Р Е Ш Е Н И Е
№…37…/16.03.2017г. гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, Търговско
отделение, на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в открито заседание
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.Б.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 100 по описа за 2014 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящето производство е
образувано по иск предявен от М.П.Г. с ЕГН ********** *** против П.И.Б. АД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,***, представлявана от
Д.К. и В.Х. – изпълнителни директори, а в последствие и против М.Г.Г. с ЕГН **********
***.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ищцата на
04.07.1996г. с н.а. № 171, т. VІІ, н.д. № 2515/1996 г., учредила
безвъзмездно в полза на М.Г.Г., неин син, правото да построи - НАДСТРОИ ТРЕТИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ върху съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.
Пазарджик, ул. „Б.“ № 7, парцел ІІ-1241, в кв. 215-А по плана на гр. Пазарджик,
с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ -І-837, кадастрален район 501, кв. 1215 по
плана на града. Правото било реализирано със средства изцяло принадлежащи на
ищцата. Въвеждането в експлоатация на третия жилищен етаж било извършено през
2008г..
Твърди се, че описаната
сделка била привидна, поради което нищожна съгласно решение № 184/10.03.2014 г.
по гр.д 3467/2013 г. по описа на Пазарджишкия РС, вписано под вх. рег. № 4290,
акт 127, т. 2 от 19.05.2014г. в Имотния регистър при АВ.
Твърди се, че междувременно
синът й М.Г., като трето лице, бил учредил върху описания по-горе имот две
договорни ипотеки в полза на „П.И.Б. АД с ЕИК ********, съгласно нотариален акт
вх. рег. № 8937, акт 200, т. V, н.д. 6466 от 01.11.2007г. и
нотариален акт с вх. рег. № 7543, акт 42, т. V, н.д. 5513 от 25.09.2008г. за
обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит №
46КР-АА-2409 от 01.11.2007г. и Договор за кредит № 046ОD-S-000003 от 25.09.2008г. с
длъжници „Д.К." ООД и „Г." ООД.
Поради неизпълнение на
задълженията по посочените договори ПИБ АД, след като се снабдила с
изпълнителен лист била образува изпълнително производство, като насочила
изпълнението върху гореописания ипотекиран в нейна полза имот. В този смисъл
ищцата твърди, че ипотечното право върху описания имот не принадлежи на
кредитора „ПИБ" АД - ответник в настоящето производство, тъй като към
момента на учредяването на ипотеката синът й М.Г. не е бил собственик на имота
предвид влязлото в сила решение на Пазарджишкия районен съд, с което сделката
за учредяване право на надстрояване в негова полза била обявена за нищожна. Ето
защо ищцата твърди, че в случая била налице втората хипотеза на чл. 179 ал.1 от ЗЗД, която й давала възможността да предявя иск по отношение на банката
кредитор, че същата не притежава валидно ипотекарно право върху имота й, тъй
като учреденото било нищожно по смисъла на чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД във връзка с
чл.167 ал.3 от ЗЗД.
След няколкократно оставяне
на исковата молба без движение за въвеждане на петитума в съответствие с
изложените в обстоятелствената част факти и обстоятелства, съдът приема, че е
сезиран със следното искане:
Съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответната банка и М.Г., че в полза на ПИБ АД не съществува ипотечно право
учредено с нотариален акт вх. рег. № 8937, акт 200, т. V, н.д. 6466 от 01.11.2007г.
и нотариален акт с вх. рег. № 7543, акт 42, т. V, н.д. 5513 от 25.09.2008г. за обезпечаване на
вземанията на банката по договор за банков кредит № 46КР-АА-2409 от
01.11.2007г. и Договор за кредит № 046ОD-S-000003 от 25.09.2008г. с длъжници „Д.К." ООД и
„Г." ООД, поради неговата нищожност.
В
срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ПИБ АД. Същата е оспорила
така предявеният иск като неоснователен, като е възразила, че процеса по гр.
дело №3467/2013г. по описа на Пз РС бил симулиран, целящ единствено
неудовлетворяване вземанията на Банката и предизвикан от действията на
Кредитора по принудителното изпълнение срещу имота. Възразява и още, че в
случая банката, като трето добросъвестно лице запазва правата си съгласно
разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗЗД, макар и праводателят им да не ги е
притежавал. Развива подробни съображения в този смисъл.
В сроковете
по чл.372 и чл.373 от ГПК страните по делото не са упражнили правата си.
В
първото по делото заседание проведено на 11.07.2016г. при условията на чл.212
от ГПК е приет за разглеждане и инцедентен установителен иск предявен от М.Г. за правото ѝ на собственост върху
третия жилищен етаж към 01.11.2007 г. 25.09.2008 г., като твърди, че същото е
възникнало въз основа на притежавано от нея право да надстрои и пристрои, което е извършила след снабдяването
ѝ с разрешение за строителство от 1996 г.
С
определение от 03.10.2016г. съдът е конституирал М.П.Г., ЕГН **********
и Г.М.Г., ЕГН **********, като ищци в производството по т.д. № 100/2014
г. по описа на ОС-Пазарджик на мястото на починалата
на 25.07.2016г. М.П.Г., ЕГН **********,***.
Страните по делото сочат доказателства.
Настоящият съдебен състав
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и 236 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че М.Г. на
04.07.1996г. с н.а. № 171, т. VІІ, н.д. № 2515/1996 г., е учредила
безвъзмездно в полза на М.Г.Г., неин син, правото да построи - НАДСТРОИ ТРЕТИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ върху съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.
Пазарджик, ул. „Б.“ № 7, парцел ІІ-1241, в кв. 215-А по плана на гр. Пазарджик,
с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ -І-837, кадастрален район 501, кв. 1215 по
плана на града. С решение № 184/10.03.2014 г. по гр.д 3467/2013 г. по описа на
Пазарджишкия РС, вписано под вх. рег. № 4290, акт 127, т. 2 от 19.05.2014г. в
Имотния регистър при АВ, посочената сделка е приета за привидна, поради което и
е обявена за нищожна. Това решение е влязло в законна сила.
Няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че М.Г. е учредил върху
описания по-горе имот две договорни ипотеки в полза на „П.И.Б.“ АД с ЕИК ********
– първата с нотариален акт вх. рег. № 8937, акт 200, т. V, н.д.
6466 от 01.11.2007г. и втората с нотариален акт с вх. рег. № 7543, акт 42, т. V, н.д.
5513 от 25.09.2008г. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за
банков кредит № 46КР-АА-2409 от 01.11.2007г. и Договор за кредит № 046ОD-S-000003
от 25.09.2008г. с длъжници „Д.К." ООД и „Г." ООД.
Относно твърдението, че М.Г.,
респективно нейните наследници, са собственици на процесния имот са приети
писмени и гласни доказателства.
Преценени същите в съвкупност водят до извода, че това твърдение е
недоказано. Представеният технически проект, част ОВ е от месец юли 1996г. и
няма данни да е бил одобрен по надлежния ред. наред с това в същият е посочено,
че обект е жилищна сграда на семейство Г.. От представеното копие, надлежно
заверено, на договор от 12.09.1998г. се установява, че М.Г. е сключила
абонаментен договор с ВИК ЕООД гр.Пазарджик за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчните
води от имот, който не е конкретизиран. От представеното удостоверение на ЕVN се
установява, че М.Г. е титуляр на партида с адрес: ***, считано от 09.06.2010г.,
но в същото не се съдържа информация дали тази партида е единствената за имота,
т.е. дали ползвател на услугите на енергийното дружество е единствено Г.. Що се
касае до показанията на свидетеля Л. Б., от същите отново не се установява дори
и косвено, че именно М.Г. е собственик на процесния имот. Свидетелят твърди, че
е наблюдавал извършването на надстрояването, като тази му задача била възложена
от М.Г. и нейният син М.Г.. Плащането на задълженията към строителите се
извършвало от М.Г., която към онзи момент - 1996г.-1997г. била в основата на
бизнеса на семейство Г. и финансово обезпечавала синовете си. При тези показания
не може да се направи категоричен извод относно правото на собственост върху
процесния имот с оглед правата на останалите съсобственици предвид данните, че
имота е бил собствен на семейство Г.. В този смисъл изводи не могат да се
направят и от представените кадастрална скица и удостоверение за данъчна
оценка, които са издадени след постановяване на решението на Пз РС по
гр.д.3467/2013г., с което е обявена за нищожен договора за учредяване правото
на надстрояване в полза на М.Г..
При така установеното по
делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По главният иск с правно
основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД във връзка с чл.167 ал.3 от ЗЗД. Същият е
процесуално допустим, но по съществото си неоснователен, но не защото процеса
развил се в производството по гр.д.№3467/2013г. по описа на ПзРС е симулиран,
както се възразява от ответната банка, а тъй като по отношение на ответната
банка действа разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗЗД.
По първото от възраженията
съдът приема, че същото е неоснователно, тъй като доводите, че процеса е
симулиран, а именно, че ответникът не е взел отношение по спора чрез
процесуално бездействие – неподаване на писмен отговор, липса на становище по
иска и неявяване в съдебно заседание са все предпоставки за приложение
разпоредбата на чл.238 от ГПК, а не са основания за да се сочената симулация.
Ето защо съдът приема това възражение за неоснователно.
По отношение на второто от
възраженията на ответната банка съдът съобрази, че съгласно решение №
184/10.03.2014 г. по гр.д 3467/2013 г. по описа на Пазарджишкия РС, вписано под
вх. рег. № 4290, акт 127, т. 2 от 19.05.2014г. в Имотния регистър при АВ е
безспорно, че М.Г. не е бил собственик на процесният недвижим имот към момента
на учредяване от него на двете договорни ипотеки в полза на ответната банка
съответно през 2007г. и 2008г.. Следователно следва да се приеме, че така
сключените договори са нищожни на основание чл.26 ал.1 т.1 от ЗЗД, тъй като
противоречат на императивната разпоредба на чл.167 ал.3 от ЗЗД, която
разпорежда, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на
сключване на сделката са принадлежали на лицето, което я учредява. Обаче, в
случаят следва да се съобрази, че законът ограничава действието на привидната
сделка по отношение на трети добросъвестни лица, които не знаят, че
праводателят им е придобил привидно правата си. Добросъвестността се предполага
до доказване на противното. В процеса тази презумпция не бе оборена. Напротив,
от приетите писмени доказателства се установява, че правата си ответната банка
е придобила много преди вписването на исковата молба за обявяването на
недействителността на прехвърлителната сделка като привидна. Следователно към
момента на сключването на договорните ипотеки ПИБ АД е била трето добросъвестно
лице и макар ипотеките да са учредени от несобственик, същата се ползва от
изключението на чл.17 ал.2 от ЗЗД, поради което е придобила правата въз основа
на двата договора за учредяване на ипотека в нейна полза. Ето защо предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли.
Неоснователен е и инцидентно
предявеният установителен иск за собственост на М.Г. върху процесния недвижим
имот, тъй като в процеса не се събраха категорични доказателства в този смисъл.
Ето защо и този иск ще следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ще
следва да бъдат осъдени ищците да заплатят в полза на Пазарджишкия окръжен съд
държавна такса общо в размер на 1723,32 лева. Това е така защото от заплащането
на такава е освободена единствено тяхната праводателка поради наличието на
законовите предпоставки за това. Това й право е лично, поради което и не полза
ищците като нейни наследници. Ето защо и същите дължат заплащането на дължимата
държавна такса.
Пак съобразно изхода на спора и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, ищците дължат на ответната банка сторените от последната
съдебни разноски в настоящето производство общо в размер на 1000 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният М.П.Г., ЕГН
********** *** и Г.М.Г., ЕГН ********** *** иск за
признаване за установено по отношение на ответниците П.И.Б. АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.С.,***, представлявана от Д.К. и В.Х. –
изпълнителни директори и М.Г.Г. с ЕГН **********
***, че в полза на ПИБ АД не съществува
ипотечно право учредено с нотариален акт вх. рег. № 8937, акт 200, т. V, н.д. 6466 от 01.11.2007г.
и нотариален акт с вх. рег. № 7543, акт 42, т. V, н.д. 5513 от 25.09.2008г. за обезпечаване на
вземанията на банката по договор за банков кредит № 46КР-АА-2409 от
01.11.2007г. и Договор за кредит № 046ОD-S-000003 от 25.09.2008г. с длъжници „Д.К." ООД и
„Г." ООД, поради неговата нищожност КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният М.П.Г., ЕГН
********** *** и Г.М.Г., ЕГН ********** *** инцидентен
установителен иск за право на собственост на М.Г. върху ТРЕТИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
съществуващата триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Пазарджик, ул. „Б.“
№ 7, парцел ІІ-1241, в кв. 215-А по плана на гр. Пазарджик, с площ от 112
кв.м., понастоящем УПИ -І-837, кадастрален район 501, кв. 1215 по плана на град
Пазарджик, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН
********** *** и Г.М.Г., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса общо в размер на
1723,32 лева.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН ********** *** и Г.М.Г., ЕГН **********
*** от ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО НА П.И.Б. АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.С.,***, представлявана от Д.К. и В.Х. –
изпълнителни директори сумата 1000 лева,
представляваща дължимо юристконсултско възнаграждение.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: