Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Ихтиман, 10.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ИХТИМАН, III
състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 246/2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от П.Х.М., чрез адв. К.М. от САК, срещу К.Х.И., Д.Х.И., Е.Х.И., В.Х.А., Т.Й.И.,
Л.М.И., Л.Р.И., Х.Р.И., В.Р.М., З.Р.И., А.С.И., Т.А.И., В.А.И.- К. иск за делба
на описаните в исковата молба недвижими имоти.
Поддържа
се, че процесните са имоти са придобити в съпружеска имуществена общност от В Й
И. и Й О И.. Твърди се, че с договори за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане са прехвърлени ½ ид. ч. от дворното
място на сина им Рашко Й.И. (в брак към този момент с Л.М.И.) и другата
½ ид.ч. от дворното място и ½ ид. ч. от построената в него
жилищна сграда на сина си Х.Й.И. (в брак към този момент с Ц К И.). Поддържа
се, че след смъртта на Ве Й. И. на 02.01.1979г. и с оглед чл. 14, ал. 7 от СК
от 1968г. нейните идеални части от жилищната сграда се наследяват само от
децата ѝ (не и от съпруга). Твърди се, че след смъртта на Й О И. през
21.11.1990г. неговите идеални части от жилищната сграда се наследяват от
четирите му деца- Т.Й.И., Р Й.И., Ас Й.И. и Х.Й.И.. Поддържа се, че с НА за
дарение Р Й.И. и Л.М.И. даряват на дъщеря си В.Р.М. своите идеални части от
дворното място. Твърди се, че след смъртта на Р Й.И. през 25.10.2006г. неговите
идеални части от жилищната сграда се придобиват от съпругата му Л.М.И. и децата
му Л.Р.И., Х.Р.И., В.Р.И. и З.Р.И.. Поддържа се, че след смъртта на А Й.И. през
28.07.2007г. неговите идеални части от процесната жилищна сграда се придобиват
от съпругата му А.С.И. и децата му Т.А.И. и В.А.И.- К.. Твърди се, че с НА за
покупко- продажба В.Р.М. продава на брат си З.Р.И. придобитите ½ ид. ч.
от дворното място. Поддържа се, че на 23.09.2010г. почива Х.Й.И. и неговите
ид.ч. от процесните имоти се наследяват от съпругата му Ц К И. и децата му К.Х.И.,
Д.Х.И., В.Х.А., Е.Х.И. и П.Х.М.. Твърди се, че с НА за покупко- продажба Ц К И.
продава на дъщеря си П.Х.М. 7/24 ид.ч. от процесните поземлен имот и жилищна
сграда. Поддържа се, че с НА за дарение В.Х.А. дарява на П.Х.М. 1/24 ид.ч. от
процесните поземлен имот и жилищна сграда. Твърди се, че след смъртта на ЦК И.
нейните 1/48 ид.ч. от жилищната сграда се наследяват от нейните наследници К.Х.И.,
Д.Х.И., В.Х.А., Е.Х.И. и П.Х.М.- всеки по 1/240 ид.ч.
С
допълнителна молба от ищеца се уточнява, че с НА за покупко- продажба Т.Й.И., В.Р.М.,
А.С.И. и В.А.И. са прехвърлили на П.Х.М. собствеността върху притежаваните от
тях идеални части от жилищната сграда.
Ответниците
в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на исковата молба.
В хода
на производството е настъпила смърт на страна- Л.М.И., поради което на
основание чл. 227 ГПК производството е продължило с участието на нейните
наследници по закон, които изначално са страни по делото- Х.Р.И., В.Р.М. и З.Р.И..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оглед твърденията в исковата молба за наличие на съсобственост между
участващите по делото лица касателно процесните недвижими имоти искът е допустим.
Предвид
разпоредбата на чл.344,ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът
се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и
каква е частта на всеки сънаследник.
При така
релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включените в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да
бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допуска-нето и извършването
на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно –
арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца.
От
препис извлечение от акт за сключен граждански брак, съставен в гр. Ихтиман,
общ. Ихтиман, обл. Софийска се установява, че на 17.08.1932г. е сключен граждански
брак между В ААс (фамилно име след брака О) и Й ОИ..
От
удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 31.01.2017г. се
установява, че ВА О и ВЙИ. са имена на едно и също лице.
От
нотариален акт № 107 от 30.06.1965 г., том I, дело №237/1965 г. на Ихтиманския
народен съдия ВБН се установява, че В Й И. е призната за собственик по давност
на процесиите недвижими имоти.
Следователно
процесните имоти са придобити в режим на СИО. Това е така, тъй като съгласно
чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г. правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове, а съгласно чл. 13, ал. 1
от СК от 1968г. недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството.
От
нотариален акт № 13 от 24.01.1970 г., том I, дело № 24/1970 г. на Ихтиманския
народен съдия И СтО се установява, че Ве Й И. е прехвърлила срещу издръжка и
гледане собствеността на 1/2 идеална част от процесното дворно място на сина си
Ра Й.И., който по това време е бил в брак с Л.М.И.. Според Решение № 413 от
3.06.2005 г. на ВКС по гр. д. № 125/2005 г., I г. о., докладчик съдията С К
„Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 СК, 1968 г. (отм.), съпрузите се
разпореждат съвместно с придобитите по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието
на другия, като в ал. 7 изрично е предвидено, че съгласието на другия съпруг
следва да бъде дадено в писмена форма с нотариално заверен подпис. Това
изискване е установено с императивна правна норма, поради което липсата на
съгласие в предвидената от закона форма за извършено само от единия съпруг
разпореждане с придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена
общност недвижим имот води до недействителност на сключения договор, независимо
от обстоятелството дали другият съпруг е знаел за това. Устно изразеното
съгласие, респ. знанието и непротивопоставянето не са достатъчни, за да се
приеме, че договорът е произвел предвиденото в закона вещноправно действие.
Поради това неправилно въззивният съд е приел, че въпреки липсата на подпис на
Д. А. върху представената през 1975 г. при изповядването на договора за дарение
декларация, този договор е произвел вещноправен прехвърлителен ефект.“.
Следователно в конкретния случай нотариален акт № 13 от 24.01.1970 г., том I,
дело № 24/1970 г. не е произвел вещноправен прехвърлителен ефект.
От
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173 от 24.07.1972 г., том I, дело
№ 412/1972 г. на Ихтиманския народен съдия И.С. О. се установява, че В И.
прехвърлила срещу издръжка и гледане собствеността на останалата 1/2 идеална
част от процесното дворно място на другия си син - Х.Й.И., заедно с 1/2 идеална
част от построената в него жилищна сграда, като имотът е придобит в режим на
СИО, тъй като Х.Й.И. е бил в брак с Цв. К. И.. В този случай в нотариалния акт
е записано, че е приложена декларация от съпругът на продавача, поради което
съдът приема, че сделката е действителна.
От
удостоверение за наследници от 30.11.2016г. се установява, че В. А. О. е
починала на 02.01.1979г. и е оставила наследници по закон съпруга си Й.И. и
четирите си деца Х.И., Р. И., Т.И. и А. И..
Съгласно
14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм) „При прекратяване на имуществената общност
поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно
наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца
на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество “.
Следователно
след смъртта на В. И. (Ос.собствеността върху процесните имоти е била
разпределена по следния начин. За двора-
8/16 ид.ч. за Х.И. и Цв. И. (СИО), 4/16 ид.ч. за Й. И. (от прекратената СИО); по
1/16 ид.ч. за Х.И., Р.И., Т.И. и А.И.. За жилищната
сграда- 8/16 ид.ч. за Х.И. и Цвета И. (СИО); 4/16 ид. ч. за Й. И.; по 1/16
ид. ч. за Х.И., Р. И., Т.И. и Асен И..
От
удостоверение за наследници от 30.11.2016г. се установява, че Й.О. И. е починал
на 22.11.1990г. и е оставил наследници по закон четирите си деца Х.И., Р. И.,
Т.И. и Асен И., като всеки от тях наследява по още 1/16 ид.ч. от двора и от жилищната сграда.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106 от 11.11.2005 г., том V, дело
№ 783/2005 г. на нотариус С.В., се установява, че Р. И. и Л.И. даряват на
дъщеря си В.Р.М. 1/2 идеални части от процесното дворно място, заедно с
построената от тях масивна жилищна сграда, която не е предмет на настоящата
делба. Както вече беше посочено, обективираната в нотариален акт № 13 от
24.01.1970 г., том I, дело № 24/1970 г. сделка не е породила вещноправен
прехвърлителен ефект. Към този момент Р.И. е притежавал 2/16 ид.ч. от
процесното дворно място (1/16 по наследство от майка си и 1/16 по наследство от
баща си). Никой не може да прехвърли повече от това, което притежава, поради
което съдът приема, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106 от
11.11.2005 г., том V, дело № 783/2005 г. Рашко И. прехвърля на дъщеря си В.Р.М.
2/16 ид.ч. от процесното дворно място.
От
удостоверение за наследници от 30.11.2016г. се установява, че Р. Й.И. е починал
на 25.10.2006г. и е оставил наследници по закон съпругата си Л.М.И. и четирите
си деца Л.Р.И., Х.Р.И., В.Р.М. и З.Р.И.. Към момента на смъртта си Р. И. не е
притежавал право на собственост върху двора, тъй като в предходен момент е
прехвърлил притежаваното от него право на собственост върху дворното място. Р. И.
е притежавал 2/16 ид.ч. от жилищната сграда, поради което след смъртта му
неговите петима наследници по закон придобиват по 1/40 ид.ч от жилищната
сграда.
От
удостоверение за наследници от 30.11.2016г. се установява, че А.Й.И. е починал
на 28.07.2007г. и е оставил наследници по закон съпругата си А.С.И. и двете си
деца Т.А.И. и В.А.И.- К.. А. И. е притежавал 2/16 ид.ч. от двора и 2/16 ид.ч.
от жилищната сграда, поради което всеки от тримата му наследници придобива по
1/24 ид.ч. от двора и от жилищната сграда.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6 от 21.01.2008 г., том
I, дело № 5/2008 г. на нотариус Д.К.се установява, че В.Р.М. е продала на брат
си З.Р.И. 1/2 идеални части от процесното дворно място, както и двуетажната
масивна жилищна сграда, която не е предмет на делбата. Както вече беше
посочено, обективираната в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106 от
11.11.2005 г., том V, дело № 783/2005 г. сделка е породила вещноправен
прехвърлителен ефект единствено по отношение на 2/16 ид.ч. от процесното дворно
място. ). Никой не може да прехвърли повече от това, което притежава, поради
което съдът приема, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
6 от 21.01.2008 г., том I, дело № 5/2008 г. В.М. прехвърля на брат си З.И. 2/16
ид.ч. от процесното дворно място.
От
удостоверение за наследници от 22.11.2016г. се установява, че Х.Й.И. е починал
на 23.09.2010г. и е оставил наследници по закон съпругата си Ц. К. И. и петте
си деца К.Х.И., Д.Х.И., В.Х.А., Е.Х.И. и П.Х.М.. Х.И. е притежавал в режим на
СИО 8/16 ид.ч. от двора (по сделка), 2/16 ид. ч. от двора (по наследство),
60/120 ид.ч. (1/2) от жилищната сграда в режим на СИО (по сделка), 15/120
ид.ч.(2/16) от жилищната сграда (по наследство). Поради това съпругата му Ц.И.
придобива 4/16 ид.ч. (1/4) от двора и 30/120 ид.ч. (1/4) от жилищната сграда поради
прекратяване на СИО, както и 1/16 ид.ч. от двора по наследство и 15/240 ид.ч.
(1/16) от жилищната сграда по наследство. Петте деца на Х.И. придобиват по
наследство по 1/16 ид.ч. от двора и 1/16 ид.ч. от жилищната сграда.
Следователно
към този момент собствеността върху процесните имоти е била разпределена по
следния начин. За двора- 5/16 ид.ч.
за Ц. И., по 1/16 ид.ч. за петте деца на Х.И., а именно К.Х.И., Д.Х.И., В.Х.А.,
Е.Х.И. и П.Х.М.; по 1/24 за А.С.И., Т.А.И. и В.А.И.- К.; 2/16 ид.ч. за З.Р.И.;
2/16 ид.ч. за Т.Й.И.. За жилищната сграда- 75/240 (или 5/16) идеална част за Ц. И.; по
15/240 (или по 1/16) идеални части за К.Х.И., Д.Х.И., В.Х.А., Е.Х.И. и П.Х.М.;
30/240 (или 1/8) идеални части за Т.Й.И.; по 6/240 (или по 1/40) идеални части
за Л.М.И., Л.Р.И., Х.Р.И., В.Р.М. и З.Р.И. и по 10/240 (или по 1/24) идеални
части за А.С.И., Т.А.И. и В.А.И. - К..
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26 от 02.09.2014 г., том
III, дело № 358/2014 г. на нотариус Де. К., се установява, че Ц. Ки. И. продава
на съсобственика си П.Х.М. 7/24 (70/240) идеални части от процесиите недвижими
имоти - поземлен имот и жилищна сграда, поради което Ц. И. остава носител на
правото на собственост за 5/240 ид.ч. от двора и жилищната сграда.
От
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1 от 06.12.2016 г., том IV, дело №
450/2016 г. на нотариус Д. К., се установява, че В.Х.А. дарява на съсобственика
си П.Х.М. 1/24 (10/240) идеални части от процесиите недвижими имоти - поземлен
имот и жилищна сграда, поради което В.А. остава носител на правото на
собственост за 5/240 ид.ч. от двора и жилищната сграда.
От
удостоверение за наследници от 20.02.2017г. се установява, че Цв..И. е починала
на 18.02.2017г. и е оставила наследници по закон петте си деца К.Х.И., Д.Х.И., В.Х.А.,
Е.Х.И. и П.Х.М.. Цвета И. е притежавала 5/240 ид.ч. от двора и 5/240 ид.ч. от
жилищната сграда, поради което петте ѝ деца придобиват по наследство по
1/240 ид.ч. от двора и 1/240 ид.ч. от жилищната сграда.
В хода
на процеса е починала една от страните, а именно Л.М.И.. От удостоверение за
наследници от 20.05.2019г. се установява, че същата е оставила наследници по
закон- Х.Р.И., В.Р.М. и З.Р.И.. Л.М.И. е притежавала 6/240 ид.ч. от жилищната
сграда, поради което трите и деца наследяват по 2/240 ид.ч. от жилищната
сграда. Следователно към този момент Х.Р.И., В.Р.М. и З.Р.И. притежават всеки
по 8/240 ид.ч. от жилищната сграда.
В хода
на процеса с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№138/13.07.2017г., том II, дело
№259/2017г. на нотариус Д. К., Т.Й.И., В.Р.М., А.С.И. и В.А.И.- К. са прехвърлили
на П.М. собствеността върху ид.ч. от жилищната сграда, както следва: Т.И.
прехвърля 15/120 ид.ч. (30/240), В.М. прехвърля 3/120 ид.ч. (6/240) (като
остава собственик на 2/240ид.ч.), А.С.И. прехвърля 5/120 ид.ч. (10/240) и В.А.И.-
К. прехвърля 5/120ид.ч. (10/240).
В
първата фаза на съдебната делба, каквото е настоящото производство, съдът
следва да даде отговор с решението си относно визираните в разпоредбата на
чл.344 ал.1 ГПК въпроси: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както
и каква е частта на всеки съделител.
Делбата
е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който е насочен пряко към
този резултат, защото делбата е акт, по силата на който съществуващата
съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху
отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от
няколко общо притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните
съсобственици, съразмерно с досегашните им дялове.
Правото
на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги
да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Това са случаите на
принудителна съсобственост, каквато е тази на общите части в етажната
собственост, които докато имат такъв статут, не могат да бъдат предмет на
делба. Делба се допуска само на съсобствени ( чл. 34, ал. 1 ЗС) и на
сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на съделителите в
делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота. В случая
безспорно е установено наличие на съсобственост между страните в
производството.
Предвид
обстоятелството, че решението по допускане на делбата е правната основа за
извършването ѝ, предвид вещноправния му транслативен характер, следва по
несъмнен начин да се установи собствеността. Без доказване собствеността на
имота този ефект не може да настъпи и да се постанови решение за допускане на
делбата. Освен с писмени доказателства принадлежността на имота към
наследството може да се доказва при определени случаи и чрез свидетели, които
установяват давностно владение, с което наследодателят е станал собственик на
имота, предмет на делбата, в което няма ограничения.
Решението
по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и
частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата
по допускане на делбата в делбеното производството да бъде установено правото
на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се
иска да бъде допусната по съдебен ред и частта им на всеки от тях в
имуществената общност.
В тази
връзка правата на страните са както следва:
П.Х.М.
– 96/240 ид.ч. (48/120) от дворното място и 152/240 ид.ч. (76/120) от жилищната
сграда.
З.Р.И.
– 30/240 ид.ч. (15/120) от дворното място и 8/240 ид.ч. (4/120) от жилищната
сграда.
К.Х.И.
– 16/240 ид.ч. (8/120) от дворното място и 16/240 ид.ч. (8/120) от жилищната
сграда.
Д.Х.И.
– 16/240 ид.ч. (8/120) от дворното място и 16/240 ид.ч. (8/120) от жилищната
сграда.
Е.Х.И.
– 16/240 ид.ч. (8/120) от дворното място и 16/240 ид.ч. (8/120) от жилищната
сграда.
Т.Й.И.
– 30/240 ид.ч. (15/120) от дворното място.
А.С.И.
– 10/240 ид.ч. (5/120) от дворното място.
Т.А.И.
– 10/240 ид.ч. (5/120) от дворното място и 10/240 ид.ч. (5/120) от жилищната
сграда.
В.А.И.-
К. – 10/240 ид.ч. (5/120) от дворното място.
В.Х.А.
– 6/240 ид.ч. (3/120) от дворното място и 6/240 ид.ч. (3/120) от жилищната
сграда.
Л.Р.И.
– 6/240 ид.ч. (3/120) от жилищната сграда.
Х.Р.И.
– 8/240 ид.ч. (4/120) от жилищната сграда.
В.Р.М.
– 2/240 ид.ч. (1/120) от жилищната сграда.
В
конкретният случай са установени имотите, предмет на делбата, съделителите и
каква е частта на всеки от тях, което обуславя извода за допускане на съдебната
делба при посочените по – горе права.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.34 ЗС вр. чл. 341 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.344 ал.1 ГПК извършване на съдебна делба между П.Х.М.,
ЕГН **********,***, К.Х.И., ЕГН **********,***, Д.Х.И., ЕГН **********,***, Е.Х.И.,
ЕГН **********,***, В.Х.А., ЕГН **********,***, Т.Й.И., ЕГН **********,***, Л.Р.И., ЕГН **********,***, Х.Р.И., ЕГН **********,***, В.Р.М., ЕГН **********,***, З.Р.И., ЕГН **********,***
А, А.С.И., ЕГН **********,***, Т.А.И., ЕГН **********,***, В.А.И.- К., ЕГН **********,***, по
отношение на следните недвижими имоти:
1. ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ (дворно място), с площ по скица от 396 (триста деветдесет и шест)
кв.м., съставляващ УПИ VII - 1940 (седем, отреден за имот хиляда деветстотин и
четиридесет) от квартал 77 (седемдесет и седем) по плана на гр. Ихтиман,
одобрен със Заповед № 0- 621/1977 г. при уредени регулационни сметки, идентичен
със стар парцел IX-1836 (девети, отреден за имот хиляда осемстотин тридесет и
шест) в квартал 144 (сто четиридесет и четири), по предходен план на същото
населено място ~ по документ за собственост, при граници на имота по актуална
скица: от две страни - улица с о.т. 209-217 и улица с о.т. 209-210, УПИ VI-1941
и УПИ VIII-1952, ПРИ КВОТИ:
За П.Х.М.
– 48/120ид.ч.
За З.Р.И.
– 15/120ид.ч.
За К.Х.И.
– 8/120 ид.ч.
За Д.Х.И.
– 8/120ид.ч.
За Е.Х.И.
– 8/120ид.ч.
За Т.Й.И.
– 15/120ид.ч.
За А.С.И.
– 5/120ид.ч.
За Т.А.И.
– 5/120ид.ч.
За В.А.И.-
К. – 5/120ид.ч.
За В.Х.А.
– 3/120ид.ч.
2. ЖИЛИЩНА
СГРАДА, построената в източната част на гореописания поземлен имот, със
застроена площ от 30 кв.м., ПРИ КВОТИ::
За П.Х.М. –76/120 ид.ч.
За З.Р.И. – 4/120 ид.ч.
За К.Х.И. –8/120ид.ч.
За Д.Х.И. –8/120ид.ч.
За Е.Х.И. –8/120ид.ч.
За Т.А.И. –5/120ид.ч.
За В.Х.А. –3/120 ид.ч.
За Л.Р.И. – 3/120ид.ч
За Х.Р.И. – 4/120ид.ч.
За В.Р.М. – 1/120 ид.ч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: