МОТИВИ : Срещу подсъдимия Г.Ю.А. от *****било предявено обвинение за
престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и във връзка с чл.20,ал.2 и от НК, за това, че
на 10.02.2019г.
в гр.Ловеч, индустриален квартал, от склад-цех *****на **********, находящ се в
близост до гаражи на *******, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с П.А.Д. ЕГН-********** ***, отнел чужди движими вещи: годни за
ползване по предназначение - 3 бр. капаци за ел.табла от захранването на
металорежеща машина фреза със заводски номер №1054; 2 бр. капаци за струг
„Farina Pietr " със заводски номер №3745, на стойност от 525.00 лева;
както и негодни за ползване по предназначение - меден радиатор от машина за
разкрояване на тръби „Матис" и захранващи кабели на стойност от 117.00
лева, всичко отнети вещи на обща стойност от 642.65 лева, собственост на **********,
от владението на синдика на дружеството, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Представителят на Районна
прокуратура - Ловеч поддържа повдигнатото с обв.акт обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а", във вр. с
чл.20, ал.2 от НК,
като счита, че от доказателствата събрани
в хода на съдебно следствие, а именно гласните - свидетелските показания на
разпитаните свидетели В.В., Н.С., Д.Р., Г.Ц., Р.М., допуснатите до разпит по
искане на подсъдимия свидетели Д.Ч., Г.Б., назначената в хода на дос.
производство стоково оценителна експертиза, както и допуснатата допълнителна такава
по искане на защитата, от проведената очна ставка в съдебно заседание, по
безспорен начин се установява фактическата обстановка, описана в обв. акт.
Безспорно се установява авторството на подс. А., неговото участие в извършване
на деянието, механизма на извършване на същото, както и мястото от където са
отнети вещите предмет на престъплението, а именно, че това е станало от цех *****на
******, в който подс. А. и свид. Д., по отношение на когото наказателното
производство е приключило със споразумение, са влезли през прозорец на който е
имало шперплат. Счита, че не следва да се кредитират обясненията на подс. А.,
че вещите предмет на престъплението били в близост до пътя в някакви храсти. Това,
че вещите са били в самия цех на територията на завода, се установява от
показанията на свид. Д., както и на свид. Р., Ц. и С.. Вещите предмет на
престъплението, видно от експертизите са били годни за предназначение, като
същите все още продължават да се водят в счетоводните документи на дружеството
като материален актив и безспорно е установена тяхната стойност. Въз основа на
всички доказателства по делото, моли съда да признае подс. А. за виновен за
престъплението, за което е предаден на съд. Деянието с оглед данните за
съдимост е осъществено при условията на опасен рецидив по 29, ал. 1, б.“а“ от
НК. Счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, по - скоро превес
имат утежняващите. Деянието е извършено от подс.А. при пряк умисъл, като форма
на вината. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание
лишаване от свобода, като предлага оглед личността на подсъдимия, вида и
характера на престъплението да бъде в размер на 5 години, което наказание на
основание чл. 57, ал.1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
Подсъдимият Г.Ю.А., в съдебно
заседание се явява лично и с адв.З., като не се признава за виновен и дава
обяснения по обвинението, като твърди, че не е влизал в този завод
да краде, нито е имал
намерение да краде, не знае къде е, както и че го е завел П.,
който
е натоварил тези
капаци.
Сочи, че с П. са в лоши отношение, защото му дължи пари. Защитникът му излага,
че обв. акт не отговаря на изскванията на НПК , както и че изложеното в
пледоарията на РП Ловеч, в обстоятелствената и диспозитивната част на обв. акт
не свързва по никакъв начин действия на подс.А., подплатени с доказателства или
доказателствени средства по смисъла на НПК, което да доказва, че този човек на
10.02.2019 г. е влязъл в предприятието, за което се твърди и е отнел от това
предприятие вещи на стойност, по вид и размер посочени в обв.акт. РП в опита
си да поддържа това обвинение цитира основно гласни доказателства на посочените
в приложението към обв.акт свидетели. Сочи, че тежестта на наказанието за
обвинените за което е привлечен и е повдигнато спрямо подс.А. изисква дължим
анализ на доказателствата от фактическа страна по делото, а те са предвидените
в НПК гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателствени
средства. По отношение на веществените доказателства в приложението към обв.
акт само е упоменато, че някакви веществени доказателства са върнати с
разписка, а разпоредбата на чл.199 от НПК е категорична, че органите на дос.
производство се произнасят с постановление. Законът за да гарантира една
възможност на съда за проверка на наличните доказателства, респ.
доказателствени средства е предвидил в чл.110 и чл.111 от НПК веществените
доказателства да се пазят до приключване на наказателното производство. В
случая с някаква разписка по дос. производство, по устни указания на
наблюдаващия прокурор, вещите предмет на престъплението са върнати, поради
което няма възможност за допълнителна оценка и преценка на вида, размера и
стойността, автентичността и съотносимостта на тези вещи към активите на ******.
