Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр. Велико Търново, 17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, втори
наказателен състав, в публично съдебно заседание на 06.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ,
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 34/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.К.Й. *** против Наказателно постановление № 19-1739-000189 от 09.09.2019 г. на Началника на РУ гр. Велико Търново при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 178Е от с.з. й наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.
Жалбоподателката е депозирала писмено такова.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение № 194 от 21.08.2019 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на РУ гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, извършено от жалбоподателката и изразяващо се в това, че на 20.06.2019 г., около 15:20 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Нова техника”, била паркирала личния си лек автомобил „Пежо 206”, с рег. № ВТ 43 91 ВР на тротоарна площ, с което затруднявала преминаването на пешеходците и създавала предпоставки за ПТП. Актът бил съставен във връзка с издаден фиш Серия Н № 970518/20.06.2019 г. и Разпореждане на ВТРС № 436 по АНД № 1173/2019 г.
Същият е съставен в присъствието на жалбоподателката, връчен й надлежно и е подписан от нея без възражения. Такива са последвали в законоустановения тридневен срок, разгледани са, но не са взети при решаване на преписката.
Въз основа на съставения АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл.
178Е от ЗДвП, налагайки на жалбоподателката административно
наказание глоба в размер на 50.00 лева.
Към преписката са приложени
доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ
органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.
От представената по делото
справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР гр. Велико Търново, е видно, че жалбоподателката
е наказвана и за други нарушения по ЗДвП.
Разпитаните по делото полицейски
служители потвърждава направените с АУАН констатации. От тях става ясно, че нарушението
е установено на ул. „Вела Пискова”, което е новото наименование на ул. „Нова
техника”. Автомобилът е бил паркиран изцяло на тротоарната площ и е пречел на
преминаващите пешеходци.
Нарушението е документирано и
със снимков материал.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.
В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.
Не се споделят от съда възраженията на жалбоподателката за наличието формално процесуално нарушение в АУАН и НП. Както актосъставителят, така наказващият орган са определили достатъчно точно във времето и пространството деянието. Мястото на извършване е изчерпателно отразено с посочване на населеното място и улицата, с което е спазен формалния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочването на старото наименование на улицата не съществен порок и сам по себе си не е в състояние да обуслови незаконосъобразност на ревизираното НП. Още повече, че нарушението е било констатирано с издаването на фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, в които случаи към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане, а закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Следователно още от този момент нарушителят е бил наясно с конкретното място на извършване на деянието и ако е имал възражения по фактическата обстановка е имал възможност да ги отрази, както при връчване на екземпляр от АУАН, така и в допълнителния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
По същество: Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 изр. 2 ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая е безспорно, че процесното място, на което е бил паркиран автомобила – тротоар на ул. "Вела Пискова”, не е определено от собственика на пътя - Община Велико Търново, като място за паркиране. Определянето на местата за паркиране върху тротоар става с нарочно поставен знак, т.е. при липсата на такъв, паркирането не е разрешено дори да са спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. Липсата на такъв знак представлява отрицателен юридически факт, а наличието му благоприятен такъв за наказаното лице, поради което доказателствената тежест е за последното. В хода на въззивното производство, жалбоподателката нито е твърдяла, нито е доказвала, че мястото е било разрешено за паркиране върху тротоара, т.е. доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗАНН е останала необорена.
В случая не следва да се изследват останалите предпоставки на нарушената разпоредба – чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - допустимата максимална маса на превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите. Посочените хипотези, законодателят е предвидил като изисквания към водачите, които паркират превозни средства, само в случай, че за съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община или администрация, докато в конкретния случай не е налице тази предпоставка. В този смисъл съдът не констатира пропуски при описание на нарушението. В НП е налице пълно и точно описание на нарушението и на мястото, на което е извършено – конкретизирано е местоположението на автомобила, като е пояснено, че същия е бил паркиран върху тротоара, именно за което е бил санкциониран собственика.
Следва да се отбележи, че във възражението срещу издадения фиш жалбоподателката не е твърдяла, че не тя, а някой друг водач е извършил нарушението със собствения й автомобил. Подведена под фактите по настоящият казус, цитираната законова разпоредба означава, че след като във възражението си срещу фиша, жалбоподателката не е посочила друго лице да е извършило нарушението, то законовата презумпция е, че именно собственика на автомобила следва да отговаря за констатираното нарушение.
Определеното за нарушението наказание е индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер, което се явява и най-благоприятно за санкционираното лице.
Не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Това, че е първо по рода си може да бъде отчетено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови маловажност на нарушението, а от там и отмяна на атакуваното НП на това основание.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1739-000189 от 09.09.2019 г. на Началника на РУ гр. Велико
Търново при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателката Л.К.Й., с ЕГН
**********,***, на основание чл. 178Е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба
в размер на 50.00 лева, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: