Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на четвърти декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3558 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от „Е.П.Е.Е.“ ООД гр.София против Ф.Ч. обективно съединени осъдителни искове за сумата 17 060.66 евро на основание
чл.240, ал.1 ЗЗД, представляваща главница по договор за
заем, сумата 768.79 еврона основание чл.240, ал.2 ЗЗД, представляваща договорна лихва за периода 15.04.2015г.-15.04.2016г. и за сумата сумата 3582.43 евро мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 15.04.2016г.-15.02.2018г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, при
условията на евентуалност сумата 19 560.66 евро на основание чл.59 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване и сумата 3582.43 евро лихва за забава по чл.86 ЗЗД за
периода 16.04.2016г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията са за сключен между ищеца и
ответника договор за заем от 09.03.2015г. и анекс към него от 27.03.2015г. с
предмет паричен заем в размер на 19560.66 евро.
Тази сума вече била получена от ответника, част от която изтеглена от банковата
сметка на дружеството, а друга част взета от касата в периода 19.12.2014г.-06.02.2015г., в качеството му на управител. На 09.03.2015г.
ответникът бил освободен като управител и за уреждане отношенията по повод
получените парични средства в посочения размер бил сключен договора за заем.
Според предвиденото в него връщането на сумата било уговорено на вноски заедно с
договорна лихва от 768.79 евро. Твърди се ответникът да е в неизпълнение на
задължението по връщане на заемната сума и договорната лихва на падежа. Поради
забавата ищецът претендира плащането и на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за посочения в исковата молба период и размер. При условията на
евентуалност, ако съдът счете, че сумата
за главница не се дължи на посоченото правно основание претендира осъждане на ответника по чл.59 ЗЗД, заедно с мораторна лихва. Навежда, че за получената
сума 19560.66 евро не представил документи доказващи разходи в полза на
дружеството като придобиване на имущество или погасяване на задължения, поради
което твърди да са употребени за лични цели. В този смисъл навежда ответникът
неоснователно да се е обогатил за сметка на дружеството. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва сключения с ищеца договор с
предмета и при условията, посочени в исковата молба. Твърди в негово изпълнение
да е направил две плащания от 2500 евро и 5000 евро в брой на бившия управител на
дружеството, удостоверено с издадени разписки, с които частично погасил задължението.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е предмет на спор сключен на
09.03.2015г. договор с предмет предоставяне в заем от „Е.П.Е.Е.“ ООД на Ф.Ч. на
сумата от 19 560.66 евро. Постигнато е съгласие сумата да се върне на
вноски с падежи 15-то число на месеца до 15.04.2016г., включващи и
възнаградителна лихва в общ размер на 768.79 евро /погасителен план Приложение
1/. Представен е анекс от 27.03.2015г. с нотариална заверка на подписите, чието
съдържание е напълно идентично с представения писмен договор от 09.03.2015г.
Не е спорно, че в периода
15.04.2013г.-09.03.2015г. ответникът бил управител на дружеството и в това си
качество за времето от 19.12.2014г.-06.02.2015г. изтеглил от разплащателната му
сметка служебни аванси в общ размер на 19560.66 евро, които не били разходвани
за нуждите на дружеството. Поради това било постигнато съгласие, обективирано в
представения договор, тяхното възстановяване да бъде осъществено под формата на
договор за заем и при условията предвидени в него.
Тези фактически обстоятелства
сочат, че ответникът е дължал на дружеството сумата 19 560.66 евро, но на
различно от посоченото в договора правно основание. Със сключването му е
осъществена новация по чл.107 ЗЗД, според която норма задължението се
подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Новацията е
способ за погасяване на облигационни задължения, при която на мястото на съществуващо
задължение възниква ново, различно по предмет или основание. В случая с
разходването на паричните средства ответникът е нанесъл вреди на дружеството и
в негова тежест на основание чл.145 ТЗ е възникнало задължението за
обезщетение. По обща воля страните уредили това облигационно правоотношение по
нов начин с уговаряне плащането му да се осъществи на различно правно
основание-договор за заем, т.е. налице е обективна новация, при която длъжникът
поема задължението на друго основание при запазване неговия размер. Със
сключването на договора за новация старото задължение се е погасило и
отношенията между страните се уреждат според съдържанието на новото.
Договорът за заем по чл.240 ЗЗД е
реален и за да произведе правно действие е необходимо заемодателят да е предал
сумата на заемателя, който факт не е спорен и с оглед горното съдът приема за
установен.
В тежест на ответника е възникнало
задължението да върне сумата от 19 560.66 евро в уговорените срокове и
условия-на вноски в периода 15.04.2015г.-15.04.2016г. според погасителния план.
Предвидено е и заплащането на възнаградителна лихва съобразно чл.240, ал.2 ЗЗД,
която възлиза общо на сумата 768.79 евро. Крайният срок за плащане е настъпил
на 15.04.2016г., когато ответникът е следвало да погаси вцялост главницата и
възнаградителната лихва.
Като доказателство по делото е
приета разписка с дата 25.06.2015г., подписана от Веселина Стефанова, към този
момент управител на дружеството, за получаване сумата от 2500 евро от ответника
с посочено основание договор от 09.03.2015г. Погасяването на част от
задължението, удостоверено в този документ, ищецът не е оспорил, но и признава
като въз основа на него е направил изявление в съдебно заседание за изменение
на предявения иск по реда на чл.214, ал.1 ГПК за главница чрез намаляване
нейния размер с частично платеното.
Доказателства в подкрепа на
твърдението на ответника да е извършил още едно частично плащане от 5000 евро
не са представени.
При липса на доказателства за
изпълнение задълженията за главница и възнаградителна лихва по договора в
пълния уговорен размер съдът намира предявените искове за сумата 17 060.66 евро по чл.240, ал.1 ЗЗД и за сумата
768.79 евро по чл.240, ал.2 ЗЗД за основателни и следва да се уважат.
С исковата молба ищецът
претендира от ответника заплащането на сумата 3582.43 евро мораторна лихва по
чл.86 ЗЗД за периода 15.04.2016г.-15.02.2018г.
Съгласно т.7 от договора за заем
при забава по връщане на заемната сума заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 10% годишна лихва от дължимата и забавена част от
заемната сума.
По своята същност обезщетението
за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД има характер на законна неустойка, тъй като вредите се
предполагат, а размерът е определен от законодателя. Нормата има диспозитивен
характер и страните по договора са свободни да уговарят заместване на
мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в
съответствие с въведения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне. Когато
страните са договорили неустойка за забавено плащане вместо предвидената от
закона лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение кредиторът има право да претендира само неустойката, а на основание
чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД обезщетение и за по-големи вреди, като това
обезщетение не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с
клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Законната лихва се дължи само, ако страните не са предвидили
друга, защото в противен случай това би представлявало едностранно изменение на
сключения договор, съдържащ изрична уговорка за отклонение от правилото на чл.
86, ал. 1 ЗЗД /Решение № 65/16.07.2012г. по т.д.№ 333/2011г. ВКС, ІІ т.о./.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите в това решение и намира, че
страната в чиято полза е уговорена неустойка за забава не може да претендира
вместо нея законна лихва по чл.86 ЗЗД. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има
силата на закон за страните по него и от това следва, че кредиторът има право
да получи само онова, за което длъжникът се е задължил, но не и нещо друго вместо
уговореното. След като с договора за заем е постигнато съгласие при забава в изпълнение
задължението на длъжника да заплати на кредитора неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД, не
може кредиторът да претендира вместо нея лихви за забава по чл.86 ЗЗД. По тези съображения
този иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски от 4837.93лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е направил разноски,
поради което в негова полза такива на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се
присъждат.
В изпълнение на разпоредбата на
чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка ***: BG 20 RZBB 91551469273198-„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
ж.к.******, да заплати на „Е.П.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 2, сумата 17 060.66 евро на основание чл.240, ал.1 ЗЗД,
представляваща главница по договор за заем от 09.03.2015г. и сумата 768.79 евро
на основание чл.240, ал.2 ЗЗД, представляваща договорна лихва за периода
15.04.2015г.-15.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване ан исковата
молба 15.03.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 3582.43 евро,
представляваща лихви за забава за периода 15.04.2016г.-15.02.2018г.
ОСЪЖДА Ф.Ч., ЕГН **********,*** да
заплати на „Е.П.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******, гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 4837.93лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: