№ 24961
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110105914 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗОДОВ
Производството е образувано по искова молба с вх. № 31627/01.02.2024
г. от Е. Д. М. ЕГН ********** от ************* срещу ПРБ, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание на иска по член 2 В от ЗОДОВ,
член 4§3 от ДЕС, член 47 от ХОПЕС, член 2 от МПГПП на ООН, член 13 от
ЕКЗПЧ член 5(4)от ЕКЗПЧ, член 9(4)от МПГПП на ООН за сумата от 24 000
лева.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че искът е предявен
СРЕЩУ ******* за нанесени вреди и вредни последици не имуществени
щети чрез нарушение ПРАВОТО НА ЕС, по прокурорска преписка номер
823/2023 г на Апелативна прокуратура София по член 6 от ХОПЕС,ПРАВО
НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ, чрез произвол превратност и заявление че
делото КНОХД 1018/19 г на ВКС било решено ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ
ДЕЛОТО НЕ Е РЕШЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА до
12.1.2024 г 2.Цена на иска 24 000 лева
Твърди, че периодът на увреждането от 12.01.2024 година до
22.01.2024 година.
Посочва, правно основание на иска по член 2 В от ЗОДОВ, член 4§3 от
ДЕС, член 47 от ХОПЕС, 13 от ЕКЗПЧ, член 5 (5)от ЕКЗПЧ, член 9 (5) от
1
МПГПП НА ООН,а ответника не ме ОСВОБОДИ КАТО РАЗБРА ЧЕ СЪМ
НЕЗАКОННО ОСЪДЕН ПО НЕПРЕДЯВЕНИ ОБВИНЕНИЯ И ТРЯБВАШЕ
ДА МЕ ОСВОБОДИ НЕЗАБАВНО КАТО НЕЗАКОННО ЗАДЪРЖАНО
ЛИЦЕ ЧРЕЗ ПРОИЗВОЛНО ОСЪЖДАНЕ ПО НЕПРЕДЯВЕНИ
ОБВИНЕНИЯ по КНОХД 1018/19 г на ВКС.
Твърди, че противоправното деяние на ответника се обективизира в
нарушение право на свобода и сигурност по член 6 от ХОПЕС, член 5(1)(4)(5)
от ЕКЗПЧ, член 9(1)(4)(5) от МПГПП НА ООН, като ответника не разглежда
и не решава подадена от мен жалба по прокурорска преписка номер 823/2023
г на Апелативна прокуратура София и на 12.1.2024 прекратява преписката с
незаконни мотиви като сочи че имам влязла в сила присъда по непредявени
обвинения по КНОХД 1018/2019 г на ВКС, постановена от ВКС по
непредявени обвинения, което ответникът служебно му е известно, както и от
описаното в жалбата, както и от описаното в обвинителен акт по прокурорска
преписка номер 431/13 на СП и осъдителна присъда по непредявени
обвинения по ВНОХД 102/18 г на АСНС и КНОХД 1018/19 г на ВКС
СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ И НАЛИЧНИ ПРИ ОТВЕТНИКА, КАКТО И
ЖАЛБАТА, в която сочи че е осъден произволно и противозаконно по
НЕПРЕДЯВЕНИ ОБВИНЕНИЯ по ВНОХД 102/18 на АСНС и КНОХД
1018/19 година на ВКС,ЗА ДЕЯНИЯ ЗА КОИТО НЕ СЪМ ОБВИНЕН И
ДАДЕН НА СЪД С ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ПО ПР ПР 431/13 на СП,а делото
не е решено от фактическа и правна страна съгласно изискванията на закона
по обвинителен акт, като соча че съм незаконно произволно и
ПРОТИВОЗАКОННО лишен от свобода чрез произволно и противозаконно
осъждане по непредявени обвинения по ВНОХД 102/18 г на АСНС и КНОХД
1018/19 г на ВКС,и ответника трябва да ме освободи незабавно като
незаконно задържано лице чрез произволно, противозаконно осъждане по
непредявени обвинения.
Ищецът, твърди, че ответникът твърди незаконно произволно превратно
че наличието на осъдителна присъда по непредявени обвинения по КНОХД
1018/19 г на ВКС, трябва да се преценяват като ЛИПСА НА ОСНОВАНИЕ
ЗА ПРЕКЪСВАНЕ НА ПРИСЪДАТА по непредявени обвинения по КНОХД
1018/19 г на ВКС, която незаконно произволно превратно търпя а ответника
не я прекъсва на основание член 6,47 от ХОПЕС,чл 1,5(4)43 от ЕКЗПЧ, член 9
(1)(4) от МПГПП НА ООН , ТАКА ОТВЕТНИКА МИ РУШИ ПРАВО НА
2
СВОБОДА И СИГУРНОСТ ЧРЕЗ НЕЗАКОННОСТ
ПРЕВРАТНОСТ,ПРОИЗВОЛ
Твърди, че ответникът лишава от правосъдие и право на свобода и
сигурност, незаконно не ме освободи незабавно като НЕЗАКОННО
ЗАДЪРЖАНО ЛИЦЕ ЧРЕЗ ПРОИЗВОЛНО ПРОТИВОЗАКОННО
ОСЪЖДАНЕ ПО НЕПРЕДЯВЕНИ ОБВИНЕНИЯ ОПИСАНИ В ЖАЛБАТА
ДО ОТВЕТНИКА
Сочи, че на 05.06.2015 г. Прокуратура внася в съда Пр.пр.№431/13 г.на
Спец. прокуратура срещу Е. М. и още 2 лица за грабеж от 12.03.10 г.с
пострадал ****** и се образува НОХД№646/15 г.на Спец. наказателен съд.
Твърди, че М. е обвинен за следното:
l.Ha 12.03.Юг.е намерил краден автомобил и с него е превозил
извършителите на грабежа **********.
2.На 12.03.Юг.в град София, М. започва грабежа пръв,като заплашва с
автомат Калашников пострадал ******, казва му да падне на земята и със
сила изтръгва чантата с парите от ръцете му.
Съучастници на М.-********** нанесли удари с ръце и крака на
******,а ******* отнема пистолет Байкал от ******,след което М.,
********** и четвърти неизвестен избягали от местопрестъплението с
автомобил Фолксваген.
ова е обвинението срещу М. по Обв.акт, това е предмет на делото
На 09.01.18 г.М. е оправдан за грабеж от 12.03.10г.от Спец. съд по
НОХД№64б/15г.на Спец. съд.
Прокуратурата обжалва оправдателна присъда и се образува
ВНОХД№102/18г.на Апел. спец. съд,по което дело М. е осъден произволно и
противозаконно по неп редя вени обвинения за деяния за които не е обвинен
и не е даден на съд с обвинителен акт по Пр.пр.№431/13г.на Спец.
прокуратура.
М. е осъден произволно и противозаконно по непредявени обвинения
по ВНОХД№102/18г. на Апел.спец.съд и по ВНОХД№1018/19г.на ВКС за
следното
Твърди, че осъждат М. по непредявени обвинения че неотразено в
3
обвинението лице *********** на 12.03.10г. в гр.София е заплашил с
пистолет пострадалият ******, казал му да даде чантата с парите 136072 лева,
сбил се с ******,дърпал чантата с парите, после го ударил с пистолет по
главата и лично отнел чантата с парите от ******, като това не е предмет на
делото очертан с обвинителен акт и съдиите нямат никакви правомощия да се
произнасят по непредявени обвинения, какво бил според съдиите извършил
неотразено в обвинението лице *******, като ******* не е предмет на делото
очертан с обвинителен акт по Пр.пр.№431/13г.на Спец.прокуратура.
Сочи, М. е осъден за нови фактически положения измислени от съдиите
по непредявени обвинения че според съдиите извършил охранителна
дейност,докато неотразеното в обвинението лице ******* извършва грабежа
от 12,03. Юг .за 136072лв от ******, като са осъдили по непредявени
обвинения че М. бил според съдиите извършил заплаха с автомат
Калашников срещу неотразено в обвинението лице **********,като това не е
предмет на делото очертан с обвинителен акт и М. няма предявено обвинение
за това деяние
Твърди, че Осъждат М. по непредявени обвинения че е заплашил с
автомат Калашников ****** и отнел пистолет Байкал при положение че няма
обвинения за това деяние, за това деяние отнемане на пистолет Байкал от
****** беше обвинен друг-*******
Излага доводи, че М. е осъден по непредявени обвинения за това че
********** заплашили с пистолети пострадалия ****** и му казали да падне
на земята след което неотразено в обвинението лице ******* отнел лично
чантата с парите 136072лв от ******, като за това деяние няма предявено
обвинение срещу М. и това не е предмет на делото очертан с обвинителен акт
Твърди, че М. е осъден по непредявени обвинения че ******** Г. Г.
неотразено в обвинението лице бил според съдиите намерил краден
автомобил Фолксваген и бил превозил при извършване на грабежа от
12.03.Юг от квартал Надежда до квартал Люлин неотразено в обвинението
лице *******, М., като Г. е неотразено в обвинението лице и съдът няма
абсолютно никакви правомощия да се произнася по непредявено обвинение
какво бил извършил неотразено в обвинението лице Г..
Сочи, че М. е осъден по непредявени обвинения че бил според съдиите
превозен от местоположението от неотразено в обвинението лице Г. заедно с
4
второ неотразено в обвинението лице ******* до жилището на трето
неотразено в обвинението лице *********, където били поделили отнетата
сума от 136072лв. помежду си, дял от 8000лв. получила неотразено в
обвинението лице ********, дял получили неотразени в обвинението лица
******* и Г.
За ходене в жилището на ******** заедно с две неотразени в
обвинението лица ******* и Г. няма предявено обвинение, като това е извън
предмета на делото очертан с обвинителен акт
Обвинителен акт свършва с описание как след извършване на грабежа
от 12.03.Юг. М., ******** и ******* и четвърти неизвестен избягали с
автомобил Фолксваген от местопрестъплението и така свършва обвинението.
В наказателният процес държавата в лицето на ************ внася в съда
обвинителен акт и пред съд се образува дело номер по което дело предмета на
делото е очертан с обвинителен акт. Подсъдимото лице е обвинен за точни и
ясни фактически положения отразени в обвинението по Обвинителен акт и
съда има задължения да разгледа и реши делото съгласно повдигнатите
обвинения описани в Обвинителен акт
Всички действия на съда са ограничени от рамките на обвинителен акт,
тоест съдопроизводствените дейности на съда са само в рамките определени
от повдигнатото обвинение описани в Обвинителен акт а действия извън
предмета на делото очертан с обвинителен акт не представлява функция на
държавата в лицето на съда, като осъждането по непредявени обвинения не е
функция на държавата не е функция на съда, защото съдът може да
осъществява правомощия в рамките на своята компетентност само ако преди
това е сезиран от ********* с обвинителен акт, като съдът има задължения да
разгледа и реши делото съгласно повдигнатите обвинения описани в
Обвинителен акт
Действия извън предмета на делото очертан с обвинителен акт от
съдиите не представлява правосъдие нито съдопроизводствени дейност,
защото съдиите нямат абсолютно никакви правомощия да се произнасят по
непредявени обвинения за деяния измислени от съдиите в хода на
наказателното производство
Такива обвинения спрямо М. обаче не са били повдигнати нито
фактически,нито юридически в наказателното производство,поради и което
5
осъждането му е процесуално недопустимо.
ВНОХД 102/18г.на АСНС и КНОХД 1018 /19г.на ВКС не са решени от
фактическа и правна страна съгласно правилата по Обвинителен акт по Пр.пр.
№431/13г. на Спец. прокуратура, делото е висящо тъй като няма произнасяне
дали подсъдимият Е. Д. М. е извършил престъпленията за които е обвинен и
даден на съд с обвинителен акт, за което соча:
1 Делото не е решено дали М. е намерил краден автомобил Фолксваген
и дали е превозил при извършване на грабежа от 12.03.10г.********** и
четвърти неизвестен
2.Делото не е решено дали М. е заплашил с автомат Калашников
пострадалия ******, делото не е решено дали М. е казал на ****** да падне
на земята и делото незаконно не е решено дали М. е отнел със сила чантата с
парите от ****** чрез дръпване употреба на сила (това е обвинението по
Обвинителен акт)
З.Делото не е решено дали ******* е отнел пистолет Байкал от ******
4.Делото не е решено дали М., ********, ******* и четвърти неизвестен
са избягали от местопрестъплението с автомобил Фолксваг
Фолксваген
Това е предмета на делото очертан с обвинителен акт по Пр.пр.
№431/13г.на Спец. прокуратура и до 13.01.2024г. няма решение, няма
произнасяне дали съм извършил престъпленията за които съм обвинен и
даден на съд с обвинителен акт, това са гореописаните престъпления точка 1
до 4
Вместо да реши и разгледа делото съгласно повдигнатите обвинения
описани в Обвинителен акт по Пр.пр.№431/13г.на Спец. прокуратура, АСНС
и ВКС ме осъждат по непредявени обвинения за нови фактически положения
измислени от съдиите и неотразени в обвинението по Обвинителен акт, които
соча по долу
Соча че съм жертва на посегателства, соча че съм произволно и
противозаконно лишен от свобода чрез произвол противозаконно лишаване
от свобода чрез осъждане по непредявено обвинение по ВНОХД 102/18 г на
АСНС и КНОХД 1018 /19г.на ВКС.
Такива обвинения спрямо М. обаче не са били повдигнати нито
6
фактически,нито юридически в наказателното производство,поради и което
осъждането му е процесуално недопустимо.
Това гореописаното е служебно известно на ответника, също така и от
описаното в жалбата, където соча че съм незаконно задържан в затвора чрез
произволно и ПРОТИВОЗАКОННО ОСЪЖДАНЕ ПО НЕПРЕДЯВЕНИ
ОБВИНЕНИЯ,при което ответника трябва да ме освободи от затвора, като
незаконно произволно противозаконно лишен от свобода чрез произволно и
ПРОТИВОЗАКОННО ОСЪЖДАНЕ ПО НЕПРЕДЯВЕНИ ОБВИНЕНИЯ по
ВНОХД 102/18 г на АСНС и КНОХД 1018/19 г на ВКС,, КОЕТО
ОТВЕТНИКА НЕ СТОРИ И НЕ МЕ ОСВОБОЖДАВА КАТО РАЗБРА ЧЕ
СЪМ ПРОИЗВОЛНО И ПРОТИВОЗАКОННО ЛИШЕН ОТ СВОБОДА ЧРЕЗ
ПРОИЗВОЛНО И ПРОТИВОЗАКОННО ОСЪЖДАНЕ ПО НЕПРЕДЯВЕНИ
ОБВИНЕНИЯ, КОЕТО Е НАРУШЕНИЕ НА ПРАВО НА СВОБОДА И
СИГУРНОСТ И СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ЗАКОННОСТТА ПРИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при незаконно произволно осъждане по
непредявени обвинения,а чрез произвол превратност, злоупотреби с власт и
право въз основата на лъжата твърди че делото КНОХД 1018/19 г на ВКС
било решено ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ДЕЛОТО НЕ Е РЕШЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА дали съм извършил престъпления
описани в обвинителен акт по прокурорска преписка номер 431/13 на СП
Твърди, че спорен Член 5 ЕКЗПЧ член от ХОПЕС 1. Всеки има право на
свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в
следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:
а) законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от
компетентен съд присъда;
4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва
законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да
се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да
нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на
изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури
право на обезщетение.
Ответникът му наруши правата по член 5 (4) от ЕКЗПЧ и член б от
ХОПЕС, като соча че не ме освободи, като незаконно произволно
7
противозаконно осъден по непредявени обвинения, НАРУШИ МИ ПРАВО
НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ.
Ответникът го лишава от правосъдие и вътрешни правни средства
срещу осъждане по непредявени обвинения по член б, 47 ОТ ХОПЕС,чл5,б,13
от ЕКЗПЧ, което е произвол,превратност, злоупотреби с власт и право и
ползване на правосъдието за цели различни от тези на правосъдието
Ответника го подложи на жесток психически тормоз чрез
гореописаните закононарушения на право на ЕС и използване на
правосъдието за цели различни от целите на правосъдието, като не ме
ОСВОБОДИ , КАТО НЕЗАКОННО ОСЪДЕН ПО непредявени ОБВИНЕНИЯ
ЗА ДЕЯНИЯ ЗА КОИТО М. НЕ Е ОБВИНЕН И НЕ Е ДАДЕН НА СЪД С
ОБВИНИТЕЛЕН АКТ
Претърпял болка и страдания унижение, отчаяние ,безизходица,
безнадеждност, безпомощност, безпокойство, страх, ужас
Ответника му нарушава ДОСТОЙНСТВОТО ЧРЕЗ произвол и
превратност и злоупотреба с право и използване на правосъдието за цели
различни от целите на правосъдието и правото, чисто и просто ме изтезава
психически, като ми демонстрира незачитане на правото на ЕС и незачитане
правата на човека на СВОБОДА И СИГУРНОСТ, с което ответника ми вреди
съсипа ми здравето чрез психически и физически тормоз
Ответника му унищожи здравето, от претърпеният психически тормоз
развих паник атаки депресия и хипертония
Не може да се храни и не мога да спи
Постоянно е тревожен и подтиснат, нямам желание за живот, отчаян
съм
б.Затова прави искане СРС да призове и осъди ответника ******* да ми
плати обезщетение от 24 000 лева законна лихва от датата на подаване на иска
и разходите по делото
7.Адрес за призоваване на ответника ********* .
8 Иска двама свидетеля ******* Д. ******* от ************
9.Иска да ме освободите от държавна такса от 24 11 2013 съм
безработен в затвора и живея под линия на бедността в България и не
получавам доходи 9 години
8
10 Иска му се назначи наззначите служебен адвокат ***********а от
Софийска адвокатска колегия връзка равенството на страните в процеса член
20,2147 от ХОПЕС Интер алия справедливостта, ответника се представлява
от юристи а аз не съм юрист и нищо не разбирам от ГПК, от 24 11 2013
година съм безработен в затвора и живея под линия на бедността в България и
не получавам доходи 9 години и не мога да си наема адвокат
12 Иска да наззначите СМЕ от психиатър и психолог и вещите лица да
отговарят на следните въпроси, какви са нанесените вреди на психиката на
ищеца и в какво се изразяват тези вреди
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По държавната такса
Ищецът е освободен от държавна такса, съгласно Определение №
5615/05.02.2024 г. (л.4-5 от делото).
По представителната власт
Ищецът се представлява от служебен адвокат Ч. Г. Т., назначен
съгласно Определение № 19585/10.05.2024 г. (л.16-17 от делото)
Ответникът е ************. Тя е единна и централизирана.
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна и съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Но исковата претенция е недопустима.
Без съмнение Държавата дължи репариране на вредите, причинени от
действията на правораздавателните органи вкл. прокуратурата и този принцип
е закрепен в чл. 7 от Конституцията на Република България, съответно
детайлната уредба е регламентирана в Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ). Отговорност може да се търси за вреди от
особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в
ЗОДОВ, която правна норма е приета през 2019 г. Държавата отговаря за
вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението
е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от
9
поведението (действие или бездействие) на кой от нейните органи са
причинени вредите. В нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, за разлика от чл. 1
и от чл. 2в, ал. 1, т. 1 от същия закон, не е направено разграничение от каква
дейност са настъпили вреди от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, каквото нарушение може да се изразява и в
постановено решение/присъда или друг акт на органите на съдебната власт,
който нарушава принципите на правото на ЕС.
В своята практика Съда на европейския съюз изрично утвърждава право
на иск на гражданите на съюза за обезщетяване на вреди от актове на
правозащитните органи, но при условие, че се касае за акт на последна
инстанция/юрисдикция (РЕШЕНИЕ на Съда ОТ 28.7.2016 г. — ДЕЛО C-
168/15 TOMÁŠOVÁ) или за акт който не подлежи според вътрешното право
на съдебен/инстанционен контрол (Ferreira da Silva e Brito и др., C-160/14,
EU:C:2015:565, т. 47,т. 60).
Приема се, че всякакви нарушения на правата гарантирани от правото
на съюза настъпили от подлежащ на обжалване акт могат да бъдат
отстранени по пътя на инстанционния контрол (Определение № 45 от 03.02.
2016 г. на ВКС по гр. д. № 4823/2015 г., III Г. О.).
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца и неговия
процесуален представител твърдения не очертават фактическия състав на
непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила съдебен
акт по наказателно производство, който не може да бъде пререшаван. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго
съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати
процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или
прокуратурата) е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза,
при която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на
Прокуратурата, която неправилно отказала да прекъсне изпълнението на
наказанието по реда на чл. 447, ал. 1, т. 2 НПК, настоящият граждански съд
следва да преценява по същество дали постановеният от държавното
обвинение акт по искането на осъденото лице за прекъсване на изпълнението
на наложеното му наказание лишаване от свобода е бил правилен, но подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от
закона процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези
10
обстоятелства подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол, в
случай че такъв е предвиден от закона, като в хипотезата на чл. 447 НПК
пътят за защита на ищеца е посредством подаване на нови искания за
прекъсване на изпълнението на наказанието му, респ. посредством обжалване
на отказа на СГП пред по-горестоящата прокуратура.
Ето защо, не е допустимо ангажиране на отговорността на държавата за
описаните от ищеца извършени от прокуратурата действия по пътя на
настоящото исковото производство, доколкото същите не съставляват деликт,
нито извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на
чл. 2 ЗОДОВ, поради което и специалният ред за ангажиране отговорността
на съда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
се явява неприложим. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява
недопустим, поради което подадената искова молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство, следва да се върне.
По делото ищецът навежда оплаквания от бездействия на Софийска
градска прокуратура, които са му причинили вреди в качеството му на
жалбоподател. Такава хипотеза, даваща основание за защита по чл. 2 от
ЗОДОВ, законодателят не е предвидил, видно от гореизброените хипотези.
Защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ
се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни,
наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е
установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се
ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по
повод жалби поради необразуване на производство или оставяне на жалбата
без разглеждане.
Всичките основания на които предявява исковата молба са въз основа
на непредявено обвинение по ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС и КНОХД.
Тава касае правилността на съдебния акт, което е недопустимо да се
пререшава в настоящото производство. На следващо място непредявяване на
обвинението е съществено процесуално нарушение, за чието възражение от
страна на подсъдимия има преклузия в срока на разпоредителното заседание
по чл.248 НПК. Ето защо е недопустимо това възражение да се прави в
исковото производство по ГПК за иска по ЗОДОВ.
В конкретния случай се касае за акт на прокурора с който в кръга на
11
своите правомощия по чл. 448, ал. 1 от НПК е отказал прекъсване на
изпълнението на наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от
свобода“. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за съдебната власт всички актове и
действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-
горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол.
Нещо повече, в случая за ищеца е налице друг път за защита –
обжалване на акта, с който негова жалба е върната, както се твърди в исковата
молба. Оставянето на жалбата без разглеждане е акт, подлежащ на обжалване.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата
молба, не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че Софийски градски
съд е прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза съдът е бил
сезиран с жалба по реда на НПК. Видно е, че ВП е прилагал норми от
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното
поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС,
поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се
прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма
от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези
обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да извършва правна
квалификация, която обаче не обвързва съда. Заради липсата на твърдения,
които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът
намира, че предявеният иск е недопустим – в този смисъл е по идентични
дела напр. Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по
описа на ВКС, III г.о и Определение № 293/23.01.2024 г. по гр.д. №
5360/2023 г. по описа на ВКС.
По аргумент за обратното от посочената практика на съда на
европейския съюз ако е имало възможност за обжалване на акта, от който се
твърди да е причинено нарушаването на правото на съюза, но тя не е ползвана
следва да се приеме, че е недопустим иск по чл. 4, пар. 3 от ДФЕС за
обезщетяване на вреди от нарушаване на правото на съюза от правозащитен
орган (в този смисъл е и съдебната практика определение № 2399/17.07.2019
г., постановено по частно гр. дело № 2846/2019 г. на Софийския апелативен
съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 416 /30.09.2019
г. по ч.гр.д. 3370/2019г. на ВКС; см. Решения от 13 юни 2006 г. по дело C-
12
173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15 , т. 20 и т. 24/, решение
C-160/14, EU: C: 2015: 565, т. 47), цитирани и в съдебната практика на ВКС
Определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС IV г.о. по ч.гр.д.№1126/2020 г.
Определение № 4406 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г.
о., ГК.- в които е посочено, че съдът следва веднага да върне недопустима
искова молба, а не да я оставя без движение и които макар да са постановени
по казуси по искове за вреди от актове на съда следва да намерят приложение
и в случая, доколкото хипотезата е аналогична - вреди от акт на орган от
съдебната власт, който не е действал като последна инстанция).
Следва да се допълни, че материално-правните предпоставки на иска за
вреди от нарушение на правото на Съюза са изведени в практиката на Съда на
Европейския съюз въз основа на принципа на лоялно сътрудничество по чл.4,
§ 3 ДЕС между държавите членки. Според СЕС, принципът на
извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото
на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът. От
чл. 4, § 3 ДЕС произтича и правната възможност да се ангажира
отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на
Съюза. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и
от национална юрисдикция (съдебен орган), действаща като последна
инстанция. Концепцията за извъндоговорната отговорност на държавата за
вреди е въведена постепенно с три знакови решения на СЕС /Frankovich and
others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler/, които
установяват не само елементите на фактическия състав, но и стандартите във
връзка с процесуалния ред за реализирането. В случая, настоящият съд не
отрича принципната допустимост на правото на гражданите да търсят
отговорността от Държавата за вреди от нарушението на правото на Съюза,
когато субекти на нарушението са органи на съдебната власт, но в
съответствие с трайно установената практика на ВКС, както и тази на СЕС
съобразява, че е необходимо да се касае за решение/акт на юрисдикция, която
действа като последна инстанция, какъвто не е настоящия случай, доколкото
отказът на прокуратурата да прекъсне изпълнението на наложеното на М. с
влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“ подлежи на
инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура..
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим,
13
поради което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде
върната.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 31627/01.02.2024 г. от Е. Д. М. ЕГН
********** от ************* срещу ПРБ, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20241110105914 по
описа на съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14