По делото няма намерени, събрани иззети вещи предмет на престъпление по чл.153
от НПК съгласно изискванията на чл. 155, ал. 1 и 2, тъй като на въпросното
място, на баира не е извършен никакъв оглед, нито е извършено претърсване и
изземване от компетентните органи, така както изисква нормата на чл.161, ал. 1
от НПК. Подобни способи за събиране на доказателства не са били реализирани не
само на мястото откъдето се твърди, че са намерени вещите, няма процесуални
действия и в самия завод, в цеха, това е необяснимо бездействие, проявено от
полицейските служители при посещаване на мястото, на което са горени вещите и
неизпълнение на задължението им по чл. 205, ал. 2 от НПК да уведомят органа на
дос. производство, за да предприеме необходимите процесуални действия по НПК.
Не на последно място независимо от липсата на веществените доказателства -
предмет на престъплението, по никакъв начин по делото не са събирани и
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал. 1 от НПК -
снимки, скици, отпечатъци, които разследващият полицай е могъл да извърши в
присъствие на поемни лица и технически помощник, както и на мястото където се
твърди, че са горени въпросните кабели, така и в предприятието, посочено в
диспозитива на обв.акт. По никакъв начин обвинението не е подкрепено и приема,
че първата група от доказателства и доказателствени средства, а именно
веществени доказателства и веществени доказателствени средства липсват
приобщени към доказателствената съвкупност, поради което липсват в тази насока
каквито и да е доказателства, подкрепящи обвинителната теза спрямо подс. А.. На
следващо място относно гласните доказателствени средства, събрани и проверени
от настоящия съдебен състав - добросъвестните обяснения на подс. А., който е
извикан на мястото и помолен да извозят вещите от свид. П.Д., който видно от
диспозитива на обв. акт е извършител и съучастник с А. и няма как да е и
свидетел по настоящото производство и да участва в настоящия наказателен процес
в две процесуални качества като свидетел и като съизвършител. Това което се
установява от обясненията на подсъдимия е, че е отишъл, вземал от някакви
храсти определени вещи, натоварил в автомобила и се качил на един баир, това са
обективно установените действия от негова страна. В обясненията, които той дава
пред орган на дос. производство, подс.А. заявява, че е попитал П. и същият е
заявил и се заклел в децата си, че вещите не са крадени. Самият П.Д. в
обясненията си дадени в дос. производство, в присъствието на защитник обяснява,
че са намерени някакви железа извън цех до оградата на някакъв завод. В
показанията си вече като свидетел по настоящото наказателно производство на
29.11.2019 г. същият заявява „в склад или в сграда не сме влизали, желязото го
намерихме в тревата, навън извън сградата. Вещите бяха до оградата, явно някой
друг ги е изнесъл“. Това се показанията на свидетеля, дадени пред настоящия
съдебен състав. В тази насока моли съда за изключително внимателна преценка при
кредитиране на неговите показания, тъй като се установява, че има влошени
отношения с подс. А.. Излага, че подс.А. и свид.Д. са давали обяснения в
полицейското управление, най - вероятно с белезници, видно е че единият от тях
- П. е признал, че е извършена кражба. В този смисъл РП основно като гласно
доказателствено средство излага показанията на полицейския служител Р.М., но
доколко този човек, този служител има изобщо процесуална възможност да участва
като свидетел в производството и забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК, правната
доктрина е разнопосочна, от една страна той измества функциите на разследващия
орган, сам е започнал да извършва проверка и сам да снема обяснения в
полицейското управление на това лице с белезници и без адвокат. Счита, че
показанията на свид. Р.М. в частта му относно направените пред него
самопризнания от свид.Д. и подс. А. следва изцяло да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото, като се позовава на Решение на
европейския съд в Страсбург по делото Д. Митев срещу България по жалба 34779 от
2009 г., с което решение се критикува практиката разпит на полицай какъвто се
явява свид. М. да замества направени пред него самопризнания. Тази практика на
европейския съд е възприета с решение № 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н. д. №
1220/2013 г. на III-то н. о., където категорично е посочено, че обяснения на
обвиняем се снемат устно непосредствено пред разследващ орган, поради което
счита, че е било абсолютно недопустимо това снемане на обяснения от тези лица
при наличие на съмнение за извършено престъпление и те е трябвало да бъдат
дадени пред РП и разследващ орган. По отношение на свидетелските показания на Н.С.
– механик, същият заявява, че част от вещите са собственост на ******, а такова
търговско предприятие не съществува в обвинението и заявява, че те не са на ******.
Заявил е, че част от вещите се съхраняват отвън и част от вещите са били вътре
в цеха. По отношение показанията на свид. Д. Р. от 29.11.2019 г., същата
заявява, че материално отговорно лице на това предприятие е синдичка, а не
синдик, както се твърди в обв. акт, като дори не е посочено неговото точно
наименование. Разпитаните свидетели не са свидетели на извършване на кражба,
нито знаят кога изобщо е настъпила тази кражба, като по никакъв начин не
подкрепят обвинението с дата 10.02.2019 г. Също така в показанията си свид. Р.
завява, че не може да посочи машините, кои машини не ясно, на коя точно фирма
са собственост, тя самата не знае тези вещи, които са върнати на предприятието
дали са собсвтеност на ****или на *****, т.е умисъла не може да се извлече в
тази насока, че подс.А. противозаконно отнема вещи собственост на ******. По
отношение на показанията на свид.Н.С. поддръжка машини, който дори се съмнява,
че има извършена кражба и то дадени пред разследващия орган на дос.
производство като заявава, че най - вероятно кражбата е извършена от помещение
в нашето предприятие и че част от вещите са собственост на ******, но също не
сочи нито време, нито място на кражбата. Като цяло видно от събраните и
проверени гласни доказателствени средства именно разпит на свидетели, нито един
от тях не сочи дата на деянието 10.02.2019 г., напротив жалба, че вещи от
предприятието липсват е подадена 11 дни след датата, посочена в обв. акт,
самото предприятие не знае вещите негови ли са, кога точно са изчезнали и как са
изчезнали. В материалите по делото има един констативен протокол, с дата
10.02.2019 г., който не касае с необходимите реквизити дос. производство, а
съвсем произволно е посочена някаква преписка на РУ Ловеч ********** от 2019
г., касаеща някави вещи, без оглед, без поемни лица, без съответното
заснемване, фотографиране, подробно описание, така както изискват разпоредбите
на НПК. Нещо повече липсва и акт на орган от дос. производство за приобщаване
на този документ на РУ Ловеч, който по безспорен начин да установява, че вещите
описани в него имат отношение към образуваното по – късно, значително по -
късно дос. производство. Констативният протокол е от 10.02.2019 г., а дос.
производство е образувано с постановление на участващия в наказателното
производство прокурор, представител на държавното обвинение едва на 27.02.2019
г. Има разписка от 16.04. за връщане на вещи по устно разпореждане на
наблюдаващия прокурор, каквото понятие не съществува в НПК. С връщането с
разписка на посочените вещи се загубва възможността за проверка на вещите, за
относимост към обвинението. Не на последно място въпросната разписка заместваща
постановлението по смисъла на НПК за връщане на веществени доказателства поне
е следвало да бъде изпратена по някакъв начин, за да са уведомени страните, а
именно обвиняемият, за да не се прегражда тяхната възможност да се запознаят с
доказателствата по делото, а вместо това вещите изчезват по начин,
нерегламентиран от НПК. Възразява по отношение на твърдяното от РП, че вещите
предмет на престъплението са собственост на ****** АД, тъй като в наличните по
делото писмени доказателства, присъства фактура с № ********** с доставчик ****ЕООД
и *********- търговски дружества, които не са посочени нито в обстоятелствената
част, нито в диспозитивната част, като това копие от фактура не съдържа
необходимите реквизити по Закона за счетоводството, тъй като не носи поне
елементарните реквизити - подписи. От писмените доказателства приложени в
делото не се доказва, респ. се оборва обвинителната теза, е наличен опис на
продадени машини по фактура № ********** от 01.09.2016 г., без да има длъжност
на съставителите и без посочване на ****** АД. И третия писмен документ, това е
копие от неподписан документ без реквизити на БДС от 1985 г. и на последно
място без да се сочи ****** АД. Обвинението не представя каквито и да е
първични или вторични документи за собственост на предмета на обвинението,
които да свързват вещите с ****** АД. По делото са изготвени две експертизи, в
описателната част е описано, че в.л е извършило оглед, но как е станало това,
след като вещите са върнати. Освен това излага, че в.л. няма право
самостоятелно без участие на разследващия орган да извършва оглед по реда на
чл.155 от НПК. В самото заключение на експертизата се сочи дата на изготвяне
25.03.2018 г., т.е една година и 1 месец преди изобщо да е образувано дос.
производство, което поставя въпроса доколко това заключение, носещо друга дата
не кореспондираща и непопадаща в периода на обвинението може да бъде
ценено.Твърдя, че този протокол за изготвена експертиза не отговоря на
изискванията на чл.129 от НПК поради липсата на реквизит – дата, актуална
дата, попадаща в периода на обвинение и съгласно императивната разпоредба на
чл. 131 от НПК и това заключение на в.л. не трябва да намира място в
доказателствената съвкупност. Излага, че обвинението почива на предположения,
недоказани, като освен това счита, че в обв. акт тези липсват нормите и
понятията, които следва да бъдат включени в описателната и диспозтивната част
на обв. акт, съгласно НПК и Тълкувателно решение № 2 /2002 г. на ОСНК. Посочена
е единствено процесуалната норма на чл.247, ал.3 от НПК, която касае вече
образувано дос. производство и преписи за страните. Изтъква, че в НПК термин
„обвинява“ не съществува, а съществува възможност прокурора да повдигне
обвинение, което не е спорно да поддържа се обвинението, като твърди, че няма
повдигнато обвинение. Обръща внимание съдебния състав за едно преюдициално
запитване на съд до Специализиран наказателен съд и до Европейския съд в
Люксембург и постановеното решение на два състава от 05.09.2019 г. по дело
377/2018 г., с което решение категорично се изключва възможността да се
кредитират показания на едно лице, което признава вината си в извършване на
конкретно престъпление в съучастие с друго лице, какъвто е настоящия случай,
тъй като обвиненеито се крепи основно на показанията на свидетеля П.Д. и съда в
Люксембург указва на българските съдилища, респ. на прокуратурата, че когато се
сключват споразумения, в диспозитива им следва да фигурира, че признанието на
вината за конкретно деяние от определен подсъдим не ангажира наказателната
отговорност и участието в извършване на престъплението на друг подсъдим,
какъвто е настоящия случай с подс.А.. С това решение на съда в Люксембург е
прието, че са нарушени редица разпоредби от европейска директива 2016, 343 от
Европейската конвенция за защита правата на човека, от международния пакт на
граждански права. Поради изложените съображения счита, че обвинението спрямо
подс.А., така както се поддържа в съдебна зала не е доказано нито по безспорен,
нито по несъмнен начин, тъй като няма доказателства това лице да е влизало в
завода и да е отнемало въпросните вещи, за които съществуват толкова пороци по
отношение оценка, собственост и индивидуализация на същите. Моли съда да
признае подс.А. за невинен по обвинението, за което е предаден на съд. Моли
съда, да извърши преценка и по отношение на индивидуализиране на наказанието и
определяне на неговия вид и размер и то при условие, че намери обвинението за
доказано.
От събраните по
време на досъдебното производство и съдебно следствие доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели, от проведената очна ставка между подсъдимия и
свид.П.Д., от
заключението на вещо лице В.А. по съдебно техническата и оценителната експертиза, от заключението на вещото
лице В.А. по допуснатата от съда допълнителна стоково-икономическа експертиза,
както и от обясненията на подсъдимия А., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.Ю.А. се водел по постоянен
адрес ***, но по настоящем живеел в ********, не бил женен, имал начално
образование, работел като „топилчик" в ********, осъждан /справка за
съдимост л. 62-65/.
Свид.П.А.Д. ***, обл.Плевен, ********,
но често идвал до Ловеч /в момента в Затвора Ловеч/.
Подсъдимият Г.А. и свид. П.Д.
се били запознали 2017г., чрез общи техни познати, и двамата били в приятелски
отношения.
Свид.С.Р. С.-Д.живеела в *******",
работела като ******. През м.декември 2018г. свидетелката С. имала нужда от
човек, който да й нареже дървата, които си била купила за зимата в с.Сопот и да
и ги докарат до Ловеч. Нейн познат от *****й препоръчал и тогава се запознала е
подс.Г.А.. След като била доволна от работата на подс.А., тя от своя страна, го
препоръчала на други свои познати, от тогава свид. С. и подс.А. били в
приятелски отношения, ходели на кафе и т.н.
На 10.02.2019г. свид.П.Д. ***,
в близост до игрището, случайно срещнал своя познат подс.Г.А.. Двамата
поговорили, кой какво прави, с какво се занимава, оплаквали се взаимно, че и
двамата все нямали пари. От ******двамата тръгнали в посока ****, минали по
транспортния мост на *****, продължили към складовете на бившето предприятие *****сега
********, в близост до складовете на *******. Подс.А. и свид.Д. видели, че на
един от складовете на *******, един прозорец бил отворен, а на друг имало
подпрян един шперплат. Двамата решили да видят, какво има в склада и ако има
някакви метални или медни вещи да ги откраднат, след което да ги продадат за
вторични суровини. Във въпросния склад двамата влезли през прозореца, като
поместили шперплата.
Вътре в склада А. и Д.
намерили и отнели следните вещи -годни за ползване по предназначение - 3 бр.
капаци за ел.табла от захранването на металорежеща машина - фреза със заводски
номер №1054; 2 бр. капаци за струг „Farina Pietr" със заводски номер
№3745; както и негодни вещи за ползване по предназначение - меден радиатор от
машина за разкрояване на тръби „Матис" и захранващи кабели към нея. Всички
вещи изнесли от склада, скрили ги в едни храсти. След това подс.Г.А. се обадил
на своята позната свид. С.Р. С. - Д., като й казал да отиде до ****, обл.Ловеч
да вземе автомобила, който подс.А. ползвал - л.а. ********и да дойде при тях,
като и казал къде точно се намират с Д.. Свид.С. -Д. била на работа до 14.00
часа, след като свършила, със своя автомобил отишла до дома на подс.А., в ****,
там оставила своя автомобил, взела този на А., като ключа му бил на таблото и
отишла на мястото където и казал подс.А., до складовете на *******, където А. и
Д. я чакали. След това А. и Д. натоварили в автомобила отнетите вещи и казали
на свидетелката да кара в посока местността ******, до бившата кариера. Там
подс.А. и Д. свалили откраднатите вещи, започнали да дърпат кабелите и да им
свалят изолацията. След това запалили огън за да обгорят кабелите. В това време
видели, че към тях приближава един джип, като мъжът от джипа започнал да им
вика веднага да загасят огъня, че ще предизвикат пожар и ще извика полиция.
Това бил свид. В.В.В., който подал сигнал на тел.112, като дал описание на
лицата и марката и номера на автомобила, които видял.
Подс..А. и Д. се уплашили и
казали на свид.С.-Д.да ги кара към града, като вещите предмет на престъплението
изоставили на място. Свидетелката С.-Д.тогава разбрала, че вещите са предмет на
престъпление, закарала А. и Д. до града и им казала повече да не я търсят за
такива работи.
След като подал сигнала свид.В.
изчакал идването на полицейските служители, завел ги до мястото където лицата
горили кабелите, дал описание на лицата и автомобила, с който са тръгнали.
В хода на предприетите незабавни оперативно
издирвателни мероприятия св.Р.М. ***, установил двамата извършители - подс.Г.А.
и П.А.Д. и свидетелката С.Р. С. Д., от всички били свалени сведения, в които А.
и Д. признали участието си в престъплението, както и посочили точното място от
където са откраднали вещите.
В последствие свид. Н.Д.С.,
работник поддръжка машини в ******* Ловеч, в несъстоятелност, св.Д.Й.Р. ,
началник склад, св.Г.Ц.Ц. охранител към фирма ****** София, извършващ охрана на
обект в Ловеч в завод ******* АД Ловеч, след като били уведомени от органите на
МВР, извършили проверка в склад ******* при която констатирали, че действително
липсват вещи и е извършена кражба, конкретизирали липсващите вещи от завода.
Установен е и е разпитан в
качеството на свидетел, водещия се собственик по регистрационен талон, на лек
автомобил **********, владян от подс.Г.А. - св. В.М.Р. ***, който при разпита
си е заявил, за което приложил и копие от договор за покупко-продажба на МПС,
видно от който, св.Р. на 20.09.2017 г. е продал въпросния автомобил на лице от
гр.Плевен.
В хода на разследването и
била назначена и реализирана стоково оценителна експертиза, като видно от
заключението на вещото лице отнетите чужди движими вещи собственост на *******
АД Ловеч в несъстоятелност - годни вещи за ползване - 3 бр. капаци за ел.табла
от захранването на металорежеща машина фреза със заводски номер №1054 и 2 бр.
капаци за струг „Farina Pietr " със заводски номер №3745, са на стойност
от 525.00 лева; както и негодни за ползване по предназначение вещи - меден
радиатор от машина за разкрояване на тръби „Матис" и захранващи кабели на
стойност от 117.00 лева, като всичко отнети вещи са на обща стойност от 642.65
лева.
Всички вещи предмет на
престъплението са върнати на упълномощено от синдика на ********Ловеч в
несъстоятелност, с пълномощно /л.57/ лице , с разписка от 16.04.2019 г. /л.58/.
В хода на съдебното следствие
е назначена допълнителна експертиза, от заключението по която е видно, че фреза
със заводски номер №1054 и струг универсален марка „Farina Pietr " със
заводски номер №3745 са налични в дружеството, заведени са като активи на
дружеството и имат съответната балансова стойност. Към момента на деянието –
10.02.2019 г., фреза универсална със заводски №1054 не се произвежда, а за
струг универсален марка „Farina Pietr " със заводски номер №3745 няма
данни дали се произвежда. Металорежещите машини са старо производство. Нови
резервни части за фреза универсална не се произвеждат, за струг универсален
експертизата няма данни и същите не могат да се закупят от завода производител.
Възстановяването на липсващите елементи на процесните машини е възможно само от
същата марка и модел машини като части – втора употреба. Друга възможност за
възстановяване на липсващите корпусни елементи на машините е чрез изработка на
нови, но този начин е трудоемък и скъп. Възстановяването на елементите на
ел.таблото може да се извърши с подмяна на нови части и ел.проводници.
Опеределените пазарни стойности на процесните елементи в първата експертиза не
се променят.
От така установената фактическа обстановка
настоящата инстанция приема, че подсъдимият Г.Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1,т.1, във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, б.”а”, във връзка с чл.20,ал.2 от НК, като на 10.02.2019г.
в гр.Ловеч, индустриален квартал, от склад-цех *****на **********, находящ се в
близост до гаражи на *******, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
извършител с П.А.Д. ЕГН-********** ***, отнел чужди движими вещи: годни за
ползване по предназначение - 3 бр. капаци за ел.табла от захранването на
металорежеща машина фреза със заводски номер №1054; 2 бр. капаци за струг
„Farina Pietr " със заводски номер №3745, на стойност от 525.00 лева;
както и негодни за ползване по предназначение - меден радиатор от машина за
разкрояване на тръби „Матис" и захранващи кабели на стойност от 117.00 лева,
всичко отнети вещи на обща стойност от 642.65 лева, собственост на **********,
от владението на синдика на дружеството, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Настоящата
инстанция приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин е
установено, че подсъдимият
А. е
автор на престъплението, за което е предаден на съд. От обективна страна
подсъдимият е
осъществил деянието чрез действие - отнемане на
чужди движими вещи, като е прекратил фактическата власт на владеещия вещите и е
установил своя фактическа власт върху тях. Деянието е извършено от подсъдимия
при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК с
оглед приложената справка за съдимост, от която е видно, че е осъждан със
споразумение №89/19.05.2014 г. по НОХД №141/2014 г. на РС-Тутракан, влязло в
сила на 19.05.2014 г., за престъпление по чл.196, ал.1,т.2, във връзка с
чл.195, ал.1,т.3, чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1,б.“б“ от НК и му е наложено
наказание 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Подс.А. е изтърпял наложеното му наказание на 08.07.2016 г., поради
което настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29,ал.1,б.”а” от НК. Обстоятелството,че деянието е извършено в съучастие
като извършител с П.Д. обуславя квалификацията на деянието по чл.20,ал.2 от НК.
Съдът не споделя възражението
на адв.З., че внесения обв.акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 от НПК, тъй като видно от съдържанието при изготвянето му са спазени изискванията
на чл.246 от НПК относно обстоятелствена и заключителна част. Относно
изтъкнатото от адв.З., че в НПК не съществува термин „обвинява“, поради което
няма повдигнато обвинение, настоящата инстанция приема за израз на формализъм,
тъй като чрез изготвяне на обв. акт се повдига обвинение на конкретно лице за
извършване на конкретно престъпление и след като при изготвяне на обв.акт няма
допуснати нарушения на чл.246 от НПК и не са констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, които да обуславят
връщане на делото на прокурора е несериозно да се твърди, че срещу подсъдимия
няма повдигнато обвинение. Неоснователно е и възражението за разпореждане от
страна на прокурора с веществените доказателства по нерегламентиран в НПК
начин. Видно от разписка /л.58 от дос.производство/ вещит, предмет на
престъплението са върнати на собственика им и не е налице соченото нарушение,
тъй като чл.111, ал.2 от НПК допуска предметите, иззети като веществени
доказателства с разрешение на прокурора да бъдат върнати на правоимащите преди
завършване на наказателното производство, като само отказа на прокурора да
бъдат върнати на собствениците им подлежи на съдебен контрол. В случая по повод
постъпил сигнал от В.В., за това, че на 10.02.2019 г. около 15.50 часа е
забелязал черен пушек от кариерата за камъни, находяща се в близост до вилата
му и при отиване на място е установил двама мъже и една жена с *******, които
горели кабели е образувана преписка №1762р-3421/11.02.2019 г., по която е
извършена проверка, материалите по която са изпратени на РП-Ловеч по
компетентност и въз основа на която е образувано дос.производство. Изтъкнатите
от адв.З. нарушения на чл.153, чл.155, ал.1 и 2 и чл.161, ал.1 от НПК, които
счита за допуснати от полицейските служители, не се възприемат от настоящия
състав, тъй като полицейските служители са действали по подаден сигнал, отишли
са на място и са възприели вещите предмет на престъплението, т.е. не може да се
приеме, че са били налице основанията на чл.160 и чл.161 от НПК за извършване
на претърсване и изземване. Съставен е констативен протокол/л.17/ и процесните
вещи са оставени на съхранение в РУ-Ловеч, а впоследствие след образуване на
дос.производство с протокол за доброволно предаване/л.18/ са предадени на
разсл.полицай. По никакъв начин не може да се приеме, че липсата на оглед
поставя под съмнение възприетото от полицейските служители, извършили проверката
и отразеното от тях в съставените протоколи и докладни записки. Не е налице
разминаване или неяснота при описание на откритите вещи, предмет на
престъплението, които са били обект на допуснатата в хода на дос.производство
експертиза. Налице е пълна идентичност с индивидуализираните в жалба от Н.С./л.6/
отнети вещи от цех **********. Не могат да бъдат споделени възраженията за
липсата на доказателствена стойност на посочения констативен протокол или пък
неотносимост към дос.производство, тъй като както беше отбелязано по-горе
констативния протокол на л.17 е част от образуваната в РУ-Ловеч преписка, въз
основа на която е образувано дос.производство и е логично в констативния
протокол да отсъства номер на дос.производство, тъй като към момента на
съставянето му дос.производство не е било образувано. Колкото до възражението,
че чрез връщане на веществените доказателства е загубена възможността за
проверка на вещите и относимост към обвинението, това в конкретния случая не е
така, тъй като към момента на разглеждане на делото в съда, по повод
допуснатата от съда допълнителна експертиза, в.л. е извършило оглед на
процесните вещи и е отразило съответните изводи в обстоятелствената част на
заключението, като от заключението е видно, че определените пазарни стойности
на процесните елементи отразени в първоначалната експертиза не се променят.
Неоснователно е и
възражението, че не е доказано кога е извършено престъплението кражба, тъй като
датата присъстваща в обв. акт не е посочена от нито един от разпитаните
свидетели, а жалба от предприятието е подадена 11 дни след датата, посочена в
обв.акт. Тук отново се пропуска обстоятелството, че след подаване на сигнал на
тел.112 от свид.В., полицейските служители са посетили мястото, не са
установили лицата, но са установили изоставените от тях вещи, а от показанията
на св.П.Д., както и от обясненията на подсъдимия А. е видно, че веднага след
вземане на вещите и натоварването им на автомобила, ползван от подс.А. са ги
занесли на мястото, на което свид.В. е възприел и лицата и вещите и го е
посочил в сигнала си до полицията. В резултат на извършената проверка е
установена и собствеността на отнетите вещи.
Не се споделя от настоящия
състав изложеното от адв.З., че свид.П.Д. участва в две процесуални качества в
производството – като извършител на престъплението и като свидетел, тъй като по
отношение на свид.Д. наказателното производство е приключено със споразумение
по НОХД №494/2019 г. на РС-Ловеч и чл.118, ал.1,т.1 от НПК допуска участието му
в качеството на свидетел по настоящото производство.
Не се споделя от настоящия
състав и възражението относно разпита в качеството на свидетел на полицейския
служител Р.М., тъй като същият не е сред лицата по чл.118, ал.2 от НПК и
разпита му като свидетел е допустим. В тази насока са напр.решение по
н.д.№1620/2011 г. на ВКС II н.о.; решение по н.д.№1855/2013 г. на ВКС
III н.о.; решение по н.д.№234/2009 г. на ВКС на I н.о.; решение №694/2014 г. на
ВКС на I н.о.;
Безспорно е
установено по делото и обстоятелството, че отнетите вещи са собственост на
посоченото в обв.акт дружество “Никром тръбна мебел“АД/в несъстоятелност/.
Видно от разпечатка от инвентарна книга на дълготрайните активи на
дружеството/л.7-8/ присъстват с инв.номер машините посочени в обв.акт,
части/капаци/ от които са отнети от подсъдимия. Потвърждение за това, че
посочените две машини са заведени като актив на дружеството присъства и в
заключението на в.л. А. по допуснатата от съда допълнителна експертиза.
Доказателства в подкрепа на
обвинението са показанията на всички разпитани по делото свидетели, които макар
да не са били свидетели – очевидци на извършване на пресътплението, дават
изключително подробни и непротиворечиви показания относно начина и времето на
отнемане на процесните вещи, на откриването им и установяване на идентичност с
липсващите части от машини, съхранявани в цех *****на ****** АД и няма
основание за изключване на свидетелските показания от доказателствения
материал. Действително служителите на дружеството са узнали в по-късен момент
от полицейски служител, че от цеха е извършена кражба, но в хода на
разследването са положени усилия и своевременно са извършени действия, довели
до разкриване на извършителите на деянието. Свид.С. и Р. свидетелстват за
мястото и начина на съхранение на машините, от които са отнети отделни части,
за това, че не е имало разбиване на катинара, поставен на вратата на халето, за
конкретните машини от които са установени липсващи части, за това, че същите са
им били показани на снимка и са установили точно от кои машини са, като в
последствие с разписка от 16.04.2019 г. отнетите вещи са били върнати на
дружеството. Свид.М. е участвал при извършване на ОИМ с оглед подадения в
сигнала рег. номер на автомобила, с който са били забелязани лицата на
кариерата. Няма никакъв спор, че вещите предмет на престъпление са били
натоварени в *******, който към датата на деянието е бил ползван от подс.А.,
както и че са закарани на въпросното място – кариерата за камъни, че в
автомобила е имало три лица – двама мъже и една жена, чиято самоличност е
установена в хода на извършената проверка и едно от тези лица е бил именно подс.А..
Безспорно е и че след появата на свид.В., подс.А., приятелката му и свид.Д. са
напуснали мястото и са били издирвани от полицията. Показанията на свид.Д.
кореспондират с останалите гласни доказателствени средства и преценени в тяхната
взаимна връзка и обусловеност налагат извод за извършено престъпление от подс.А.
по време, място и начин, описан в обв.акт. Поради констатирани противоречия
между показанията на свид.Д. и обясненията на подс.А. е допусната очна ставка
между тях, при провеждането на която по някои въпроси е получен еднозначен
отговор – напр.по отношение на това кой е горил кабелите, какви са били
уговорките за разпореждане с процесните вещи. Следва да се обърне внимание и на
вътрешните противоречия, които съдържат обясненията на подс.А., който отрича да
е участвал в кражбата на посочените в обвинението вещи, но признава, че е имал
уговорка със свид.Д. да му заплати определена сума. Едновременно с това твърди,
че с П. са в лоши отношения, тъй като му дължи пари, обстоятелство, което не се
доказа по никакъв начин в хода на производството, но въпреки това е отишъл на
срещата с него. Тези негови обяснения противоречат на показанията на
разпитаните свидетели, обсъдени по-горе.Ето защо съдът приема, че фактическата
обстановка, посочена в обв.акт се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и обясненията на подсъдимия А., че не е участвал в
престъплението и не е знаел нищо за отнетите вещи са само негова защитна теза,
която не се подкрепя от останалите доказателства.
От
заключението по назначената в дос.производство стоково оценителна
експертиза, се установява, че отнетите чужди движими вещи, собственост на *******
АД Ловеч в несъстоятелност - годни вещи за ползване - 3 бр. капаци за ел.табла
от захранването на металорежеща машина фреза със заводски номер №1054 и 2 бр.
капаци за струг „Farina Pietr " със заводски номер №3745, са на стойност
от 525.00 лева; както и негодни за ползване по предназначение вещи - меден
радиатор от машина за разкрояване на тръби „Матис" и захранващи кабели на
стойност от 117.00 лева, като всичко отнети вещи са на обща стойност от 642.65
лева. Действително в заключението по експертизата вещото лице е посочило дата
на изготвянето му 25.03.2018 г., но видно от постановлението, с което е
назначена експертизата, същото е с дата 19.03.2019 г. , а видно от справка
декларация/л.55/ в.л. изрично е посочило, че се е запознало с материалите по
дос.производство на 20.03.2019 г., извършило е други действия във връзка с
поставените му задачи на 21.03.2019 г. и на 23.03.2019 г. и на 25.03.2019 г. е
изготвило заключението, поради което съдът счита, че се касае за допусната
техническа грешка в самото заключение относно годината на изготвянето му.
В хода на съдебното следствие
е назначена допълнителна експертиза, от заключението по която е видно, че фреза
със заводски номер №1054 и струг универсален марка „Farina Pietr " със
заводски номер №3745 са налични в дружеството, заведени са като активи на
дружеството и имат съответната балансова стойност. Към момента на деянието –
10.02.2019 г., фреза универсална със заводски №1054 не се произвежда, а за
струг универсален марка „Farina Pietr " със заводски номер №3745 няма
данни дали се произвежда. Металорежещите машини са старо производство. Нови
резервни части за фреза универсална не се произвеждат, за струг универсален
експертизата няма данни и същите не могат да се закупят от завода производител.
Възстановяването на липсващите елементи на процесните машини е възможно само от
същата марка и модел машини като части – втора употреба. Друга възможност за възстановяване
на липсващите корпусни елементи на машините е чрез изработка на нови, но този
начин е трудоемък и скъп. Възстановяването на елементите на ел.таблото може да
се извърши с подмяна на нови части и ел.проводници. Определените пазарни
стойности на процесните елементи в първата експертиза не се променят.
От субективна
страна подсъдимите са действали виновно, при пряк умисъл -
съзнавали са общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали тяхното настъпване. Този
извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от събраните писмени и гласни доказателства, приложени и
приобщени към делото
а от
заключението на вещо лице В.А. по двете експертиза се установява стойността на отнетите вещи.
Причини за
извършване на престъплението следва да се
търсят в стремежа на подсъдимия да се облагодетелствува по неправомерен начин и в трайно установените му
престъпни навици.
При така установената
фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства невисоката стойност на предмета на престъпление, семейното и
имотното му състояние, че отнетите вещи са върнати на собственика им, а като
отегчаващи вината обстоятелства високата обществена опасност на деянието и на
дееца, с оглед миналите му осъждания/с изкл. на осъждането включено в правната
квалификация на деянието/, поради което при условията на чл.54 от НК наложи на
подсъдимия А. наказание 2 години лишаване от свобода
за престъплението по чл.196,ал.1,т.1,във връзка с чл.194,ал.1,във връзка с
чл.20,ал.2 и чл.29,ал.1,б.”а” от НК,като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Съдът прие, че не са налице
смекчаващи вината обстоятелства нито от категорията на многобройните, нито на
изключителните, поради което не приложи разпоредбата на чл.55 от НК при
определяне на наказанието на подс.А..
Съдът намира, че
така наложеното
наказание на подсъдимия е справедливи, съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на
процеса осъди подсъдимия Г.Ю.А. да заплати сумата от 58,80 лева
разноски по делото на ОД
на МВР
– Ловеч и на ЛРС сумата от 265,20 лева разноски по
делото.
По горните
съображения съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :