Р Е
Ш Е Н
И Е
№
143
Добрич, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично
съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 511/ 2022
год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от И.Г.И. ***, подадена чрез адв.
М. Г., срещу Решение № 83/ 02.08.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич.
Жалбоподателят оспорва Решението в частта, в която му е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса
на изискуемия от 15 години осигурителен стаж за втора категория труд съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО и по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО – липса на необходимата
възраст от 64 години и 05 месеца.
Настоява, че неправилно не му е зачетен като стаж от
втора категория трудът, положен през периода 21.12.1981 г. – 12.02.1982 г.; 18.03.1987
г. – 18.06.1987 г.; 29.08.1988 г. – 05.09.1990 г.; 30.07.1992 г. – 30.11.1992
г.; 09.12.2004 г. – 01.04.2007 г.; 21.02.2013 г. – 28.05.2013 г.; 10.06.2014 г.
– 18.08.2014 г. Твърди, че през първия период е работил като шлосер в ОСП „***“,
а през останалите периоди като шофьор в различни предприятия, но при
упражняване на длъжността шофьор е управлявал превозно средство над 12 тона,
поради което счита, че положеният от него труд следва да бъде признат за такъв
от втора категория. При тези доводи иска отмяна на Решението и потвърденото с
него Разпореждане и връщане преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Добавя, че не са
събрани доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят има
осигурителен стаж от втора категория труд над 15 години. Моли да не се
кредитират свидетелските показания за положения в „***“ ЕООД труд на основание
чл. 104, ал. 10 от КСО. При така изложеното иска жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производството е започнало по подадено Заявление
с вх. № 2113-24-153/ 25.02.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич от И.Г.И., ЕГН **********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с изричното
посочване, че се желае отпускане на такава при условията на втора категория (л.
7 - 8). Към Заявлението са приложени трудова книжка № 2149/ 21.12.1981 г., трудова
книжка от 21.09.2099 г.; трудова книжка от 10.06.2014 г.; военна книжка № 79234.
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж (л. 55),
съгласно който заявителят има 27 години 04 месеца и 17 дни осигурителен стаж от
трета категория и 13 години 07 месеца и 12 дни стаж от втора категория, общо с
превръщане стаж от трета категория – 44 години 04 месеца и 24 дни и навършена
възраст към датата на Заявлението от 61 години 04 месеца и 20 дни.
Изискана е информация от различните предприятия, в които
е работил жалбоподателят за положения от него труд, като отговорите им са
приети като доказателства по делото.
При така събраните доказателства с Разпореждане № **********/
09.06.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич (л.
57) е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Г.И..
Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на *** г. и към датата на
Заявлението има навършена възраст от 61 години 04 месеца и 20 дни, съответно
придобит осигурителен стаж от първа категория от 00 години 00 месеца и 00 дни;
втора категория от 13 години 07 месеца и 12 дни и трета категория от 27 години
04 месеца и 16 дни, превърнат към трета категория – 44 години 04 месеца и 24
дни. В Разпореждането са изложени съответните за отделните категории стаж
разпоредби, относими към правото на пенсия и е указано, че за 2022 г., съобразно
чл. 68, ал. 1 - 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на пенсия се
придобива при 69 години и 02 месеца осигурителен стаж от трета категория труд за
мъжете; съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2022 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива
при навършване на възраст от 58 години и 10 месеца и 15 години осигурителен
стаж от втора категория, както и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100
точки. Добавено е, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО за 2021 г. право на пенсия
се придобива при навършване на възраст от 66 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най – малко 15 години действителен осигурителен стаж за жените и
мъжете. Разяснено е понятието „действителен осигурителен стаж“ с позоваване на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Прието е, че заявителят няма право на пенсия по
чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на Заявлението няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория, а има 13 години 07 месеца и 12 дни.
Отразено е, че не са налице и предпоставките по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО поради
липса на изискуемата възраст. Обосновано е, че лицето няма право на пенсия и по
чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма изискуемата възраст. Няма изложени мотиви
кой стаж не е зачетен за втора категория и защо.
Срещу Разпореждането за отказ на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич с вх. № 1012-24-175/ 22.07.2022 г. (л. 61) И.И.
е подал жалба по административен ред, с която обжалва Разпореждането, като
настоява, че общият му трудов стаж е по – дълъг от установения, но не може да
установи кой трудов стаж не е зачетен. Добавя, че според него не е зачетен
стажът му от втора категория, тъй като счита, че стажът му от втора категория е
повече от 17 години, а му е зачетен стаж само 13 години. Иска отмяна на
Разпореждането, като му бъде признат целият осигурителен стаж, съответно и стаж
от втора категория и му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата. Изредил
е конкретно периодите, за които е признат осигурителен стаж от втора, респ. от трета
категория, съответно предприятията, в които е бил положен трудът, като е приел
общо зачетения осигурителен стаж в Разпореждането по места, периоди и категория
труд за правилен.
Счел е, че при наличните по пенсионната преписка
доказателства жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1 - 2 от КСО, при които кандидатства за пенсия, съответно правилно е отказано
отпускането ѝ, а понеже не отговаря и на условията на останалите
разпоредби на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
е счел, че правилно изцяло му е отказано отпускане на такава пенсия. Не е
изложил конкретни мотиви защо за едни периоди приема, че трудът е от втора
категория, а за други – не.
При горните съображения е оставил жалбата без уважение с
Решение № 83/ 02.08.22 г. (л. 62), получено от жалбоподателя на 30.08.22 г. (л.
64)
Жалбата е подадена на 07.09.22 г. с рег. № 1012-24-175#2/
07.09.2022 г. на административния орган, видно от печата, положен върху нея (л.
3).
По реда на подадена молба по чл. 192 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, от жалбоподателя, е изискана информация от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Добрич за собствеността на превозни средства, които
жалбоподателят твърди, че е управлявал, докато е бил на длъжност „шофьор“.
Видно от писмо вх. № 4445/ 14.12.22 г. (л. 108) на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Добрич с приложена към него справка от Информационната
система, превозно средство с рег. № *** – „Скания“ е собственост на „***“ ЕООД,
ЕИК *** (л. 109)
От ТД на НАП – Варна, офис Добрич е представена справка,
актуално състояние на всички трудови договори за жалбоподателя.(л. 86) Под № 10
в справката, л. 87 на гърба, е отразено, че И.Г.И. е бил на трудов договор в „***“
ЕООД, ЕИК *** от 09.12.2004 г. до 01.04.2007 г. За този период от работодателя,
видно от същата справка, л. 89, на гърба, л. 90, лицето е било на длъжност
„шофьор на тежкотоварен автомобил“ – 12И през целия период на трудовия договор.
По искане на страните е назначена съдебно – счетоводна
експертиза за установяване на заеманите от жалбоподателя длъжности през
оспорваните периодите от 18.03.1987 г. – 18.06.1987 г., 29.08.1988 г. –
5.09.1990 г. и от 9.12.2004 г. до 1.04.2007 г.; установяване налице ли са данни
за вида, за тонажа, за регистрационните номера на управляваните от жалбоподателя
ППС, като при наличие на документи, удостоверяващи тези обстоятелства, същите
да се приложат към заключението; при
условие, че стажът през посочените в задача 1 периоди бъде зачетен за такъв от
втора категория, да даде отговор, отговаря ли жалбоподателят на условията за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Заключението на вещото лице е представено на 24.01.23 г.
(л. 123) и е изслушано в съдебно заседание на 06.02.23 г.
В заключение вещото лице е представило в табличен вид
оспорените периоди. В съдебно заседание на въпрос на процесуалния представител
на жалбоподателя отговаря, че стажът в „***“ ЕООД е не е включен към стажа,
приет за такъв от втора категория от административния орган и ако този стаж от
02 години 03 месеца и 22 дни (л. 129) бъде зачетен за втора категория, то
общият стаж от втора категория ще е над 15 години. Процесуалният представител
на ответника заявява по повод на този въпрос, че е зачетен от втора категория
стаж от 13 години 07 месеца и 2 дни и ако се прибави съответният стаж, то
стават 15 години и 07 месеца.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е
приобщено към доказателствения материал по делото.
