Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав,
в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №6209/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищцата К.Т.С. излага в исковата молба, че съгласно договори за дарение, обективирани
в нот. акт№81, том I, рег.№1630, дело№70 от 2001г. и нот. акт № 82, том I, рег.№ 1631, дело№71 от 2001г.
на Нотариус К., М.Л.С.е собственик на
следните недвижими имоти: МАГАЗИН №5, находящ се в гр.София, ул."*****, с
площ от 33,50кв.м., с ъглово изложение към улиците "Аксаков" и
"Г.С.Раковски", заедно с избено помещение и избено помещение на
апартамента на И.Г., заедно с 270/7045ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, в който
е построена, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68137.100.117.1.22 по кад.план и регистри, одобрени със заповед от 16.06.2010г.,
както и 4/8 идеални части от АПАРТАМЕНТ 3, находящ се в гр.София, ул."*****,
вх.Б, ет. Първи, с площ от 105,62кв.м., заедно с избено помещение, находящо се
в мазето на сградата, с площ от 9,50кв.м., заедно с таванско помещение с площ
от 8,60кв.м., заедно с таванска стая с площ от 13кв.м., заедно с 17124/251018
идеални части от асансьора на вх."Б" на сградата, задно с 587/7045
идеални части от общите части на сградата и толкова ид.части от дворното място, в което е построена, който
представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.100.1117.1.8. С
посочените договори ищцата има запазено вещно право на ползване върху
гореописаните недвижими имоти.
Излага, че ответникът държи имотите без правно
основание, с действията си оспорва собствеността на М.Л.С.и възпрепятства
ползването на същите, поради което дължи обезщетение.
Предвид изложеното предявява искове за
постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 20 844лева обезщетение за
ползването без основание на МАГАЗИН №5, находящ се в гр.София, ул."*****,
с площ от 33,50кв.м., с ъглово изложение към улиците "Аксаков" и
"Г.С.Раковски", заедно с избено помещение и избено помещение на
апартамента на И.Г., заедно с 270/7045ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, в който
е построена, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68137.100.117.1.22 по кад.план и регистри, одобрени със заповед от
16.06.2010г., за периода от 10.05.2013г. до 29.09.2017г., КАКТО И сумата от 58
151,00лева обезщетение за ползването без основание на АПАРТАМЕНТ 3, находящ се
в гр.София, ул."*****, вх.Б, ет. Първи, с площ от 105,62кв.м., заедно с
избено помещение, находящо се в мазето на сградата, с площ от 9,50кв.м., заедно
с таванско помещение с площ от 8,60кв.м., заедно с таванска стая с площ от
13кв.м., заедно с 17124/251018 идеални части от асансьора на вх."Б"
на сградата, задно с 587/7045 идеални части от общите части на сградата и
толкова ид.части от дворното място, в което
е построена, който представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.100.1117.1.8., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.А.Г., в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете. Счита, че договорите за дарение, с които се
легитимира ищцата като ползвател на имотите, са недействителни. Излага, че
саморъчното завещание от 19.03.1996г., с което З.Г. е направил завещателни
разпореждания в нейна полза е нищожно, в
резултат от което договорите за дарение не са породили правни последици. При
евентуалност възразява за погасяване по давност на част от претендираните вземания на основание чл.111, б."в" от ЗЗД,
а именно вземанията за периода от 10.05.2013г. до 10.05.2015г. Твърди, че е
владелец на описаните в исковата молба недвижими имоти от 1999г., като ги
владее и към датата на исковата молба. До предявяване на иск от М.С.срещу него
през 2014г. владял имотите необезпокоявано. Твърди, че е придобил правото на
собственост върху същите по давност, тъй като в периода от 1999г. до 2014г. са
изминали повече от 10 години, достатъчни за придобиване на имотите по давност.
През този период правил разходи за
заплащане на данъчни задължения, битови сметки, представляващи необходими
разноски, които следва да се прихванат от претендираните суми. Партидите на
имотите се водят на негово име, правил и подобрения в същите.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от
фактическа страна следното:
С влязло в сила на 14.06.2017г.
решение на Софийски районен съд, 51-ви състав, по гр.дело№30445/2014г. е
признато за установено по искoве с правно основание чл.108
от ЗС, предявени от М.И.С.срещу С.А.Г., че М.С.е собственик на недвижимите
имоти, които са предмет и на настоящото производство, и е осъден М.С.да предаде
владението върху тях. От мотивите на решението
се установява, че въз основа на
договорите за дарение, с които ищцата се легитимира като ползвател в
настоящото производство, съдът е приел за установено правото на собственост на М.С..
В посоченото производство ответникът не е представил писмен отговор и не е
направил възражение за придобиване по давност на процесните имоти, поради
което същото не е било предмет на
разглеждане в производството пред Софийски районен съд, 51-ви състав.
От протокол за въвод във владение от 29.09.2017г. се установява, че в
изпълнение на посоченото влязло в сила решение М.С.е въведен във владение върху
процесните недвижими имоти по изпълнително дело , образувано срещу С.Г..
Следователно до посочената дата
ответникът е упражнявал фактическа власт върху тях.
Приета е съдебно-оценителна експертиза, по която е направено заключение, че
за периода от 10.05.2013г. до 29.09.2017г. пазарната наемна стойност за 4/8
идеални части от апартамент №3 е в общ
размер от 20 844,00лева, а за магазин №5 е в размер на 58 151,00лева.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на Н.А.Я., които дава
показания, че е наемател на ап.№5 от 2001г. Сега има сключен договор с К.С., но
от 2005г. до 2017г. имал сключен договор със С.Г. и на него плащал наем. Знае,
че той живеел в апартамента на ет.1 в този период, тъй като е ходил на негов
рожден ден и там му плащал наема. Предоставял достъп в апартамента на работници за ремонт на козирката на магазина.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Вземането по чл. 59 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ
обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на правно основание за тази имуществена
нееквивалентност. Тежестта за доказване е за ищеца - тъй като всички тези факти
са пораждащи спорното право.
От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила на 14.06.2017г. решение на Софийски районен съд,
51-ви състав, по гр.дело№30445/2014г. е признато за установено по искове с
правно основание чл.108 от ЗС, предявени от М.И.С.срещу С.А.Г., че М.С.е
собственик на недвижимите имоти, които са предмет и на настоящото производство,
и е осъден М.С.да предаде владението върху тях. От мотивите на решението се установява, че въз основа на договорите за дарение, с които ищцата се
легитимира като ползвател в настоящото производство, съдът е приел за
установено правото на собственост на М.С.. В посоченото производство ответникът
не е представил писмен отговор и не е направил възражение за придобиване по
давност на процесните имоти, поради което същото не е било предмет на
разглеждане в производството пред Софийски районен съд, 51-ви състав.
Съдебното
решение, с което се уважава иск по чл.108 от ЗС, разрешава със сила на
пресъдено нещо правният спор между страните,
за собствеността и владението върху спорната вещ към определен момент –
влизане в сила на решението, в рамките на предявеното основание. След влизане в
сила на решението е недопустим нов иск относно същото спорно право между същите
страни и на същото основание – чл.299, ал.1 от
ГПК. С оглед на изложеното от посоченото решение е налице
сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството, че М.С.е собственик на
описаните в исковата молба недвижими имоти, както и че са действителни
договорите за дарение, с които се е легитимирал като собственик.
От посочените договори за дарение се установява активната материално-правна
легитимация на ищцата, която е дарила на сина си М.С.описаните в исковата молба
недвижими имоти, като си е запазила безвъзмездно и безсрочно вещно право на
ползване върху тях.
Не е спорно между страните и от събраните гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля Я.се установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху
описаните в исковата молба недвижими имоти през процесния период.
Установява се, че в производството пред Софийски районен съд, 51-ви състав
по гр.дело№30445/2014г., в което разрешен
съществуващия между М.С.и С. спор за материално право по отношение на
процесните имот, ответникът не е направил възражение за придобиване на тези
имоти по давност.
Следва да се вземе предвид, приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТКВКС, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с
изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради
което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и
за възраженията за погасителна и придобивна давност.
От изложеното в тълкувателното решение следва да се
направи извод, че непредявяването в срок на възражение за придобивна давност
води до преклудирането му. При наличието
на бездействие от страна на ответника при решаване на спора за материално
право, в който не е направено възражение за придобивна давност и съдът е разрешил спора между страните без да
разгледа подобно възражение, е преклудирано правото за предявяване на такова
възражение в отделно производство, тъй като това би довело да пререшаване на
спора, което е недопустимо с оглед чл.299,
ал.1 от ГПК, който предвижда, че спор, разрешен с
влязло в сила решение,
не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Поради изложеното не следва да се разглежда възражението
на ответника за придобиване по давност на описаните в исковата молба недвижими
имоти, чрез владение за периода от 1999г. до датата на исковата молба, тъй като
спорът за материално право между М.С.и С.Г. е разрешен с влязло в сила решение
и не е налице основание за неговото преразглеждане, тъй като възражението за
придобиване по давност не е направено в срок поради бездействие на ответника и
не са налице нови обстоятелства, които да дадат основание за преразглеждане на
вече решения спор.
С оглед направения извод, следва да се приеме, че през
процесния период ответникът е упражнявал
фактическа власт върху описаните в исковата молба недвижими имоти без правно
основание, поради което дължи на ищцата, която си е запазила ограничено вещно
право на ползване върху тях, обезщетение за лишаване от ползване.
От приетата съдебно-оценителна експертиза,
която съдът кредитира като обективна и обоснована, се установява, че за периода
от 10.05.2013г. до 29.09.2017г.
пазарната наемна стойност за 4/8 идеални части от апартамент №3 е в общ размер от 20
844,00лева, а за магазин №5 е в размер на 58 151,00лева, поради което
ответникът дължи заплащане на
обезщетение по чл.59 от ЗЗД в посочените размери.
По възражението за погасяване по давност на процесите
вземания съдът приема следното:
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съдът приема, че процесното вземане попада в обхвата на посочената разпоредба, тъй като не попада в
изключенията, регламентирани в чл.111 от ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Съдът приема, че давност за погасяване на
процесните вземания не е текла в периода, в който е висящ съдебния процес по гр. дело № 30446/2014г. на
Софийски районен съд, 51-ви състав. Същото е образувано през 2014г. и е
приключило на 14.06.2017г., като в този
период процесните вземания не са били изискуеми, поради наличния спор за
правото на собственост между М.С.и ответника, който през този период е владял
спорните имоти. След влизане в сила на съдебното решение процесните вземания са
изискуеми, като до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело,
същите не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат
уважени до пълните предявени размери.
При този изход на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да бъдат осъден
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 6 695,80лева, от които 3159,80лева за държавна такса,
3100,00лева платено адвокатско възнаграждение и 400,00лева възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.Г. с ЕГН ********** да заплати
на К.Т.С. с ЕГН ********** следните
суми:
- 20 844лева обезщетение за
ползването без основание на МАГАЗИН №5, находящ се в гр.София, ул."*****,
с площ от 33,50кв.м., с ъглово изложение към улиците "Аксаков" и
"Г.С.Раковски", заедно с избено помещение и избено помещение на
апартамента на И.Г., заедно с 270/7045ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, в който
е построена, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68137.100.117.1.22 по кад.план и регистри, одобрени със заповед от 16.06.2010г.,
за периода от 10.05.2013г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба-10.05.2018г. до окончателното плащане
- 58 151,00лева обезщетение за
ползването без основание на АПАРТАМЕНТ
3, находящ се в гр.София, ул."*****, вх.Б, ет. Първи, с площ от
105,62кв.м., заедно с избено помещение , находящо се в мазето на сградата, с
площ от 9,50кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 8,60кв.м., заедно с
таванска стая с площ от 13кв.м., заедно с 17124/251018 идеални части от
асансьора на вх."Б" на сградата, задно с 587/7045 идеални части от
общите части на сградата и толкова ид.части от
дворното място, в което е построена, който представлява самостоятелен
обект с идентификатор 68134.100.1117.1.8., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба-10.05.2018г. до окончателното плащане
-на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 6 695,80лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: