Решение по дело №468/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Винарна Добрич“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Цариброд №47, представлявано от управителя Г. Х. С., против отказ обективиран в писмо с рег. № 851000-1835/22.01.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич.

В жалбата релевират доводи за незаконосъобразност на издадения отказ поради неговата немотивираност, нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че не са отчетени правно-релевантни факти, а именно подадената декларация с нотариална заверка на подписа по реда на чл. 99 от ЗС. Отправя се искане обжалвания отказ на началника на сектор „ Пътна полиция“ Добрич да прекрати регистрацията на подробно описаните в заявлението ППС да бъде отменен с присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което да се отмени отказа като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че тези превозни средства не са собственост на дружеството, съответно органът е следвало да заличи тяхната регистрация. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство и поставено със заявление рег. №851000-1471 16.01.2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Добрич, подадено от „Винарна Добрич“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Цариброд №47, представлявано от управителя Г. Х. С.. Със същото, управителя на дружеството посочил, че с нотариално заверена на 07.12.2020г. декларация с peг. № 5587/2020г. от Б. В., нотариус с peг. № 124, с район на действие ВРС на основание чл. 99 от Закона за собствеността, от името на представляваното дружество С. се е отказала от правото на собственост на следните ППС: Товарен автомобил БОРДОВИ- марка ИФА, с peг. № [рег. номер], с рама № [рег. номер], двигател № 279992201530; Товарен марка - ДАР 1900,с per. № *****, рама № XLAAE66NS, двигател № DNS6200239; АВТОРЕМАРКЕ- ЦИСТЕРНА, с peг. № *****, рама № 2685; Товарен марка УАЗ, с peг. № *****, рама № 91523, нестандартен, двигател № 70605259; Товарен бордови марка ШКОДА ЕВРОПА, с per. № [рег. номер], рама № 00184189071, двигател № К614631611; Товарен марка ФОЛКССВАГЕН ГОЛФ, с per. № *****, рама - липсва, двигател № WVW222IHSSW106071, поради което било отправено искане Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич да прекрати регистрацията на посочените пътни превозни средства.

Към заявлението били приложени преписи от декларацията и талони на ППС.

От приложената декларация по чл.99 от ЗС се установява, че Г. С. като управител на „Винарна Добрич” ООД декларира по реда на чл.99 от Закона за собствеността, че се отказва от правото на собственост върху горепосочените МПС.

Във връзка с горепосоченото заявление рег. № №851000-1471 16.01.2025 г., по описа на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Добрич, относно прекратяване регистрацията на основание чл. 18, ал.1, т. 1 от Наредба № І-45 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях. и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на посочените ППС, по отношение на които представляващия дружеството се е отказал от правото на собственост с декларация №5587/07.12.2020 г. - нотариус Б. В. per.№124, Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич отказал с процесното писмо с рег. № 851000-1835/22.01.2025 г. да извърши исканата услуга, тъй като реда за прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства по чл. 18 ал. 1 т. 1 от Наредба № І-45 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях. и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е във връзка с чл.18а от същата Наредба, като в посочената разпоредба не фигурира и не е предвидено материално основание за прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на лице отказало се от правото на собственост. Отделно от това посочил и обстоятелството, че върху посочените ППС има наложени множество запори.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу административен акт подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич е било поискано извършване на административна услуга - прекратяване на регистрацията на регистрирани пътни превозни средства по чл. 18 от Наредба № I-45/2000 г., поради отказ на собственика им от правото на собственост върху ППС.

Условията и редът за регистрацията и отчета, включително и дерегистрацията на моторните превозни средства, са предвидени в чл. 143 и чл. 144 от ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. По арг. от чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. компетентни органи да извършват регистрацията на превозните средства, респ. прекратяването на такава, са звената Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Следователно органът, който е следвало да извърши исканата административна услуга - прекратяване на регистрацията, е началникът на отдел Пътна полиция-Добрич, поради което актът е издаден от компетентен орган.

Съгл. чл. 143, ал. 6 от ЗДвП прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.

От така цитираната разпоредба следва, че прекратяването на регистрацията (т.нар. снемане от отчет) е поставено в зависимост от изпълнението на няколко условия: 1) да е подадено писмено заявление от собственика; 2) да бъдат върнати регистрационните табели; 3) да се представят доказателства за привеждане на МПС в състояние да не бъде ползвано за движение по пътищата, отворени за обществено ползване (разкомплектуване или приемане за съхраняване в частен имот). Моторните превозни средства са движими вещи с особен режим за правните сделки и задължителна регистрация за целите на допускането им до движение по отворените за обществено ползване пътища. Няма спор в производството, че жалбоподателят е собственик на процесните ППС. Собственикът на дадена вещ безспорно има правото и да се разпореди по желания от него начин със собствеността си, включително като направи отказ от правото на собственост. Независимо от обстоятелството, че с едностранен акт жалбоподателят и собственик на процесните ППС е направил отказ от собствеността си върху описаните ППС, снемането от отчет (прекратяване на регистрацията) не може да бъде извършено, ако не са изпълнени специалните изисквания в ЗДвП и Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Това е така, доколкото регистрацията на МПС изпълнява редица функции, свързани с идентифициране, отчет и контрол на превозното средство и неговия ползвател, а не е предназначена единствено за оповестяване на промяната в собствеността на превозните средства. Разпоредбите в ЗДвП и Наредбата са въведени с цел защита на публичния интерес и поради тази причина не е предвидено регистрацията на МПС да се прекратява на база на декларация за отказ от право на собственост върху МПС, тъй като това би компрометирало установения в РБ правов ред относно отчета и контрола върху МПС.

Подаването на декларация по чл. 99 от Закона за собствеността не е предвидена в ЗДвП или в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. като документ, представянето на който пред органите на Пътна полиция ОД МВР да има за последица прекратяване на регистрацията на МПС. От момента на регистрацията и пускане в движение на пътно превозно средство, неговият собственик става част от широка съвкупност от правоотношения възникващи във връзка с цялостната регламентация на реда и условията за движение по пътищата. И макар преустановяването на тези правоотношения да е едностранен акт, по волята на собственика, то същият следва да даде ясни доказателства на компетентните органи, че същите, по неговата воля, са десезирани занапред да упражняват контролно-надзорните си правомощия и задължения по отношение на статута и изискванията към процесните ППС. Именно това е и целта на посочените в нормата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 18 и сл. от Наредбата, изисквания за представяне на конкретни документи. Неизпълнението им, води до постановяване на отказ за снемане от отчет, респективно прекратяване на регистрацията. Отказ от собственост е абсолютно право, но не и самоволно действие. За да настъпи ефект от него и по отношение на държавата, с оглед обекта на собственост, законодателят е въвел конкретни изисквания, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. В конкретния случай, жалбоподателят е представил единствено заявление, акт за отказ от право на собственост и талони. Не се твърди и не се доказва да са били представени регистрационните табели и не се установява какво се е предприело спрямо ППС като физическа вещ по местоположение, употреба и т.н. Само посредством декларацията по чл. 99 от ЗС административният орган не може нито да установи, че са налице предпоставките на чл. 143 от ЗДвП, респ. чл. 18 и чл. 18а от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., нито може да направи извод, че ППС действително ще престанат да се движат по пътищата. В този смисъл е Решение № 15915 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2016 г., Решение №7059 от 27.06.2023г. на ВАС по адм.д.№9030/2022г. по описа на ВАС, Седмо отделение.

За пълнота съдът следва да отбележи, че обжалваният административен акт е издаден в изискваната за валидност писмена форма и има необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа посочени правни основания, както и са налице фактически данни от административната преписка, които по недвусмислен начин обективират волята на административния орган (вж. ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС). Съдебната практика се е обединила в разбирането, че липсата на мотиви към административните актове не съставлява съществено процесуално нарушение, след като мотивите съществуват в преписката ­и след като административният акт е в съответствие с тях, това е достатъчно, за да е налице връзка между мотивите и акта, какъвто е настоящия случай. Предвид горното е неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което съдът приема, че не са налице отменителни основания по чл.146 т.1-т.5 от АПК.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, тъй като ответната страна не е претендирала присъждането на такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Винарна Добрич“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Цариброд №47, представлявано от управителя Г. Х. С., против отказ обективиран в писмо с рег. № 851000-1835/22.01.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.