Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 583 31.10.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 02 октомври две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1297
по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Районна лекарска колегия – Стара Загора, представлявана от
д-р Г.Т.П., подадена чрез адв. Ж.Б., против решение № 316 от 12.03.2019 г.,
постановено по гр.дело № 4674/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът намира решението на първоинстанционния съд за
неправилно, постановено при превратно тълкуване на материално-правните норми.
Намира, че е в изключителните правомощия на председателя РЛК да взема всички
решения, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения за работещите в
колегията служители, включително и тези за съкращаване на щата. В този смисъл
намира, че е неправилно решението в частта, с която е възстановил ищцата на
заеманата длъжност, както и в частта за присъденото обезщетение, поради
неоснователност на главния иск.
Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло като предявените искове бъдат
отхвърлени и се присъдят направените и в настоящото производство разноски. Подробни
съображения излага във въззивната си жалба, докладвани в с.з. Представя и
писмена защита.
Въззиваемата К.Р.Г.-К., чрез
адв. Й.М., оспорва изцяло въззивната жалба. Намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния
закон – чл.21,ал.1, т.2 и сл. от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/, както и обосновано с оглед събраните
по делото доказателства. Счита, че неправилно и необосновано е изразеното във
въззивната жалба тълкуване на
разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Счита, че предвид незаконността на
уволнението ѝ, съдът правилно е уважил исковете по чл.344,, ал.1, т.2 от КТ, както и по иска по чл.344, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Моли съдът да
потвърди първоинстанционното решение и да ѝ присъди направените разноски
по делото пред въззивната инстанция.
В производството е подадена и
насрещна въззивна жалба от К.Р.Г.-К, чрез адв. Й.М., с която обжалва решението
на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
ищцата сумата от 976,60 лв., представляваща направени от нея разноски по делото
за един адвокат, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата 31,13 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Счита, че в тази част решението е неправилно. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение в частта, в която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски с размер на 31,13 лв. и да измени решението в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в размер на
976,60 лв. като ѝ присъди
направените от нея разноски за един адвокат в пълен размер 1100 лв.
По
насрещната въззивна жалба не е постъпил
писмен отговор от другата страна Районна лекарска колегия – Стара Загора.
Съдът, като обсъди направените
в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Предявени са три обективно кумулативно
съединени искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане
без работа поради уволнението с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищцата К.Р.Г., твърди в исковата молба, че е
работила при ответника по безсрочен трудов договор от 01.10.2005 г., с място на
работа Районна лекарска колегия при Български лекарски съюз – Стара Загора като
първоначално е заемала длъжността „технически секретар-касиер“, а впоследствие
„технически секретар“. Ищцата сочи, че със заповед № 1/19.07.2018 г. трудовото ѝ
правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
– поради съкращаване в щата. Ищцата твърди, че заповедта не била мотивирана, не
било посочено кога и кой орган е извършил съкращаването на щата за нейната
длъжност, т.е. било извършено от некомпетентен орган. Според ищцата промените в
щатното разписание били от правомощията на Общото събрание на колегията, а
решение на общото събрание не било налице. Не била посочена нейната длъжност, а
друга такава, която тя не заемала. Заповедта ѝ за уволнение била
подписана от лице без представителна власт, тъй като към датата на прекратяване
на трудовото ѝ правоотношение с ответника в регистър БУЛСТАТ бил вписан
за председател на Районна лекарска колегия – Стара Загора д-р Г.Б., а не
подписалата предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение д-р Г.П.. Освен това не била спазена предварителната закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ, тъй като уволнението било проведено без да се
вземе разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ и мнение на ТЕЛК, а ищцата
сочи, че била с онкологично заболяване и се водела на отчет в „Комплексен
онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД. Ищцата твърди, че след уволнението е
останала без работа и е претърпяла вреди, тъй като не е получавала доходи. Моли
съда да отмени уволнението, наложено със Заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя
на Управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора, като я
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар“, както
и да й присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 5818,56 лв. за
периода от 20.07.2018 г. до 20.01.2019 г., претендира разноски.
Ответникът Районна лекарска колегия при
Български лекарски съюз – Стара Загора оспорва предявените искове като
неоснователни. Счита, че е съкратена длъжността на ищцата „технически
секретар“, като съкращаването на щата и издаването на заповедта и
предизвестието били извършени от компетентно лице, представляващо работодателя.
