№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1085/2019г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано въз основа на жалба на
“Айрън Билдс“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Д. Д.чрез адв.Е.К. срещу
ревизионен акт №Р-03000317003649-091-001/04.01.2018г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РА
№П-03000318004578-091-001/20.12.2018г. и потвърден с решение №16/26.03.2019г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при
Централно управление на НАП, с който му е отказано признаване на данъчен кредит
за м.12/2017г. в размер на 6033.32 лева и лихви 568.18 лева и за м.01/2018г. в
размер на 6168.18 лева и лихви 529.48 лева.
В жалбата се възразява срещу констатациите
на органите по приходите, че е невъзможно с един курс транспортирането на
профили с тегло 1.7 т, фактурирани от „Мигре“ ЕООД и от „Юлком билд енд трейд“
ЕООД със собствения на дружеството-жалбоподател автомобил с марка „Форд
Транзит“ с рег.№В****НХ, чиято товароносимост е 1.5 т. Жалбоподателят не е
съгласен с извода в ревизионния акт, че не можело да се обвържат представените
пътни листи за м.12/2017г. и за м.01/2018г. с приложените приемо-предавателни
протоколи и фактури, издадени от доставчиците, само защото не са уточнени
адресите като начална и крайна дестинация, а е написано само „градско“. Смята,
че при извършване на двете насрещни
проверки на контрагентите не са били използвани всички процесуални възможности
за това, като не е направено всичко необходимо за да се установи контакт с тях.
Претендира приложението на чл.42 и чл.43 от ДОПК от органа
по приходи, във връзка с издирване и установяване на лицето, с чийто електронен
подпис са подавани справки-декларации по ЗДДС. Сочи, че вместо да се потърси
съдействието на МВР е изискана информация за спорните факти от ревизираното
лице. Това обстоятелство обосновавало недобросъвестно упражняване на служебни
задължения, без да са изчерпани всички процесуални способи за събиране на
доказателства.
Изтъква,
че неправилно органите по приходите са приели, че „Мегре“ ЕООД не е разполагало
с кадрови ресурс да извърши фактурираните доставки на „Айрънбилдс“ ЕООД, след
като до 31.12.2017г. дружеството е имало
10 броя сключени граждански договори с предмет „Строителни услуги и услуги по
ремонт, поддържане и реконструкции на сгради“. Оспорва заключението в РА, че
вторият доставчик „Юлков билд трейд“ ЕООД също не е имал кадрови ресурс да
извърши доставките, тъй като за 2017г. е имал регистрирани 5 трудови договори с
лица, квалифицирани в отрасъл „строителство“ като за м.декември 2017г. е имал 3
осигурявани и едно самоосигуряващо се лице, които са работили за него. Иска се
отмяна на ревизионния акт и решението, което го потвърждава, а с молба
вх.№5724/01.06.2020г. е поискано
присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна – Директорът на ТД на НАП
гр.Варна чрез юрисконсулт И. Й. оспорва жалбата като неоснователна и иска да
бъде отхвърлена. Подчертава, че всички констатации на органите по приходите са
подкрепени с неопровержими доказателства. РА е мотивиран и издаден при спазване
на административно-производствените правила и материалния закон, поради което
няма основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 928.97 лева на основание чл.8 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и предвид доводите на страните и техните представители, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Ревизионното
производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ с №Р-03000318004578-020-001/07.08.2018г.
/л.1-3/. Ревизията обхваща установяването на задължения за данък върху
добавената стойност / ДДС'/ за д.п. м.
12 2017г. и д.п. м. 01/2018г. За констатациите от ревизията е съставен ревизионен
доклад № Р-03000318004578-092-001/21.11.2018г. /л.171-182/. Срещу него, на
основание чл.117 ал.5 от ДОПК е подадено възражение /л.183-185/. Издаден
ревизионен акт №Р-03000318004578-091-001 от 20.12.2018г., с който са установени допълнително задължения по ЗДДС, поради непризнато
право за упражняване на данъчен кредит общо в размер на главница 12201.50 лв. и лихви
в размер на 1097.66лв. /л. 189-194/. През ревизирания период, жалбоподателят е ползват
пълен данъчен кредит /ДК/ в общ размер на 9234,84 лв. по шест /6/ фактури,
издадени от „МИГРЕ" ЕООД, с ЕИК ********* за д.п. м.12/2017г. и д.п.
м.01/2018 г.. и ДК в размер на 2966,66 лв. по две /2/ фактури, издадени от
„Юлком Билд Енд Трейд ЕООД, с ЕИК *********., за д.п. м. 12/2017г.
В писмените обяснения
на жалбоподателя /л.165 гръб/ е посочено, че профилите, които са фактурирани от
„Мигре“ ЕООД и „Юлком билд енд трейд“ ЕООД са превозени с автомобил марка „Форт
Транзит“ с рег.№ В****НХ, собственост на „Айрън Билдс“ ЕООД, чиято
товароносимост е 1500 кг. Лицето извършило транспорта е П.Я., назначен по
трудов договор управител, с който доставчиците „Мигре“ ЕООД и „Юлком Билд Енд
Трейд ЕООД са се свързали чрез упълномощено от тях лице – Б.Х.. Двамата
доставчици са имали договор за разрушаване на сграда зад „Варна Тауърс“ /“Двете
кули“/, като е било уговорено всеки ден да се извозват метални профили и на
даден етап да се фактурират. Превозът е извършен от района на „Варна Тауърс“ до
Домостроителен комбинат. Органите по приходите са установили, че в част от
приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи не е описан вида,
размера и характеристиката на стоката – „кух профил“. В други протоколи са
посочени единствено размерите на профилите. Към фактурите са приложени копия от
фискални бонове, издадени от ФУ, регистрирани на името на доставчиците. Анализирани
са декларираните обороти на фискалните устройства на доставчиците и приложените
копия на фискални бележки към фактурите, при което са установени съществени
несъответствия /л. 49-64/. Въз основа на извършения анализ на представените
пътни листи за м. 12/2017г. и м. 01 /2018г. е установено, че същите не могат да
се обвържат с приложените приемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени
от доставчиците, тъй като не са уточнени адресите, като начална и крайна
дестинация. Констатирано е, че в пътните
листи е вписано общо „градско“, което не дава възможност за безспорното им обвързване с
конкретните доставки. Отделно от това е констатирано, че описаните количества
стоки в приемо-предавателните протоколи надхвърлят товароносимостта на автомобила
от 1500кг. С искане за извършване на действия от други контролни органи №Р-
03000318004578-032-001/18.09.2018г. от Община Варна е изискана информация
относно: наличието на заповеди за премахване на сгради в района на „Варна
Тауърс“, имена на собствениците на сградите и др. документи, въз основа на
които да се установи произхода на стоките /л.22/.
С определение
№1165/07.05.2019г. съдът е указал на жалбоподателя /съобщено му на
14.05.2019г./, че събарянето
на сгради се удостоверява с писмени документи, чието представяне е в негова
тежест: уведомление до общинската
/районната/ администрация по чл.197 от Закона за устройство на
територията; план за управление на строителните отпадъци по чл.11 от Закона за
управление на отпадъците; договор за превоз и оползотворяване на строителните
отпадъци с лице, регистрирано по чл.35 от Закона за управление на отпадъците;
разрешително за депониране на строителни отпадъци; решение на комисия,
назначена от кмета на общината или негова заповед по чл.196 от Закона за устройство
на територията. При нормативно изискване за съставяне на официални документи,
свързани със събарянето на сграда, недопустимо е този факт да се установява със
свидетелски показания.
С писма с вх.№ 11828/05.10.2018г. и .№
12373/17.10.2018г. Дирекция "Инженерна инфраструктура и
благоустрояване" и заместник кмет на Община Варна са уведомили органите по
приходите, че няма данни за инициирани процедури, обявления, протоколи,
удостоверения за събаряне на сгради в района на „Варна Таурс“ /л.21. л.19/. При
извършена проверка от служители на отдел „Строителен контрол“ на място в района зад „Варна Таурс“ на 11.10.2018г. не е било констатирано извършено
събаряне на сгради /л.19-20/. Същият факт се потвърждава и в представеното в
хода на съдебното производство писмо от смета на район „Младост“ с рег.№
ПНО20000162МЛ_003МЛ от 29.05.2020г., в което е отбелязано, че в периода
01.12.2017г. – 31.01.2018г. в район „Младост“ не са постъпвали уведомления по
чл.197 от Закона за устройство на територията за събаряне на сгради, в същия
период не е постъпвало заявление от „Айрън Билдс“ ЕООД за издаване на
удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, от
които да е видно, че в описан от тях имот е съборена сграда. Добавено е, че за
посочения период в район „Младост“ са постъпили 5 заявления за събаряне на
сгради в район „Младост“, но за нито едно не се твърди, че е свързано с района
около „Двете кули“ – Варна Тауърс.
От извършените
насрещни проверки на процесните доставчици, органите по приходите са установили
следното:
1. „МИГРЕ”
ЕООД с ЕИК *********:
За данъчни периоди м.
12/2017г. и м. 01/2018г. „Айрън Билдс" ЕООД е отразило в дневниците си за
прокупки, с право на пълен данъчен кредит, получени доставки от „Мигре“ ЕООД,
документирани с фактури: №**********/21.12.2017г. на стойност 7666,67 лв.иДДС
1533,33 лв.; №**********/22.12.2017г. на стойност 7666,67лв. и ДДС 1533,33лв.;
№ **********/05.01.2018г. на стойност 8062,50лв. и ДДС
1612,50лв.; № **********/10.01.2018г. на стойност 7740,00лв. и ДДС1548,00лв.;
№**********/19.01.2018г.на стойност 6809,09лв. и ДДС 1361,82лв. и №**********/30.01.2018г.
на стойност 8229,28лв. и ДДС 1645,86лв. Предмет на доставката е кух профил и
СОП /стоманено огънати профили/, /л. 49-59 гръб /. На дружеството е извършена
насрещна проверка, обективирана в протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/
№ П-03000318155089-141-001/05.10.2018 г. /л. 109/. При извършените две
посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, който е и
адрес по чл. 8 от ДОПК, находящ се гр. Варна. ул. ..Мадара" № 30, ет.2.
ап. 6 е установено, че на този адрес дружеството не може да бъде намерено. Не е
установен контакт с управител и/или упълномощено от него лице /л. 105-106/.
ИПДПОЗЛ №0-03000318155089-040-001 27.08.2018г. е редовно връчено
по реда на чл. 32 от ДОПК /л.101-104/. По
повод на двете насрещни проверки на „Мигре“ ЕООД и след посещения на адреса за
кореспонденция, който е и адрес на управление на дружеството, е констатирано,
че не е открит представляващ, собственик иди упълномощено лице. ИПДПОЗЛ са
връчени по реда на чл.32 от ДОПК на 26.06.2018г. /л.95-98; л.73-74/. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неприлагане от страна на ревизиращите органи
на чл.42 и чл.43 от ДОПК, тъй като претърсване и изземване със съдействието на
полицията е допустимо, когато ревизираното или проверяваното лице откаже да
осигури достъп до подлежащ на контрол
обект или откаже книжа или други носители на информация, т.е. разпоредбите се
прилагат, ако проверяваното лице или негов упълномощен представител са били намерени на адреса за кореспонденция или
на адреса на управление на дружеството, но са отказали да осигурят достъп до
обекта или да предоставят документи и веществени доказателства, изискани от
органите по приходите.
Констатирано е, че
поради непредставяне на документи от страна на проверяваното дружество, не може
да се установи дали в счетоводството на дружеството са отразени процесиите фактури,
начислен ли е ДДС по тях, налице ли е реално плащане, за чия сметка са
транспортирани стоките, налице ли са пътни листи, товарителници, спедиционни
бележки и др. Не е установен и произхода на стоките по процесиите фактури с №№
4...64/21.12.2017г.; 4. ..65/22.12.2017г.; 1…300/05.01.2018г.; 1...302/10.02.2018г.;
1...0305/19.01.2018г. и 1...307/30.01.2018г.
Извършена е проверка
в информационна база данни на НАП относно „МИГРЕ“ ЕООД, при която е установено следното: „МИГРЕ“ ЕООД
има регистриран касов апарат, с дистанционна връзка с НАП, с peг.номер 3820685. ЕКАФП с инд.№ DY404927 и ФП36540699 е
регистриран „без стационарен обект“. За периода от 01.12.2017г. до 31.01.2018г.
в ИС „Фискални устройства дистанционна връзка“ липсват данни за отчетени
обороти от Z отчети за посоченото ФУ /Справка за данни от Z отчети на ФУ л. 43 гръб /. Фискалният бон отразява плащането и трябва да
съпътства или може да предхожда издаването на фактура, като в такъв случай
фактурата се издава в 5-дневен срок. Фактура, която не е придружена с фискален
бон или с платежно нареждане за плащане по банков път не е достатъчно
доказателство за удостоверяване настъпването на данъчно събитие. Извършен е анализ на данните в подадените
справки - декларации за ДДС, регистри дневници за продажбите и дневници за
покупките на „МИГРЕ“ ЕООД /доставчик на
..Айрън Билдс” ЕООД /, за периода 01.12.2017 г. - 31.01.2018 г., при който е установено, че за периода от
м.12.2017г. до м.01.2018. „МИГРЕ” ЕООД
декларира големи обороти от покупки и продажби и незначителни суми за внасяне
или ДДС за възстановяване. „МИГРЕ" ЕООД е дерегистрирано по реда на ЗДДС,
поради установяване на обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано от 16.03.2018г.
От дневник покупките на прекия доставчик „МИГРЕ“ ЕООД за периода 01.12.2017 г.
- 31.01.2018 г. е установено, че същият е декларирал покупки основно от „ЮСЕИ-2012”
ЕООД, с ЕИК *********. В Дневника за покупките на „ЮСЕИ-2012” ЕООД липсват
данни за закупуване на стоки, материали, услуги и др. /л. 67-68/. От това следва извода, че не е
установен по категоричен начин произхода на стоката – метални профили, която е
предмет на процесните фактури. Липсата на доказателства, че предходния
доставчик на прекия доставчик на жалбоподателя е притежавал въпросните стоки
води до заключение, че същите не са могли да бъдат предадени и на самото
ревизирано дружество, претендиращо приспадане на данъчен кредит за покупката на
същите стоки. Иначе казано, не могат да бъдат купени стоки от доставчик, който
не ги е притежавал, когато и неговия предходен доставчик също не е разполагал с
такива стоки.
В ИС СУП - „Справка-данни за осигуряването
по Булстат“ за периода 01.12.2017г. до 31.01.2018г. е установено, че през
периода на издаване на фактурите на „Айрън Билдс" ЕООД, прекият доставчик
„МИГРЕ“ ЕООД има назначени две лица по действащи трудови договори, на длъжност
„работници за полагане на пътни настилки“ /л. 33/. „МИГРЕ“ ЕООД е подало
информация и за 10 броя граждански договори, с предмет „Строителни услуги и
услуги по ремонт, поддържане и реконструкции на сгради“. Дружеството е подало
декларации за изплатени суми по граждански договори само за периода от
01.04.2017г. до 31.12.2017г. Удържаният данък не е внесен в прихода на бюджета.
От наличната информация не става ясно на кой обект са положили труд наетите
лица, за какъв период са били наети и какъв е бил характера на положения труд. Липсват
данни за наети по граждански договор лица за м.01.2018г. /л.32/. От изложеното,
органите по приходите са направили правилния извод, който не беше опроверган от
жалбоподателя, въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, че
„Мигре“ ЕООД не е разполагало с кадрови ресурс /с персонал/ да извърши
фактурираните на „Айрън Билдс“ ЕООД доставки.
2. „Юлком Бнлд Енд
Трейд” ЕООД е ЕИК *********:
„Айрън Билдс“ ООД е
представило 2 бр. фактури, издадени от посочения доставчик с №№**********/22.12.2017г.
и **********/21.12.2017г. с предмет на доставките кух профил. По тях е
упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2966.66 лв, с
данъчна основа 14833.34лв /л. 82-83,
л.176/.
На
дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, обекти ви рана в ПИНП № П-03000318144618-141-001/03.09.2018 г. /л.18/. В хода
на проверката, на 20.08.2018 г. по електронен път е връчено ИПДПОЗЛ /л.15-17/. В законоустановения срок проверяваното лице не
е представило изисканите документи. Това обстоятелство е документирано с
протокол cep. АА №0878241/03.09.2018г. /л. 14/. В хода на
ревизионното производство органите по приходите са приобщили по реда на ДОПК, протокол
за извършена проверка № П-03000318041478-073-001/05.07.2018г. в т.ч. протокол
за извършена насрещна проверка №П-03000318098560-141-001/18.06.2018г. на „Юлком Билд Енд Трейд“ ЕООД /л.75-76/. Констатирано
е, че проверяваното лице не е представило документи и писмени обяснения във
връзка с тази насрещната проверка.
Органите по приходите
са анализирали информацията съдържаща се в ПП на НАП относно декларираните
продажби на „Юлком Билд Енд Трейд“ ЕООД към „Айрън Билдс“ ЕООД и са установили,
че процесните фактури са регистрирани в дневника за продажбите през д.п. м. 02/2018г.,
а през д. п. м. 05/2018 г. в дневника за продажбите са отразени кредитни
известия №№ **********/16.05.2018г. и **********/17.05.2018г. /л. 67 гръб/. С искане
за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица са
изискани от „Юлком Билд Енд Трейд“ ЕООД процесните кредитни известия /л.12-13/.
В отговор задълженото лице е представило по електронна поща заверени копия на
КИ № **********/16.05.2018г. и **********/17.05.2018г. и на фактури №№
********** от 22.12.2017г. и **********/21.12.2017г. и Аналитична хронологична
ведомост /л.6-11/. Следва да се
отбележи, че „Юлком билд енд трейд“ ЕООД е предоставило единствено фактури с №
№**********/22.12.2017г.. и **********/21.12.2017г.. и КИ №
**********/16.05.2018г. и **********/17.05.2018г.. ведно с хронологична
аналитична ведомост /л.6-10/. Процесиите КИ не са регистрирани в дневниците за
покупките от страна на жалбоподателя до датата на приключване на ревизионното
производство. От счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти“ /л.10/ на „Юлком
билд енд трейд“ ЕООД не може да се установи извършвано ли е плащане по
фактурите и възстановени ли са сумите по кредитните известия. Жалбоподателят не
дава сведения за реалността на издадените КИ. Същите не са регистрирани в
дневниците за покупките на „Айрън билдс“ ЕООД, с което не са спазени изискванията на чл. 124,
ал. 5 от ЗДДС. за отразяване на получените от него кредитни известия в дневника
за покупките за данъчния период, през който са издадени / м. 05/2018г./.
Кредитното известие е
сторно документ, с който се намалява
данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на
доставка, за която доставка вече е издадена фактура. В случая, доставчикът на „Айрън Билдс“ ЕООД е
нулирал доставките по двете издадени от него фактури към ревизираното лице. При неосъществени
/развалени/ доставки, получателят на първоначално издадените, но нулирани
фактури не може да претендира приспадане на данъчен кредит, тъй като
сторнирането им /издаването на кредитни известия/ показва, че не е настъпило
данъчното събитие, което е отразено в тях. Предвид изложеното, относно „Юлком билд енд трейд“
ЕООД, правилно в ревизионния акт е
прието, че не са налице реални сделки по процесните фактури, с оглед на което
законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя.
При проверка на
декларираните данни в дневниците за покупките за м. 12/2017 г. на „Юлком Билд
Енд Трейд“ ЕООД е констатирано, че за посочения период са декларирани покупки
на стоки и услуги от „МИГРЕ“ ЕООД /л. 69 гръб/. Както бе посочено по-горе в
дневника за покупките на „МИГРЕ“ ЕООД за
д.п. м. 12/2017г. са декларирани покупките от „ЮСЕИ-2012” ЕООД, с ЕИК *********.
В Дневника за покупките на „ЮСЕИ-2012“ ЕООД липсват данни за закупуване на
стоки, материали, услуги и др. /л. 67-68/. В ПП на НАП са регистрирани
сключени през 2017г. трудови договори с пет лица, квалифицирани в отрасъл
„Строителство“. За м.12/2017г. са подадени данни за три осигурявани лица по
трудови договори и едно самоосигуряващо се лице /л. 31/. Установено е, че на „Юлком билд енд трейд“ ЕООД е
извършена ревизия, за периода 22.08.2017г.-31.10.2017г. по прилагане
разпоредбите на ЗДДС. Същата е приключила с издаването на PA №Р-03000317008487-091-001/03.04.2018 г. При ревизията, на основание чл.70,
ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ЮСЕИ – 12“ ЕООД и „МИГРЕ“ ЕООД.
От справката в
информационните системи на НАП е установено, че „Юлком билд енд трейд“ ЕООД с
БУЛСТАТ ********* е вписано в Агенцията по вписвания на 02.07.2015г. и
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 30.11.2016г. по избор, независимо от
облагаемия оборот и дерегистрирано на 02.08.2017г. по инициатива на органа по
приходите. Повторно е регистрирано на 22.08.2017г., съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС
и отново дерегистрирано на 17.09.2018г. на основание чл.176 т.3 от ЗДДС. Въз
основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, включително
писмо вх. № 11828/05.10.2018г. и писмо с вх. № 12373/17.10.2018г. от Община
Варна, органите по приходите са достигнали до извод, че липсват безспорни
доказателства за извършване па реална доставка на стоки от страна от преките
доставчици „Мигре“ ЕООД и „Юлком билд енд трейд“ ЕООД. По този начин са приели,
че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че сделките по процесните
фактури, по които се претендира признаване право на данъчен кредит, не са се
осъществили. От събраните доказателства,
органите по приходите са извели законосъобразния извод, че „Айрън Билдс“ ЕООД е
получило от „Мигре“ ЕООД и от „Юлком билд енд трейд“ ЕООД само данъчни
документи – фактури, но не и стоки, посочени в тях. Събраните в хода на
ревизията доказателства потвърждават извода в ревизионния акт, че стоката,
фактурирана от „Юлком билд енд трейд“ ЕООД към „Айрън Билдс“ ЕООД е с
неустановен произход, нещо повече доказано е, че доставчикът „Юлком билд енд
трейд“ ЕООД не е притежавал стоките, които е продал на „Айрън Билдс“ ЕООД по
процесните фактури. Нещо повече,
сторнирането на фактурите чрез двете кредитни известия показва, че данъчното
събитие по тях изобщо не е настъпило, което от своя страна изключва ползването
на данъчен кредит.
В хода на съдебното
производство беше приета съдебно-счетоводна експертиза с вх.№
9686/18.06.2019г., изготвена от вещото лице К.К.. Вещото лице е установило, че
„Айрън Билдс“ ЕООД е вписало процесните фактури в дневника за покупки и в това
няма нищо изненадващо, защото това е направено, за да може да се упражни
правото на данъчен кредит и по никакъв начин не доказва реалността на
доставките. Експертизата е установила, че „Мигре“ ЕООД и „Юлков билд енд трейд“
ЕООД не са внесли в бюджета начисления от тях като доставчици ДДС. Вещото лице
е посочило, че процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя
и доставчиците му, което само показва получаването на счетоводни документи като
фактури, но не и фактическото получаване на стоката, каквото е изискването за
да бъде упражнено правото на данъчен кредит. Съдът намира за необходимо да добави, че съгласно чл.4 от
Закона за счетоводството /ЗСч/, „Предприятията осъществяват счетоводството на основата на
документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията
за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.“. Изискванията към съдържанието на първичните
счетоводни документи е посочено в чл.7 от ЗСч. Всяка стопанска операция трябва
да бъде документално обоснована, което означава, че трябва да са налични
документи, съдържащи информация за състояли се факти от стопанския живот на
предприятието. Самото осчетоводяване на фактурите не е доказателство за
реалното получаване на стоките по тях, защото счетоводните записвания трябва да
се основават на първични счетоводни документи и на доказани по надлежен
ред реално съществуващи търговски
отношения.
Заприходяването на
стоките по сметка 302 „Материали“ и изписването им не означава заприходяването
им като складова наличност /което беше уточнено и от вещото лице в съдебното
заседание на 26.06.2019г./, което се извършва чрез складова/стокова разписка,
като за целта съответното юридическо лице трябва да разполага със складова
база, каквито данни няма събрани в хода на ревизията за двамата доставчици и за
самия жалбоподател. Това се потвърждава от констатациите на вещото лице, че в
счетоводството на доставчиците въпросните стоки: кух профил са осчетоводени по
сметка 304 „Стоки“, т.е. не са отразени като складова наличност, която да е
била съхранявана в склад на доставчиците, което още повече поражда съмнение
дали самите доставчици са разполагали с фактическа наличност от тази стока, а
не само с документална – фиктивна.
По делото е приложен
договор от 17.10.2017г. между „Корект-63“ ЕООД и „Айрън Билдс“ ЕООД за
изграждане на обект „Селскостопанска работилница с навес за машини, складове и
административна сграда“ в с.Белоградец, община Ветрино. Констатацията на вещото
лице, че стоки от същия вид и количество са осчетоводени като вложени в обекти,
възложени от „Корект-63“ ЕООД и „Милкос-Инженеринг“ ООД не могат да се приемат
като неоспоримо потвърждение, че са били придобити по спорните фактури, предвид
множеството доказателства, че преките доставчици на жалбоподателя и техните
предходни доставчици не са разполагали със стоката. По делото е наличен договор
за ремонт и текущо поддържане на повдигателни съоръжения от 01.10.2017г. между
„Айрън Билдс“ ЕООД и „Домостроене-Инженеринг“ АД, както и договор между същите
страни за наемане на цех, където се твърди, че
„Айрън Билдс“ ЕООД е извършвал икономическата си дейност – изработка и
монтаж на метални конструкции. Извършването на търговска дейност от
жалбоподателя не е спорно. При извършване на
по-големи обороти от продажба на стоки и услуги, дружеството-доставчик
начислява на своите получатели ДДС и е данъчно-задължено да го внесе в бюджета,
т.е. големия обем продажби предполага по-голяма сума на ДДС за внасяне, освен
ако дружеството желае да няма ДДС за внасяне, а за възстановяване,
тогава натрупва документална наличност на закупени от него стоки, която не
съвпада с фактическата такава. Иначе казано, осчетоводява фактури, по които не
е получило стока в действителност, за да претендира ДДС за възстановяване. Всъщност,
спорът при упражняване право на данъчен кредит е не дали ревизираното дружество
има продажби, а дали е закупило стоки /дали
има покупки на стоки/.
По делото не беше
опровергана констатацията в ревизионния акт, че двамата доставчици „Мигре“ ЕООД
и „Юлком билд енд трейд“ ЕООД не са притежавали кадрова и техническа
обезпеченост за извършване на доставките, към което следва да се прибави и
констатацията на вещото лице, че двете дружества не притежават дълготрайни
материални активи – складове и други помещения, собствени моторни превозни
средства, което е видно и от счетоводните им баланси към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г.
Противно на
твърдението на вещото лице за проследимост на произхода на стоките, което съдът
приема за голословно /немотивиран отговор по въпрос №10 от заключението/, по
делото са налице множество писмени доказателства за обратното, а именно че
доставчиците на жалбоподателя и техните предходни доставчици не са разполагали
със стоката и не са имали кадрова и техническа възможност за извършване на
доставките. И не на последно място, три писма от община Варна /с рег.№
ПНО20000162МЛІ003МЛ от 29.05.2020г. на кмета на район „Младост“, вх.№
11828/05.10.2018г. на директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ и № 12373/17.10.2018г. на заместник кмет на Община Варна/ потвърждават,
че в периода от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. в района на Варна Тауър /Двете
кули“ не е имало заявени сгради за събаряне, от където жалбоподателят твърди, че са добити и извозени металните
профили.
Фискалните бонове към
фактурите, издадени от „Мигре“ ЕООД също не могат да се приемат като доказващи
действително плащане, тъй като не беше оборена констатацията на органите по
приходите, че за периода 01.12.2017г. до 31.01.2018г. регистрирания на името на
„Мигре“ ЕООД касов апарат не е имал действаща дистанционна връзка с НАП и няма
данни за отчетени обороти от Z отчети за това фискално
устройство /л.43 гръб/. Освен това, има разлика между датите на касовите
бележки, фактурите и приемо-предавателните протоколи.
Приемо-предавателните
протоколи във връзка с въпросните фактури са подписани от Д.Х.Х. /управител на
„Мигре“ ЕООД/ и Д. Б. Х. в същото време с доставчиците „Мигре“ ЕООД и „Юлком
билд енд трейд“ ЕООД се е свързал П.Я. чрез упълномощено от тях лице – Б.Х.Х.,
за чието упълномощаване чак в съдебното производство беше представено
пълномощно от „Мигре“ ЕООД с управител Д.Х. с нотариална заверка на подписите
от 03.11.2017г., един месец преди издадените от това дружество фактури. Самият жалбоподателя, както и съда не успяха да издирят Б.Х. и Д.Х. за разпита
им като свидетели. В същото време са
налични данни /справки от НАП/, че Б.Х. е придобило над 60 фирми, които са били
дерегистрирани по реда на чл.176 от ЗДДС. Видно от справката Д. Б. Х. е син на Б.Х.Х..
Тоест, управителя на доставчика е предал на стоката на лице, което е син на
упълномощено от него лице. Това на практика означава, че доставчика е предал стоката
на себе си, поради което не може да се приеме, че приемо-предавателните
протоколи показват фактическо предаване на стоките между „Мигре“ ЕООД – издател на част от процесните фактури
и получателя – ревизираното лице. Приемо-предавателните протоколи във връзка с
фактурите, издадени от „Юлком билд енд трейд“ ЕООД са подписани от Б.Х. и П.И.
Я.– управител на „Айрън Билдс“ ЕООД, но липсва пълномощно за упълномощаване на Б.Х.
от управителя на „Юлком билд енд трейд“ ЕООД. Липсват документи за претегляне
на профилите, поради което действително предадените количества кухи профили са
недоказани, както и тяхното транспортиране с моторно превозно средство с
товароносимост по-малка от посочените във фактурите и приемо-предавателните
протоколи количества.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът намира обжалваният ревизионен акт №Р-03000317003649-091-001/04.01.2018г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РА
№П-03000318004578-091-001/20.12.2018г. и потвърден с решение №16/26.03.2019г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при
Централно управление на НАП, за изцяло обоснован и законосъобразен,
поради следните съображения:
За да се признае на получателя по
облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като
при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги
трябва да се държи cметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1
или чл.9 ал.1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на
съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС. По делото не е спорно и това се установява от
събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1,
т.1 ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ - фактури, издадени от двамата доставчици „Мигре“ ЕООД и „Юлком
Билд Енд Трейд“ ЕООД. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на
данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на
осъществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоките по
фактурите, издадени от „Мигре“ ЕООД и „Юлком Билд Енд Трейд“ ЕООД. Изводите
на ревизиращите за липса на облагаема доставка между преките доставчици и
жалбоподателя са обосновани с липсата на данъчно събитие по смисъла на чл.25 ал.1
от ЗДДС, доколкото липсва доказателство за събаряне на сграда, в района,
посочен в обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на ревизията, липса на
кадрова обезпеченост на двамата доставчици, липсата на транспортна възможност
за превоз на един път, предвид товароносимостта на превозното средство,
нулирането чрез кредитни известия на фактурите, издадено от „Юлком Билд Енд Трейд“ ЕООД, липсата на данни за
периода от 01.12.2017г. до 31.01.2018г. от „Мигре“ ЕООД за отчетени обороти от Z отчети за посоченото ФУ /Справка за данни от Z отчети на ФУ л. 43 гръб /.
Тук обаче е необходимо да се разгледа друг
един въпрос, а именно – връчването на ИПДПОЗЛ на двамата доставчици по реда на чл.32 от ДОПК.
Действително, ненамирането на доставчик на декларирания от него адрес, не може
да бъде предпоставка за непризнаване правото на данъчен кредит, но разгледано
в съвкупност с останалите събрани по делото материали, в случая, може да се
каже, че ненамирането им и непредставянето на исканите документи от тях има
важно значение. До двамата преки доставчици на жалбоподателя изисканите с ИПДПО
документи и писмения обяснения са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, което ги квалифицира
като „липсващи търговци“ и това е така, тъй като невъзможността, представители
на дружествата доставчици да бъдат открити на декларираните адреси, с оглед
извършване на ревизия на „Айрън Билдс“ ЕООД е
пряка индиция за наличието на несъобразено с правно дължимото
поведение от страна на данъчните субект.
Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че в чл.2 т.1 от Регламент
(ЕО) № 1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) №
1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на
данъка върху добавената стойност е посочено, че „липсващ търговец“ означава
търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което
потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че
придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги
с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган, което се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според чиито
констатации, двамата доставчици не са начислили, но внесли ДДС в бюджета за
процесния период. Не би било
неприемливо, ако само за пълнота се добави, че в пункт 15 от Резолюция на
Европейския парламент от 2 септември 2008 г., относно координирана стратегия
за засилване на борбата с данъчните измами (2008/2033(INI) (2009/C 295 E/04) е
посочено, че “Отбелязва все по-честите измами с липсващ търговец и
преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от страна на престъпни групи,
създали такива схеми, за да се възползват от слабостите в системата; подчертава
също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с
ДДС, което включва 18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи
приблизително на 2,1 млрд. евро.”. Следователно, невъзможността търговецът да
бъде открит на обявения от него адрес/той липсва от него/ и неналичието на
факти за ефективно разчитане на дължимия ДДС с бюджета е
пряка индиция за наличието на данни за злоупотреби със системата на
ДДС.
На следващо място, според легалното
определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето
на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а
според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване,
както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДДС
установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата,
на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена. В случая според съда не е установено прехвърляне правото на собственост
върху стоката – предмет на фактурите от доставчиците към жалбоподателя, което съставлява доставка на
стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила
от 01.01.2007 г. Представените в тази връзка писмени доказателства са абсолютно
недостатъчни за да обосновават категоричен извод в тази връзка, защото
липсват неопровержими доказателства, че стоката е била получена както от самите
преки доставчици на жалбоподателя, така и от техните предходни доставчици.
На второ място, преките
доставчици, на практика не разполагат със собствени ресурси за осъществяване
на доставки от рода на процесните, а като се
каза по-горе, и в тази насока не са представени никакви доказателства, които
да опровергаят изводите на приходната администрация. От проверката в информационните
масиви на НАП е установено, че дружествата доставчици, макар и да са имали
няколко трудови договора и няколко граждански, не са внасяли социални
осигуровки и данъци по вторите от тях, което обосновава извод, за липсата на
кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките.
Липсват каквито и да било
доказателства по какъв начин претеглена, премерена и транспортирана стоката. Иизползваното
превозно средство има недостатъчна товароносимост за извозване на металните
профили. Пътните листи не съдържат нужните реквизити, за да се считат за годни
доказателствени средства за осъществен превоз. Липсват счетоводни записвания относно
съхранението на стоките, както и наличността и в патримониума на
доставчиците от техните предходни доставчици към датата на издаване на фактурите.
Информация и за осъществено плащане на същите е свързана с плащане в брой на
суми, за които по закон се изисква
банков превод. Така представените оригинални фактури и счетоводните им
отразявания, са крайно недостатъчни за опровергаване тезата на
органите по приходите за липса на реална доставка.
На практика в жалбата има възражения, но
не са наведени конкретни твърдения, свързани с действителността на доставките. Изводът
за липса на реална доставка е наложен от документираните факти от проверки и
искания с подробно посочени за представяне документи, представеното във връзка
с тях, и елементите от фактическия състав на правото на приспадане на ДК.
Наличието на реална доставка, като основен елемент от състава, трябва да е
доказано от обективна страна, а не само с издаване на първичен счетоводен
документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводните
регистри за данъчния период.
Формалното притежание на данъчни фактури
и счетоводното им отразяване, относно установяване реалността отразените в
същите стопански операции не е достатъчно условие и не може по никакъв начин
да сочи на реалност на доставката, както и относно приложението на нормата на
чл.25 ал.6 от ЗДДС. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни
фактури, при неоткриване на доставчиците и/или при липса на всякакви
доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи, както на
разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното
изисква кумулативното изпълнение на двете условия – наличие на фактура и
осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право.
Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на
данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци
(в този смисъл Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding
(C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември
2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и
Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98,
Сборник 2000, стр. I-06973). Конкретно в т.13 на Решението по Genius Holding
С-342/87 категорично се приема, че упражняването на правото на приспадане,
предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото
е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до
действително дължимите данъци т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или
платени, доколкото са дължими. В обсъжданата насока, без всякакво съмнение,
следва в казуса да се съобрази и Решение от 06 Декември 2012г. постановено по
дело № С – 285/11, образувано по запитване на български съд, по което Съдът на
Европейския Съюз се е произнесъл, в смисъл че “… за да се установи обаче, че на
основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, ..., е
необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали
съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми
сделки…” /т.31/. Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския съюз е
категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит,
следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка, който правно
релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния
закон и преценката на доказателствата в тази насока е в компетентността на
националния съд. С това доказване, в случая страната не се е справила по
отношение на доставките по процесните фактури. Тоест, в случая не
може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят
трябва да отговаря, или, че администрацията е прехвърлила върху данъчния
субект собствените са задължения по осъществяване на контрола.
Ако процесните доставки са реално извършени
и облигаторните отношения между ревизирания субект и съответно
неговите доставчици са се развили по начина, по който се твърди, то самият
получател по необходимост следва да притежава всички доказателства за това, а
това не е така. Действително, съгласно задължителната съдебна практика на СЕС
по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да
доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да
докаже самата доставка, което в условията на пълно
доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т.50
от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на
конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на
приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по
делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като
за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са
доказани. След като жалбоподателят претендира, че в негова полза
са престирани стоки от съответния
доставчик, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна
измама, след като участва в съставянето на документи – приемо-предавателни
протоколи за получаването на стоки, които неговите не е получил и неговите доставчици
също не са притежавали. Още повече, приемо-предавателните протоколи са частни
документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Съставянето на документи /фактури/, които не
отразяват реални стопански операции е указание за участие на самото ревизирано
лице в данъчна измама и злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика
на СЕС./Така и в този смисъл е Решение № 15751 от 29.12.2014г. на ВАС на РБ
по адм.дело № 3647/2014., I-во отд./.
Както събраните в хода на
административното, така и в хода на съдебното производство доказателства, не
позволяват да се направи безпротиворечив извод,
че процесните доставки са действително осъществени, като стоките по
тях са доставени от посочените във фактурите доставчици в твърдения аспект,
като жалбоподателят не ангажира категорични и безпротиворечиви доказателства
във връзка с проявлението на спорните елементи от фактическия състав по чл.68
ал.1, т.1 ЗДДС, свързани с наличие на извършени облагаеми доставки по смисъла на
чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС. Обратно, в случая органите
на приходната администрация, установиха по несъмнен начин проявлението на
фактите и обстоятелствата, на които основават правомощието си да откажат да
зачетат декларираното от лицето право на данъчен кредит
по процесните фактури, като констатациите им, свързани
с непризнаване правото на данъчен кредит на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС са обосновани и законосъобразни и се основават на логичен анализ на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства, водещи до
единствения възможен доказателствен извод, а именно – за липса на действително
осъществени доставки по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС
по процесните фактури. Поради всички изложени съображения се налага
изводът, че процесните фактури не удостоверяват осъществени
облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗДДС, поради което и по
тях е начислен неправомерно данък, и с оглед горното, и на основание чл.70 ал.5
от ЗДДС за жалбоподателя не е на лице право на данъчен кредит по
същите.
Следователно, на
основание чл.68 ал.1 т.1, чл.69. ал.1
т.1 и чл.70. ал.5 от ЗДДС, поради липса на доставка, по смисъла на чл. 6 във
връзка с чл.25 ал.2 от ЗДДС правилно е отказано право на данъчен кредит по
процесните фактури, издадени от „Мигре“ ЕООД и „Юлком Билд Енд Трейд“ ЕООД за
д.п. м.12/2017г.. в общ размер на главница 6033.32лв. и начислена лихва 568.18
лв и за д.п. м.01/2018г. в размер на главница
6168.18 лв и начислена лихва 529.48 лв.
Отхвърлянето
на оспорването дава право на ответника да получи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съобразявайки се с решение /т.47 и
т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16, с което е прието,
че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в
противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства
на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
22 март 1977 година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския
съюз по преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на върховните
съдилища на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за
функциониране на Европейския съюз. Поради това, както и на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България, съдът намира за единствена приложима по отношение
дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на “Айрън Билдс“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Д. Д.чрез
адв.Е.К. срещу ревизионен акт №Р-03000317003649-091-001/04.01.2018г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РА
№П-03000318004578-091-001/20.12.2018г. и потвърден с решение №16/26.03.2019г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при
Централно управление на НАП, с който му е отказано признаване на данъчен кредит
за м.12/2017г. в размер на 6033.32 лева и лихви 568.18 лева и за м.01/2018г. в
размер на 6168.18 лева и лихви 529.48 лева.
ОСЪЖДА
“Айрън
Билдс“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Д. Д.да заплати на Националната агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: