№ 290
гр. Враца, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20251400500412 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5233/06.08.2025г. от Л. Ц. Л., ЕГН **********,
от ***, чрез пълномощника й адв.К. К. от АК Враца, с адрес за призоваване: град ***
против Решение № 240/09.07.2025година, постановено по гр.д. № 1629/2021 год. по описа
на Районен съд –Бяла Слатина, с което е извършена съдебна делба на процесните
недвижими имоти и 1 бр.МПС, чрез изнасянето им на публична продан и са присъдени
разноски на страните по делото.
Сочи, че не е доволна от цитираното решение на РС-Бяла Слатина, като моли в срока
до насрочване на съдебно заседание пред въззивната инстанция да постигнат спогодба
относно процесните имоти и МПС и да прекратят гр.д. № 1629/2021 год. по описа на
Районен съд –Бяла Слатина.
Моли да се отмени обжалваното решение по гр.д. № 1629/2021 год. по описа на
Районен съд –Бяла Слатина и да бъде одобрена постигната между страните спогодба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Н. К. Н., чрез пълномощника му адв. Л. В. от АК Враца, с който сочи,
че въззивната жалба е нередовна, тъй като не съдържа указания в какво се състои
порочността на решението; както и в какво се състои искането на жалбоподателя.
Единствено сочи, че целта е да се постигне спогодба пред въззивната инстанция до
насрочване на делото.
В първоинстанционното производство делото е спирано за постигане на спогодба, а
впоследствие възобновено, поради невъзможност съделителите да се поделят доброволно.
Моли да се дадат указания на въззивницата за изправяне нередовността на въззивната
1
жалба, а след уточнението й ще вземе становище по същество на спора.
С въззивната жалба и с писмения отговор не се правят искания за събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция.
В изпълнение указанията на съда дадени в Разпореждане № 321/11.09.2025г., с което
въззивната жалба е била оставена без движение, е постъпила молба вх.№ 6748/26.09.2025г.
Л. Ц. Л., чрез пълномощника й адв.К. К. от АК Враца, с която сочи, че на основание чл.271,
ал.1 от ГПК желае въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение № 240/09.07.2025
г., постановено по гр.д. № 1629/2021 год. по описа на Районен съд –Бяла Слатина, с което е
извършена съдебна делба на процесните недвижими имоти и 1 бр.МПС, чрез изнасянето им
на публична продан. Посочва, че в срока по чл.305,ал.1,т.4 от ГПК ще подаде молба за
отмяна на Решение № 53/15.03.2022 год., постановено по гр.д. № 1629/2021 год. по описа на
Районен съд –Бяла Слатина, с което е допусната съдебна делба на процесните вещи(първа
фаза на делбата).
В отговор на тази молба е депозирано писмено становище вх.№ 6791/29.09.2025 г. от
въззиваемия Н. К. Н., чрез пълномощника му адв. Л. В. от АК Враца, с което моли да се
върне въззивната жалба и да се прекрати въззивното производство, тъй като въззивницата,
чрез процесуалният й представител не е изпълнила указанията на съда. Претендира разноски
в размер на 1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
С определение № 555/10.10.2025г. постановено по ВГД № 412/2025г. по описа на ОС-
Враца, делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В същото
определение съдът е изложил мотиви за насрочване на делото в открито съдебно заседание и
непрекратяване на въззивното производство.
Въззивницата Л. Л. редовно призована се явява лично и с упълномощеният й адв.К. К.
от АК-Враца, която поддържа въззивната жалба. Не сочи и не представят нови
доказателства.
Въззиваемия Н. Н. редовно призован не се явил. От упълномощения му адвокат Л. В. е
постъпило писмено становище вх. № 7584/03.11.2025г., за даване ход на делото в нейно
отсъствие. Настоява за отхвърляне на въззивната жалба, като развива кратки съображения
по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
оплакванията във въззивната жалба, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК взе
предвид и намира за установено следното:
С влязло в сила Решение № 53/15.03.2022 г. постановено по гр. д. № 1629/2021г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина – първа фаза на делбата, съдът е допуснал делба
между съделителите Н. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и Л. Ц. Л., ЕГН
**********, от ***, по отношение на следните съсобствени недвижими имоти и движима
вещ МПС придобити по време на брака/СИО/, както следва:
1/ДВОРНО МЯСТО с площ 1504 кв.м., което УПИ XXIII, ПЛ.№ 393, в кв.37 по
регулационния план на с.***, обл.Враца, одобрен със Заповед № 48/09.03.1987г. на Кмета на
Община Бяла Слатина, ведно с намираща се в него двуетажна масивна жилищна сграда на
дървен гредоред, построена през 1960 г., със застроена площ от 90 кв.м., второстепенна
постройка със застроена площ от 60 кв.м., при граници, както се владее имота: УПИ XXIV-
392, УПИ XVIII-390, УПИ XXIX-389, УПИ XXX-388, УПИ IV-384 и УПИ XXII-393, с
2
данъчна оценка 13094,30 лв. Имота е придобит с договор за покупко-продажба обективиран
в Н.А.№ 345, т.2, н.д.№ 994/06.11.1996г. по описа на РС-Бяла Слатина.
2/САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 07702.501.4310.2.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри в гр.Бяла Слатина, одобрени със Заповед №
РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителният Директор на АГКК-Враца с адрес на имота ***.
Сградата е разположена в имот с идентификатор 07702.501.4310, представляваща жилище-
апартамент с площ 73,51 кв.м. с прилежащи части: таванско помещение № 10, с площ 22,31
кв.м., избено помещение № 14 с площ 12,49 кв.м. на ниво едно и 4.35 % от ОЧС и ПС, при
граници и съседи: на същият етаж: имоти с идентификатори- 07702.501.4310.2.23 и
07702.501.4310.2.12, а под обекта: 07702.501.4310.2.19, а над обекта-няма други имоти, с
данъчна оценка 10353,60 лв. Имота е придобит с договор за покупко-продажба обективиран
в Н.А.№ 224, т.2, н.д.№ 659/24.07.1996г. по описа на РС-Бяла Слатина.
3/ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Нисан“, модел „Х Трейл“ дизел, рама №
JN1TENT30U0096739, двигател № YD22143719A, цвят-черен, рег.№ ВР*** СХ, придобит на
29.11.2019г., със застрахователната стойност 4700,00 лв., при КВОТИ: за Н. К. Н.-1/2 ид.ч. и
за Л. Ц. Н.а-1/2 ид.ч.
Във втора фаза на делбата е установено посредством две СТЕ, че процесните
недвижими имоти и МПС-то не могат да бъдат поделени реално с обособяване на
самостоятелни дялове, отговарящи на определените квоти и на изискванията на ЗУТ.
Дефинирайки имотите и МПС-то като неподеляеми, съдът е приел, че е в невъзможност да
обособи реални дялове за всеки от съделителите по смисъла на чл. 347 ГПК, нито би могъл
да осъществи делбата по реда на чл. 353 ГПК – чрез теглене на жребий, доколкото
последният способ намира приложение само когато броят на имотите е равен или по-голям
от броя на съделителите. По-нататък съдът е постановил, че не съществува възможност
имотите предмет на делбата да бъдат поставени в дял на един от съделителите, тъй като
никой от тях не е поискал възлагането му в срока по чл.349, ал.4 от ГПК.
В атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд с оглед събраните в хода на
процеса доказателства е постановил диспозитив, с който имотът представляващ Дворно
място УПИ XXIII, с площ 1504 кв.м., пл.№ 393, в кв.37 по регулационния план на с.***,
обл.Враца, остойностен на 8400,00лв., както и имотът представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07702.501.4310.2.22 по КККР в гр.Бяла Слатина/апартамент/ с площ
73,51 кв.м. остойностен на 61400,00лв. и лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“
дизел, рама № JN1TENT30U0096739, двигател № YD22143719A, цвят-черен, рег.№ ВР***
СХ остойностен на 4800,00лв. са изнесени на публична продан по реда на чл.348 от ГПК,
като е постановено получената от проданта сума да се разпредели между съделителите
съобразно квотите им от правото на собственост. Осъдил е съделителите на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Когато няма конкретни оплаквания, въззивният съд не следва да извършва пълна
ревизия на решението по същество.
Въззивната жалба подадена от Л. Ц. Л., чрез пълномощника адв. К. К. от АК –
Враца, е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
3
Съдът обаче констатира, че жалбата има характер на бланкетна, тъй като в нея не са
изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното решение на Районен съд – Бяла
Слатина. Въззивницата не сочи нито фактически, нито правни основания, поради които
счита, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно или
необосновано. Посочено е единствено, че не е доволна от постановеното решение и че
страните възнамеряват да постигнат спогодба до насрочване на делото.
Постоянна е практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по
т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 48 от 12.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
408/2015 г., II т. о., ТК, и други съдебни актове, сочи, че подадена в срок въззивна жалба, в
която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение е редовна по
аргумент от чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.
В случая Решение № 240/09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1629/2021 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, е постановено от компетентен съд – както родово, така и
местно, от надлежен съдебен състав, в писмена форма и с подписите на съдебния състав,
поради което е валидно.
Не се констатираха и основания, които да обуславят недопустимост на решението.
Искът за съдебна делба е процесуално допустим, предявен е между надлежни страни,
които са доказали съсобствеността си върху процесните имоти и движимата вещ. Съдът
правилно е преминал във втората фаза на делбата след влизане в сила на решението за
допускане на делбата и е извършил делбата на имотите и МПС-то по надлежния ред.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на съдебния акт. Обжалваното решение е мотивирано, съдържа фактическите и
правни основания, въз основа на които е постановено, и има ясен и непротиворечив
диспозитив. С оглед на горното, въззивният съд приема, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо.
Що се отнася до правилността на решението, поради липсата на конкретни оплаквания
въззивният съд не следва да извършва пълна проверка на изводите на първата инстанция
относно начина на извършване на делбата, стойността на имотите и приложението на чл. 348
ГПК. Въпреки това съдът, за пълнота, отбелязва, че при преглед на доказателствата по
делото не се установява явна неправилност или нарушение на императивни правни норми.
Районният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че процесните имоти
и МПС-то са неподеляеми и не е направено искане за възлагането им на една от страните по
делото, поради което правилно е постановил извършването на делбата чрез изнасянето им на
публична продан по реда на чл.348 от ГПК и разпределяне на получената сума съобразно
квотите на съделителите.
Твърдението на въззивницата, че страните възнамеряват да постигнат спогодба, не
представлява основание за отмяна на вече постановено решение, тъй като към момента на
разглеждане пред въззивната инстанция такава спогодба не е представена. Само постигната
и подписана спогодба, приета от съда по чл. 234 ГПК, би могла да обуслови прекратяване на
производството.
Неоснователно е и намерението на въззивницата да обоснове жалбата си с бъдеща
молба за отмяна на решението от първата фаза на делбата – такова производство е
4
самостоятелно по реда на чл. 303 и сл. ГПК и не може да бъде предмет на настоящото
въззивно дело.
Поради това въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, а подадената въззивна жалба – неоснователна.
При неоснователност на жалбата, жалбоподателят дължи на въззиваемата страна
сумата от 1500,00 лв. представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд – Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 240/09.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1629/2021 г.
по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е извършена съдебна делба между Л. Ц. Л.,
ЕГН **********, от *** и Н. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез изнасяне
на недвижимите имоти и МПС-то на публична продан и е разпоредено разпределение на
получената сума между съделителите съобразно квотите им от правото на собственост,
както и относно разноските по делото.
ОСЪЖДА Л. Ц. Л., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, сумата от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин) лева
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5