По делото са допуснати гласни доказателства чрез разпита
на един свидетел, воден от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
Предмет на жалбата пред съда е оспорването на
жалбоподателя на извода на ответника, че положеният през посочените в жалбата и
изрично изброени по – горе в настоящото Решение периоди труд не е от втора
категория.
По същество жалбата е основателна. Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, спор няма, но все пак съдът следва да отчете следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно
изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от ***, подписала
го „за директор“. Съгласно Заповед № 1016 – 40 – 23/ 11.01.2018 г. на
Управителя на Националния осигурителен институт (л. 133), издадена на основание
чл. 37, ал. 5, т. 1 КСО, ***– началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ –
Добрич е определена да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ –
Добрич, предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на
НОИ, в случай на отсъствие на същия. В случая, видно от приложената по делото
Заповед № 18876/ 13.07.22 г. на Управителя на НОИ (л. 146), към датата на
издаване на оспореното Решение, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, ***, е
ползвал платен годишен отпуск. С оглед на това оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, по заместване, в рамките на извършеното му
оправомощаване, като следва да се добави, че от материално и териториално
компетентен орган е издадено и обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Добрич
Разпореждане. Решението е издадено в едномесечния законов срок, при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа формално всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му, като
мотивите са налични в приложената административна преписка. В изпълнение на
специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение,
след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
По отношение приложението на материалния закон настоящият
състав намира, че той е приложен неправилно. Това е така, защото:
В самото Заявление жалбоподателят е отбелязал, че желае
пенсиониране в условията на втора категория труд. Административният орган не е
извършил задълбочена проверка на наличните данни, вкл. в ТД на НАП – Варна,
офис Добрич, в резултат на което неправилно е приел, че трудът, положен през
периода от 2004 – 2007 г. в „***“ ЕООД е от трета категория.
По делото бе извършена проверка съобразно приложимите
норми и събрани доказателства. В Раздел I. Втора категория, отрасъл Селско
стопанство и хранителна промишленост, на ПКТП (отм.), чл. 52б, за работещите непосредствено
в селскостопанското производство като механизатори и бригадни
механици е разписано, че се счита, че са полагали труд втора категория, а
според чл. 53а от ПКТП (отм.) трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от
транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни
пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите
за бърза и неотложна медицинска помощ в страната, се зачита за труд от втора
категория.
Към момента на произнасяне на административните органи
наистина липсват данни за вида на управлявания автомобил - товарен или лек и за
дейността, която е извършвана с него, но е можело да се изиска справка от ТД на
НАП – Варна, офис Добрич, в която,както вече беше посочено, на база подадените
от работодателя уведомления, изрично е отразено, че работникът е бил шофьор на
тежкотоварен автомобил 12 И.
По делото няма спор, че „***“ ЕООД е било прекратено, без
да са предадени ведомостите за заплати в НОИ. В този смисъл е и заключението на
вещото лице и изричното изявление в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника (л. 135, на гърба). В тази насока съдът намира, че след
като осигурителят - работодател не е предал ведомостите за заплати, от които да
се направят изводи за определени елементи от вида и характера на трудовата
функция, от които зависи преценката за категорията на положения труд,
установяването на обективната истина става с всички допустими доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания при наличието на т.нар. начало на писмено
доказателство, което в случая е трудовата книжка с вписана длъжност „шофьор“,
като няма спор, че видът дейност на осигурителя е селскостопанска – търговия на
едро със зърно, семена, фуражи и други суровини.
Безспорно липсват данни единствено за вида на
управлявания автомобил. Съгласно чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите (ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на спорния стаж,
трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски
ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация, като документът се издава въз основа на
изплащателните ведомости или партидни книги, като се посочва и категорията труд
и съответната точка от ПКТП, по която се предлага да се зачете.
В конкретния случай не се спори от страните, че
предприятието не съществува и не са предадени ведомости за заплати за съхранение
в ТП на НОИ. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че предаването на
разплащателната документация на прекратените осигурители без правоприемник в
съответните ТП на НОИ е задължение за осигурителя, въведено от 2006 г. с
влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ДВ, бр. 38/2005 г., в
сила от 01.01.2006 г.). Съгласно нормата на чл. 5, ал. 10 от КСО в редакцията ѝ
към този момент на предаване в НОИ подлежат освен разплащателните ведомости още
само трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване,
заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за
прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Такъв е обхватът на
подлежащите на предаване в НОИ документи според разпоредбите на КСО и към
настоящия момент. С изменението на чл. 1, ал. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005
г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни
документи на прекратени осигурители без правоприемник (ДВ, бр. 107/2013 г.) е
създадена нова разпоредба, а именно чл. 1, ал. 2, т. 8, според която на
предаване в ТП на НОИ подлежат и други документи, освен посочените в т. 1 - 7,
въз основа на които да може да се установи осигурителен стаж и доход, категория
труд на лицата и др. При това положение и като се съобрази обстоятелството, че от
този осигурител въпреки вмененото му задължение не са предадени никакви
документи в НОИ при прекратяването и заличаването му, установяващи условията на
работа на жалбоподателя, съдът намира, че събирането на гласни доказателства в
случая не е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 104, ал. 10 КСО,
според която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се
доказват със свидетелски показания, в каквато насока бе направено възражение от
страна на процесуалния представител на ответника. Тази специална правна норма
въвежда императивно изискване за използване на писмени доказателства при
доказване на категория труд, т.е. недопустимост на свидетелски показания.
Забраната обаче не е абсолютна, доколкото разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК,
приложима по силата на чл. 144 АПК, предвижда изключения от недопустимостта, а
именно, че за случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски
показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен
не по вина на страната. В процесния случай, разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО
изисква писмен документ за доказване на категорията труд, обаче по делото беше
установено, че такъв не е налице, но не по вина на жалбоподателя. С оглед на това
намира приложение изключението, предвидено в чл. 165, ал. 1 ГПК, необходимите
за преценка на категорията труд обстоятелства да бъдат установени със
свидетелски показания. В допълнение може да се посочи, че възприемането на
забраната по чл. 104, ал. 10 КСО като абсолютна би довело до неравностойно
третиране на лицата, които поради липса въобще на надлежен документ за стаж
следва да го установят (включително и неговата вредност и тежест с оглед
зачитане на съответната категория) по съдебен ред по Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) и лицата, които разполагат
с надлежен документ за трудов/осигурителен стаж, но са длъжни да доказват
съответната категория труд в рамките на пенсионното производство. За първите
ЗУТОССР предвижда възможност при наличие на писмени доказателства относно
вероятността на стажа, да го докажат със свидетелски показания (включително и
категорията труд), а лицата от втората група ще са лишени от тази възможност,
дори и когато липсата на писмени доказателства не е по тяхна вина. Забраната се
отнася до установяване категория стаж със свидетелски показания, но
установяването на факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на
труда и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно
категорията на труда от административния орган и съда, е задължение на
административния орган по изпълнение на разпоредбите на чл. 35-37 АПК.
Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството пред
административния орган, натоварен от закона да установи всички факти от
значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос.
С оглед горното в съдебното производство са допуснати
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел. Разпитаният свидетел ***Г.
заяви: „Работихме заедно с И. през 2005 г., не помня точно годините. И. работи
около две години. И те после камионите ги продадоха. Той работеше, като караше
камион с ремарке. Камионите бяха два. Ние ходехме с него и купихме една Скания
от Стара Загора с ремарке. И после с него заедно отидохме и купихме и караше
Волво, което е с три оси и ремерке с две оси, петосна композиция. Приблизително
камионите, средната им маса на товароносимост е 46 тона, а като махнете 26 от
тях, 20 тона е композицията. Това са камион с ремарке, тежи 20 тона. Волвото е
със старозагорски номер и така си остана. През цялото време, докато И.
