както и е разрешил детето Ш. Ю. с ЕГН: * да напуска пределите на страната, без съгласието на бащата К. Р. Я.,ЕГН *, с неговата М. Ф. А. Ч.,ЕГН * от с. В, общ.С., обл.Б. за държавите - Португалия, Гърция и Германия, неограничен брой пъти по време, в период когато е лятната ваканция на детето/ от 01 юни до 15 септември/, като те не следва да съвпадат с режима на контакти на бащата с детето. В останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора пред РС К. Р. Я.,ЕГН * от с.Б.,общ.Х.,обл.Б. е осъден да заплати на ищцата Ф. А. Ч.,ЕГН * от с. В, общ.С., обл.Б. сумата от 62,50 лв. – разноски по делото.

С въззивната жалба така постановеното решение на РС се атакува в частта му в която е разрешено издаване на паспорт на детето Ш. Ю. без съгласие на бащата К Я., както и в частта, в която е разрешено детето да напуска пределите на страната без съгласието на бащата заедно с неговата М. за държавите Португалия, Гърция и Германия през лятната ваканция на детето от 1 юни до 15 септември.

Във въззивната жалба са изложени съображения относно неправилността и незаконосъобразността на така постановеното решение в атакуваната му част, като в тази връзка се прави искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и исковата претнеция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

В срока по чл. 263 ГПК ответната страна не се е възползвала от правото си да подаде отговор на въззивната жалба и такъв не е подала отговор на жалбата.

Липсват доказателствени искания.

Пред настоящата въззивна инстанция, респективно по настоящето дело е постъпил социален доклад от Агенцията за С. подпомагане, дирекцията в гр. Г. Д..

След извършена служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, внесена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и съдържа предвидените в чл.260 и чл.261 ГПК реквизити.

По основателността на жалбата, въззивния съд, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Страните по настоящето дело СА сключили граждански брак на 01.06.2003 г. От брака имат родено Д. - Ш. Ю.,родена на 04.04.2004 г.,ЕГН: *. През 2011 година брака е прекратен с развод, като упражняването на родителските права е предоставено на майката. Определен е режим на лични контакти между бащата и детето, както следва – всеки първи и трети съботен ден от месеца от 10ч. До 18ч. По местоживеенето на детето, а както и 20 дни през лятната ваканция на детето като го взима при себе си в границите на РБългария, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Установено е по делото, че бащата работи и живее в Испания, като се вижда с детето единствено през лятото за 20 дни.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че грижи за детето полага приоритетно само майката, доколкото бащата принципно живее в РТурция, а понастоящем работи и живее в Испания. От събрания доказателствен материал в хода на процеса пред първостепенния съд се установява също така, че майката на детето е с постоянен и настоящ адрес в с. В, общ. С., обл. Б., където и двете и живеят в добре поддържано жилище – двуетажна фамилна къща, заедно с дядото на детето /баща на ответницата-М./. Бабата на детето от майчина страна живее и работи в Португалия, а вуйчото на детето в Германия.

От разпитаните пред РС свидетели, доведени и от двете страни в процеса, се установява, че бащата не е съгласен детето да напуска страната, респ. да му бъде издаван паспорт в тази връзка, като категорично е отказвал.

Анализирайки така събрания по делото доказателствен материал първостепенния съд е приел, че е сезиран с допустим иск, който с оглед интересите на Д. се явява и основателен в атакуваните му части. При това е разрешил да се издаде задграничен паспорт на детето без съгласието на бащата и със съгласието на майката, а както и е разрешил детето Ш. Ю. с ЕГН: * да напуска пределите на страната, без съгласието на бащата К. Р. Я.,ЕГН *, с неговата М. Ф. А. Ч.,ЕГН * за държавите - Португалия, Гърция и Германия, неограничен брои пъти по време когато е лятната ваканция на детето/ от 01 юни до 15 септември/, като те не следва да съвпадат с режима на контакти на бащата с детето. В останалата отхвърлителна част, като необжалваемо решението е влязло в З. сила.

При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл.127а СК въпросите, свързани с пътуване на Д. в чужбина и издаването на необходими за него лични документи, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разглежданото производство е по реда на чл.127а СК, вр. чл.45 ЗБЛД и е инициирано по искане да се даде разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето Ш. Ю. без съгласието на бащата К. Я. и със съгласието на майката Ф. Ч.. Настоящият състав не споделя твърдението на процесуалния представител на въззивника, че първостепенния съд неправилно и незаконосъобразно се е произнесъл по така предявения иск, в атакуваните му части.

Съгласно ЗБДЛ заявлението за издаване на паспорт на малолетни се подава от техните родители или настойници, като законът не поставя условие от което да се извлече извода, че завеждането на претенцията по чл.127а СК е обусловено от предхождащо я подаването на предварително искане до ОД "Полиция" за издаване на задграничен паспорт. При това съдът счита, че предявената претенцията по чл.127а СК в тази й част е допустима и първостепенния съд правилно се е произнесъл по нейната основателност.

Разглеждайки основателността на искането, настоящият състав се солидаризира с изложените в тази връзка изводи на първата инстанция. Неоснователни са твърдениятавъв въззивната жалба, че даването на исканото разрешение не е в интерес на детето. При постановяване на атакувания съдебен акт решаващият съд е съобразил събраните по делото доказателства, като настоящата инстанция отчита и факта, че въззивникът е дезинтересиран от детето, че той не посещава редовно същото – единствено бащата и детето са се виждали за 20 дни през м. август 2012г. и не изплаща финансови средства за издръжката му. Тези данни се базират както на социалния доклад, изготвен за нуждите на делото, така и на събраните в тази посока гласни доказателства. При всичко това следва да се възприеме, че е в интерес на детето да бъде дадено исканото разрешение за издаване на задграничен паспорт без съгласието на въззивника и разглеждащият състав се солидаризира с това становище.

На следващо място - съгласно установеното в чл.76 от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители; при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК. Съгласно установеното в разпоредбата на чл.127а,ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на Д. в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Съобразно правилото, установено в чл.127а,ал.2 от СК, когато родителите не постигнат съгласието по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съдебният акт, с който съдът разрешава спора относно пътуването на Д. в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това,, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето.

В практиката е прието, че Семейният кодекс /чл.127а от СК/ и Законът за българските лични документи /чл.76 от ЗБЛД/ изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи, поради което при разногласие съдът се произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, който решава съобразно интересите на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и С. развитие. Преценката на съдилищата за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда. Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС на РБ решения /Решение № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г. на ВКС, 4 г. о., Решение № 697/01.11.2010г. по гр. д. № 1952/2010 г. на ВКС, 4-то г. о., Решение № 147/19.04.2011 г. по гр. д. № 845/2010 г. на ВКС, 3 г. о., и други/, при глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В тази връзка и с оглед трайно установената съдебна практика, разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето, като разрешение може да бъде дадено за определен период, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /например държавите членки на Европейския съюз, на Б. и пр./ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай. Поради това, в настоящото специфично производство по спорна администрация, в което съдът е обвързан от направеното искане, предявено в случая от майката, предвид близостта им /нейната и на детето/ до РГърция, както и предвид постоянното пребиваване на бабата на детето в Португалия, и на вуйчото на детето в РГермания, които са държави-членки на ЕС, а както и от друга страна невъзможността бащата да бъде лесно открит и да даде съгласие детето да пътува, за да може да пътува със своята М. и при свои близки роднини, съдът счита, че постановеният съдебен акт, заместващ липсващото съгласие на бащата, относно пътувания на детето Ш. до посочените държавите членки на Европейския съюз, само за времето – от 01 юни до 15 септември на съответната година, като те не следва да съвпадат с режима на контакти на бащата с детето, е правилен и законосъобразен такъв, съобразен с постановената в тази насока практика на ВКС и следва да бъде потвърден.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и съобразявайки конкретиката по делото не е в интерес на детето само поради факта, че бащата не е дал съгласие за издаване на задграничен паспорт, то да бъде лишено от възможността да се снабди със задграничен паспорт, даващ му възможност при спазването на предвидените в закона изисквания да осъществява правото си на свободно придвижване, регламентирано в Конституцията на Република България, както и осигуряващо възможност на майката да упражнява родителските си права съобразно нуждите и интересите на детето. Правилно е решението в частта му, в която конкретно е разрешено детето да пътува с М. си за държавите, членки на ЕС - Португалия, Гърция и Германия, неограничен брои пъти по време когато е лятната ваканция на детето/ от 01 юни до 15 септември/, като пътуванията не следва да съвпадат с режима на контакти на бащата с детето. Поради близостта на местоживеенето на ищцата и детето до Р Гърция са логични и естествени кратки посещения на двете, тъй като обикновенно това е свързано с близостта на морето, което би се отразило добре на емоционалното и здравословно сътояние на детето. Поддържането на близки отношения между детето и роднините му – баба и вуйчо и желанието то да ги посещава на гости заедно с М. си също е в интерес на детето и правилно е разрешено за конкретен период и дестинация, като възможност за осъществяването им.

Ето защо въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и на основание чл.271, ал.1 ГПК същото следва да бъде потвърдено.

Не се претендират съдебни разноски за въззивната инстанция от въззиваемата страна, предвид изхода на спора пред БлОС, поради което и настоящия състав не присъжда такива.

Така мотивиран, БлОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1080/22.03.2013 г. по гр.д. № 773/2012 г. на РС Г. Д., в обжалваните му части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………. 2. ………