Р Е Ш Е Н И Е
№3
гр. Каварна
03.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в
публично заседание на трети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря
Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. № 410 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е.М.К., чрез
адв. С.В. ВАК, против „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата 1031,85 лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия за обект на потребление
в гр. Каварна, ул. „***” № 21, бл. „***”, Й.Ж.И, с кл. № *** и аб. № ***, за
периода 17.02.2017 г. – 06.04.2017 г., за която сума е издадена фактура № **********/18.06.2019
г.
В исковата си молба ищцата излага, че е уведомена за извършено преизчисление на количеството
потребена ел. енергия и корекция на сметка в съответствие с чл. 51 от ПИКЕЕ,
като на това основание дружеството ответник претендира исковата сума. Оспорва
дължимостта на същата, с аргумент, че не са налице предпоставките на чл. 48-50
от ПИКЕЕ за служебно начисляване на сметката, както и че не е установен периода
на грешно измерване или неизмерване на СТИ, както и факта на реална доставка и
потребление. Оспорва извършената проверка на СТИ на посочената дата и
отразените констатации в съставения протокол. Оспорва наличието на нормативен
акт въз основа на който за ответното дружество да съществува възможност за едностранно
коригиране на сметката. Твърди, че СТИ не е било годно средство за измерване и
моли в тази връзка за постановяване на положително решение по спора. Претендира
разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че исковата сума е цена на потребено количество
ел. енергия, дължима на основание сключен между страните договор за доставка на
ел. енергия при общи условия, по който ищеца е потребител, а дружеството –
доставчик. При техническа проверка на СТИ, обективирана в съставен констативен
протокол е установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е
демонтиран със съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална
опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. От заключението
на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е
наличие на преминала енергия на тарифа Т.3-051698.0 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия
и издадена фактура за исковата сума. Моли поради това за
постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен. Претендират се
разноски.
Настоящият състав на съда, съобразявайки
становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Установява се от представения от трето неучастващо в
делото лице – „Електроразпределение Север” АД, протокол за монтаж на СТИ (стр. 99
от делото), че на 20.02.2015 г. служителите на „Енерго Про Мрежи” АД и
пълномощници на „Енерго Про Продажби” АД – С.Х.Т., Ц.А.И.и Иван Кирилов Иванов
са извършили в присъствието на клиента Е.М.К., монтаж на електромер – средство
за търговски измерване (СТИ) с абонатен № ***, на адрес гр. Каварна, бл. ***. В
протокола освен данните за СТИ : тип, модел, номер на пломба и пр. са посочени фабричния
№ ***, и показанията на електромера при монтирането – нощна: 0, дневна: 0,
върхова --. Протоколът е подписан от Е.М.К. и служителите на дружеството
извършили монтажа.
На 16.02.2018 г. в 14.50 ч. служители на Енерго Про
Мрежи АД и пълномощници на Енерго Про Продажби АД – С.Т.Г. и ***, извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
обект находящ се в гр. Каварна, бл. *** №1, в присъствието на свидетелите К.К.К.и
Й.Ж.И, които са подписали протокола. В съставения по време на проверката констативен
протокол № 1202061 (л. 45-46 от делото) са посочени отчетените показания на
електромера: 003922,4 kWh по първа /нощна/ тарифа, 011788,1 kWh по
втора /дневна/ тарифа и 051698 kWh по трета тарифа. Отразено е наличието на
държавна пломба със сигнатура „М 14” и ведомствена
„Еnergo-Pro 2010581” на капака на клемния блок. Електромерът е демонтиран и е
монтиран нов с нулеви показания по всички тарифни регистри. Горните обстоятелства
се потвърждават изцяло от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.Г..
Демонтирания електромер е представен в БИМ ГД „МИУ” РО
Варна, в запечатан плик, пломбиран с пломба № 508461, придружен с КП № 1202061
от дата 16.02.2018 г. на ЕРП Север АД. Установява се от представения констативен
протокол № 1436/11.06.2019 г. на БИМ ГД „МИУ” РО Варна, за извършена
метрологична експертиза на средство за измерване, че статичен еднофазен
двутарифен електромер тип: Сaratdigitron M02, идентификационен
№ ***, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер Сarat digitron M02 трябва да състои от
две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 051698,0 kWh. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Часовникът отчита в 10:00 ч. – 11:11 ч.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия (без часовник).
Въз основа на така съставения констативен протокол ЕРП
„Север” е изготвило становище за начисление на ел. енергия за абонатен № *** и
кл. № ***, за допълнително общо количество ел.енергия в размер на 51698 кВТч.
за периода от 17.02.2017 г. до 16.02.2018 г.,
като електроенергията е разпределена на три периода. В становището е
посочено, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на електромера, при
което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
От „Енерго-Про Продажби” АД на 18.06.2019 г.
е издадена фактура № ********** за заплащане на електрическа енергия
в размер на 51698 kWh на обща стойност 8929,19 лв. Фактурата е
изпратена до абоната със съпроводително писмо, в което е посочено, че в
резултат на констатираното неточно измерване на ел. енергия за обект на адрес
гр. Каварна, бл. *** № 1, е направено преизчисление на количеството енергия за
клиентски № *** и абонатен № ***, и е издаден счетоводен документ с № **********/18.06.2019
г. на стойност 8929,19 лв. със срок на плащане 28.06.2019 г.
Съгласно заключението на вещото лице В.Ч. по
назначената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено се
установява, че измерването на
електроенергията, потребявана в обекта на ищеца се е извършвало
посредством еднофазен статичен
електромер Сarat digitron M02
с ид. № ***. Същият е одобрен тип средство за
измерване. Електромерът
е предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни
мрежи. Има до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за
реално време. Процесният електромер е произведен през
2014 г. и е преминал първоначална
метрологична проверка през същата
година. За еднофазните електромери
срокът за следваща метрологична проверка е шест години. Монтиран е
на адреса на потребление на 20.02.2015г., като са записани нулеви начални
показания по два от тарифните регистри на електромера – 1.8.1 /нощна/ и 1.8.2
/дневна/. Няма записани показания за регистри 1.8.3 и 1.8.4. В
процесния случай СТИ е правилно свързано между захранващата мрежа и
консуматорите и измерва с грешка до ±1% преминалата електроенергия. Тъй като
измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници следва, че цялата
потребена от ищеца – абонат електроенергия в периода на корекцията е измерена,
като част от нея е записана в невизуализирания за отчет регистър 1.8.3,
поради което тази част не е отчитана като потребена. Преминалата от захранващия
кабел към абоната електроенергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните
регистри на паметта, но част от нея – записаната в регистър 1.8.3
не е отчетена за съответните периоди на фактуриране. Във фактура № **********
от 18.06.2019 г. са
приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битови клиенти на
крайния снабдител, задължение към обществото, начислен е ДДС 20%. Математическите
изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по
отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата
хипотеза интересът на ищеца Е.М.К. произтича от качеството й на потребител на
ел. енергия в имот нейна собственост, находящ се в гр. Каварна, ул. „***” № 21, бл. „***”, Й.Ж.И, в който обект е
монтирано СТИ с клиентски № *** и абонатен № ***, за които има издадена фактура
за корекция на сметка за потребена енергия, със срок на плащане 28.06.2019 г. и
заплахата електроподаването в обекта да бъде преустановено при нейното
неплащане. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск
е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
От събраните в процеса доказателства съдът намира за
установено съществуването на правоотношение по доставка на електрическа енергия
до потребителя-собственик на обект находящ се на адрес гр.
Каварна, ул. „***” № 21, бл. „***”, Й.Ж.И, присъединен към
електроразпределителната мрежа. От събраните доказателства се установява, че ищецът
е ползвател на електрическа енергия в недвижим имот, на посочения адрес и че за
отчитане на доставената ел.енергия в обекта се е използвал електромер с фабр.
№ ***.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия,
като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, а според чл. 98б от ЗЕ потребителите на крайния снабдител
използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично
известни общи условия.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл. 83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013
г. на основание чл. 21 ал. 1 т. 9 вр. с чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, отменени с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ бр. 15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл. 48-51
от ПИКЕЕ, като и последните са отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д.
№ 3879/2017 г. на ВАС, ДВ бр. 97/23.11.2018 г., но са били действащи и
приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за периода на
корекцията на сметката на ищеца. Предвид изложеното се налага извода, че
към датата на извършване процесната проверка – 16.02.2018 г. на СТИ на ищеца,
на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност,
която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количество ел. енергия.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че при проверката не са
констатирани механична повреда, деформация или неизправност в корпуса,
схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е
установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на
СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. В
чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност за корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа
„Смарт”, при който данните от преноса да се записват директно в
информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени
доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са
различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ, на
която се позовава ответника не може да бъде приложена.
Правоотношението между страните обаче
съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи
условия. Те имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за
неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД, касателно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В съответствие с общата норма на чл. 183
от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Потребителят дължи да заплати реално потребената
електронерегия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер.
При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /в този
смисъл решение № 124/18.06.2019 по гр.д.2991/2018г. на
III Г.О. на ВКС/. Според ВКС гражданският съд не може да се позовава
единствено на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а
е длъжен да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. Правото на доставчика да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено и от доказване на виновно поведение на потребителя
защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение /в този смисъл решение № 115 от
20.09.2017 г. по т.д.№1156/2016 г., на ІІ г.о. на ВКС, решение №274
от 06.11.2017г. по в.гр.дело №404/ 2017г. на ДОС/. Друг аргумент за този извод
е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно
измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя /каквато е настоящата хипотеза/.
В настоящия спор
ответникът доказа неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца. В
резултат на неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищеца
електроенергия по тарифа 1.8.3 не е отчетена при електроразпределителното
дружество и не е заплатена от ищеца Е.К.. Софтуерното вмешателство
е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца. То съставлява
човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му е виновното поведение на ищеца-купувач, който при неотчитане
на част от реално доставената и потребена електрическа енергия би се облагодетелствал
за сметка на ответното дружество.
Като се има предвид изложеното
процесното количество електроенергия, начислено от ответника на стойност от 1031,85
лева, се дължи от ищцата по сключения между тях договор за продажба на
електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът претендира разноски, както
следва: 372.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 180.00 лв. – депозит за вещо
лице и 20.00 лв. депозит за свидетел. Наведеното от проц.представител на ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност за съда по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но
не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се установява, че минималният размер за адвокатско
възнаграждение е 362,66 лв. с включен ДДС, поради което заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 372.00 лв. не се явява прекомерно
съобразно правната и фактическа сложност на делото и не подлежи на намаляване.
В полза на „Енерго - Про Продажби” АД следва да се присъди и сумата от 200 лв.
– депозит за вещо лице и свидетел.
Така мотивиран, Каварненският районен
съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.К. с ЕГН **********,***,
срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за недължимост на сумата от 1031,85 лв.,
представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 17.02.2017 г. до 06.04.2017 г., фактура № **********/18.06.2019 г., за обект находящ се в гр.
Каварна, ул. „***” № 21, бл. „***”, Й.Ж.И, с
клиентски № *** и абонатен № ***.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН **********,***, да
заплати на„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
Владислав Варненчик, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, сумата от 572,00 лв. (петстотин седемдесет и два лева), представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………….