№ 7859
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110116039 по
описа за 2024 година
Ищецът „Т-С“ ЕАД твърди, че на 06.11.2023 г. е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Т. Н. за следните суми: сумата от
2633,81 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 471,12 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
19.10.2023 г., сумата от 23,86 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 06.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово
разпределение за период от 15.11.2020 г. до 19.10.2023 г., от които сумата в размер на
6,90 лева – лихва за забава върху платената главница за периода м.09.2020 г. –
м.07.2021 г. в размер на 28,83 лева и сумата от 4,60 лева – лихва за забава върху
главницата в размер на 23,86 лева за периода м.08.2021 г. – м.04.2022 г., както и за
разноски.
В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 61018/2023 год. по описа на СРС, 35
състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
била редовно връчена на ответницата, като същата подала възражение по чл. 414 ГПК,
с което оспорила дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било
указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с
депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата, в качеството си на ползвател на процесния
1
топлоснабден имот била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези
Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“
ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от
10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен
срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да
тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата била използвала
доставената й топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 33, находящ се на адрес ***, с абонатен №****** но не била
заплатила цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за
която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Д.“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове – главници и лихви, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 06.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответницата М. Т. Н. в депозирания отговор на исковата молба не оспорва
размера и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за процесния
период, доставена до процесния имот. Оспорва исковите претенции по основание,
доколкото между страните липсвало валидно облигационно отношение. В тази връзка
излага аргументи, че никога не е упражнявала правото си на ползване върху процесния
топлоснабден имот, като същото било погасено на основание чл. 59, ал. 3 ЗС, както и
че това обстоятелство било установено между страните с влязло в сила решение по гр.
дело № *****/2017 г. по описа на СРС, 57 състав. Твърди, че никога не е влизала във
владение на имота, обект на доставка на топлинна енергия, и никога не е ползвала
услугите, предоставяни от ищеца. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Д.” ЕООД твърди, че дяловото разпределение
2
било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период
нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според разпоредбата
на § 1, т. 42(отм.) от ДР на ЗЕ, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е
това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ „Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона, без да е
необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл. Възникването на
облигационно отношение, съответно качеството на клиент на ТЕ е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на
ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или
3
вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №74 от 06.12.1993 г., с който ответницата М. Т. Н. и Н.Д.Н даряват на
дъщеря си Д.Н.З следния недвижим имот, придобит по време на брака, а именно –
апартамент №**, на втори етаж, във вх. * в сградата на ул. „С.“ №** в гр. София.
Съгласно същия нотариален акт дарителите Н.Д.Н и М. Т. Н. си запазват правото на
ползване върху целия дарен имот заедно и поотделно до края на живота си
безвъзмездно.
Представен е и препис-извлечение от акт за смърт за лицето Н.Д.Н, от който се
установява, че същият е починал на 05.01.2005 г.
Представено е и удостоверение за постоянен адрес за ответницата, от което се
установява, че за последната е регистриран следния постоянен адрес: гр. София, ул.
„С.“ №**, вх. В, считано от 21.02.2001 г.
Представени са документи за извършвани в периода 2017-2019 г. плащания на
дължими към ищеца задължения, свързани с процесния имот, от трето за делото лице
– Д.Н.З.
С оглед наведеното възражение за погасяване на учреденото в полза на
ответницата вещно право на ползване по делото е разпитана св. З. – дъщеря на
ответницата. Свидетелят споделя, че с майка й живеят в една кооперация, но в
различни входове и различни апартаменти. Сочи, че със съпруга си живеят в нейното
(на ответницата) жилище, а ответницата живее в жилището на ищцата, защото
жилището на ответницата е по-голямо, а тя живее сама. Тази промяна била от 2005 г.
Ответницата се водела като ползвател на по-голямото жилище, но се била отказала в
тяхна полза. Свидетелят сочи, че апартамент №** бил нейна собственост, но
ответницата се водела ползвател. Майка й (ответницата) се отказала от ползването в
полза на дъщеря си (свидетеля З.), съпруга й и дъщеря й. Майка живяла в ап. 33 с
бащата на свидетеля до 2005 г. Многократно искали да сменят партидата, но не се
случило. Сочи, че плащат стари сметки, уведомявали ги за стари сметки, че имат да
плащат, те постоянно плащали, но се оказало, че са плащали стари сметки.
Многократно ходили при ищеца да сменят партидата, имало неясноти, но последно им
казали, че понеже майка й е ползвател, тя трябвало да дойде.
Съдът намира, че от така представените доказателства не може да бъде направен
извод за погасяване на правото на ползване, учредено в полза на ответницата М. Т. Н.,
върху процесния апартамент с нотариалния акт от 1993 г.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на
чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС - правото на ползване се погасява със смъртта
на ползвател - физическо лице или с прекратяването на ползвателя - юридическо лице,
респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при
4
погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и
при сливане на качеството на ползвател и това на собственик.
По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не
само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма
на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Няма спор в теорията и в
съдебната практика, че ползвателят може да се предостави ползването на имота на
друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за
послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго (в този смисъл
Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК).
От свидетелските показания на св. З. се установява, че същата, заедно със
съпруга си и дъщеря си в процесния топлоснабден имот по уговорка с майка на св. З. –
ответницата, доколкото обитаваният преди това от свидетеля и семейството й
апартамент е с по-малък размер. В контекста на изложеното, съдът намира, че чрез
постигането на посочената уговорка ответницата, от преместването на семейството на
св. З. в процесния имот през 2005 г. (установено от свидетелските показания),
ответницата е започнала да упражнява правото си на ползване чрез св. З.. Посочената
уговорка по съществото си представлява заем за послужване. Договорът за заем за
послужване съгласно чл. 243-249 ЗЗД не е формален договор, като предоставянето на
ползването на вещта не е обусловено от писмена или нотариално оформено
споразумение, поради което устната уговорка е достатъчна.
Следва да се посочи, че наличието на различна адресна регистрация не е
доказателство за погасяване правото на ползване, доколкото в случая съдът прие, че
същото се упражнява чрез трето лице, а и различната адресна регистрация датира
отпреди напускане на процесния имот от ответницата.
Позоваването от страна на ответницата на влязлото в сила решение по гр.д.
№*****/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, в мотивите на което е прието, че правото
на ползване на ответницата М. Т. Н. за процесния имот е погасено поради
неупражняването му повече от 5 години, е некоректо. Посоченото репение не се
ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството дали правото на
ползване, учредено в полза на ответницата е погасено поради неупражняването му,
доколкото правото на ползване не е предмет на делото, а съдът е взел отношение по
въпроса единствено в мотивите на решението.
С оглед на изложеното и доколкото ответницата е титуляр на правото на ползване
върху процесния имот, съдът намира, че се доказва наличието на облигационно
правоотношение между нея и ищцовото дружество. Доколкото другият носител на
5
правото на ползване върху процесния имот – лицето Н.Д.Н, е починал през 2005 г.
ответницата е останала единствен носител на вещното право на ползване и следва да
отговаря за пълния размер на задълженията за доставена и потребена в имота
топлинна енергия.
Не се доказа по делото сключване на индивидуален договор между ищеца "Т-С"
ЕАД и третото за делото лице - Д.Н.З, относно доставката на топлинна енергия за
процесния имот.
Ето защо се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответницата дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответниците като
собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следва да се отбележи,
че обстоятелството кога и на кого е открита партида при ищцовото дружество е
ирелевантно, доколкото в разглеждания случай същата има само счетоводно значение
и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това е така, тъй като
чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на
топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите
са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право
на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2010 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Д.“ ООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
6
Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден, както и количеството на
доставена топлинна енергия до имота и че същото съответства на претендираната в
производството сума не се оспорва от ответницата.
За пълнота следва да се посочи, че количеството на доставена топлоенергия и
съответствието му с начислените на ищцата задължения се установява от
представените от третото лице-помагач и приети като доказателства по делото
документи за годишен отчет и за дялово разпределение на топлинната енергия за
периодите м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и м.05.2021 г. - м.04.2022 г.
Представените протоколи за годишен отчет за м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и
м.05.2021 г. - м.04.2022 г. удостоверяват показанията на топломерите в имота на
ответницата. Въз основа на посочените протоколи са изготвени изравнителни сметки
за съответния отоплителен сезон.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор
спрямо ответницата за вземане в размер на 2633,81 лева за доставена до
топлоснабдения имот топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., поради
което искът е основателен в пълен размер.
Установява се от представените от „Д.“ ЕООД документи за годишен отчет и за
дялово разпределение на топлинната енергия за периодите м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и
м.05.2021 г. - м.04.2022 г., че именно посоченото дружество е извършвало услугата
„дялово разпределение“ за сградата в режим на етажна собственост, в която е
разположен собствения на ответницата топлоснабден имот, поради което ответницата
дължи заплащането на цената за извършената услуга. Размерът на вземането за дялово
разпределение се установява от приложената към исковата молба извлечение от сметка
за задълженията за процесния имот за процесния период.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енерегия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
7
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 2633,81 лева, то акцесорната
претенция се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
19.10.2023 г. възлиза в общ размер на 479,01 лева изчислен на основание чл. 162 ГПК.
Доколкото ищецът претендира установяване на вземане в размер на 471,12 лева
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен в пълен размер.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 11,50 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за исковото производство, както следва: сумата в
размер на 62,81 лева – държавна такса, както и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност
на делото, справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение, което следва
да бъде възложено в тежест на ответницата, е в размер на 100 лева. Предвид уважената
8
част от исковете ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в
размер на 162,21 лева.
За заповедното производство ищецът претендира сумата в размер от 62,81 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената
част от иска на ищеца се дължи сумата в размер на 112,39 лева.
Адв. Г. – процесуален представител на ответницата, претендира присъждането на
разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ответницата
безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата в рамките на заповедното
и исковото производство. Представени са договори за правна защита и за двете
производства, в които е уговорено предоставената правна помощ да е безплатна. Съдът
намира, че справедливият размер на възнаграждението за осъществената в полза на
ответницата правна помощ за заповедното производство е в размер на 50 лева, а за
исковото производство – сумата в размер на 600 лева, с оглед броя на заседанията и
реално осъществената от адвоката защита правата на ответницата. С оглед
отхвърлената част от исковете в полза на адв. Г. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 2,37 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ********
М. Т. Н., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1)
сумата в размер на 2633,81 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното плащане на вземането; 2) сумата в
размер на 471,12 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2021 г. до 19.10.2023 г., 3) сумата в размер на 23,86 лева
– главница, представляваща дължима сума за услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №61018/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
в размер на 11,50 лева – обезщетение за забава за периода 15.11.2020 г. – 19.10.2023 г. в
размер на законната лихва за забава, от които сумата в размер на 6,90 лева – лихва за
забава върху платената главница за периода м.09.2020 г. – м.07.2021 г. в размер на
28,83 лева и сумата от 4,60 лева – лихва за забава върху главницата в размер на 23,86
лева за периода м.08.2021 г. – м.04.2022 г.
9
ОСЪЖДА М. Т. Н., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 112,39 лева- разноски в заповедното
производство, както и сумата в размер на 162,21 лева – разноски за настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на адв. К. Г. сумата в размер на
2,37 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ответника М. Т. Н.
безплатна правна помощ в произовдството по ч.гр.д. №61018/2023 г. и по настоящото
исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Д.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10