Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.01.2011г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен
съд
гражданска колегия
На десети декември двехиляди и десета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар:
Й.Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1444 по описа за
Производството е делбено във връзка с претенции по
сметки между страните.
Т.Д.Т. е предявил против Д.И.К. иск с правно основание
чл. 30 ал. 3 ЗС за сумата от 3000 лв., представляваща частичен иск от 50000
лева, за отдаване под наем на допуснатия с решението за делба съсобствен недвижим
имот: апартамент № 10, с идентификатор 77195.706.262.1.9 по кадастралната карта
на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК –
София, в жилищен блок на ул.”Кооператор” 2, ет.3, състоящ се от три стаи и
кухня, с площ от 87 кв.м., заедно с таванско помещение, с избено помещение и с
3.71 % идеални части от общите части на блока и от правото на строеж върху
държавно место, за периода от 03.12.1997г. до 04.08.2008г. В съдебно заседание
чрез процесуален представител моли да се уважи иска.
Ответникът Д.И.К. чрез процесуален представител
оспорва иска, като твърди, че имота не е отдаван под наем, както и не било
препятствано ползването му от ищеца. Посочва, че лицето, което живеело в
апартамента не било наемател, а само го ползвал, за да не бъде разбито
имуществото. Моли да се отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, констатира следното:
С влязло в сила Решение № 363/ 08.06.2009г. е
допусната съдебна делба между страните на следния техен съсобствен имот: недвижим
имот: апартамент № 10, с идентификатор 77195.706.262.1.9 по кадастралната карта
на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК –
София, в жилищен блок на ул.”Кооператор” 2, ет.3, състоящ се от три стаи и
кухня, с площ от 87 кв.м., заедно с таванско помещение, с избено помещение и с
3.71 % идеални части от общите части на блока и от правото на строеж върху
държавно место при квоти: 1/ 4 ид. ч. за Т.Д.Т.
и 3/ 4 ид. ч. за Д.И.К..
Свидетелят Т.В.Митев, съсед на имота, посочва, че
познава страните. Имотът се ползвал от ответника, като тя имала наематели. През
цялото време след смъртта на родителите на ищеца тя имала наематели. Лично
последният наемател, който живеел със семейството си му казал, че живее там под
наем.
Свидетелят С.Н.Василева посочва, че познава страните и
имота, като той се ползвал от ответника. През всичките години, в които го
ползвала, ответника имала наематели. Това знаела, тъй като живеела в квартала и
била чувала от съседи на имота, че там има наематели. През цялото това време
апартамента се отдавал от ответника на различни наематели.
От назначената и изслушана по делото експертиза се
установява, че средният месечен наем за
ползване на имота за исковия период – 03.12.1997г. – 04.08.2008г. е 12488.00лв.,
а дължимата на ищеца сума за този период с оглед на неговата идеална част била
3122 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 30 ал. ЗС.
Правото на обезщетение по този текст се обуславя от наличието на следния
фактически състав: имотът да е съсобствен, същият да се отдава от част от
съсобствениците под наем. При него не е необходимо съсобственикът, който е
лишен от ползването на имота, да е поканил писмено ползващите имота
съсобственици да му плащат обезщетение за неговата част, тъй като съгласно чл.
30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно на дела си. В случая предвид влязлото в сила решение по допускане на
делбата е безспорно, че процесният имот е съсобствен между страните. От
събраните по делото гласни доказателства се установява и втория елемент, а
именно отдаване на имота под наем от страна на ответника през целия период. И
двамата свидетели са категорични, че в имота е имало наематели, като имота е
бил отдаван под наем от ответника Д.И.К.. Предвид факта, че не се представят
доказателства за действително
получавания от нея наем, следва да се кредитира заключението на вещото лице,
което е използвало за база за сравнение сходни имоти по големина и
местонахождение. Или, следва да се уважи иска изцяло, като се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща частичен иск от 50000
лева, за отдаване под наем на допуснатия с решението за делба съсобствен
недвижим имот: апартамент № 10, с идентификатор 77195.706.262.1.9 по
кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 –
63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, в жилищен блок на ул.”Кооператор” 2, ет.3,
състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 87 кв.м., заедно с таванско
помещение, с избено помещение и с 3.71 % идеални части от общите части на блока
и от правото на строеж върху държавно место, за периода от 03.12.1997г. до
04.08.2008г. Не може да се споделят доводите на ответника, че не са създавали
пречки за ползване на имота, както и, че той не е отдаван под наем. За да се
уважи иска по чл. 30 ал.3 от ЗС не е нужно създаване на пречки, а отдаване на
имота под наем от един от съсобствениците. По отношение на втория довод, че не
е отдаван имота под наем не се събраха доказателства, а напротив. От събраните
гласни доказателства се установи, че ответника е отдавала имота под наем.
Договора за наем е неформален договор, консенсуален, двустранен, поради което
няма пречки съществуването му да се доказва с гласни доказателства. Като
двустранен ответникът е получава насрещна престация изразяваща се в заплащане
на наем. Именно затова и тя дължи полагащата се на ищеца част от наем съобразно
неговата идеална част от имота. Не може да се сподели и довода, че една от стаите
е била оставена за ползване на ищеца. По делото липсват доказателства, че
страните са си разпределили ползването на имота на отделни реални части от
него. При това положение всеки има право да ползва идеална част от целия имот.
Отдавайки под наем част от имота, ако се приеме, че е така, не освобождава
ответника от задължението да заплаща на ищеца идеална част от получавания наем.
И двете страни не претендират разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И. *** 3 А да заплати на Т.Д.Т. ***, на основание чл. 30 ал.3 от ЗС
сумата от 3000 лв., представляваща частичен иск от 50000 лева, за отдаване под
наем на допуснатия с решението за делба съсобствен недвижим имот: апартамент №
10, с идентификатор 77195.706.262.1.9 по кадастралната карта на гр. Хасково,
одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, в жилищен
блок на ул.”Кооператор” 2, ет.3, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 87
кв.м., заедно с таванско помещение, с избено помещение и с 3.71 % идеални части
от общите части на блока и от правото на строеж върху държавно место, за
периода от 03.12.1997г. до 04.08.2008г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС -
Хасково в двуседмичен срок от получаване на най – късното решение по чл. 346,
348, 349 или 350 от ГПК.
Насрочвам гр.д. 1444/08г. за открито съдебно заседание
за 04.02.2011г. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните и вещото
лице.
Районен съдия:/п/ не се чете
С решение №
374/28.5.2011г.
ДОПУСКА допълване на Решение № 21/10.01.2011г. по гр. дело №1444/08г. по описа на Районен съд - Хасково, като в диспозитива на решението след „сумата от 3000 лв., представляваща частичен иск от 50000 лева, за отдаване под наем на допуснатия с решението за делба съсобствен недвижим имот: апартамент № 10, с идентификатор 77195.706.262.1.9 по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД -18 - 63/05.10.2006г. на ИД на АК - София, в жилищен блок на ул."Кооператор" 2, ет.З, състоящ се от три стаи и кухня, с площ от 87 кв.м., заедно с таванско помещение, с избено помещение и с 3.71 % идеални части от общите части на блока и от правото на строеж върху държавно место, за периода от 03.12.1997г. до 04.08.2008г." се допълни: ведно със законната лихва от 04.08.2008г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за допълване на решението в частта за присъждане на мораторна лихва от момента на покана - октомври 1997г. до подаване на иска и за присъждане на разноски, като недопустимо.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
Районен съдия:/п/ не се чете