№ 692
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500658 по описа за 2022 година
Подадена е частна жалба от „Б.П.П.Ф.“ С.А., Ф. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр.
С. чрез юрк. М. срещу определение № 344 от 11.07.2022 год. по гр.д. № 430/2022 год. на
ЕлПРС, с което съдът е прекратил производството по делото и е оставил без разглеждане
предявения от частния жалбоподател иск срещу В. Г. П. от гр. С. по реда на чл. 422 от ГПК,
като недопустим поради липса на правен интерес.
Ответницата по частната жалба не взема становище.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
приложените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По подадено заявление от 25.03.2019 год. от „Б.П.П.Ф.“ С.А., Ф. чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А., клон Б., гр. С. е образувано ч.гр.д. № 17130/2019 год. по описа на РС-С. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Г. П. от гр. С. за сумата 3 626,79 лева –
главница по договор за потребителски заем, сключен на 24.02.2016 год., сумата 123,40 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода 20.11.2017 год. – 08.03.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Съдът е издал заповед за изпълнение на 01.04.2019 год. срещу длъжника за посочените
суми. Заповедта е връчена на В. П. на 28.09.2021 год. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2
от ГПК длъжницата е подала възражение срещу заповедта, в което е посочила, че не дължи
вземането по издадената заповед, като всички претендирани от заявителя суми са заплатени
от нея отдавна. С възражението не са представени доказателства за извършено плащане.
Съдът е преценил, че подаденото възражение е такова по чл. 414а, ал. 1 от ГПК и е
постановил препис от него да се връчи на заявителя с указания да вземе становище по
твърдението за плащане с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в тридневен
срок от съобщението заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането с
дадените указания е връчено на заявителя по електронната поща на 01.11.2021 год., като в
1
определения от съда тридневен срок заявителят не е взел становище. С определение №
20226176 от 31.12.2021 год. съдът е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, на
основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на
04.02.2022 год. С молба от 20.01.2022 год. заявителят е представил доказателства за
подадена на същата дата искова молба пред СРС срещу длъжницата В. Г. П. за признаване за
установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 422 от ГПК, въз основа на която е образувано гр.д. № 2733/22 год. по описа на СРС. С
разпореждане от 01.03.2022 год. съдът е указал на ищеца да мотивира правния си интерес от
предявените установителни искове с оглед обстоятелството, че издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 17130/2019 год. по описа на РС-С. е обезсилена, както и да довнесе
държавна такса по предявените искове в размер на 75,01 лева, в случай, че предявява
осъдителни искове по реда на чл. 422 ГПК, на основание чл. 414а, ал. 5 от ГПК. С молба от
11.03.2022 год. ищецът е представил доказателства за заплащане на дължимата държавна
такса, като е посочил, че предявява осъдителни искове. С определение № 6999/20.03.2022
год. СРС е прекратил производството по делото, поради местна некомпетентност на
сезирания съд и го е изпратил на РС-Елин Пелин по подсъдност /по настоящия адрес на
потребителя/. С обжалваното определение № 344/11.07.2022 год. съдът е оставил без
разглеждане предявените искове; осъдил е ищеца да заплати на ответницата направените
разноски в заповедното и исковото производство и е прекратил производството по делото,
поради липса на правен интерес за ищеца от предявените установителни искове.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно
легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните
съображения:
Съдът намира, че подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 17130/2019 год. по описа на РС-С. неправилно е разгледано като
такова по чл. 414а, ал. 1 от ГПК, вместо като възражение по чл. 414 от ГПК, каквото е в
действителност. За да бъде обезсилена заповедта, е необходимо да е подадено възражение
от длъжника, в което той да твърди, че е изпълнил изцяло или частично задължението в
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК /едномесечен срок от връчване на заповедта/, както и да са
представени доказателства за изпълнение на задължението с препис за заявителя. Само при
наличието на такова възражение и доказателства, неподаването на становище от заявителя в
тридневен срок е основание съгласно чл. 414а, ал. 4 от ГПК за обезсилване на заповедта за
изпълнение. В настоящия случай е подадено възражение по образец – Приложение № 7 по
чл. 414, съгласно Наредбата за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение и др.
книжа във връзка със заповедното производство, а не по Приложение № 8 с правно
основание чл. 414а от ГПК, като и в текста на същото е посочено, че възражението е с
2
правно основание чл. 414 ГПК и изобщо не се твърди изпълнението на задължението по
заповедта да е станало в едномесечния срок от връчването й. Във възражението не са
посочени и не са представени доказателства за изпълнение на задължението. С оглед това
първоинстанционният съд е следвало да уведоми заявителя за подаденото възражение и да
му укаже възможността да предяви иск за установяване на вземанията в едномесечен срок,
съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК, което не е сторено, а вместо това неправилно е изпратено
съобщение с указания по чл. 414а, ал. 3 от ГПК. Неподаването на становище по възражение,
което не е с предписаното в чл. 414а, ал. 1 от ГПК съдържание, не е било основание за
обезсилване на заповедта за изпълнение. Независимо от това, с оглед неправомерното
обезсилване на същата, предявените установителни искове са се оказали лишени от правен
интерес. В този случай обаче заповедният съд е следвало да укаже на заявителя, че с оглед
обезсилването на заповедта може да предяви осъдителен иск за цялото вземане по реда на
чл. 422 от ГПК /чл. 414а, ал. 5 от ГПК/, което не е направено. Такива указания са дадени за
пръв път от съда, сезиран с исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК, който с
разпореждането от 01.03.2022 год. е констатирал липсата на правен интерес от предявените
установителни искове и е дал съответни указания до ищеца за отстраняване нередовностите
на исковата молба, вкл. да заяви дали предявява осъдителни искове за процесните вземания,
предвид обезсилването на заповедта. С молбата от 11.03.2022 год. ищецът е представил
доказателства за заплащане на дължимата държавна такса, като е посочил, че предявява
осъдителни искове за вземанията, които са били предмет на заповедното производство. С
оглед това неправилно производството по предявените искове е прекратено. Съгласно чл.
214, ал. 1, изр. последно от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция
ищецът може да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. В случай, че
според съда волята на ищеца в молбата от 11.03.2022 год. не е била ясно изразена в
посочения смисъл, на същия е следвало повторно да се укаже да заяви дали прави изменение
на исковете от установителни в осъдителни, след което да се произнесе с определението си.
В частната жалба ищецът също заявява, че предявява исковете като осъдителни, тъй като по
аргумент от чл. 415, ал. 3 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК обезсилването на заповедта за
изпълнение е равнозначно на отказ на съда да издаде такава заповед, като в този случай
исковете са осъдителни. Тъй като ищецът изрично е заявил, че предявява исковете като
осъдителни, обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а
делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при
необходимост – след даване на съответни указания и изменение на първоначално
предявените установителни искове по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 344 от 11.07.2022 год. по ч.гр.д. № 430/2022 год.
на ЕлПРС, с което съдът е оставил без разглеждане предявените искове от „Б.П.П.Ф.“ С.А.,
Ф. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б., гр. С. срещу В. Г. П. от гр. С.; осъдил е ищеца да заплати
3
на ответницата направените разноски в заповедното и исковото производство и е прекратил
производството по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на Елинпелинския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените с настоящото определение указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4