Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 26.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и пети фев**ари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 16 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 19-0281-001187 от 26.11.2019 г. на ВПД Началник група
към **на ***П., **- К., на Д.И.Г., ЕГН ********** ***, П.ска обл., ул. „Б.р.“ № **са наложени административни наказания
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/-
глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 66 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно постановление са отнети и 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го
обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и
необосновано. Излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа жалбата.
Излага доводи за незаконосъобразно, необоснованост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление и пледира за отмяната му.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е частично основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители К. като актосъставител, А. и С. като свидетели при съставяне на
акта и установяване на нарушението, както и доведения по почин на жалбоподателя
свидетел И.Г., както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 19-0281-001187 от 26.11.2019 г., АУАН бл. №384196 от 22.10.2019
г., копие на разрешение за временно движение на ПС сер.
В № 0788286, валидно до 21.02.2020 г. на МВР, пътна книжка на водачи, имащи
право да управляват с номерата, възражение срещу АУАН, справка за нарушител/водач,
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-1500/29.01.2019 г., писмо от
РП- К., постановление за отказ да се образува наказателно производство от
25.10.2019 г., съдът намира за установено следното:
На
22.10.2019 г. свидетелите А. и С.- служители н.Р.н.М.К. пътували със служебен
автомобил към гр. К. по общински път № PDV 1082. При
км.6+800м. забелязали движещ се срещу тях лек автомобил марка „М.****“ без
поставени регистрационни табели. Двамата полицейски служители обърнали посоката
на движение и го последвали. Малко след това обаче автомобилът спрял и водачът
му слязъл и започнал да оглежда гумите в предната част. След извършена проверка
било установено, че водач на автомобила бил жалбоподателя Г.. На място бил
извикан мл. автоконтрольор К., който извършил
проверка, като установил, че лек автомобил марка „М.****“ имал номер на рамата ******* и не бил
регистриран по надлежния ред. При проверката било установено, че водачът на
автомобила не носил в себе си и свидетелство за управление на МПС и контролен
талон към него. По време на проверката жалбоподателят Г. обяснил, че управлявал
лекия автомобил, за да го изпробва, тъй като бил на ремонт.
Въз
основа на констатираното мл. автоконтрольор К.
съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателя Г. е осъществил нарушения
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 22.10.2019 г.,
около 16.00 часа, в община К., на общински път № PDV 1082, при
км.6+800м., с посока на движение към с. Д.управлявал лек автомобил „М.****“ без
поставени регистрационни табели, с номер на рамата *******, като след
извършена справка било установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния
ред и водачът не носил СУМПС и контролен талон към него.
Възражения
срещу констатациите по акта били направени в законоустановения
3-дневен срок, като жалбоподателят посочил, че при привеждане на автомобила в
движение не проверил, дали са поставени притежаваните от неговата фирма дилърски номера, тъй като се занимавал с внос и продажба на
автомобили.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 26.11.2019 г. оправомощено
длъжностно лице съставило атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя Г. били наложени административни наказания на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 66 месеца, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП, както и били отнети 10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 на МВР.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 02.12.2019 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 03.12.2019 г.
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на
решението си, като безпротиворечиви помежду си и
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да
провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление, в частта му, касаеща нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага
неговата отмяна. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал нерегистрирано МПС,
което деяние съставлява нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е
предвидено, съобразно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налагането на глоба от 200 до
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца. На
същият в случая е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 66 месеца.
Наказанието
лишаване от право да управлява МПС се явява определено в несъществуващ размер
от 66 месеца, като ЗДвП е предвидил параметри за това наказание от 6 до 12
месеца, поради което и наказанието се явява незаконосъобразно. В случая, съдът
приема, че е допусната техническа грешка при изписване съдържанието на
наказателното постановление, но липсва установен ред за нейното саниране след
издаване на наказателното постановление, поради което и така допуснатата
техническа грешка води до незаконосъобразност на наказателното постановление в
частта му относно така наложеното наказание. Наказанията, наложени на основание
чл.175 ал.3 от ЗДвП- глоба и лишаване от право да управлява МПС са кумулативни,
т.е. допуснатата незаконосъобразност в
размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС и невъзможността
същата да се санира води до незаконосъобразност на
общо определеното наказание. Поради изложеното съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление в горепосочената част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тази
част. Предвид изложеното се явява и незаконосъобразно отнемането на 10
контролни точки въз основа на наложеното наказание по чл.175 ал.3 от ЗДвП,
съобразно чл.6 ал.1 т.5 от Наредба № Із-2539 на МВР.
Извън
горепосоченото, съдът не установи други нарушения на процесуалните правила. Съдът
намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че при извършената му
проверка на 22.10.2019 г. жалбоподателят като водач на МПС не е носил
изискуемите му се по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП- СУМПС и контролен талон към него.
Извършването от жалбоподателя на твърдяното нарушение се установява въз основа
на събраните по делото доказателства- АУАН, издаден без констатирани
процесуални нарушения и ползващ се от доказателствената
сила, визирана в чл.189 ал.2 от ЗДвП, чиито констатации се явяват потвърдени от
необорените показания на свидетелите А. и С.- очевидци на нарушението. Правилно
е наложено и наказанието за така извършеното нарушение, а именно на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв. Поради изложеното в
посочената част атакуваното наказателно постановление следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0281-001187 от 26.11.2019 г. на ВПД Началник
г**па към **на ***П., **- К., в частта му с която на Д.И.Г., ЕГН ********** ***,
П.ска обл., ул. „Б.р.“ № **е наложено административно
наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 66 месеца, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП, както и са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 на МВР.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0281-001187 от 26.11.2019 г. на ВПД Началник група към **на ***П.,
**- К., в частта му с която на Д.И.Г., ЕГН ********** ***, П.ска обл., ул. „Б.р.“ № **е наложено административно наказание
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.