Решение по дело №19/2025 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 29
Дата: 28 май 2025 г. (в сила от 28 май 2025 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20251860200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пирдоп, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20251860200019 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от В. Г. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.**************** срещу
Електронен фиш серия К №********, издаден от ОДМВР гр. София за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на
50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2,
вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното
административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че в ЕФ липсват факти
на извършено нарушение, като в него липсват реквизити относно неговото, на ЕФ,
съдържание, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител депозира писмена защита, в която изразява становище относно отмяна на
ЕФ, прекомервност на претендирано възнаграждение от възиваемата страна, претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по жалбата, заявява
неоснователност на същата, прекомерност на претендирано възнаграждение от въззивника,
претендира разноски.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
1
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложените към
писмо с вх.№357/31.01.2025г. по опис от №1 до №9 включително, а именно: Жалба в
оригинал заведена в ОД МВР- София с № 120400-606/13.01.2025 г., с приложено копие от
ел.фиш за глоба, серия К №********, ведно с пощенски плик - 2 /два/ листа; Заверена
разпечатка на електронен фиш серия К - ******** от 12.10.2024 г. от АИС-АНД на МВР - 1
/един/ лист; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 004-СГ-ИСИС/03.02.23 г. на
Стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип
„ SITRAFFIC ERS 400", с инвентарен № 10ВА1В9А01080018 от БИМ- 1 /един/ лист;
Заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ- 3 /три/
листа; Заверени ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен
фиш на Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта - 4/четири/
листа; Заверено ксерокопие на Протокол удостоверяващ наличието на пътен знак В26 с
ограничение на максимално разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела Т2,
застъпваща зона на действие на знака-1000м -3 /три/ листа; Снимков материал №
003059047ВАА от 12.10.2024 г. - 1 /един/ лист; Заверена разпечатка на справка за
собственост на МПС с рег.№ ********* от ИИС на МВР, АИС-КАТ- 1 /един/ лист; Заверено
копие от АИС АНД удостоверяващ връчването на ел. фиш серия К № ******** на дата
17.12.2024 г.- 1 /един/ лист, че ЕФ е обжалван на 27.12.2024 г., за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, е наложена глоба в размер
на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21,
ал.2,вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 12.10.2024 г. в 16,35 часа в обл.София по ПП-І6
Мирково, км. 179+158, до бензиностанция "Петрол" с АТСС "Sitraffic ERS 400" насочено
към гр. София при максимално допустима скорост от 60 км/ч. въведена с пътен знак В26 и
отчетен толеранс от 3 процента, сМПС РЕНО СЦЕНИК вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер *********, е извършено нарушение за скорост,установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 10ВА1В9А01080018, като установената скорост е 75
км/час, при разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 15
км/час.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на жалбоподателя
ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок, като жалбата срещу същия е подадена на
27.12.2024г., получена в РСПп на 31.01.2025 г.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания
електронен фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство не започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. На следващо място в електронния фиш е
2
посочено превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Видно от
приетото като доказателство по делото писмо на Български институт по метрология по
посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото
средство, а именно №10ВА1В9А01080018, не може да бъде направена справка за
релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя, тъй като в
приложения към административнонаказателната преписка заверен протокол от проверка
№004-СГ-ИСИС/03.02.2023г. е посочено техн.средство с изцяло различен идент.№, а именно
с №003059047ВАА, с ДР №4823, вписан и в приложеното заверено ксерокопие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, посочен в издадение процесен
ЕФ. Факт е, че е налице и разминаване в стойностите на фиксираната скорост и
превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство, като по
делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс в представения към снимката
опис на нарушението, пренесен и в ЕФ, в който обаче е посочена като възможна грешка при
измерването на скоростта – толеранс от 3 процента, а не толеранс от 3 км/час, посочена в
цитирания протокол от проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с идент. № 1066DEA40108000C
от БИМ максимално допустима грешка(МДГ) при измерване на скоростта: 3 km/h до 100
km/h и 3% над 100 km/h. От приложения снимков материал по делото би следвало да се
установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото
средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя, което в
настоящия случай не може да бъде безспорно установено, тъй като е посочено използвано
техническо средство за заснемане, чийто идентификационен номер не отговаря на посочения
в ЕФ и протокола на БИМ, а именно №003059047ВАА, като с това е допуснато съществено
процесуално нарушение, препятстващо възможността за проверка на съответствието, както
на точното местонахождение на мястото на контрол, съответстващо с посоченото такова в
ЕФ като място на извършване на нарушението, така и на индивидуализираното МПС. За
пълнота настоящия въззивен състав следва да посочи, че от текста на електронния фиш и
приложения към административнонаказателната преписка снимков материал, се установява,
че мястото на извършване на нарушението е ПП-І6 – Мирково, км. 179+158, където
ограничението на скоростта е било 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, така че не е
необходимо да се сочи дали е в, или е извън населено място, както и че сочената разпоредба
на чл.10 от Наредбата за използване на АТСС касае мобилните АТТС, но не и
стационарните АТТС, какъвто е и настоящия случай.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно
извършеното нарушение и по изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав
намира, че следва да отмени електронен фиш К №********.
Относно разноските:
По делото е поискано присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, както и от
въззиваемата стана, от която са релевирани и възражения за прекомерност на сторени от
3
страните такива. С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на разноски своевременно, с приложен и договор за правна защита и
съдействие, в който надлежно е вписано, че правната услуга се предоставя безплатно, на
материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно
адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. В
определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о. е извършена
преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да
определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, с правото
на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, nap. 1 ДФЕС в цитираното решение
(Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), определените с Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са
задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на
дължимия адвокатски хонорар. Настоящият въззивен състав намира, че липсва каквато и да е
фактическа и правна сложност на делото. Касае се за подадена жалба и писмена защита от
жалбоподателя в настоящото произвдство с общ обем от два листа писмено съдържание, без
явяване в съдебно заседание. Настоящият състав намира, че следва да се определи хонорар
за предоставената от адв. И. безплатна правна помощ в размер на 100,00 лева. За това
решение съдът е мотивиран и от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и
правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш К №********, издаден от от ОДМВР гр. София за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на В. Г. с ЕГН: **********, е
наложена глоба в размер на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за
нарушение по чл.21, ал.2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на адв. А. И. И. от САК, с личен № ***********,
сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на В. Г. с ЕГН: ********** по настоящото а.н.д. №19 по описа на Районен съд-
Пирдоп за 2025 г.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
4
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.Постъпила е жалба от В.Г. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.************
срещу Електронен фиш серия К №********, издаден от ОДМВР гр. София за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който е наложена глоба в размер на
50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2,
вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. В жалбата жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с
наложеното административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че в ЕФ
липсват факти на извършено нарушение, като в него липсват реквизити относно неговото,
на ЕФ, съдържание, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител депозира писмена защита, в която изразява становище
относно отмяна на ЕФ, прекомервност на претендирано възнаграждение от възиваемата
страна, претендира разноски.Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище по
жалбата, заявява неоснователност на същата, прекомерност на претендирано
възнаграждение от въззивника, претендира разноски.Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-
Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна: Установи
се от събраните по делото писмени доказателства, приети по приложените към писмо с вх.
№357/31.01.2025г. по опис от №1 до №9 включително, а именно: Жалба в оригинал заведена
в ОД МВР- София с № 120400-606/13.01.2025 г., с приложено копие от ел.фиш за глоба,
серия К №********, ведно с пощенски плик - 2 /два/ листа; Заверена разпечатка на
електронен фиш серия К - ******** от 12.10.2024 г. от АИС-АНД на МВР - 1 /един/ лист;
Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 004-СГ-ИСИС/03.02.23 г. на Стационарна
видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „ SITRAFFIC
ERS 400", с инвентарен № 10ВА1В9А01080018 от БИМ- 1 /един/ лист; Заверено ксерокопие
на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ- 3 /три/ листа; Заверени
ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на
Министъра на вътрешните работи ведно с приложение към заповедта - 4/четири/ листа;
Заверено ксерокопие на Протокол удостоверяващ наличието на пътен знак В26 с
ограничение на максимално разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела Т2,
застъпваща зона на действие на знака-1000м -3 /три/ листа; Снимков материал №
003059047ВАА от 12.10.2024 г. - 1 /един/ лист; Заверена разпечатка на справка за
собственост на МПС с рег.№ *********** от ИИС на МВР, АИС-КАТ- 1 /един/ лист;
Заверено копие от АИС АНД удостоверяващ връчването на ел. фиш серия К № ******** на
дата 17.12.2024 г.- 1 /един/ лист, че ЕФ е обжалван на 27.12.2024 г., за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, е наложена глоба в размер
на 50,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.21,
ал.2,вр.чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 12.10.2024 г. в 16,35 часа в обл.София по ПП-І6
Мирково, км. 179+158, до бензиностанция "Петрол" с АТСС "Sitraffic ERS 400" насочено
към гр. София при максимално допустима скорост от 60 км/ч. въведена с пътен знак В26 и
отчетен толеранс от 3 процента, сМПС РЕНО СЦЕНИК вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер ********, е извършено нарушение за скорост,установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 10ВА1В9А01080018, като установената скорост е 75
км/час, при разрешена скорост-60 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 15
км/час.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, като не се спори от страните, че връчения на жалбоподателя
ЕФ е оспорен от него в законоустановения срок, като жалбата срещу същия е подадена на
1
27.12.2024г., получена в РСПп на 31.01.2025 г. Въз основа на служебно извършената
проверка по законосъобразността на обжалвания електронен фиш (ЕФ), както и по
отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира,
че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство не
започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. На
следващо място в електронния фиш е посочено превишение спрямо намалената скорост при
отчитане на толеранса. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български
институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ
номер на техническото средство, а именно №10ВА1В9А01080018, не може да бъде
направена справка за релевантната информация за ангажирането на отговорността на
жалбоподателя, тъй като в приложения към административнонаказателната преписка
заверен протокол от проверка №004-СГ-ИСИС/03.02.2023г. е посочено техн.средство с
изцяло различен идент.№, а именно с №003059047ВАА, с ДР №4823, вписан и в
приложеното заверено ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
БИМ, посочен в издадение процесен ЕФ. Факт е, че е налице и разминаване в стойностите
на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от
техническото средство, като по делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс
в представения към снимката опис на нарушението, пренесен и в ЕФ, в който обаче е
посочена като възможна грешка при измерването на скоростта – толеранс от 3 процента, а не
толеранс от 3 км/час, посочена в цитирания протокол от проверка на стационарна видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400
с идент. № 1066DEA40108000C от БИМ максимално допустима грешка(МДГ) при
измерване на скоростта: 3 km/h до 100 km/h и 3% над 100 km/h. От приложения снимков
материал по делото би следвало да се установяват точните дата, място и посока на движение
на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на
нарушителя, което в настоящия случай не може да бъде безспорно установено, тъй като е
посочено използвано техническо средство за заснемане, чийто идентификационен номер не
отговаря на посочения в ЕФ и протокола на БИМ, а именно №003059047ВАА, като с това е
допуснато съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността за проверка
на съответствието, както на точното местонахождение на мястото на контрол,
съответстващо с посоченото такова в ЕФ като място на извършване на нарушението, така и
на индивидуализираното МПС. За пълнота настоящия въззивен състав следва да посочи, че
от текста на електронния фиш и приложения към административнонаказателната преписка
снимков материал, се установява, че мястото на извършване на нарушението е ПП-І6 –
Мирково, км. 179+158, където ограничението на скоростта е било 60 км/ч, въведено с пътен
знак В-26, така че не е необходимо да се сочи дали е в, или е извън населено място, както и
че сочената разпоредба на чл.10 от Наредбата за използване на АТСС касае мобилните
АТТС, но не и стационарните АТТС, какъвто е и настоящия случай.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява безспорно
извършеното нарушение и по изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав
намира, че следва да отмени електронен фиш К №********.
Относно разноските: По делото е поискано присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя, както и от въззиваемата стана, от която са релевирани и възражения за
прекомерност на сторени от страните такива. С оглед изхода на делото и направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски своевременно, с приложен и договор за
правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че правната услуга се предоставя
безплатно, на материално затруднено лице, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на
предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от
2
насрещната страна. В определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.
о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, която препраща
към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в нея, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, nap.
1 ДФЕС в цитираното решение (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), определените с
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, към които
препраща чл. 38, ал. 2 от ЗА, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на
преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар. Настоящият въззивен състав
намира, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на делото. Касае се за
подадена жалба и писмена защита от жалбоподателя в настоящото произвдство с общ обем
от два листа писмено съдържание, без явяване в съдебно заседание. Настоящият състав
намира, че следва да се определи хонорар за предоставената от адв. И. безплатна правна
помощ в размер на 100,00 лева. За това решение съдът е мотивиран и от обстоятелството, че
делото не разкрива фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно
заседание.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав, постанови решението си.
3