Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28. 09. 2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, първи първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пламен Петков
ЧЛЕНОВЕ : 1. Кристина Тодорова
2. Анелия Игнатова
при участието
на секретаря Камелия Василева и прокурора
Иван Иванов от СОП, като разгледа
докладваното от съдията Петков, ч.н.д. № 314 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.
32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови
санкции /ЗПИКонфОтнНалФС/ - за краткост наричан по-нататък „Закона“.
Предмет на делото е признаването
и изпълнението на решение за налагане на финансова санкция, постановено от
несъдебен /полицейски/ орган на Република Германия
срещу българския гражданин В.И.М., роден на *** г. в с. Априлово, с постоянен
адрес:***, с ЕГН: **********.
Решението за налагане на
финансова санкция е изпратено от издаващата държава на Софийски окръжен съд,
който се явява компетентния орган за признаване и изпълнение на решението,
съобразно правилата за родова и местна подсъдност на делото, установени в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона.
Представителят на С.о.п. намира
искането на издаващата държава за основателно.
Засегнатото лице /физическото
лице, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция - §
1, т. 3 от Закона/ - В.И.М. не е установен на адреса по регистрация, не се
явява пред съда и не взема становище по искането. Служебният защитник – адв. Ц.Р.Б.
от САК оспорва искането, поради несъответствието на
удостоверението с изискванията на Рамково решение 2005/214 ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
представляващо непълнота на удостоверението.
Софийският окръжен съд в рамките
на своята компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство
по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени
материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Получено е решение от 05.06.2020 г.,
постановено от несъдебен орган на Република Германия – Zentrale Bubgeldstelle Speyer, адрес:
Maximilianstrabe 6,67346
Speyer , рег. № 23.3502216.8, влязло в сила на 03.07.2019 г.,
за налагане на задължение за плащане на сумата в размер на 70 евро, представляваща финансова санкция за извършено
административно нарушение и сумата от 28.50 евро, представляваща деловодни
разноски, като задълженото за заплащането й лице е българският гражданин В.И.М.,
роден на *** г. в с. Априлово, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********.
Посоченото решение е за налагане
на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона.
Решението за налагане на финансова санкция е
постановено в административно производство в държава–членка на Европейския съюз
от компетентен административен орган Zentrale
Bubgeldstelle Speyer. Представеното решение за налагане на финансова
санкция е придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
Закона. Посочен е органът за изпълнението на решението относно плащане на
финансовата санкция, а именно Bundesamt fur Justiz, с
адрес Adenauerallee 99 – 103, 53113 Bonn, Германия.
Удостоверението е издадено,
подписано и неговото съдържание е удостоверено от административния орган,
постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с превод
на български език, съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Закона. Независимо
от липсата на превод на български език на наименованието на органа, издал
решението, чието признаване се иска, от останалите данни в удостоверението е
несъмнено, че се касае за финансова санкция, наложена от компетентен полицейски
орган.
Съдът констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на
чл. 30 от Закона, за признаване и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция:
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в
административно производство в държава-членка на Европейския съюз за деяние,
съставляващо административно нарушение според законодателството на издаващата
държава, извършено на 20.04.2019 г. на територията на Република Германия.
Конкретно административното нарушение се изразява в нарушаване на правилата за
движение по пътищата от В.И.М., а именно управляване на МПС по федерална
магистрала 3 при 45.550 км. в посока Франкфурт на Майн, като шофьор на лек
автомобил с регистрация СО 5276 СС с превишена скорост - измерено
е превишаване на разрешената скорост от 100 км/ч., като движението е
осъществено със скорост от 124 км/ч. /след приспадане на толеранс/. Нарушението
е квалифицирано като административно съгл. §41, ал. 1 в съчетание с Приложение
2, § 49 StVO /Наредба за движението по пътищата/; §
24 StVG /Закон за движението по пътищата/;
11.3.4 BKat /каталог за глобите/ на Федерална
Република Германия.
Деянието, осъществено от
засегнатото лице, попада сред изброените в чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона
случаи, за които не се изисква двойна наказуемост, тъй като се касае за поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата.
В приложеното удостоверение по чл. 4 от
Закона е посочен размера на задължението
за плащане – общо 98.50 евро, което включва размера на наложеното
административно наказание – глоба от 70 евро и разноски, направени от
издаващата държава по административното производство в размер на 28.50 евро.
Равностойността на паричната сума от 98.50 евро в български левове по
фиксирания курс на Еврото на Българската народна банка към 05.06.2019 г. – деня
на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата
държава /чл. 16, ал. 8, вр. чл. 32, ал. 1 от Закона/ - е 192.08 лв. /сто деветдесет
и два лева и 08 стотинки/.
Установява се, че засегнатото
лице има постоянно местоживеене в Република България с адрес: с. Априлово, с
постоянен адрес:***, с ЕГН: **********, което обстоятелство
удовлетворява условието по чл. 30, ал. 3 от Закона за признаване на решението
за налагане на финансова санкция.
От приложеното удостоверение се установява, че финансовата санкция е
наложена в административно производство от несъдебен орган и че засегнатото
лице е било уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си
да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. В тази връзка следва
да се подчертае, че принципът за взаимно признаване се основава на доверие
между държавите-членки, което предполага и спазване на принципите на прилагане
на закона. Затова не може да се приеме, че при изрично посочване на реализирано
в административното производство право на лицето да узнае за същото и за
възможността да обжалва, са били нарушени неговите процесуални права. И на
следващо място - законосъобразността на процедурата в издаващата държава не се
поставя на разглеждане, нито това се прави за доказването на нарушенията –
основания на наложените санкции.
Не се установява никое от основанията по чл. 35 от Закона, при които
може да се откаже признаването на решението на австрийския административен
орган. На първо място, липсват доказателствата срещу задълженото лице за същото
деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата,
да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова
санкция. Освен това, няма данни засегнатото лице да е с имунитет или
привилегия, които по българското законодателство правят решението на
нидерландския несъдебен орган недопустимо за изпълнение. На последно място, не
се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно.
Давностният срок за изпълнение на
финансовата санкция глоба изтича на 03.07.2022 г., а давностният срок за
изпълнение на заплащането на разноските по делото изчита на 31.12.2022 г., като
сроковете са посочени в удостоверението.
При така установеното са налице формалните
законови изисквания за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, предмет на делото и изпращането му незабавно за изпълнение на
Национална агенция за приходите, съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона.
По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1, вр. чл.
32, ал. 1 и чл. 38, т. 1 и чл. 6, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на
финансови санкции Софийският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
постановено
от несъдебен орган на Република Германия – Zentrale
Bubgeldstelle Speyer, Maximilianstrabe 6,67346 Speyer, решение с рег.
№ 23.3502216.8, влязло в сила на 03.07.2019 г., за
налагане на задължение за плащане на сумата в размер на 70 евро, представляваща финансова санкция за извършено
административно нарушение и сумата от 28.50 евро, представляваща деловодни
разноски, общо 98.50 евро с левова равностойност 192.08 лв. /сто деветдесет и
два лева и 08 стотинки/, като задълженото за заплащането й лице е българският
гражданин В.И.М., роден на *** г. в с. Априлово, с постоянен адрес:***, с ЕГН: **********,
И ГО ИЗПРАЩА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Национална агенция за приходите.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от днес.
Да се
уведоми органът, компетентен в издаващата държава за изпълнението на решението
за налагане на финансова санкция, посочен в удостоверението по чл. 4 от
Закона – несъдебен орган на Република Германия – Bundesamt
fur Justiz с
адрес: Adenauerallee 99-103, 53113,
Bonn,
Германия, като
се изпрати препис от решението.
Копие
от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.