работеше, е карал този камион и е бил на длъжност шофьор. Говоря за работата му
в „*** ЕООД… Дружеството
разполагаше само с тези два автомобила. Леки автомобили нямаше. Ако има някакъв
проблем, заводът съществува – Фуражния до АПК и управителят се казва ***и той е
същият и е там. Всички хора могат да потвъртят къде са стоели камионите и кой
съм аз и какво сме правили. „*** ЕООД и Фуражния завод, общото е, че камионите
домуват там и аз съм съдружник във Фуражния завод. И те работиха и за Фуражния
завод тези камиони… То има и
пътни листи – „***“, пристанището. Тези камиони са работили много, т.е. са
носили зърно на пристанището за Фуражния завод, царевица и пшеница. Отделно
фуражи, всичко над бруто маса около 46 тона.“
Видно от показанията, безспорно се налага изводът, че
през процесния период жалбоподателят е управлявал като шофьор в „***“ ЕООД превозни
средства, които отговарят на изискванията за тонаж като съчленен състав и е
упражнявал труда си освен това в селскостопанското производство. В този смисъл,
като се имат предвид и изчисленията на вещото лице и признанието на ответника,
то за жалбоподателя са налице необходимият брой години, изискуеми за зачитане
на труда от втора категория.
С оглед показанията на свидетеля се установява, че и
двата автомобила, посочени от жалбоподателя, макар и единият да е с регистрация
в Стара Загора, са били ползвани от процесното дружество и управлявани от
жалбоподателя. В тази насока е и писменото доказателство – товарителница № 73
от 14.09.2006 г. (л. 78), посочен автомобил Скания, с рег. № ***, бруто маса
49 840 кг, тара – 16 860 кг, както и приложеният към тази товарителница
пътен лист с посочен водач – И.И. (л. 79) От справката на Сектор „Пътна
полиция“ се установява, че това ПС е било собственост на „***“ ЕООД. За
второто, посочено от жалбоподателя превозно средство, товарен камион също,
справката сочи, че е собственост на лице от Стара Загора, но както заяви в
съдебно заседание свидетелят на това второ превозно средство (л. 120) не е била
променена регистрацията.
С оглед изложеното и събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира, че стажът на жалбоподателя И.Г.И. през
периода от 9.12.2004 г. до 1.04.2007 г следва да бъде зачетен изцяло като втора
категория труд. Длъжността шофьор, посочена в трудовата му книжка, попада в
предметния обхват на длъжностите, посочени в чл. 53а от ПКТП, като същият
е управлявал безспорно тежкотоварен автомобил. Според съда от представените от
ТД на НАП – Варна, офис Добрич доказателства за трудовите договори на лицето и
записаната длъжност на същото може да се направи извод, че и за останалите
оспорени периоди И.Г. е управлявал тежкотоварен автомобил, т.е. отговаря на
условията за втора категория труд. Положеният обаче дори само в „***“ ЕООД
труд, за който се събраха пълни еднопосочни доказателства, като период е
достатъчен, за да се изпълнят изискванията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от втора категория. При преценката за наличие на
необходимите години трудов стаж от втора категория, навършената към датата на
Заявлението възраст от жалбоподателя и сборът от години трудов стаж и възраст,
то настоящият състав преценява, че са налице кумулативните предпоставки за
отпускане на жалбоподателя на пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията
на чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Предвид горното, процесното решение следва да бъде
отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново
разглеждане на жалбата против разпореждането и ново произнасяне в срока по чл.
117, ал. 3 от КСО, считан от датата на влизане в сила на настоящия акт.
С оглед изхода на спора, своевременно стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя и приложените към
него писмени доказателства за сторените разноски, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски в хода
на съдебното производство, а именно в размер на 600.00 лв. (шестотин лева) за адвокатско
възнаграждение и 284.00 лв. (двеста осемдесет четири лева), заплатено
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във
връзка с чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Добрич, Първи
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.И. ***, подадена чрез адв. М. Г.,
срещу Решение № 83/ 02.08.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне по Заявление с
вх. № 2113-24-153/ 25.02.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич от И.Г.И., ЕГН **********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените
в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр. Добрич да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, сумата от 884.00 лв.
(осемстотин осемдесет и четири лева) съдебно – деловодни разноски за първа
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: