Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97
гр. Свищов, 13.08.2020 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 02.07.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 236/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Ищецът „Б.А.З.Е.З.“/. ЕАД ***, чрез пълномощника юрисконсулт Е.А. твърди, че между дружеството , в качеството на застраховател и ****, в качеството на застрахован, бил сключен застрахователен договор № 1102831496285180917 от 18.09.2017г. за застраховане плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, редакция, приета с протокол 187/03.02.2012г. , в който фигурирало дружеството – ответник К.Г. ЕООД. Сочи, че предмет на покритите рискове по сключения застрахователен договор били „неплатежоспособност“ и „забавяне на плащането“ от длъжника на плащания за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от „периода на изчакване“, съгласно приложимите Общи условия. По силата на склюьчения застрахователен договор бил определен „период на изчакване“ – 4 месеца от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл. 18 ал. 1 от приложимите Общи условия и максимален размер на застрахователно обезещетение 90 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. Посочва, че кредитния лимит за К.Г. ЕООД бил определен на 70 000 лева. Твърди, че между ****, в качеството на продавач и ответното дружество, в качеството на купувач, бил сключен договор от 21.10.2013г. за продажба на горива и други стоки с отложено плащане, въз основа на който застрахованият **** бил продал на ответното дружество горива от бензиностанции, опериращи под марката Петрол на територията на Република България и за същото бил издал данъчна фактура № 57410697/31.03.2018г. на стойност 22 304,28 лева с ДДС на отсрочено плащане от 25 дни след фактурирането й, вземанията по която били декларирани през ****в съотвествие с чл. 16 от приложимите Общи условия, за тях била начислена и платена премия, като по този начин фактурата се явявала застрахована. Посочва, че в изпълнения на задълженията си към застрахователя, с декларация за просрочени плащания с вх. № 50663/11.05.2018г. **** ги информирал за допуснатото от ответното дружество забавяне по отношение изплащането на пълната стойност по посочената фактура. Заявява, че поради забава на дължимото плащане от страна на ответника по издадената фактура, застрахованият **** е депозирал пред тях претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 60505/14.09.2018г… След настъпване по отношение на тази фактура застрахователно събитие „забава на плащането“ на 11.09.2018г. от страна на ответника, с платежно нареждане от 18.10.2018г. ищецът изплатил в полза на застрахования **** застрахователно обезщетение в размер на 19 246,37 лева, представляващо съгласно издадения ликвидационен акт 90 % от непогасеното вземане по фактура № 57410697/31.03.2018г. . Позовава се на чл. 410 ал.1 от КЗ, според която разпоредба с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Предявили претенцията си по реда на заповедното произвоство, като ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1232/2018г. по описа на РС Свищов. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът има вземане срещу К.Г. ЕООД за сумата 19 246,37 лева – главница, представляваща съгласно издадения ликвидационен акт № 119/09.10.2018г. , 90 % от непогасеното вземане по фактура № 57410697/31.03.2018г., издадена от застрахования за извършена от него застрахована доставка,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 30.11.2018г. до датата на окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище преди съдебно заседание, моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск и се присъдят сторените разноски.
Ответникът „К.Г.“ЕООД ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че фактическите твърдения в исковата молба са недоказани и не дължали претендираните суми. Заявява, че изложената фактическа обстановка е в противоречие с разпоредбите на чл. 3, чл. 11 и чл. 10 ал. 2 от Общите условия на ****, които били задължителни за спазване при всички застрахователни договори. Били допуснати нарушения на чл. 12 ал. 2, чл. 18 ал. 1 и 2 и чл. 20 от Общите условия на ****, при които застрахователно обезщетение не е следвало да бъде заплатено. От платежното нареждане се установявало, че застрахователно обезещтение било заплатено на ****, което дружество нямало общо със страните по делото. Оспорва истнинноста /автентичност и съдържание/ на представените с исковата молба застрахователен договор, декларация към застрахователен договор от 18.09.2017г., приложение 1 към застрахователен договор от 18.09.2017г., декларация за просрочени вземания, клиентски договор без номер от 21.10.2013г. , претенция за застрахователно обезещтение от 14.09.2018г., приложение № 1 към претенцията, ликвидационен акт № 119/09.10.2018г., фактура № ********** от 31.03.2018г., приложение към фактура, уведомление от 31.03.2018г., както и копия от програмен продукт . Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.дело № 1232/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – **** е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми на основание суброгационно право по чл. 410
ал. 1 от КЗ и изплатено застрахователно
обезщетение по силата на застрахователен договор с ликвицационен акт. Въз
основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
725/3.12.2018г. в полза на ищеца за сумата 19 246,37 лева – главница. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано
от 30.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 534,93 лева. Ответникът възразил срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедният
съд, с разпореждане от 8.01.2019г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.
Видно от приложения по делото застрахователен договор № 1102831496285180917 е, че между „Българска агенция за експортно застраховане“/БАЕЗ/ЕАД, в качеството на застраховател и ****, като застрахован е сключен Застрахователен договор за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск възникнал на територията на Република България. Посочено договора е, че списъка на застрахованите длъжници е в Приложение № 1, неразделна част от застрахователния договор. Предмет на покритите рискове по сключения Застрахователен договор от 18.09.2017г. са неплатежоспособност и забавено плащане, като е определен период на изчакване 4 месеца. Максималният размер на застрахователното обезщетение е 90% от претендираната сума в рамките на определения кредитен лимит. С приложената декларация от 18.09.2017г. застрахования декларарил, че е получил, запознат е и приема общите условия за застраховане на плащания по договори за продажби на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, неразделна част от застрахователния договор. Приложени по делото са и Общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, в които е уредено, че застраховн е лицето, което сключва застрахователен договор със застрахователя и има застрахователен интерес; търговски риск е рискът от неплащане за осъществени от застрахования доставки или предоставени услуги в изпълнение на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги, в резултат от сбъдването на някой от покритите рискове по раздел II, чл. 5 от ОУ. Посочено е още в същите, че застрахователно обезщетение е възстановяването от застрахователя на претърпените от застрахования щети, вследствие на настъпило застрахователно събитие в рамките на уговорените в полицата кредитни лимити, като застрахователното обезщетение не може да надвишава 85 % от кредитния лимит, освен ако в полицата е уговорено друго. В същите ОУ , сред покритите рискове са посочени неплатежоспособност на длъжника и забавяне плащането от длъжника /забавяне на дължимо плащане по договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги от страна на длъжника, за период по-дълъг от периода на изчакване/. В чл. 7 ал. 1 т. 2 от ОУ е уредено, че дата на настъпване на застрахователното събитие е датата, на която изтича периода на изчакване, като периода на изчакване е 6 месеца, освен ако в полицата не е уговорено друго. Посочено е, че началото на периода на изчакване е датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочени плащания по чл. 18 ал. 1 от ОУ. В чл. 10 ал. 2 от ОУ е уредено, че процентът на застрахователното обезщетение не може да надвишава 85 % от всяка щета, освен ако не е уговорено друго в Полицата. Уредено е още в ОУ, че застрахователната полица е неразделна част от застрахователния договор и се сключва в писмена форма, периода на валидност на застрахователния договор се посочва в полицата, условията за прекратяване на полицата, за изменението или допълването й, реда за уведомяване за очаквано застрахователно събитие и за уреждане на щети посредством предявяване на претенция за застрахователно обезщетение, встъпването в правата на застрахования. Видно от Приложение № 1 към застрахователния договор от 18.09.2017г. е, че сред застрахованите длъжници фигурира и ответното дружество под номер 374, с посочен кредитен лимит 70 000 лева. Между ****, като продавач и „К.Г.” ЕООД, като купувач е сключен Договор за покупко –продажба на горива и други стоки, при условията на отложено плащане чрез използване на кредитни карти „Транскарт флийт“, който договор от 21.10.2013г. е приложен по делото. По приложената фактура № ********** от 31.03.2018г. издадена от **** на ответника, последният закупил стоки по приложен опис на стойност 18 586,90 лева без ДДС, или 22 304,28 лева с ДДС, получени на 31.03.2018г. с падеж 25.04.2018г.. , като и са представени и приложения към фактурата с опис на стоките, обобщена справка за дължимата сума. По уведомление № ********** от 31.03.2018г. , с падеж 25.04.2018г., издадено от **** на ответника, последния дължи сумата 268 лева за винетки, като е приложение извлечение за получаване на уведомлението с дата на потвърждение 04.04.2018г.. , както и извлечение за получаване на фактурата от 31.03.2018г. с отразена дата на потвърждение 04.04.2018г.. Срокът за заплащането им е изтекъл на посочената дата 25.04.2018г.. С приложена по делото декларация за просрочени плащания към 11.05.2018г. рег. № 50663 застрахования **** декларирал пред ищеца просрочени плащания, сред които и просрочено плащане от ответното дружество по документ ********** от 31.03.2018г. с падеж 25.04.2018г. на стойност 22 304,28 лева и просрочено лащане от ответното дружество по документ ********** от 31.03.2018г. с падеж 25.04.2018г. а стойност 268 лева. Същият на 14.09.2018г. е депозирал Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по фактури № **********/30.04.2018г. и № 57413791/30.04.2018г. поради забавено плащане от страна на „К.Г.” ЕООД. Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, която претенция рег. № 60505 е приложена по делото. Същата е подадена е повече от 4 месеца след падежа на задължението и е в съответствие с разпоредбите на сключения Застрахователен договор № 1102831496285180917/18.09.2017г. и общи условия. В Приложение-Списък на фактури, формиращи размера на претенция за застрахователно обезещетие са описани двете задължения на ответника, посочени и в декларацията. Претенцията за застрахователно обезещетение е в размер на сумата 22 572,28 лева. Видно от приложения Ликвидационен акт № 119/09.10.2018г., във връзка с продадена претенция за застрахователно обезщетине № 60505/14.09.2018г. и настъпило застрахователно събитие „Забавяне на плащането“ от длъжник Камелия Груп, съгласно застрахователен договор 1102831496285180917 е определено застрахователно обезщетение в размер на 19 246,37 лева, което да бъде заплатено на ****, което съставлява 90% от непогасено вземане по фактура № 57410697/31.03.2018г. издадена от застрахования за извършени от него застраховани доставки. Наредено е сумата да бъде преведена по посочена от застрахования сметка. С платежно нареждане от 18.10.2018г. ****е изплатило в полза на **** застрахователно обезщетение в размер на 19 246,37 лева, с посочено основание з апревода – ликвидационен акт 119/09.10.2018г. .Сумата е преведена на посочената от застрахования банкова сметка. ***тронна поща, **** е потвърдлил получаването на сумата. Не се спори по делото твърдението на ищеца като заявител по ч.гр.дело, че ответникът е поканен с покана, получена на 06.11.2018г. да заплати сумата, срокът за доброволно плащане по която е изтекъл на 26.11.2018г.. Приложено по делото е Писмо на Дирекция „Информационни системи за дългосрочни и краткосрочни плащания“ от 05.12.2019г.. с данни за трудови правоотношения с ищеца за посочените лица.
Открито е производство
за проверка истинността на
застрахователен договор 1102831496285180917
от 18.09.2017г., декларация към застрахователен договор 1102831496285180917 от
18.09.2017г., Приложение № 1 към
застрахователен договор 1102831496285180917 от 18.09.2017г., декларация за
просрочени вземания, претенция за застрахователно обезщетение №
60505/14.09.2018г., Приложение № 1 към претенцията, ликвидационен акт №
119/09.10.2018г., фактура № **********/31.03.2018г. , приложение към фактура,
уведомление № **********/31.03.2018г., клиентски договор от 21.10.2013г..
Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, файлът
декларация за просрочени плащане към 11.05.2018г. е изпратен към системата BAEZ.net на 11.05.2018г. в 16:25:51 ч. .
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно представена справка от счетоводството
на фирма ****, процесните фактура **********/31.03.2018г. и уведомление №
**********/31.03.2018г. са отразени в счетоводните регистри на фирма **** , като
са отразени и извършени плащания. Вещото лице е заключило, че фактурата е
отразена в дневника за продажби по ДДС за м.март 2018г., същия е подаден в НАП
със справка-декларация по ДДС. Заключението на вещото лице е, че при счетоводно
отразяване на процесните фактура и уведомления в счетоводството на **** са
спазени изискванията на чл. 2 и чл. 8 от Закона за счетоводството за
хронологичното отразяване на стопанските операции в периода, за който се
отнасят, както и са спазени изискванията по ЗДДС при отразяване на процесните
фактури в дневниците за прадажби по ДДС.
Заключението на вещото лице е, че на основание предоставени дневници за
покупки по ДДС на К.Г. ЕООД за периода м.март 2018г. – м.февруари 2019 г. включително от ТД НАП Варна, процесната
фактура № ********** от 31.03.2018г. не е осчетоводена в максимално установения
срок съгласно изискванията на ЗДДС, тъй като не фигурира в дневниците за
данъчния период, през който е възникнало задължението или в един от следващите
12 данъчни периода. Вещото лице е дало заключение, че по фактурата и
уведомлението, двете от 31.03.2018г. са извършени следните плащания по банков
път: на 18.10.2018г. с платежно нареждане за сумата 19 017,37 лева от
страна на застрахователя ****по фактура **********/31.03.2018г. и на 18.10.2018г. с платежно нареждане за
сумата 229 лева от страна на застрахователя ****за уведомление
**********/31.03.2018г. , или обща сума на изплатеното от ищеца обезщетение е
19 246,37 лева. Вещото лице е описало, че от управителя на ответното
дружество не й е предоставена счетоводна информация по процесните фактура и
уведомление. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че от ответника не й е
предоставена информация по процесните фактура и уведомление, получила е
дневниците от ТД НАП Варна, които дневници били подадени от ответното
дружество, но процесната фактура не била осчетоводена в счетоводните регистри.
Установи
се от заключението на съдебно-графологичната експертиза, че положените подписи
на стр. 1,2 и 3 на Застрахователен договор № 1102931496285180917/18.09.2017г. в
реда след „за Застрахователя“ са
изпълнени от лицата К.П.и П.Б., положените подписи на стр. от 1 до 28
вкл. от Приложение № 1 към застрахователния договор от 18.09.2017г. в реда след
„за застрахователя“ са изпълнени от лицата К.К.П.и П.В.Б.. Заключението на
вещото лице е, че положения подпис на стр. 1,2 и 3 от застрахователен договор №
1102931496285180917/18.09.2017г. в реда след „за застрахования:“ в долен десен
ъгъл е изпълнен от лицето Д.Ч.Н., а положеният подпис на стр. от 1 до 28 вкл.
от Приложение № 1 към застрахователния договор от 18.09.2017г. в реда след „за
застрахования“ в долния десен ъгъл е изпълнен от лицето Д.Ч.Н..
Видно от заключенето на
съдебно-графологичната експертиза, положените подписи в Претенции за
застрахователно обезщетение № 60505/14.09.2018г. и Приложение № 1 към нея, в
реда след дата 14.09.2018г. на лист 2,3 и 6, след Застрахован: Д. Н. са
положени от Д.Ч.Н..
Установи
се от заключението на съдебно-графологичната експертиза, че положените подписи
в ликвидационен акт № 119/09.10.2018г. с рег. № 62529/09.10.2018г. след
Изготвил : Б.С. са изпълнени от Б.С., а положените подписи в Ликвидационен акт
№ 119/09.10.2018г. с рег. № 62529/09.10.2018г. след Съгласувал: П.П., са
изпълнени съответно от Петя Георгиева Петрова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи
се, че заповедното производство е било образувано по заявление на ищеца,
подадено на 30.11.2018г. срещу ответника за сумата 19 246,37 лева –-главница. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано
от 30.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 534,93 лева. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение. Съгласно чл. 410, ал. 1 т. 1 от
Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение.
От приетите по делото доказателства се установява, че между ищеца и **** са съществували застрахователни правоотношения по договори за застраховка на търговски риск. Настъпил е застрахователно събитие „забавяне на плащането“ на задължения на ответника по иска към застраховано дружество ****. При това положение и с плащане на застрахователното обезщетение застрахователното дружество – ищец по иска е встъпило в правата на застрахования, съгласно чл. 410 от КЗ, поради което предявеният иск е основателен и доказан. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е дало заключение, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е именно в претендирания размер от 19 246,37 лева.
За да възникне
в полза на застрахователя по имуществена застраховка суброгационно право срещу
причинителя на вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия
състав на цитираната правна норма: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на
настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования
срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя. В случая
дружеството-ищец ****представи
доказателства за елементите на фактическия състав на иска. Ответникът от своя страна не представя Ответникът
от своя страна не сочи някакви
правоизключващи или правопогасяващи факти, а направените възражения се явяват
неоснователни, включителни и тези за
твърдяните противоречия с Общи условия за застраховане на плащания по договори
за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал
на територията на Република България, още повече и предвид възможността предвидена в тях , роцентът на
застрахователното обезщетение да бъде уговарян в полицата. Ответникът не навежда твърдения за заплащане
на претендираната сума, както и не
представя доказателства за извършено плащане.
Предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен, като
се приеме за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца
съществува вземане от ответника и ответника дължи на ищеца сумата 19 246,37 лева главница,
представляваща съгласно издадения ликвидационен акт № 119/09.10.2018г. , 90 %
от непогасеното вземане по фактура № 57410697/31.03.2018г., издадена от
застрахования за извършена от него застрахована доставка,ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 30.11.2018г. до
датата на окончателното плащане.
Относно направеното оспорване
истинността на посочените застрахователен договор 1102831496285180917 от 18.09.2017г., декларация към застрахователен
договор 1102831496285180917 от 18.09.2017г., Приложение № 1 към застрахователен договор
1102831496285180917 от 18.09.2017г., декларация за просрочени вземания,
претенция за застрахователно обезщетение № 60505/14.09.2018г., Приложение № 1
към претенцията, ликвидационен акт № 119/09.10.2018г., фактура № **********/31.03.2018г.
, приложение към фактура, уведомление № **********/31.03.2018г., клиентски
договор от 21.10.2013г. по искане на ищеца бяха изготвени посочените заключенията
на вещите лица, а от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства в посока на опровергаване на автентичността на
документите. Поради това, с оглед и на
заключението на вещото лице, съдът приема, че оспорването не е доказано.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 534,93 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 694,93 лева, от които 384,93 лева – ДТ, 1010 лева – възнаграждения на вещи лица и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.Г.“ЕООД, ****, седалище и адрес на управление ***, че същото дължи на ****, седалище и адрес на управление *** ****, представлявано от М.Й.Р.и Л.О.Д.С., заедно сумата 19 246,37 лева /деветнадесет хиляди двеста четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/ главница – представляваща съгласно издадения ликвидационен акт № 119/09.10.2018г. , 90 % от непогасеното вземане по фактура № 57410697/31.03.2018г., издадена от застрахования за извършена от него застрахована доставка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 725 от 3.12.2018 г. по ч.гр.дело № 1232/2018 г. по описа на Районен съд Свищов.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194 ал. 3 ГПК, за недоказано оспорването на истинността на застрахователен договор 1102831496285180917 от 18.09.2017г., декларация към застрахователен договор 1102831496285180917 от 18.09.2017г., Приложение № 1 към застрахователен договор 1102831496285180917 от 18.09.2017г., декларация за просрочени вземания, претенция за застрахователно обезщетение № 60505/14.09.2018г., Приложение № 1 към претенцията, ликвидационен акт № 119/09.10.2018г., фактура № **********/31.03.2018г. , приложение към фактура, уведомление № **********/31.03.2018г., клиентски договор от 21.10.2013г.
ОСЪЖДА „К.Г.“ЕООД, ****, седалище и адрес на управление ***, да заплати на ****, седалище и адрес на управление *** ****, представлявано от М.Й.Р.и Л.О.Д.С., заедно сумата 1 694,93 лева /хиляда шестстотин деветдесет и чеири лева и деветдесет и три стотинки/ направени по делото разноски, от които 384,93 лева – ДТ, 1010 лева – възнаграждения на вещи лица и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К.Г.“ЕООД, ****, седалище и адрес на управление *** да заплати на ****, седалище и адрес на управление *** ****, представлявано от М.Й.Р.и Л.О.Д.С., заедно, направените в заповедното производство разноски в размер на 534,93 лева /петстотин тридесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1232/2018 г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: