№ 112543
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20241110139656 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 120983/11.04.2024 г. на „...... за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. И., ЕГН ********** за сумите, както следва: 1 300
лв. – главница по договор за кредит № max_300847522 от 13.06.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.04.2024 г. до окончателното
плащане; 232,49 лв. – договорна лихва за периода от 10.07.2023 г. до 10.04.2024 г.; 638,82 лв.
– такса динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от
общите условия; 425,88 лв. – такса бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с
т. 7.3. от раздел V от общите условия; 140 лв. – такса разходи за събиране на вземанията,
както и 60,69 лв. – законна лихва за периода от 10.07.2023 г. до 10.04.2024 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че
следва да откаже издаването на такава за сумата от 638,82 лв. – такса динамично плащане по
чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от общите условия; за сумата от
425,88 лв. – такса бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с т. 7.3. от раздел
V от общите условия, както и за сумата от 140 лв. – такса разходи за събиране на
вземанията., като съображенията за това са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 13.06.2023 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно е, че таксата за бързо разглеждане е за получаване на приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, а таксата за динамично плащане предоставя
възможност кредитополучателя да бъде посещаван от служител на кредитодателя, за да
заплати месечната вноска. Видно от описанието и двете услуги са свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което събирането на такси за същите е забранено по силата
на сочената разпоредба на ЗПК. По отношение на таксата динамично плащане, следва да се
има предвид още, че тя се дължи дори и кредитополучателят да не се възползва нито веднъж
от тази услуга, което е в противоречие с добрите нрави и води до неоснователно обогатяване
1
на кредитора за негова сметка, както и води до значително неравноправие между тях. Ето
защо, налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност
на договора за заем в частта относно таксата за динамично плащане в размер на 638,82 лв.
(клаузата на чл. 9, ал. 2) и такса за бързо разглеждане в размер на 425,88 лв. (клаузата на чл.
9, ал. 1) поради противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираната такса разходи за събиране на
вземанията в размер на 140 лв., тъй като най-напред същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1
ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не
може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй
като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето
защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността .
Отделно от това, съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения
не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на
тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 120983/11.04.2024 г. на „...... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Д. И., ЕГН ********** за сумите, както следва: 638,82
лв. – такса динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договора във връзка с т. 7.4. от раздел V от
общите условия; 425,88 лв. – такса бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 от договора във връзка с
т. 7.3. от раздел V от общите условия; 140 лв. – такса разходи за събиране на вземанията по
договор за кредит max_300847522 от 13.06.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2