№ 14310
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110161413 по описа за 2020 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.
Е. Т., конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса
М. С. . дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД /с предишно наименование ЧЕЗ „Електро
България“ АД/ следните суми: сумата от 1121,51 лева, представляваща цена на електрическа
енергия за обект- къща в с.Г., община Горна Малина, за периода 12.12.2018г.- 11.04.2019г.,
клиентски №*************, ведно със законна лихва от 07.06.2019г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 24,93 лева за периода от 15.02.2019г. до 29.05.2019г.,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
32623/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника за кл. № *************,
извлечение номер 19011145 за имот, находящ се в с. Г., общ. Горна Малина, къща за периода
от 12.12.2018г. до 11.04.2019г., което било възникнало, както от факта, че ответникът има
открита партида с уникален ИТН, по която бил заплащал доставена електрическа енергия,
така и съгласно ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, които били общоизвестни и били публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързвали всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Сочи, че дружеството е доставило ел. енергия за имота, като ответникът не
заплатил цената на доставена ел. енергия. Задължението било индивидуализирано по
размер, падеж и периоди на отчитане в следните фактури: по фактура № ********* за
периода от 12.12.2018г. до 11.01.2019г., издадена на 22.01.2019г. с краен срок на плащане
1
14.02.2019г. за сумата 208,19 лева с вкл. ДДС. Върху тази главница била начислена
мораторна лихва за периода на забава от 15.02.2019г. до 29.05.2019г. в размер на 6,07 лева;
по фактура № ********* за периода от 12.01.2019г.- 11.02.2019г., издадена на 19.02.2019г. с
краен срок на плащане 14.03.2019г. главница в размер на 895,73 лева с включен ДДС, върху
която сума била начислена мораторна лихва за периода на забава от 15.03.2019г. до
29.05.2019г. в размер на 18,66 лева; по фактура № ********* за периода от 12.02.2019г. до
13.03.2019г., издадена на 21.03.2019г. с краен срок на плащане 15.04.2019г. за главница в
размер на 16,49 лева с ДДС, върху тази сума била начислена мораторна лихва за забава за
периода от 16.04.2019г. – 29.05.2019г. в размер на 0,20 лева.; по фактура № ********* за
периода от 14.03.2019г. до 11.04.2019г., издадена на 20.04.2019г. с краен срок на плащане
13.05.2019г. главница в размер на 1,10 с вкл. ДДС. Поддържа, че така посочените
задължения в описаните фактури били станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ на
дружеството абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумирана ел. енергия, след който период от време, вземането ставало ликвидно и
изискуемо, а след изтичане на този срок вземането ставало годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Поддържа, че в чл. 19, ал. 8 от ОУ било постановено, че
потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума
за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, като
продължителността на периода за плащане бил 10 дни, а неполучаването на съобщение не
освобождавало потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Твърди, че
в съответствие с чл. 107 ЗЕ била издадена справка за възникналите задължения, която
съдържала всички претендирани суми по посочените фактури. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му от съда особен представител, преупълномощил адв. Л., с който се оспорва
исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана. Сочи, че исковата молба е
предявена срещу пасивно нелегитимирано лице. Поддържа, че представените към исковата
молба доказателства не установяват пасивна легитимация на ответника. Оспорва ОУ да са
публично известни и публикувани съгласно правилата на чл. 98а ЗЕ. Твърди, че не били
представени доказателства за действително доставена и потребена електроенергия за
процесния имот. Поддържа, че от представените от ищеца документи се установявало, че
ответникът е потребявал в пъти повече от средното потребление за зимните месеци, като
намира, че в отчитането на тези стойности вероятно е допусната грешка или средството за
търговско измерване е било неизправно. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове.
С протоколно определение от 26.10.2023г. съдът е конституирал Д. Е. Т. на основание
чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса М. С. . /починал на 05.05.2023г./.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявените искове са процесуално допустими. За да бъдат основателни исковете, в
2
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства – по иска за главница: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия между страните, количеството на реално
доставената от него по договора енергия за процесния период и нейната стойност; по иска за
мораторна лихва - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото е приета СТЕ, от която се установява, че измерената и отчетена
консумирана електрическа енергия със средство за търговско измерване фабр. № **********
за периода от 11.12.2018г. до 11.04.2019г. е следното: тарифа нощна- 2826 KWh, тарифа
дневна- 5575 KWh. Експертът е посочил, че отразените KWh в приложените по делото
фактури съвпадат с показаните като редовен отчет в електронния масив на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. Вещото лице е уточнило, че
средство за търговско измерване с фабричен № ********** при монтажа е в техническа
изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН.
От приетата ССчЕ се установява, че в счетоводството на „ЧЕЗ Електро България“ АД
процесните фактури са осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни
разчети, включително като задължение на посочения клиент по дебита на сметка 41120300
Клиенти Битови. От заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на дружеството като задължение за плащане по кл. № ************* с
титуляр М. С. . в общ размер от 1121,51 лева, като към 10.08.2023г. няма извършени
плащания. Вещото лице е посочило, че има данни за предходни плащания по издадени от
дружеството фактури, като последното плащане е от 08.02.2019г. От заключението се
установява, че мораторната лихва за забава по всяка една фактура за периода от 15.02.2019г.
до 29.05.2019г. възлиза на сумата от 24,93 лева.
Прието е платежно нареждане от 22.05.2024г. за сумата от 1121,51 лева с основание за
плащане „главница по клиентски номер ************* за периода 12.2018- 11.04.2019“.
В проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г. процесуалният представител на
ответника е заявил, че оспорва исковата молба в частта относно начислената законна лихва,
тъй като Д. Т. не била поканена, нито пък нейният наследодател. Поддържа писмения
отговор във връзка с това, че не е настъпила забава. Представя платежно нареждане за
извършено плащане на 22.05.2024г. от едноличното дружество на ответника. Искането към
съда е да отхвърли главния иск като погасен чрез плащане, а претендираните лихви като
недължими. Сочи, че доверителката му случайно е узнала за производството и своевременно
е извършила плащане.
С оглед на представените доказателства за извършено плащане на главницата в полза
на ищцовото дружество по публикуваната в сайта на дружеството банкова сметка за битови
клиенти съдът намира, че с извършеното плащане исковата претенция е погасена, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на
процеса.
Доколкото е заплатена главницата в пълен размер, следва да бъде присъдена законна
3
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /07.06.2019г./ до датата на
извършеното плащане /22.05.2024г./. Съдът изчисли размерът на законната лихва,
използвайки лихвен калкулатор на основание чл. 162 ГПК на сумата от 607,27 лева.
По отношение на претенцията за забава съдът намира следното:
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на стойността на ползваната
електрическа енергия в рамките на срока по чл. 19, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, на основание чл. 35 от ОУ за М. . е възникнало задължение за заплащане в
полза на ищцовото дружество на обезщетение за забава за периода от 15.02.2019г. до
29.05.2019г. в размер на законната лихва върху просрочената главница. Съгласно
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на лихвата за
процесния период възлиза на 24,93 лева, поради което предявеният иск за установяване на
вземането за мораторна лихва се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Възраженията на ответника за недължимост на лихвата, тъй като ответникът не бил
получавал фактури за процесните вземания, нито съобщения за техния размер, е
неоснователно, тъй като съобразно цитираните клаузи от общите условия, месечното
вземане за цена на доставена електрическа енергия е такова с предварително определен
падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което не е нужно кредиторът да кани
длъжника, за да изпадне последният в забава. В тази насока е и клаузата на чл. 19, ал. 7 от
ОУ съгласно която неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението да заплати дължимата сума в срок. С оглед на гореизложеното съдът намира,
че М. . е изпаднал в забава, тъй като не е изпълнил задълженията си за заплащане на цена
на електрическа енергия за процесния имот и период. На последно място, следва да бъде
посочено, че в конкретния случай Д. Т. е конституирана в настоящия процес на основание
чл. 227 ГПК поради настъпила смърт на първоначалния ответник в хода на производството,
поради което същата няма как да е била канена да заплати процесните задължения, касаещи
ползвана електрическа енергия от нейния наследодател- М. ., в процесния период.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
произвоство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева
и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 76,13 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 75 лева, депозит за експертизи в общ размер от 500 лева,
депозит за особен представител в размер на 310,25 лева и претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 114,19 лева. В проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г.
процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и
извършените процесуални действия. Поради което на ищеца следва да се присъдят разноски
в заповедното производство в общ размер от 101,13 лева, а в исковото производство в общ
размер от 999,44 лева.
4
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД, че Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС,
конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса М. С.
., ЕГН **********, дължи на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. БенчМарк
Бизнес Център, сумата от 24,93 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2019г. до 29.05.2019г., както и сумата от 607,27 лева, законна лихва върху цената на
електрическа енергия за периода от 07.06.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК/ до 22.05.2024г. /датата на извършеното плащане/, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 32623/2019г. по описа на СРС, 161-ви
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. БенчМарк
Бизнес Център, срещу Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, конституирана
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса М. С. ., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ за признаване за
установено, че Д. Е. Т. дължи сумата от 1121,51 лева, представляваща цена на електрическа
енергия за обект- къща в с.Г., община Горна Малина, за периода 12.12.2018г.- 11.04.2019г.,
клиентски №*************, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 32623/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав, поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
„Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 101,13 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр. дело № 32623/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав и сумата от 999,44 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5