Сочи, че не е от компетентността на Общото събрание на Районната лекарска
колегия да приема промени в щатното разписание, а подписалата заповедта за
уволнение и предизвестието д-р Г.П.била избрана за председател на Управителния
съвет на Районната лекарска колегия – Стара Загора на 03.04.2018 г., а моментът
на нейното вписване в регистър БУЛСТАТ бил без значение, тъй като вписването
имало единствено декларативно действие. Твърди, че по отношение на
предварителната закрила работодателят е предприел действия за събиране на
предварителна информация, като на запитването от него ищцата отговорила, че не
страда от болест посочена в чл.1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. По
съображения за неоснователност на главния иск счита за такива и акцесорните
искове по чл. 344 ал.1 т. 2 и т. 3 КТ. Моли съда да отхвърли обективно
съединените искове, като неоснователни и недоказани, претендира разноски.
Не е спорно по делото обстоятелството, че
ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор № 2/01.10.2005 г.
на длъжност „технически секретар“, с място на работа Районна лекарска колегия –
Стара Загора. Освен това с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК Старозагорският районен съд е обявил за безспорно между страните по делото,
че вписването на д-р Г.П.като председател на Управителния съвет на Районна
лекарска колегия – Стара Загора в регистър БУЛСТАТ е извършено на 07.08.2018
г., както и че при извършена проверка от Инспекцията по труда не са
констатирани нарушения на трудовото законодателство, като от представения по
делото протокол от общо отчетно изборно събрание на РК на БЛС – Стара Загора се
установява, че д-р Г.П.е избрана за председател на управителния съвет на
Районна лекарска колегия – Стара Загора на 03.04.2018 г.
От представената заповед № 1/19.07.2018 г. на
председателя на управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора и
предизвестие от 29.06.2018 г., се установява, че на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 КТ,
считано от 20.07.2018 г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата,
поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена лично на ищцата на 19.07.2018
г., посочено е, че същата се освобождава от длъжността „секретар“.
От представеното по делото длъжностно щатно
разписание на Районна лекарска колегия – Стара Загора от 05.04.2018 г.,
утвърдено от председателя на управителния съвет – д-р Г.П., се установява, че в
административния персонал са предвидени две щатни бройки за длъжност
„технически секретар“. От длъжностно щатно разписание на Районна лекарска
колегия – Стара Загора от 01.06.2018 г., утвърдено от председателя на
управителния съвет – д-р Г.П., се установява, че щатните бройки за длъжността
„технически секретар“ /административен персонал/ са съкратени.
По делото е назначена и изслушана
съдебномедицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение. От същото
се установява, че в настоящия момент ищцата е клинично здрава, що се отнася до
онкологичното заболяване, с което същата е била диагностицирана през 2011г.
Вещото лице обяснява, че е налице разминаване между действителното здравословно
състояние на ищцата и административно здравната норма да бъде диспансерно наблюдавана.
Посочва, че съгласно медицинския критерий, заложен в чл.1 ал.1 от Наредба №5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл.333 ал.1 от КТ, не е изпълнено изискването ищцата да боледува от
съответното заболяване, защото то е излекувано непосредствено след
установяването му през 2011г. без остатъчни последици и усложнения, т.е. вещото
лице дава заключение, че по отношение на това заболяване ищцата е клинично
здрава. Допълва, че съгласно административния критерий ищцата продължава да се
води на диспансерен отчет с посочената диагноза - „карцином на кожата“, въпреки
че е здрава. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че ищцата е клинически
здрава по отношение на заболяването и не боледува от тази болест.
От приложената по делото трудова книжка на
ищцата и от констатацията, извършена от съда на оригинала на трудовата книжка
извършена на 12.02.2019 г. /датата на съдебното заседание/ се установява, че в
периода 20.07.2018 г. – 08.01.2019 г. ищцата не е била на работа при друг
работодател. Въпреки това съдът е отчел факта, че от представения по делото
трудов договор № 9/09.12.2018 г. е видно, че ищцата е започнала работа, считано
от 10.12.2018 г. Това е и признанието от нейния процесуален представител в
съдебно заседание.
По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното
производство той да установи осъществяването в обективната действителност на
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради
съкращаване в щата.
Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на
отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, поради
отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е
невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание.
Ищцата е оспорила уволнението на следните
основания: 1/ заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено кой орган
и кога е извършил съкращаването на щата за заеманата от ищцата длъжност, не
било налице решение на общото събрание за съкращаване на щата, в това число не
са посочени фактическите и правни основания за прекратяване на трудовия
договор, 2/ заповедта за уволнение и предизвестието били издадени от лице без
представителна власт спрямо работодателя и 3/ не била преодоляна от
работодателя предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ преди
провеждане на уволнението.
По възраженията против процесното уволнение,
релевирани в исковата молба, съдът намира, че правилно първоинстанционния съд е
приел, че възражението за неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ при провеждане на процесното уволнение е неоснователно. Разпоредбата на
чл. 333, ал. 1, т.3 КТ регламентира, че работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра
на здравеопазването. В случая ищцата твърди, в исковата молба, че към момента
на уволнение е страдала от болест -„онкологично заболяване“, което е
регламентирано в чл. 1, ал.1, т. 3 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите,
при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.
333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от министъра на народното здраве и
Централния съвет на българските професионални съюзи. Безспорно заболяването,
което ищцата сочи попада в приложното поле на посочената Наредба. Закрилата по
чл. 333, ал.1, т.3 КТ е с обективен характер и цели да предпази работника от
неблагоприятните последици на уволнението по съображения от социален и хуманен
характер. За прилагането на разглежданата закрила е достатъчно към момента на
връчване на заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване
по посочената Наредба № 5/1987 г., независимо дали работодателят е знаел за
това. Само в случай, че работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки
след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по
наредбата, работникът или служителят не се ползва от закрилата по чл. 333,
ал.1, т.3 КТ. Същото принципно разрешение за обективния характер на закрилата
само при действително заболяване важи и за обратния случай, когато се установи
по делото, че работникът или служителят всъщност не е боледувал от
заболяването, обуславящо закрилата при уволнение. Тогава не е необходимо
работодателят да иска предварително разрешение от Инспекцията по труда и
уволнението е законосъобразно. Следователно процедурата, свързана със закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, е установена единствено с цел да се защитят
работниците или служителите, които наистина страдат от съответните заболявания.
Поради това за приложение на разглежданата закрила при уволнение е необходимо
към момента на връчване на заповедта работникът или служителят действително да
е страдал от посоченото в чл. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. заболяване. Само
тогава, с оглед реалното наличие на социално значима болест, е оправдана
закрилата при уволнение. С оглед обективния характер на закрилата при уволнение
в разглежданата хипотеза, когато се установи по делото, че работникът или
служителят не е боледувал от заболяването, обуславящо закрилата при уволнение,
не е необходимо работодателят да иска предварително разрешение от инспекцията
по труда и уволнението е законосъобразно. Ето защо нарушенията на тази
процедура могат да доведат до незаконосъобразност на уволнението само при
доказване на заболяването в хода на делото, по което се разглежда искът за
неговата отмяна.
От заключението на вещото лице д-р Х.Е.,както
бе посочено по - горе, се установява, че
към момента на уволнението ищцата не е страдала от „онкологично заболяване“. Тя
е оздравяла напълно още през 2011 г. поради излекуването на това заболяване
непосредствено след неговото откриване на 20.05.2011 г. С оглед на това
правилно СРС е приел, че в случая ищцата не се ползва от предварителна закрила
при уволнение по реда на чл. 333, ал.1, т.3 КТ.
С оглед на това следва трудовият спор да бъде разгледан по същество /
арг. чл. 344, ал. 3 КТ/.
Възраженията за липса на мотивиране на
заповедта за уволнение –непосочване на органа и момента на съкращаването на
щата и непосочване на фактически и
правни основания за нейното издаване съдът намира за неоснователни. При
наличието на безвиновното основание за уволнение съкращаване на щата
фактическите и правните основания съвпадат, като е напълно достатъчно
посочването в заповедта, че съкращаването на щата е вследствие на новоутвърдено
длъжностно разписание. Ищцата е уволнена поради съкращение в щата. Процесната
заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя на управителния съвет на Районна
лекарска колегия – Стара Загора е мотивирана. В заповедта ясно е посочена
волята на работодателя да прекрати правоотношението с ищцата, считано от
20.07.2018 г. Записани са длъжността на К.Р.Г.-К, мястото й на работа и основанието за
уволнение - чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ поради съкращаване на щата.
Следователно съдържанието на заповедта ясно показва причината за прекратяване
на трудовото правоотношение, която причина съответства на посочената с цифри
законова разпоредба. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за
дисциплинарно уволнение, само при което законът е поставил императивни
изисквания за подробно мотивиране на заповедта. В конкретната хипотеза е налице
извършено уволнение на безвиновно основание, поради което не е необходимо
заповедта да съдържа подробни мотиви. Достатъчно е да се посочи основанието за
уволнение и правната норма, под която е подведено, което в случая е сторено от
работодателя.
Възраженията на ищцата, че заповедта за
уволнение и предизвестието били издадени от лице без представителна власт
спрямо работодателя също са неоснователни. Посочените документи са
подписани/издадени от председателя на управителния съвет на Районната лекарска
колегия – Стара Загора д-р Г.П./избрана на 03.04.2018 г. – протокол от общо
отчетно изборно събрание на РК на БЛС – Стара Загора/, като нейният избор е бил
отразен/вписан в регистър БУЛСТАТ на 07.08.2018 г. /факт обявен за безспорен
между страните по делото/. Това означава, че предизвестието и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение /с дати 29.06.2018 г. и 19.07.2018 г./
са издадени във времето между избора на д-р Г.П.за председател на управителния
съвет /03.04.2018 г./ и нейното вписване в това й качество в Регистър Булстат
/07.08.2018 г./. Тези обстоятелства обаче не водят до правен извод за липса на
представителна власт на д-р Г.П.да издаде предизвестието и заповедта за
уволнение поради наличието на по-късното й вписване като председател на
управителния съвет на Районната лекарска колегия - Стара Загора в регистър
БУЛСТАТ, тъй като вписването има само декларативно действие. Това е така,
защото в Закона за Регистър Булстат /ЗРБ/ не е предвидено, че вписването има
правопораждащо/конститутивно действие и/или оповестително действие спрямо
третите лица, за разлика от вписването в Търговския регистър, което е регламентирано
в чл. 7 от Закона за търговския регистър.
Следващото основание за незаконност на
процесното уволнение посочено от ищцата в исковата молба е, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение била посочена длъжност „секретар“, а
не длъжността „технически секретар“, която ищцата действително заемала.
Действително това е така, но не може да се приеме, че при връчване на заповедта
служителката не е узнала както правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение /това личи от исковата молба и предизвестието/, така и за коя
длъжност е прекратено нейното трудово правоотношение. Затова и целта на закона
е постигната – интересът й като уволнено лице е защитен. Отделно от това в
съдържанието на самата заповед ясно е посочено „съкращаване на щата“ и
„предизвестие от 29.06.2018 г.“ Ищцата не е поставена в положение на
неизвестност, както и не е поставена в положение на „процесуално неравенство“
тъй като с ясното посочване на „съкращаване на щата“ предметът на спора е
определен и нейното право на защита няма да бъде нарушено. Отделно от това
ищцата не е ангажирала нито едно доказателство, че са налице две различни
длъжности „секретар“ и „технически секретар“ съгласно щатното разписание на
ответника работодател, за да може да твърди, че трудовото й правоотношение е
прекратено, но не по отношение на заеманата от нея длъжност.
По отношение на възражението на ищцата в
исковата молба за липса на компетентност на председателя на управителния съвет
на Районната лекарска колегия – Стара Загора за съкращаване на щатни длъжности,
т.е. да променя щатното разписание с твърдение, че това право е от
компетентността на общото събрание и заетата позиция от ответника в отговора на
исковата молба в тази връзка, въззивният съд намира следното: Видно
от легалната дефиниция на пар. 1, т. 1
от ДР на КТ /изм., ДВ, бр. 7 от 2012 г./ „Работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др./, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, вкл. и
за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател.
Със ЗСОЛЛДМ са създадени корпорации на
публичното право със задължително членуване в тях на лекари и стоматолози. Тези
корпорации разполагат с известни публичноправни функции за организиране,
контрол и дисциплинарна власт спрямо своите членове Законът урежда, не
частноправно сдружение по чл. 44, ал. 1 от Конституцията на Република България,
а създадени с него публичноправни корпорации. Спрямо тях място за тяхно
съгласие те да поемат възложените им публичноправни функции няма, тъй като те
са създадени със закон и се основават не върху доброволно, а върху задължително
членство на лекарите и стоматолозите. Корпорацията на публичното право е
юридическо лице с нестопанска цел, различно от сдруженията и фондациите, тъй
като дава израз на определени конституционни права, реализирането, на които
предполага създадени от държавата структури, като тя гарантира по този начин
реализацията на дейността им, която е обществено значима. Следователно,
законите какъвто е и ЗСОЛЛДМ, с които се урежда правното им положение са
специални и изключват приложението на Закона за юридическите лица с нестопанска
цел, освен в хипотезите на изричен бланкет. Образуването и правомощията на тези
корпорации на публичното право са изрично разписани в закона и са детерминирани
от критерии на законодателна целесъобразност. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗСОЛЛДМ
районните колегии на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз са
юридически лица със седалища и териториален обхват съгласно приложение към
закона, а съгласно чл. 19 от същия закон техни органи са общото събрание на
лекарите, съответно общото събрание на лекарите по дентална медицина,
управителен съвет на районна колегия на БЛС, съответно управителен съвет на
районна колегия на БЗС, контролна комисия на районна колегия на БЛС, съответно
контролна комисия на районна колегия на БЗС, комисия по професионална етика на
районна колегия на БЛС, съответно комисия по професионална етика на районна
колегия на БЗС.
С оглед изложеното работодателят/ответник в
настоящото производство представлява
юридическо лице със своя органна структура. Следователно за правомерност на
уволнението поради съкращаване в щата е достатъчно извършване на съкращаване в
щата като разпореждане на съответния компетентен орган за премахване на определена
щатна бройка или щатни бройки за определени длъжности. Правото на работодателя
да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата, решение за реално
съкращаване на щатната бройка за определена длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2,
от ЗСОЛЛДМ, бюджета на РК на БЛС и щата на секретариата на колегията се приемат
от Общото събрание на колегията , която е колективният орган за управление на
колегията , като съгласно чл.24 т.1 от същия закон управителният съвет ръководи
работата ѝ в съответствие с решенията на общото събрание и уставите. В ЗСОЛЛДМ не е изведена легална дефиниция на
понятието „щат на секретариата“ следователно при тълкуването на това правомощие
на Общото събрание, а именно да приема щата на секретариата е общоприетото му
значение. „Щатът“ представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата
работна сила по общ брой на работниците и служителите и тяхното разпределение
съобразно вътрешното разделение на труда в предприятието и неговите отделни
звена. Това е персоналът, с който работодателя осъществява предмета на дейност
в предприятието, т.е. лицата, с които е сключил трудови договори за
осъществяване на производствената и служебната си дейност. В зависимост от
управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност – щатът
/щатното разписание/ се утвърждава еднолично от работодателя или от определен
компетентен орган. По този въпрос първоинстанционният съд е изложил изключително
подробни мотиви, които въззивният съд напълно споделя и на осн. чл.272 от ГПК
препраща към тях.
С оглед на това въззивният съд намира, че
предвид посочените разпоредби, изменението на щата на секретариата на
колегията, вкл. и съкращаването на съществуващи щатни длъжности, е от
компетенцията единствено на общото събрание на колегията, а в случая не е
налице решение на общото събрание за съкращаване на заеманата от ищцата
длъжност, поради което не е налице основание за прекратяване на трудовия
договор поради съкращаване на щата.
В допълнение въззивният съд намира, че следва
да посочи, във връзка с приетите в о.с.з. писмени доказателства, представени от
въззивника пред въззивната инстанция - Протокол за проведено на 28.02.2019г.
общо отчетно събрание на РК на БЛС-Стара Загора и Правилник за работата на УС
на РЛК-Стара Загора, приет на заседание на УС, проведено на 19.02.2019г., че
тези доказателства са неотносими към спора и правилността на
първоинстанционното решение. В с.з. пред въззивната инстанция въззивникът
обоснова представянето на Протокол за проведено на 28.02.2019г. общо отчетно
събрание на РК на БЛС-Стара Загора с твърдението, че в него е отразено прието
решение на ОС на колегията за утвърждаване на щата на колегията. На първо
място, в представения Протокол за проведено общо отчетно събрание на
28.02.2019г. не се съдържа решение на ОС за утвърждаване на щатно разписание за
служителите на юридическото лице - щата на секретариата на колегията, каквото
правомощие има ОС на колегията съгл. чл.21,ал.1,т.2 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Отразеното в протокола
разяснение на Председателя на УС на колегията - д-р Пейчева за вече извършено
съкращаване на щата, а именно на 2 броя технически секретарки и реализираната
икономия в тази връзка, което разяснение е направено по т.1 от дневния ред -
отчет за финансовото изпълнение на бюджета за 2018г. и приемането на този отчет
от ОС на РК на БЛС не представлява утвърждаване на щата на секретариата на
колегията по смисъла на чл.21,ал.1,т.2 от ЗСОЛЛДМ. На второ място, дори на
проведеното на 28.02.2019г. ОС на РЛК-Стара Загора да беше прието решение за
утвърждаване на щата на секретариата на колегията, то това решение е неотносимо
към прекратяване на трудовия договор на ищцата по настоящото дело и не може да
санира незаконността на последното, тъй като съдебната преценка за законност на
прекратяването на трудовия договор се извършва съобразно обстоятелствата към
датата на прекратяване на трудовия договор - 19.07.2018г., към която дата не е
налице решение на ОС на колегията за съкращаване на щата.
Представеният пред въззивният съд Правилник
за работата на УС на РЛК-Стара Загора, приет на заседание на УС, проведено на
19.02.2019г., в който в т.7 е записана функция на УС да приема структурата и
щата на администрацията на Старозагорската лекарска колегия, също е неотносим
към законността на прекратяването на трудовия договор на ищцата по настоящото
дело ми и не може да санира незаконността на последното, поради това, че този правилник
е приет след прекратяване на трудовия договор, а съдебната преценка за
законността на прекратяването се извършва съобразно обстоятелствата към датата
на прекратяване на трудовия договор - 19.07.2018г. Също така, функциите на УС
са изчерпателно посочени в чл.24 от ЗСОЛЛДМ, като единствено т.9 от посочената
разпоредба дава възможност УС да осъществява и други функции, които обаче
следва да му бъдат възложени от ОС. В случая Правилникът за работата на УС на
РЛК-Стара Загора е приет от самия УС, а не от Общото събрание, поради което не
може да се счете, че утвърждаването на щата на администрацията на РЛК-Стара
Загора, изрично законово правомощие на ОС на колегията по силата на
чл.21,ал.1,т.2 от ЗСОЛЛДМ, е възложено на УС на колегията. Ето защо приетият на
19.02.2019г. от УС на колегията Правилник за работата на УС на РЛК-Стара Загора
е неотносим към спора и не санира незаконността на прекратяването на трудовия
договор на ищцата в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд намира, че решението за промяна в
щатното разписание не е прието от компетентен орган на работодателска власт и
поради това единствено на това основание процесното уволнение следва да се
отмени, респ. искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, т. 2 КТ:
Предвид изхода на правния спор по
конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и поради това, че
ищцата е полагала труд при ответника по трудово правоотношение за неопределено
време, настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и
уволнената служителка следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „технически секретар” с място на работа Районна лекарска колегия – Стара
Загора.
По иска с правно основание чл. 344, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът по чл.344, ал. 1, т.
3, във вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се установи, че са налице следните
юридически факти: 1/ да е налице противоправно поведение от работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с
едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение; 2/
ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест
месеца след уволнението и 3/ причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
В тежест на ищцата е да установи факта, че
след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено и поради
това осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа също
се явява основателен. Посредством констатираната липса на отбелязвания в
трудовата книжка на последващи уволнението трудови правоотношения и
регистрационна карта от Бюрото по труда – Стара Загора /протокол от открито
съдебно заседание на 26.02.2019 г./, в производството е установено оставане на
ищцата без работа за периода 20.07.2018 г. – 09.12.2018 г. Същевременно Старозагорският
районен съд взел предвид, че считано от
10.12.2018 г. ищцата е започнала работа при друг работодател – „Стар Ивънт“ ООД
и в тази връзка след направен частичен отказ от иска претенцията на ищцата е останал
за сумата от 4550,19 лв. за периода 20.07.2018 г. – 10.12.2018 г. Размерът на
претендираното обезщетение се определя съгласно нормата на чл. 225, ал.1 вр.
чл. 228, ал. 1 КТ – последното получено месечно брутно трудово възнаграждение
преди трудовото правоотношение да бъде прекратено за претендирания шестмесечен
период. От ведомост /л. 10 от делото/ се установява, че размерът на последното
получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение е 975,04 лв. Поради
това обезщетението следва да бъде присъдено като дължимо за периода 20.07.2018
г. – 09.12.2018 г. в размер на 4549,52 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 4550,19 лв. искът следва да се отхвърли.
Предвид
гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват
на събраните по делото доказателства.
По отношение на жалбата в частта по
разноските:
Въззивният съд намира, че решението в тази му
част също е правилно и законосъобразно.
Правилно Старозагорският районен съд е приел,
че при този изход от спора право на разноски имат и двете страни, които са ги
претендирали. Това е така, защото минималният размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр. с чл. 1 от Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е 510,00
лева.
Поради това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищецът следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 976,60 лв. заплатено
в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и
съдействие от 17.08.2018 г. /л. 51 от настоящото дело/ - с отбелязването в
договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013
г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, определено съобразно чл. 7, ал. 1,
т.1 вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /510,00 лв. по първите два иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, съответно на минималната работна заплата за
страната към 17.09.2018 г. /чл. 7, ал.1, т.1 от наредбата и 466,60 лв. –
съразмерно на уважената част от оценяемия иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ, а именно 4549,52 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата/.
Разноски се следват на основание чл. 78, ал.
3 ГПК и на ответника по делото. Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК
и чл. 359 КТ ищците - работници и служители са освободени и не заплащат такси и
разноски по трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на
такси и разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърляне на исковете им, горепосочените ищци на общо
основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната страна
по делото - работодателя, включително за заплатени от него държавни такси по
делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от заплащането
на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с
предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява
вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и
разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би
било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните
правоотношения и в гражданското съдопроизводство. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика
В настоящия случай осъдителният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е предявен за сумата от
5850,24 лв., а е уважен за сумата от 4549,52 лв. Направения частичен отказ от
иска от ищеца по делото за сумата от 1300,00 лв. не променя този правен извод и
на ответника се следват разноски, тъй като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. В определение №
696/20.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 403/2012 г., I г.о. е прието, че
„основанието за прекратяване е без правно значение. След като ответникът е
сторил разноски в производството и едва след това ищецът се е отказал от иска,
/както е в настоящия случай/, при прекратяване на производството за ответника
възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски /чл. 78, ал. 4 ГПК/.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да
са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.
Предпоставките за уважаване на искането са две - съдът да е сезиран с искане за
присъждането им и да са представени доказателства за това, че реално са сторени
разноски в производството. В настоящия случай съдът е сезиран с искане за
присъждане на разноските в размер на 650,00 лв. и са налице доказателства за
реално сторени разноски по представения договор за правна защита и съдействие
от 17.12.2018 г. /л. 43 от делото/ - с отбелязването в договора е изпълнено
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г. ОСГТК, т.е. двете предпоставки за уважаването на искането са
налице.
Поради това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 31,13 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
оценяемия иск по чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ изчислено върху
основа от 140,00 лв., тъй като 510,00 лв. са разноските на ответника за защита
по първите два иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ / арг. чл.
7, ал.1, т.1 от наредбата/ и остават 140,00 лв. за защита по оценяемия иск по
чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ /арг. чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата/.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че и в тази част решението на Старозагорския районен съд
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото –
неоснователност на въззивната жалба
следва да се присъдят на въззиваемата направените разноски пред
въззивната инстанция, които са в размер на 1100 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Пълномощника на другата страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд намира това
възражение за неоснователно.Пред въззивната инстанция предмет на разглеждане е
цялото решение, по три обективно съединени иска. Освен това същото е с голяма
фактическа и правна сложност, поради което настоящия състав намира, че следва
да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемата направените разноски пред
настоящата инстанция в размерна 1100 лв.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 316 от 12.03.2019 г., постановено по гр.дело № 4674/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Районна лекарска колегия – Стара Загора, БУЛСТАТ
********* и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Света Троица“ № 152,
ап. 1 да заплати на К.Р.Г.-К, ЕГН: **********, и адрес: ***, сумата от 1100 лв.
/хиляда и сто лева/, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: