№ 9104
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20211110170752 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от ЦВ. СП. ТР., с ЕГН ********** против „К. И. И. Б.“
ЕАД, с ЕИК ... отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ЦВ. СП. ТР.
не дължи на дружеството сумата от 2241,56 лева по изпълнителен лист от 21.09.2010г. по
ч.гр.д.№4891/2010г. по описа на РС Плевен, като размерът е формиран от всички
задължения по изп.лист, както и натрупаните лихви и разноски към датата на образуване на
изп. дело №2242/2019г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №... на КЧСИ и район на действие ОС-
Плевен, поради изтичане на погасителна давност и погасяване на възможността за
принудително събиране на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „К. И. И. Б.“ ЕАД е депозирал отговор, с който
излага подробни съображения за липса на изтичане на срок на погасителна давност. Описва
се последователността на изп.действия по изп.дело №51/2011г. и по изп. дело №2242/2019г.
по описа на ЧСИ Т. К., рег. №... на КЧСИ и район на действие ОС-Плевен, като се твърди
последователно прекъсване на течащия давностен срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представено по делото копие от Изпълнителен лист 21.09.2010г., издаден по
ч.гр.дело №4891/2010г. по описа на РС- Плевен, 8 състав, ЦВ. СП. ТР. е осъден да заплати
на „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД сумата от 2566.59 лева - главница по договор за потребителски
заем с № PLUS - 01505111/10.08.2010г., сумата в размер на 961,99лева, ведно с договорна
1
лихва в размер на 391,80лв., считано от 20.03.2007г. до 18.04.2008г., законна лихва за забава
411,58лв. от 20.04.2007г. до 1.07.2010г., ведно със законната лихва от 13.07.2010г. до
окончателното плащане, както и сумата 35,31лв. разноски по делото и адв. Хонорар в
размер на 100лв. Изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
По делото е изискано и приложено копие от изп.д. №2011...0400051 по описа на ЧСИ
Т. К., рег. №... на КЧСИ и район на действие ОС-Плевен, образувано на 14.1.2011г. по
молба на взискателя от същата дата, въз основа на издадения на „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД
изпълнителен лист, като на осн. чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателя е предоставил определянето
на начина на изпълнение на ЧСИ. Извършена е единствено справка за наличие на публични
задължения на ЦВ. СП. ТР., както и справка за регистрирани адреси. С молба от 02.06.2016г.
„К. И. И. Б.“ АД, в качеството си на пълномощник на взискателя е поискал налагане на
възбрани върху два имота, притежавани от длъжника. Възбрана е наложена на 06.06.2016г.
Молба с посочване на изп.действия е подадена и на 05.06.2017г. На 10.07.2017г. е наложен
запор на банкова сметка на длъжника в „Б. Д.С.К.“ ЕАД, който е бил пореден такъв и не са
постъпили суми по изп.дело. Последното е прекратено с Постановление от 16.09.2019г. на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като на гърба на изп.лист е посочено, че последно изп.действие е
от 10.02.2011г.
Въз основа на молба от 30.09.2019г. на „К. И. И. Б.“ АД, като частен правоприменик
на „Б.Н.П. П. П. Ф.“ ЕАД, въз основа на посочения по-горе изп.лист, е образувано изп.д.
№2019...0402242 по описа на ЧСИ Т. К., рег. №... на КЧСИ и район на действие ОС-Плевен.
В молбата за образуване на изп.дело „К. И. И. Б.“ АД е посочило, че претендира, че му се
дължат следните суми 961,99лв. главница, 391,80лв. договорна лихва и 887,77лв. законна
лихва върху главницата към датата на подаване на молбата, както и разноски. На
15.10.2019г. отново е наложен запор на същата банкова сметка в „Д.С.К. Б.“ ЕАД, като
запора е четвърти по ред. С молба от 19.01.2021г. „К. И. И. Б.“ АД е поискало пристъпване
към принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Ищеца не оспорва съществуването на задължение към момента на издаване на
изпълнителен лист, с оглед на което следва да се разгледат възраженията му за липса на
възможност за принудително събиране на сумите, като погасени по давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение. На предявяване на иск се приравнява и искането за издаване на
изпълнителен лист (така П., М., “Гражданско право – обща част”, издателство “С.-Р.”,
2002г., стр. 669; Т., В., “Гражданско право на НРБ – Обща част”, дял ІІ, изд. “С.-Р.”, 2001г.,
стр. 729). От предявяване на иска (респ. молбата за изпълнителен лист) докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. С
влизане в сила на решението, с което искът е уважен (респ. на влизане в сила на заповедта за
2
изпълнение и издаване на изпълнителен лист), давността се прекъсва. Прекъсване на
погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е
започнала да тече, но още не е изтекла.
Следователно давността по отношение на вземането е прекъсната с подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е започнала да тече отново след издаване
на изпълнителен лист.
Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление 3/1980г. на Пленума на Върховния съд и следователно по
време на изпълнителен процес тече давност за вземанията. Прието е и, че съгласно чл. 116,
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата
давност от датата на издаване на ИЛ не е прекъсната с образуване на изпълнително дело, а с
първото същинско изпълнително действие – налагане на възбрани на 06.06.2016г.
Съгласно чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение
на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши
ново изпълнително действие. Видно от изп.д. №2011...0400051 за периода от образуване на
изп.дело на 14.1.2011г. до молбата на взискателя за предприемане на изп.действия от
02.06.2016г. са изтекли повече от 5 години през които не са предприемани никакви действия
от ЧСИ, не са искани и предприемани действия и от взискателя. Изпълнителното
производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението на
съдебен изпълнител само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като
юридически факт. Следователно прекратяването на изпълнителното производство по изп.д.
3
№2011...0400051, което е настъпило по силата на закона, две години след образуването му, е
настъпило на 14.01.2013г. Всички последващи действия по вече прекратено изп. дело не
следва да се считат за същински изп. действия и не могат да прекъснат течаща погасителна
давност. Но дори и да се приеме, че последващи действия се приравняват на образуване на
ново изп.дело и имат характера на същински такива, то налагането на възбрани, което е
извършено на 06.06.2016г. е осъществено повече от 5 години след издаване на изп. лист.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл.119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания. Давността по отношение на вземанията,течаща от датата на издаване на изп.лист,
доколкото нямаме данни кога е влязла в сила заповед за изпълнение, е изтекла на
21.09.2015г., което предхожда с почти година налагането на възбрани. Видно от изп.д.
№2011...0400051 до тази дата всъщност няма никакви извършвани изп.действия, а налагане
на възбрани е извършено след тази дата и не може да прекъсне вече изтеклата погасителна
давност.
Следователно предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124, ал.1
ГПК се явяват основателни.
По отношение на претенцията за разноски, съдът намира следното:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него съдебни разноски в размер на 90,85лв. за заплатена държавна такса,
58лв. такса за издаване на копия от изп.дела и 400лв. адвокатско възнаграждение, което
съдът не намира за прекомерно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.439, ал.1 вр чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от ЦВ. СП. ТР., с ЕГН **********, с адрес: гр., ул. №, срещу „К. И. И.
Б.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр., бул. №, Б. Ц. „Л.“, ет., че ЦВ. СП.
ТР. не дължи в полза на „К. И. И. Б.“ АД, сумата от 2241,56 лева по изпълнителен лист от
21.09.2010г. по ч.гр.д.№4891/2010г. по описа на РС Плевен, включваща следните суми
961,99лв. главница, 391,80лв. договорна лихва и 887,77лв. законна лихва върху главницата
към датата на образуване на изп.д.№2019...0402242 по описа на ЧСИ Т. К., рег. №... на
КЧСИ и район на действие ОС-Плевен.
ОСЪЖДА „К. И. И. Б.“ АД, ЕИК ... и седалище и адрес на управление: гр., бул. №,
да заплати на ЦВ. СП. ТР., с ЕГН **********, с адрес: гр., ул. № на основание чл.78, ал.1
ГПК съдебни разноски в размер на 548,85лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5